Потвърждаване на условна присъда за смърт при пътнотранспортно произшествие

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 47

гр.София, 23 януари 2026 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

ВЛАДИМИР АСТАРДЖИЕВ

при участието на секретаря Н. ПЕЛОВА и прокурора К. СОФИЯНСКИ, разгледа докладваното от съдия АСТАРДЖИЕВ КНОХД № 259 по описа за 2025 год ., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на Глава 23 от НПК.

Образувано е по касационна жалба на подсъдимия Б. Т. Л. срещу Решение № 4/15.01.2025г. по ВНОХД № 212/2024г. по описа на Апелативен съд-Велико Търново, 2 наказателен състав.

В касационната жалба на подсъдимия Б. Т. Л. се правят твърдения за неправилно приложение на закона от въззивния съд и допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването на обжалвания съдебен акт. Оспорват се приетите от съда фактически положения, като се твърди, че доказателствата са оценени неправилно и се изтъкват противоречия в доказателствената съвкупност. Оспорва се ползването на протокола за оглед на местопроизшествието, доколкото същият бил непълен и съставен в нарушение на изискванията на закона и като последица от това се иска от доказателствения материал да бъдат изключени заключенията на автотехническите експертизи по делото. Като съществено процесуално нарушение се посочва липсата на определение за прочитане показанията на част от пострадалите по реда на чл.371, т.1 НПК. Нарушението на закона се мотивира с твърдения за неправилно прилагане на Наредба №18/23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци и се заключава, че липсват нарушенията на правилата за движение по пътищата, които са описани в обвинителния акт и в съдебните актове на първата инстанция и въззивния съд. В заключение се иска отмяна на решението на АС-Велико Търново и връщане на делото за ново разглеждане от Окръжен съд-Ловеч.

В съдебното заседание на касационния съд подсъдимият Б. Т. Л. и неговия упълномощен защитник адв.М. И. - редовно призовани - не се явяват и не представят становище.

Прокурорът пледира за оставяне в сила на решението на АС-Велико Търново. Намира, че въззивният съд е отговорил на всички възражения, които се поддържат и пред касационния съд, като прави разбор на мотивите на въззивния съдебен акт, за да заключи, че въззивният съд е изпълнил своите процесуални задължения в пълнота.

Върховният касационен съд, като съобрази доводите в касационната жалба на подсъдимия Л. и аргументите, изложени от прокурора в съдебното заседание, намери следното:

Касационната жалба на подсъдимия Б. Т. Л. е допустима, доколкото е подадена от легитимирано лице в срок и срещу акт, който по силата на чл.346, т.1 НПК подлежи на касационна проверка.

Разгледано по същество тази жалба е неоснователна.

С присъда №6/17.04.2024г. постановена по НОХД №202/2023г. по описа на Окръжен съд-Ловеч, Наказателно отделение, подсъдимият Б. Т. Л. е признат за виновен за това, че на 31.12.2021г. на път II-35 (Т. Л.) при км 60+(568-569) с посока на движение [населено място] при управление на МПС - товарен автомобил „Тойота”, модел „Х.” с ДК [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по чл.21, ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Ф. А. В.-Л., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.„в” НК вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК е осъден на две години лишаване от свобода, като изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизането на присъдата в сила. На основание чл.343г НК подсъдимият Б. Т. Л. е лишен от право да управлява моторни превозни средства за срок от две години, считано от влизането на присъдата в сила. Върху подсъдимия Л. са възложени направените по делото разноски, а съдът се е разпоредил и с вещественото доказателство по делото.

Присъдата е била обжалвана пред Апелативен съд-Велико Търново от подсъдимия Б. Т. Л.. Не е подаден въззивен протест. Образувано е ВНОХД №212/2024г. по описа на АС-Велико Търново.

С Решение №4/15.01.2025г. по ВНОХД №212/2024г. по описа на АС-Велико Търново, присъдата на ОС-Ловеч е потвърдена.

Това решение на АС-Велико Търново се обжалва в настоящето касационно производство.

Съдът на първо място трябва да се произнесе по изложените в касационната жалба на подсъдимия Л. твърдения за наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наличието на такива нарушения би предопределило връщането на делото за ново разглеждане на състав на въззивния съд за тяхното отстраняване и би препятствало произнасянето по доводите за неправилно приложение на закона, развити в касационната жалба на подсъдимия.

Част от изложените твърдения се отнасят до необоснованост на приетите от въззивния съд фактически положения. Тези доводи не могат да бъдат разгледани от касационния съд, доколкото необосноваността на решението на въззивния съд не представлява касационно основание по смисъла на чл.348 НПК. В тази насока не могат да бъдат обсъждани разсъжденията в касационната жалба, които разкриват различната оценка на доказателствата, направена от касационния жалбоподател, спрямо сторената от въззивния съд.

Останалите твърдения в касационната жалба, които са свързани с допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването на решението на въззивния съд, не могат да бъдат споделени.

Въззивният съд е направил подробен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателствени източници, като е подложил на конкретна и прецизна проверка всички свидетелски показания, писмените доказателства и доказателствени средства, както и приложените способи за доказване. Въззивната инстанция е направила собствена оценка на експертните заключения и е отговорила задълбочено и мотивирано на възраженията на защитата и на подсъдимия срещу присъдата на първата инстанция.

В решението на въззивния съд е намерил убедителен израз вътрешното убеждение на този съд за всички факти, свързани с предмета на доказване и логично са обосновани причините, поради които съдът е приел, че подсъдимият Л. следва да носи наказателна отговорност за смъртта на своята съпруга при настъпилата катастрофа.

Подновените пред настоящия съд възражения относно процесуалната годност на протокола за оглед на местопроизшествие и свързаните с тези възражения искания да бъдат изключени като способи за доказване четирите автотехнически експертизи, изготвени при използване на този протокол за оглед, са неоснователни.

Протоколът за оглед е изготвен в съответствие с изискванията на чл.155 НПК и чл.156 НПК, като в него са отразени всички обстоятелства, които са били налични и възможни за възприемане към момента на извършване на огледа. По време на цялото следствено действие са присъствали поемни лица - свидетелите Г. и Н., които в разпитите си пред съда са възпроизвели подробно своите възприятия и са потвърдили спазването на процесуалните изисквания за извършване на огледа.

Действително преди извършването на огледа е имало преместване на катастрофиралия товарен автомобил, което е било извършено от органите на РДПБЗН с цел спасяване живота на касационния жалбоподател и евентуално на неговата съпруга, така че отправената претенция за евентуалното несъобразяване на извършения оглед с изискванията за точно отразяване на местопрестъплението, не държи сметка за това обстоятелство. Спасяването на човешки живот (в случая на касационния жалбоподател) е приоритетно пред запазването на местопроизшествието непокътнато за целите на по-сетнешния оглед.

Първата инстанция е извършила подробен разпит на всички свидетели, които са възприели състоянието на катастрофиралия автомобил, извършила е предявяване на създадения при огледа снимков материал, назначила е техническа експертиза за пресъздаване на този снимков материал в пълнота и с високо качество.

Въззивният съд също е обсъдил подробно всички свидетелски показания, съпоставил ги е с протокола за оглед и с изготвените при този оглед веществени доказателствени средства, за да приеме точното състояние на катастрофиралия автомобил.

В протокола за оглед са отразени всички намерени следи в района на местопроизшествието и фактът, че в този протокол не е отразена вертикална маркировка, намираща се на повече от 2 000 метра преди мястото на катастрофата, не води до извод за негодност на изготвения протокол за оглед.

Именно за установяване на тази допълнителна маркировка е извършен допълнителният оглед от 13.04.2022г. (т.1, л.48-л.50 от досъдебното производство).

Към 31.12.2021г. огледът е бил направен на конкретното място, на което е станала катастрофата, а едва впоследствие се е наложило разширяване на периметъра на огледа за установяване на относими пътни знаци преди района на произшествието.

В протокола за оглед от 31.12.2021г. не е отразено изземването на катастрофиралия автомобил като веществено доказателство. Този пропуск също не може да доведе до извод за негодност на целия протокол за оглед. По делото категорично е установен - благодарение на усилията на въззивния съд - начинът на репатриране на товарния автомобил до паркинга на ОД на МВР-Ловеч, където този автомобил се съхранява и понастоящем. Наличието на автомобила и това, че именно този автомобил е участвал в катастрофата, причинил на смъртта на пътничката в автомобила и съпруга на касационния жалбоподател - Ф. А. В.-Л., е потвърдено от свидетелските показания на св.А. Ц., който е репатрирал автомобила, на св.П. И. - лицето, което е приело и съхранява автомобила, от показанията на поемните лица Г. и Н., които описват извозването на автомобила след завършване на огледа на местопроизшествието и подписването на протокола за оглед от съставителя и поемните лица, както и от документа за изплатени разноски за репатриране на автомобила (т.1, л.46 от досъдебното производство). Всички тези източници позволяват последователно и непрекъсваемо да се проследи движението на вещественото доказателство по делото, независимо от липсата на изрично посочване, че това веществено доказателство е било иззето при извършения оглед на 31.12.2021г.

Идентичността на автомобила, намиращ се на съхранение при органите на досъдебното производство, с участвалия в катастрофата автомобил, е потвърдена и от самия касационен жалбоподател при извършеното предявяване на колата по реда на чл.284 НПК на 17.04.2024г. от първоинстанционния съд (л.405-л.408 от НОХД №202/2023г.).

При така изложените факти оспорването на годността на протокола за оглед във връзка с някакви пропуски при неговото съставяне, не намира основание в доказателствата по делото и този протокол се явява годно доказателствено средство, респ. изготвените въз основа на този протокол заключения на няколко експертизи не следва да бъдат изключвани от доказателствената съвкупност по делото.

Основателно е отправеното в касационната жалба възражението, че първата инстанция е пропуснала да приобщи чрез отделно определение за тяхното прочитане, показанията на свидетелите А. В., А. Л., В. М., Р. К., Р. Р. и С. А. - пострадалите близки на жертвата. Този пропуск не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото по никакъв начин не е ограничило правата на някоя от страните, а самите показания на тези лица от досъдебното производство нямат никакво отношение към установяване на обективната истина относно предмета на доказване в наказателния процес, доколкото не носят никаква информация за този предмет. Това изрично е отбелязано и от въззивния съд в неговото решение при обсъждането на доказателствения материал по делото.

Самите свидетели-пострадали са били надлежно призовани за разпоредителното заседание на първата инстанция с указание за правата, които имат да участват в процеса, като не са се явили в това заседание на 14.06.2023г. (т.1, л.39-л.42 от НОХД №202/2023г.) и не са предявили претенции да участват в процеса - напълно обяснимо с оглед на техните близки отношения с подсъдимия Л..

Поради посоченото не може да се приеме, че пропускът на първата инстанция да приложи чл.373, ал.1 НПК вр. чл.283 НПК по отношение на показанията на тези свидетели от досъдебното производство, представлява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал.3 вр. ал.1, т.2 НПК.

Изложените съображения мотивират настоящият съдебен състав да заключи, че няма основание за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.

Липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, предполага проверка на доводите за нарушения на материалния закон, допуснати при осъждането на подсъдимия Л..

Основният довод в тази насока е свързан с оспорването на приетото от първата инстанция и от въззивния съд обстоятелство, че подсъдимият Л. е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.2 ЗДвП, като се е движел със скорост от 98,1 км/ч при ограничение от 60 км/ч, доколкото спазването на това ограничение би предотвратило настъпването на произшествието, тъй като критичната скорост за преодоляване на завоя, в който се е получило завъртането на автомобила, управляван от подсъдимия Л., е била 77 км/ч.

Въззивният съд подробно е разгледал възраженията, свързани с наличието на табела Т 17, съдържаща знак В 26 и знак Т 2, изложил е подробни и мотивирани съображения за съществуването на тази табела към момента на катастрофата, обосновал е своите изводи с посочване на конкретни доказателствени източници, които са обсъдени съобразно действителното им значение.

Пред настоящия състав на ВКС са подновени възраженията за липса на такава табела към 31.12.2021г. и позоваванията на показанията на разпитания две години след произшествието св.С., но касационният съд не може да прави нова или различна оценка на доказателствата, освен ако не установи някакъв порок при обсъждането на доказателствените източници от въззивната инстанция. Вече се посочи, че няма допуснати процесуални нарушения при събирането, проверката и оценката на доказателствения материал по делото, а касационният съд няма правомощие да приеме различна фактическа обстановка, освен при условията на чл.354, ал.5 НПК. Настоящият случай не попада в обхвата на тази норма.

По делото е установено категорично и наличието на табела Т 2, указваща, че забраната за надвишаване на скорост от 60 км/ч важи 4 км след знака. Съобразно изричната норма на чл.61, ал.6 от действащата към момента на престъплението Наредба №18 от 23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци „ В случаите по ал.5 под пътните знаци, въвеждащи забрана, се поставят допълнителни табели Т 2, които указват разстоянието до края на зоната на действие на забраната. Краят на зоната на действие на забраната задължително се сигнализира със съответния пътен знак за отмяна на забраната.“. При тази ясна законова разпоредба, която касае хипотезите по чл.61, ал.5 от Наредба №18/23.07.2001г., в които зоната за действие на установената забрана със знак В 26 е различна от установената в чл.61, ал.1 - ал.4 от Наредбата, позоваването на липса на допълнителни пътни знаци, напомнящи за съществуващата забрана, през разстоянията, посочени в чл.61, ал.5 от Наредбата, не означава пълна липса на забрана за движение със скорост, надвишаваща посочената в знак В 26 (в случая - 60 км/ч) в района на катастрофата.

Поради това осъждането на подсъдимия Л. за нарушение на установената в чл.21, ал.2 ЗДвП вр. знак В 26 забрана за движение с повече от 60 км/ч съответства на закона и не са налице условията на чл.348, ал.2 вр. ал.1, т.1 НПК за отмяна на решението на АС-Велико Търново и връщане на делото с указания относно прилагането на закона, както се иска в касационната жалба.

В касационната жалба не се излагат твърдения за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, което е в минималните граници, предвидени в чл.343, ал.1, б. „в“ НК и чл.343г НК, поради което не следва да се обсъжда някакво намаляване на наложените на подсъдимия наказания, а липсата на протест е пречка за тяхното увеличаване или за отмяна на приложението на чл.66, ал.1 НК.

Водим от всичко изложено и на основание чл.354‚ ал.1, т.1 от НПК‚ Върховен касационен съд, Трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4 от 15.01.2025г. по ВНОХД № 212/2024г. по описа на Апелативен съд-Велико Търново, 2 наказателен състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.