Правен интерес на осъден ответник да обжалва отхвърлянето на искове срещу съответниците

Текстът на акта

Ключови фрази

1

10

Р Е Ш Е Н И Е
№ 134
гр. София, 05.04.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публично заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

при секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, като изслуша докладваното от съдия Желева т. д. № 1588 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Реймед – 09“ ЕООД, [населено място] срещу решение № 591 от 12. 03. 2019 г. по в. т. д. № 5712/2018 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 15 състав, с което е обезсилено решение № 1324 от 26. 06. 2018 г. и определение № 4789 от 26. 09. 2018 г., постановени по т. д. № 6210/2014 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-12 състав и делото е върнато на СГС за ново разглеждане от друг състав.

Касационният жалбоподател поддържа, че решението е недопустимо в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените искове срещу „Реймед-09“ ЕООД. Позовава се на липсата на интерес на „Юробанк България“ АД да обжалва първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът на [община] срещу „Реймед-09“ ЕООД. Твърди, че решението в тази част не се отразява на правната сфера на банката-въззивник и правен интерес да го обжалва е имала единствено посочената община. Релевира и доводи, че в откритото заседание пред въззивната инстанция процесуалният представител на банката е направил изрично изявление, че не поддържа въззивната жалба срещу първоинстанционния акт в частта по иска срещу касатора, което представлявало своеобразно оттегляне на въззивната жалба в тази й част.

Ответникът по касация [община] оспорва касационната жалба, като изразява становище за допустимост и правилност на обжалваното въззивното решение.

Ответникът по касация „Юробанк България“ АД поддържа, че касационната жалба е неоснователна. Излага, че във въззивното производство от името на банката не е заявявано оттегляне на въззивната жалба, както и че представляващият банката юрисконсулт не е разполагал с изрично пълномощно за оттегляне на жалбата, каквото било изискването на чл. 34, ал. 3 ГПК. В отговора на касационната жалба прави позоваване на правен интерес на банката да обжалва първоинстанционното решение изцяло, тъй като правоотношението във връзка с дължимостта на исковата сума от останалите ответници – търговски дружества е преюдициално на правоотношението със страни банката и ищеца-община във връзка с твърдяното вредоносно за ищеца нарушение от служителите на банката на Наредба № 3 от 16. 07. 2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти /Наредба № 3/2009 г./ по повод искане за директен дебит от банковата сметка на гражданското дружество /консорциум/, учредено от останалите ответници. Твърди, че съдът следвало да се произнесе по иска срещу банката едва след разглеждането на исковете срещу останалите ответници, тъй като от установяването дали процесната сума е получена от дружествата без основание зависел изводът на съда дали с противоправното поведение на служителите на банката на ищеца са причинени вреди във връзка с невъзстановяване на сумата.

Останалите ответници по касационната жалба „Мадара – МС“ ЕООД и „Медитех – Инженеринг“ ЕООД не вземат становище по касационната жалба.

С определение № 342 от 21. 05. 2020 г. касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за извършване на проверка от касационния съд за допустимостта на решението в цялост.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

[община] е предявила срещу „Мадара-МС“ ЕООД, „Мадара-МСИ“ ЕООД, „Медитех-Инженеринг“ ЕООД и „Юробанк България“ АД искове за заплащане на сумата от 91 671, 71 лв., по които е образувано т. д. № 6210/2014 г. на Софийски градски съд. С определение, постановено в закрито заседание на 26. 03. 2015 г., ответникът „Мадара – МСИ“ ЕООД е заменен от „Реймед-09“ ЕООД. Изложени са твърдения, че ищецът – община е сключил договор от 04. 10. 2013 г. с консорциум „М и М Инженеринг“ ДЗЗД, респективно с участниците в гражданското дружество „Мадара-МС“ ЕООД, „Мадара – МСИ“ ЕООД и „Медитех-Инженеринг“ ЕООД, за възлагане на обществена поръчка с предмет доставка, монтаж и пускане в действие на медицинска апаратура по обособени позиции за нуждите на „МБАЛ Проф. д-р Ал. Г.“ ЕООД – [населено място]. По време на изпълнение на договора страните се споразумели възложителят [община] да предостави на изпълнителя сумата от 150 000 лв., представляваща частично плащане по договора, за което била съставена фактура № 6/13.01.2014 г., като след последното разплащане по договора изпълнителят да възстанови дадената сума. В потвърждение на поетия ангажимент обединението представило две съгласия за директен дебит в полза на общината по посочената в сключения договор банкова сметка в „Юробанк България“ АД. В изпълнение на договора и на основание извършените доставки на 10. 07. 2014 г. общината превела на изпълнителя дължимата по договора сума в окончателен размер, от която били приспаднати преведен аванс и неустойка по договора, но без приспадане на частичното плащане от 150 000 лв. Ищецът твърди, че ответниците – дружества, учредили консорциум, са възстановили част от процесната сума – 58 328, 29 лв. на 5. 08. 2014 г. при посочено основание за превода „връщане на сума“. С второто съгласие за директен дебит от 10. 07. 2014 г. със срок на валидност 30 дни платецът – гражданското дружество се съгласил от сметката му в ответната банка при поискване от [община] да й бъде преведена сумата от 150 000 лв., предоставена като частично плащане по визирания договор с платежно нареждане от 15. 01. 2014 г. С платежно нареждане за директен дебит от 10. 07. 2014 г. общината поискала възстановяването на сумата от 150 000 лв. от платеца, като искането било обработено на 11. 07. 2014 г. Ищецът твърди, че на цитираната дата са били налице условията за извършване на директния дебит по чл. 16, ал. 3 от Наредба № 3/2009 г., но въпреки това служителите на банката не изпълнили исканата операция, с което на ищеца била причинена имуществена вреда. Освен това на същата дата, между 14 и 15 ч. титулярят на сметката наредил прехвърляне на сумата в друга сметка, което нареждане банката изпълнила. Поради това се твърди, че банката е осъществила банковите операции не по реда на постъпване на платежните искания за това съобразно изискванията на посочената наредба. Общината е поискала ответниците да бъдат осъдени да й заплатят солидарно сумата от 91 671, 71 лв., представляваща вреда от неправомерното поведение на служителите им, като същата е формирана като разлика между частичното плащане /58 328, 29 лв./ и общо дължимата като получена без основание сума от 150 000 лв., заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на искова молба, съответно евентуално – ответните дружества, съдружници в гражданското дружество, да бъдат осъдени да върнат сумата от 91 671, 71 лв., представляваща дадено без основание.

С решение № 1324 от 26. 06. 2018 г. по т. д. № 6210/2014 г. на СГС, ТО, VІ-12 състав са отхвърлени предявените от [община] срещу „Мадара-МС“ ЕООД, „Реймед-09“ ЕООД и „Медитех-инженеринг“ ЕООД искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за солидарно заплащане на сумата от 91 671, 71 лв. Със същото решение „Юробанк България“ АД е осъдено да заплати на [община] сумата от 91 671, 71 лв. на основание чл. 27, ал. 1 ЗПУПС вр. чл. 49 ЗЗД – вреда от неизпълнено нареждане за директен дебит, ведно със законната лихва от 26. 09. 2014 г. Съгласно мотивите на съдебния акт първоинстанционният съд е приел, че главните осъдителни искове срещу ответниците, без „Юробанк България“ АД, са предявени на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, а евентуалните на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Направил е извод, че при условията на кумулативно съединяване с първоначалните искове е предявен и иск срещу „Юробанк България“ АД на основание чл. 27, ал. 1 ЗПУПС вр. чл. 49 ЗЗД. С определение № 4789 от 26. 09. 2018 г. СГС е допълнил решението си в частта за разноските, като общината е осъдена да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „Мадара-МС“ ЕООД и „Реймед-09“ ЕООД разноски.

„Юробанк България“ АД е подало въззивна жалба срещу решението на СГС в цялост. Общината е обжалвала и определението, с което е допълнено решението на СГС в частта за разноските. По тези жалби САС е образувал в. т. д. № 5712/2018 г., по което е постановено обжалваното въззивно решение. За да обезсили първоинстанционния акт и да върне делото за ново разглеждане на Софийски градски съд, въззивният съд е приел, с оглед твърденията на ищеца и исканията му в исковата молба и в уточняващите молби, че [община] е предявила главни осъдителни искове срещу ответниците за заплащане солидарно на сумата от 91 671, 71 лв. с правно основание чл. 49 ЗЗД и евентуални искове по чл. 59 ЗЗД за заплащане на същата сума от ответниците, участници в дружеството по ЗЗД. Формирал е извод, че в противоречие с диспозитивното начало първоинстанционният съд не се е произнесъл по исковете по чл. 49 ЗЗД срещу ответниците, по които е претендирано осъждане солидарно на съдружниците в гражданското дружество и ответната банка, поради което е заключил, че е налице произнасяне по непредявени искове, съответно основание по чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК за обезсилване на първоинстанционното решение и за връщане на делото за произнасяне по предявените искове. САС е констатирал и наличие на противоречие в обстоятелствената част на исковата молба и петитума й, което не е било отстранено от ищеца, въпреки многократно дадените възможности и конкретно по отношение на новоконституираната страна „Реймед-09“ ЕООД, тъй като в исковата молба не е посочено, че това дружество е участник в консорциума „М и М инженеринг“ ДЗЗД. Относно приетия от първоинстанционния съд за предявен при условията на евентуалност иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във въззивното решение е изтъкнато, че същият е следвало да се остави без разглеждане с изричен диспозитив на първоинстанционния съд. По изложените съображения съставът на апелативния съд е счел, че като недопустимо обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде обезсилено изцяло, като делото бъде върнато за ново разглеждане от СГС с участие на надлежния ответник „Мадара – МСИ“ ЕООД от стадия на проверка на исковата молба и следващите процесуални действия, включително доклад по чл. 146 ГПК.

Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице твърдяната от касатора процесуална недопустимост на обжалваното въззивно решение, с оглед следното:

Неоснователни са доводите на касатора за недопустимост на въззивното решение, които се основават на направеното в откритото заседание на 4. 02. 2019 г. пред въззивната инстанция уточнение от страна на процесуалния представител на въззивника „Юробанк България“ АД юрисконсулт К., че банката обжалва първоинстанционното решение в осъдителната му по отношение на нея част. Подадената въззивна жалба не е била нередовна, тъй като в същата е съществувала яснота, че предмет на обжалване е постановеният първоинстанционен акт в неговата цялост и искането е за отмяната му. Във въззивната жалба подробно е мотивирано разбиране на въззивника, че произнасянето на съда не кореспондира със заявените претенции на ищеца, като съдът не е извършил правилна квалификация на исковете и не е съобразил съединяването им при условията на евентуалност с оглед преюдициалността на правоотношението между общината и ответните дружества, учредили консорциум, и правоотношението между общината и банката. По тези съображения не може да се приеме, че нередовност на въззивната жалба във връзка с неясен предмет на обжалване е налагала уточнението й от представителя на въззивния жалбоподател, съответно направеното уточнение не се е отразило на компетентността на въззивния съд да извърши преценка за валидността, допустимостта и правилността на първоинстанционното решение изцяло. Изявлението на процесуалния представител на въззивника няма естеството и на изрично оттегляне на въззивната жалба в частта й срещу първоинстанционния акт, с който са отхвърлени исковете срещу другарите на жалбоподателя, поради което същото не е могло да обуслови десезирането на въззивната инстанция по жалбата в посочената част на основание чл. 264, ал. 1 ГПК.

Правото на въззивно обжалване предпоставя правен интерес от обжалването. Интересът от обжалването като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на въззивната жалба е налице, когато решението на първоинстанционния съд засяга претендираното от обжалващия материалноправно положение. Съществуването на тази процесуална предпоставка е обусловено от изхода на първоинстанционното производство и от процесуалното качество на страната в процеса. При отхвърляне на иска правото на обжалване се поражда в полза на ищеца, на когото е отказана търсената с иска защита. При обикновеното другарство като форма на отклонение от типичното развитие на исковия процес във връзка със страните са налице хипотези, в които осъденият другар може да обжалва и отхвърлянето на иска срещу другия ответник. Съгласно разясненията в мотивите към т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 4. 01. 2001 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС възможно е предмет на въззивното производство да не бъде само основният спор между насрещните главни страни, а и вътрешните отношения между обикновените другари, който спор е породен от различното решение по делата им. Например при пасивна солидарност на задължението за поправяне на вреди от неколцина – физически или юридически лица, един от ответниците е бил осъден да заплати обезщетение, а по отношение на другия искът е бил отхвърлен. При тази хипотеза осъденият, може да обжалва не уважаването на иска срещу него, а отхвърлянето му срещу другия ответник с оглед наличието на предпоставките за солидарното им осъждане, без първоинстанционното решение да е обжалвано от ищеца. В този случай във въззивното производство като насрещна страна ще бъде конституиран не само ищецът, но и обикновеният другар на въззивника, на който в това му качество ще следва да се връчи препис от въззивната жалба.

Правният интерес на „Юробанк България“ АД да обжалва първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените срещу останалите ответници в първоинстанционното производство – търговски дружества осъдителни искове, не би могъл да бъде изведен от задължението към ищеца на ответниците при условията на солидарност, на което съответства възприетото от въззивния съд, че в случая са предявени главни осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД срещу всички ответници за солидарно заплащане на исковата сума. Ищецът действително претендира пасивна солидарност на ответниците на основание чл. 53 ЗЗД, но с оглед фактите и обстоятелствата, на които се позовава, не би могло да се приеме, че е предявил иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на исковата сума, представляваща обезщетение за причинената му имуществена вреда, намираща се в причинна връзка с противоправното и виновно поведение на служителите на ответниците. В исковата молба и уточняващите молби ищецът твърди, че между него и ответниците-търговски дружества, съдружници в гражданско дружество, е съществувала облигационна връзка по договор за възлагане на обществена поръчка от 4. 10. 2013 г., по който били извършени авансово, частично и окончателно плащане, като с оглед дължимите по договора суми от ответниците и извършеното от тях възстановяване на сумата от 58 328, 29 лв. исковата сума от 91 671, 71 лв. била платена без основание. Липсва излагане на твърдения за противоправно поведение на служителите на обединените в консорциум ответни търговци. По отношение на ответната банка се въвеждат твърдения за противоправно поведение на нейните служители, тъй като при наличието на условията по чл. 16, ал. 3 от Наредба № 3/2009г. – предварително съгласие на платеца /ответните дружества, обединени в консорциум/, съществуване на достатъчно наличност по сметката на платеца и удовлетворяване на останалите условия за изпълнение на нареждането за директен дебит банката не е изпълнила нареждането на общината за директен дебит на сумата от 150 000 лв. и в нарушение на същия подзаконов нормативен акт е изпълнила нареждане, постъпило след нареждането за директен дебит, на титуляря на сметката. Цитираните фактически твърдения на ищеца обуславят извод, че при наличие на общи елементи във фактическите състави, които ги пораждат, твърдяните права на ищеца са с различни правни основания - по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 49 ЗЗД, предмет и ответници и липсва законова разпоредба, уреждаща връзката помежду им при условията на солидарност. Същевременно фактическите състави, пораждащи спорните права по отношение на ответниците, и техния предмет, така както са дефинирани с исковата молба и уточненията й, сочат на връзка на обусловеност и евентуалност между исковете по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД срещу ответните дружества, учредили гражданско дружество, и по чл. 49 ЗЗД срещу банката. Това е така, тъй като спорното материално право на ищеца-община за обезщетение за имуществена вреда от противоправното поведение на служителите на банката, съобразно твърденията, не възниква едновременно с правата му по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД срещу ответниците, участници в гражданско дружество, и може да се породи само при наличие на задължения на последните за връщане на дадената без основание парична сума. Именно тази връзка на обусловеност между исковете, независимо от нередовностите на исковата молба, предмет на следващото изложение, разкрива правния интерес на осъдения ответник „Юробанк България“ АД да атакува решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на исковете срещу останалите ответници.

Интересът на „Юробанк България“ АД да обжалва съдебното решение на СГС изцяло, включително в частта за отхвърляне на исковете срещу останалите ответници, е пряко следствие и от ненадлежното упражняване на правото на иск, тъй като исковата молба не е отговаряла на изискванията за редовност /чл. 127-129 ГПК/. В случая наред с правилно констатираната от въззивния съд нередовност на исковата молба поради противоречие между обстоятелствената част и петитума, довела до разглеждане на делото и постановяване на решението спрямо ответника „Реймед 09“ ЕООД – лице, за което няма твърдение да участва в гражданското дружество „М и М Инженеринг“ ЕООД, налице са били и други нередовности на исковата молба, които са обусловили интереса на ответната банка да атакува първоинстанционното решение изцяло. Тези недостатъци на исковата молба са обусловени от естеството на съдебнопредявените спорни материални права и претендираната от ищеца пасивна солидарност на ответниците, несъответна на основанията за пораждане на задълженията на ответниците. В исковата молба липсва пълнота на изложението на обстоятелствата, на които се основава искът срещу ответната банка. Причинената вреда на ищеца от противоправното поведение на служителите на банката се свързва с платената без основание искова сума на останалите ответници, поради което ищецът е следвало да изложи и факти как е настъпила твърдяната вреда от посоченото поведение, като се позове напр. на невъзможността за удовлетворяване на вземанията му по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД към участниците в гражданското дружество поради липса на имущество, открито производството по несъстоятелност или др. С оглед претендираното осъждане на ответниците при условията на солидарност и различните основания и предмет на исковете ищецът не е посочил и дали претендира от евентуалния ответник – ответната банка заплащането на обезщетение в размер на цялата искова сума от 91 671, 71 лв.

В обобщение, специфичната връзка на обусловеност между предявените искове с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД срещу ответниците, учредили консорциум, и иска по чл. 49 ЗЗД срещу ответната банка, както и нередовностите на исковата молба сочат на съществуването на правен интерес на банката-ответник да обжалва първоинстанционното решение и в частта, с която исковете срещу останалите ответници са отхвърлени. По изложените съображенията за съществуване на процесуалната предпоставка за правото на въззивно обжалване – правен интерес от обжалване атакуваното въззивно решение не е процесуално недопустимо.

Независимо от констатациите за нередовности на исковата молба, обуславящи невъзможност въззивната инстанция да извършва преценка дали първоинстанционният съд е разгледал предявените искове, без да отстрани нередовностите, като е обезсилил решението на СГС и е върнал делото за ново разглеждане от същия съд, въззивният съд е достигнал до законосъобразен резултат. Това следва от правилно установеното противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, довело до разглеждане на делото и постановяване на решение спрямо „Реймед-09“ ЕООД – лице, което няма качество на надлежна страна предвид твърденията в исковата молба за съдружниците в консорциума във формата на гражданско дружество „М и М инженеринг“ ДЗЗД – „Мадара – МС“ ЕООД, „Мадара – МСИ“ ЕООД и „Медитех-инженеринг“ ЕООД. Касае се до разрешение съответстващо на задължителната практика на ВКС – разясненията към т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от 9. 12. 2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че когато констатира, че исковата молба е нередовна поради противоречие между обстоятелствената част, в която се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и петитума, насочен срещу друго лице, въззивният съд следва да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото на първата инстанция с указания за конституиране на надлежния ответник и разглеждане на делото с негово участие.

По тези изложени съображения на основание чл. 293 ГПК обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. При новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд същият следва да съобрази указанията за конституиране на надлежния ответник „Мадара – МСИ“ ЕООД и по реда на чл. 129, ал. 1 ГПК да даде възможност на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба, с която са предявени при условията на субективно пасивно съединяване главни искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД срещу този ответник и ответниците „Мадара – МС“ ЕООД и „Медитех – инженеринг“ ЕООД и иск по чл. 49 ЗЗД срещу евентуалния ответник „Юробанк България“ АД, като уточни дали претендираното обезщетение за имуществена вреда от противоправното поведение на служителите на банката е в размер на исковата сума от 91 671, 71 лв. и как е настъпила тази вреда с оглед свързването й с получаването на същата сума от останалите ответници без основание, като въведе допълнителни факти от значение за отговорността на банката, напр. невъзможност за удовлетворяване на вземанията по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД към търговските дружества, създали гражданско дружество, поради липса на имущество, открито производство по несъстоятелност и др. Тъй като ищецът претендира солидарното осъждане на ответниците за връщане на получената без основание сума по иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и твърди, че същата е получена във връзка със сключен от ищеца и търговците, обединени в консорциум, договор за обществена поръчка по банкова сметка на гражданското дружество исковата молба следва да бъде оставена без движение, като на ищеца се укаже да посочи от какво извежда искането си за солидарно осъждане на дружествата да върнат сумата на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и да уточни, при липсата на солидарност, каква сума, в рамките на общо предявената такава 91 671, 71 лв., претендира от всеки от ответниците „Мадара – МС“ ЕООД, „Мадара – МСИ“ ЕООД и „Медитех – инженеринг“ ЕООД. Когато с исковата молба се претендира пасивна солидарност, а такава предвид материалното правоотношение не е налице, за съда съществува задължение по реда на чл. 129, ал. 1 ГПК да изясни размера на търсената сума по всяко едно отделно правоотношение и съответно да се произнесе разделно, в рамките на уточнените субективно съединени искове. В случая това задължение на съда следва от основанието на исковете и от обстоятелствата, че в отношенията с трети лица съдружниците в гражданското дружество не са солидарно отговорни, тъй като законът не предвижда такава отговорност, като солидарност в задълженията съдружниците могат да уговорят в договора за гражданско дружество или с договора с трето лице.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 591 от 12. 03. 2019 г. по в. т. д. № 5712/2018 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 15 състав.

Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.