Прихващане на парично уравнение при съдебна делба

Текстът на акта

Ключови фрази

1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 166

София, 12.03.2026 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 17 февруари две хиляди и двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

при участието на секретаря Даниела Никова

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр.дело 5 /2025 година

Производството е по чл. 290 ГПК

По касационна жалба, подадена от В. В. Д., чрез адв. Г. Г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 436/14.08.2024 г., постановено по гр.д.№ 387/2024 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е потвърдено решение № 185/09.01.2020 г., постановено по гр.д. № 173/2013 г. по описа на РС – Разлог. С последното е прогласено обезсилване по право на основание чл. 349, ал.6 ГПК на влязлото в сила решение № 4471 от 13.07.2016 г. по гр.д. № 173/2013 г. на РС-Разлог, в частта с която е възложен на основание чл. 349, ал.2 ГПК на В. В. Д. поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с адрес, [улица], с площ 504 кв.м., ведно с построената в него стопанска сграда с идентификатор *** с площ 29 кв.м. и жилищна сграда с идентификатор *** , с площ 181 кв.м. с обща пазарна цена 357436 лв. и В. В. Д. е осъден да плати на останалите съделители следните суми: на Й. А. Д. – сумата 238290,72 лв., на А. В. Р. – сумата 59572,68 лв., на Й. В. Д. – сумата 14893,17 лв., на В. В. Д. - сумата 14893,17 лв. и на М. В. Д. - сумата 14893,17 лв., всички суми, дължими ведно със законната лихва. Със същото решение имота е изнесен на публична продан, като е посочено при какви квоти да се разпредели реализираната цена между съделителите.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 104, ал.2 ЗЗД и задължителната съдебната практика - ТР 1/9.12.2013 г. по т.д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, защото изявлението за прихващане е заявено своевременно в процеса и ТР № 2/2020 г. по т.д.№ 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС, относно това, че погасителният ефект на по-малкото от двете насрещни вземания настъпва с обратна сила от момента, когато е било възможно прихващането, тъй като двете насрещни вземания са ликвидни и изискуеми. Твърди, че в шестмесечния срок са били налице предпоставките за прихващане и съдът е следвало да съобрази настъпилият ефект на погасяване на вземането му към молителите, като вземе предвид и цесията, сключена с част от съделителите, при което вземането на молителите към него е по-малко от тяхното към него. Затова е заявено оплакване и за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на доказателствата и за необоснованост на решението. Позовава се и на това, че молителите не са се противопоставили на изявлението за прихващане, имало е преговори за спогодба,за сключването на която делото е отлагано няколко пъти, но такава не е сключена.

Ответниците по касация В. В. Д. и М. В. Д. оспорват касационната жалба. Считат, че решението е законосъобразно, защото изявлението за прихващане е предпоставка за да произведе действие прихващането, а то е направено след изтичане на шестмесечния срок.

Останалите съделители не вземат становище.

Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:

Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по въпроса: Погасява ли се задължение за уравнение на дял от съсобствен недвижим имот, допуснат до делба, при възлагане на същия по чл. 349, ал.2 ГПК, ако в шестмесечния срок са налице всички предпоставки за прихващане – съществуват насрещни, ликвидни и изискуеми парични вземания, по-малкото от които покрива стойността на сумата за уравнение на дела и законната лихва, но изявлението за възлагане е направено след изтичане на шестмесечния срок по чл. 349, ал.5 ГПК?

В съдебната практика на ВКС е изяснено, че чрез прихващане може да се погаси вземането за уравнение, като се съобрази, дали ретроактивния компенсаторен ефект на прихващането, установен в нормата на чл. 104, ал.2 ЗЗД, настъпва в шестмесечния срок и че в производството по искането за обезсилване по чл. 349, ал.6 ГПК се установяват фактите относно това дали е погасено в срок задължението за уравнение на дела и за прилагане на правните последици, предвидени в закона. /мотивите по т. 10 и т.11 от ТР № 1 от 19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г. на ВКС, ОСГК, Решение № 301 от 21.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1040/2008 г., I г. о./ Изяснено е че до постановяване на изричен диспозитив за обезсилване, ако са налице предпоставките за това, в правния мир съществува влязло в сила решение, което се ползва със силата на пресъдено нещо и има действие по отношение на всички по арг. чл. 220 ГПК /Решение № 60294 от 22.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 970/2021 г., III г. о./

Ако според чл. 104, ал.2 ЗЗД двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши, то е без значение кога е направено изявлението за прихващане. Чрез него се упражнява едно преобразувщо право с погасителен ефект. Достатъчно е да е отправено до носителя на насрещното вземане, т.е. да е достигнало до него, като не е необходимо приемане от него. Законът не посочва, че погасяването става към момента на изявлението за прихващане, а напротив, придава обратно действие на погасителния ефект към момента, когато компенсацията е била възможна. Самото изявление не е материланоправна предпоставка, за да настъпи погасителния елемент на прихващането. Затова изявление за прихващане с погасителен ефект може да се направи и след налагане запор на вземането, ако предпоставките за прихващане са били налице преди налагането на запора. Затова е възможна компенсация с вземане, което е било компенсируемо преди да бъде погасено по давност дори изявлението да се прави след изтичане на погасителната давност. Изявление за компенсация може да се направи и в хода на съдебен процес като защитно средство и в този случай прихващането има обратно действие. /т.1 от ТР № 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС/ Поради това че погасителния ефект настъпва от момента, когато са налице предпоставките за прихващане, не се дължи лихва за периода от този момент до момента, в който е направено изявлението за прихващане, а ако е платена такава, плащането е без основание.

Действително законодателят е предвидил настъпване на други последици при неплащане на сумите за уравнение дела на другите съделители при възлагане на допуснат до делба имот на основание чл. 349, ал.2 и ал.3 ГПК – обезсилване на решението за възлагане по право, което се констатира от съда. Тези последици обаче зависи от това дали задължението е изплатено в срок, т.е. задължението е погасено в срок. Компенсацията не е забранена от закона при способа за извършване на делбата по чл. 249, а.2 и ал.3 ГПК, както това е изрично направено в хипотезите на чл. 105 ЗЗД.. Щом е призната в задължителната съдебна практика /мотивите по т. 10 и т.11 от ТР № 1 от 19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г. на ВКС, ОСГК/ възможността за погасяване на това задължение чрез прихващане, то когато погасителния ефект от прихващането настъпи в шестмесечния срок, независимо, че изявлението за прихващане е направено по-късно, задължението се счита за погасено. Когато ефекта на погасяване на вземането чрез прихващане настъпи в рамките на шестмесечния срок от влизане в сила на решението за възлагане, съобразно правилото на чл. 104, ал.2 ЗЗД, не настъпва обезсилване на решението по право, поради което е несъстоятелна и тезата, че не може да се валидира обезсилено вече решение.

По делото е установено следното:

С решение № 4471/13.7.2016 г. по гр.д. № 173 / 2013 г. на РС-Разлог е възложен на основание чл. 349, ал. 2 ГПК в дял на В. В. Д. поземлен имот с идентификатор № ***с адрес, [улица], с площ 504 кв.м., ведно с построената в него стопанска сграда с идентификатор *** с площ 29 кв.м. и жилищна сграда с идентификатор *** , с площ 181 кв.м. с обща пазарна цена 357436 лв. С решението е осъден В. В. Д. да плати на останалите съделители следните суми: на Й. А. Д. – сумата 238290,72 лв., на А. В. Р. – сумата 59572,68 лв., на Й. В. Д. – сумата 14893,17 лв., на В. В. Д. - сумата 14893,17 лв. и на М. В. Д. - сумата 14893,17 лв. Всички суми са дължими ведно със законната лихва. Решението е влязло в сила на 25.4.2017 г., т.е. шестмесечният срок по чл. 349, ал.5 ГПК е изтекъл на 25.10.2017 г. и до тази дата не са плащани суми.

Молба за обезсилване на решението на основание чл. 349, ал.6 ГПК е подадена от В. В. Д. и М. В. Д.. В съдебно заседание на 20.02.2019 г., пълномощник на В. Д. е оспорил молбата, като е заявил, че задължението му към молителите за сумата от общо 338598,59 лв. е погасено чрез прихващане с тяхно насрещно задължение към него до този размер, като е представено удостоверение изх. № 02277/20.2.2019 г. на ЧСИ Б. В., от което е видно, че по образуваното изп.д. 33/2017 г. В. В. Д. и М. В. Д. дължат на В. Д. суми в размери, както следва: на 13 824 лв.; на 2650 лв.; на 1985 лв.; на 6 550 лв.,; на 5 286 лв; на 15 875 лв., ведно със законова лихва от 10.9.2015 г., която лихва към момента на издаване на удостоверението е в размер на 5567,30 лв.; на сумата от 13 015, 54 лв., ведно със законна лихва от 11.6.2014 г., която до момента е в размер на 6216, 41 лв.; и на сума в размер на 1722 лв. Установено е че вземанията на останалите двама кредитори - П. Р. и Й. Д. са цедирани на В. Д. с договор за цесия от 27.1.2017 г., за което ищците са изрично уведомени с уведомление, връчено на длъжниците /молителите/ на 23.03.2018 г., т.е. след изтичане на шестмесечния срок за плащане на сумите за уравнение дела на В. В. Д. - сумата 14893,17 лв. и на М. В. Д..

РС приел молбата за обезсилване за основателна, защото изявлението за прихващане е направено след изтичане на шестмесечния срок и независимо от обратното действие на прихващането, предвидено в чл. 104, ал.2 ЗЗД. Приел е, че поради неплащане В. Д. не е придобил собствеността, и е възстановена висящността на делбеното производство, поради което имота е изнесен на публична продан.

Въззивният съд е приел, че липсва плащане в шестмесечния срок, изтекъл на 25.10.2017 г. Изявлението за прихващане е елемент от фактическия състав на този погасителен способ и щом не е осъществен изцяло в рамките на преклузивния 6-месечен срок, а почти две години по-късно, не е настъпил погасителния ефект за вземането на молителите. Посочил е, че законово установената последица при неплащане - обезсилване е настъпилото по право, което не може да бъде заличено с обратна сила с извършеното в последствие изявление за прихващане. Допълнил е, че дори плащането на дължимите суми след изтичане на срока не може да заличи последиците на неизпълнението. За неоснователно е прието позоваването на В. Д. на чл. 104, ал. 2 от ЗЗД, визиращ обратното действие на прихващането. Затова е потвърдено решението на РС.

Предвид отговора на поставения въпрос, решението е неправилно, като противоречащо на чл. 104, ал.2 ЗЗД. Изявлението за прихващане е направено в открито съдебно заседание на 20.02.2019 г., т.е. достигнало е до поискалите обезсилване на решението. Предвид изразеното неправилно становище, за това от кой момент настъпва погасителния ефект на прихващането, не са изследвани материално правните предпоставки за настъпване на компенсаторния ефект на заявеното изявление за прихващане. При направено изявление за прихващане, две насрещни еднородни, изискуеми или поне едното да е изпълняемо и ликвидни вземания се погасяват до размер на по-малкото от момента, когато прихващането е било възможно. По делото следва да се установи дали този момент е настъпил в рамките на шестмесечния срок от влизане на решението за възлагане в сила, т.е. в периода 25.04.2017 г. – 25.10.2017 г.

От решението, с което е възложен делбения имот на В. В. Д. е видно, че той дължи по 14893,17 лв. на поискалите обезсилване В. В. Д. и М. В. Д. или общо 29765,34 лв. Сумата е дължима ведно със законната лихва в шест месечен срок, т.е. от 25.04.2017 г. до момента на погасяването, но не по-късно от 25.10.2017 г.

По делото е представен изпълнителен лист от 29.09.2015 г., издаден по гр..д.№ 552/2014 г. на РС-Разлог, от който е видно, че В. В. Д. и М. В. Д. са осъдени да платят на В. В. Д. 13 015 лв. с които са се обогатили неоснователно, ведно със законната лихва. По това дело е образувано изпълнително дело № 2928/2015 г., по което към 28.03.2018 г. задължението на длъжниците към взискателя е общо 20 039 лв., която сума включва главница, лихви и разноски. Няма доказателства обаче какъв е размера на задължението към момента на влизане в сила на решението за възлагане – 25.04.2017 г. и до изтичане на шестмесечния срок – 25.10.2017 г.

Представен е и изпълнителен лист от 21.10.2015 г., издаден по гр.д.№1077/2012 г. на РС-Разлог, от който е видно, че В. В. Д. и М. В. Д. са осъдени да платят на В. В. Д., Й. В. Д. и П. С. Р. общо обезщетение за лишаване от ползване за период от 14.09.2014 г. до 14.09.2015 г. в размер на 13824 лв. Сумата е присъдена без лихва. С договор от 27.01.2017 г. Й. В. Д. и П. С. Р. са прехвърлили безвъзмездно на В. В. Д. своите 2/3 части от това вземане. За цесията длъжниците В. В. Д. и М. В. Д. са уведомени на 23.03.2018 г. Съгласно чл. 99, ал.4 ЗЗД, за длъжниците В. и М. Д., цесията поражда действие от момента на уведомяването. Тъй като то е станало след изтичане на шестмесечния срок, В. В. Д. може да иска прихващане само със своята част от вземането по изпълнителния лист, т.е. за 1/3 от 13824 лв. - за 4608 лв. По настоящото дело няма и доказателства към 25.04.2017 г. и до 25.10.2017 г. какъв е бил размера на това вземане и произтичащите от него разноски.

По делото е представено удостоверение № 02277/20.02.2019 г., издадено по изп.д.№ 33/2017 г. към което е присъединено изп.д.№ 2928//2015 г. за събиране на следните суми 13015,54 лв. главница и лихва от 11.06.2014 г., която към момента на издаване на удостоверението, т.е. към 20.02.2019 г. е 6216,41 лв. и друга сума в размер на 1772 лв. В същото удостоверение са описани и общото вземане на В. Д. след съобщаване на цесията – 13824 лв. и други суми за съдебни разноски и др.

От тези доказателства не може да се установи размера на насрещните парични вземания на В. Д., установени със съдебни решения и издадени изпълнителни листи към В. и М. Д. и техните вземания към него, към момента на влизане на решението за възлагане в сила – 25.04.2017 г. или най-късно до 25.10.2017 г. Следва да се съобразят платените преди 25.04.2017 г. суми от В. и М. Д., с които не може да става прихващане, както и това, че по отношение на тези длъжници цесията не е породила действие за 2/3 от сумата 13824 лв., т.е. за 9216 лв. в рамките на шестмесечния срок. В тази период за тази сума кредитор /носител на вземането/ са цедентите. Цесията е породила действие след съобщаването й, но то е станало след изтичане на шестмесечия период за плащане на сумите за уравнението.

За изясняване на изложеното, след отмяна на неправилното въззивно решение, делото следва да с върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, който следва да назначи съдебно счетоводна експертиза, която след подробна справка по изпълнителните дела и издадените изпълнителни листи да установи какъв е бил размера на насрещните вземания на В. Д. към В. и М. Д. и на техните към тях към 25.04.2017 г. или най-късно до 25.10.2017 г., като съобрази и направените плащания до тези дати, натрупаните лихви на лихвоносните вземания и присъдените разноски, за които е напарвено възражението за прихващане. Съобразно резултата, въззивният съд следва да присъди и разноските за настоящото производство, съгласно чл. 294, ал.2 ГПК.

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 436/14.08.2024 г., постановено по гр.д.№ 387/2024 г. на Окръжен съд-Благоевград.

Връща делото на Окръжен съд-Благоевград за ново разглеждане от друг състав.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: