Дисциплинарна отговорност на ЧСИ при настъпила перемпция и допусната техническа грешка

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 599

Гр.София, 18.10.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илияна Папазова ЧЛЕНОВЕ: Майя Русева Джулиана Петкова
при участието на секретаря Кристина Григорова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.1393 по описа за 2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.73 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/.
Образувано е по жалба на Министъра на правосъдието срещу решение от 18.01.24 по дисциплинарно дело №.6/23 на Дисциплинарната комисия /ДК/ на Камарата на частните съдебни изпълнители на Република България /КЧСИ на РБ/ - с което искането му за налагане на дисциплинарно наказание на ЧСИ К. А., рег.№.766, район на действие ОС Стара Загора, е отхвърлено. Жалбоподателят твърди, че са налице нарушения на разпоредбите на чл.433 ал.2 ГПК и чл.433 ал.1 т.8 ГПК /ЧСИ не е изготвил разпореждане за приключване на изпълнителното производство и е извършил незаконосъобразно принудително изпълнение по изпълнителното дело при настъпила перемпция/, поради което атакуваното решение следва да се отмени и се наложи наказание по чл.68 ал.1 т.1 ЗЧСИ.
КЧСИ на РБ оспорва жалбата като неоснователна; претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.73 ал.2 ЗЧСИ, срещу подлежащ на обжалване акт и от легитимирано да обжалва лице - поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по основателността й, Върховният касационен съд на Република България взе предвид следното:
С обжалваното решение е проследена хронологията на процесното изпълнително производство: и.д.№.98/19 е образувано на 7.02.19 по молба на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор и въз основа на наказателно постановление №.2063/3.08.17 срещу длъжник „МИГ 64“ЕООД за събиране на 10 000лв. глоба, 845лв. разноски, 740лв. адв. хонорар; наложени са били запори, в резултат на които по делото постъпват 12781лв., от които на взискателя са преведени на 11.03.19 10646,50, на пълномощника адв.Д. 740лв. и са усвоени 1364,80лв. такси и 30,15лв. разноски; с молба от 1.07.21 взискателят е поискал продължаване на изпълнението за събиране на остатъка от задължението в размер на 198,50лв.; изпратено е допълнение към наложения запор върху банкова сметка на длъжника; на 7.07.21 и 8.07.21 от последния са постъпили молби за прекратяване на производството и вдигане на запора, които са отхвърлени, а на 9.07.21 - възражение, в което се твърди изтекъл на 28.02.21 двугодишен перемптен срок и се иска прекратяване на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК и намаляне на начислените такси и разноски, които са надвишени. При тези факти е намерено, че на 26.02.19 е била събрана цялата сума и производството е следвало да бъде приключено поради изчерпване на предмета съгласно чл.433 ал.2 ГПК – което не е сторено; действително към 25.02.21 е бил изтекъл предвидения в чл.433 ал.1 т.8 ГПК срок, в който взискателят не е искал действия и ЧСИ е изпратил на „Уникредит Булбанк“ корекция по запора за дължимата сума, но прекратяването поради перемпция настъпва по силата на закона и съдебният изпълнител само я прогласява, а след като е настъпила и се поиска нов способ, той дължи изпълнение; от друга страна възражението на длъжника е уважено, констатирано е надвнасяне на такси със сума, впоследствие преведена на взискателя, и изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433 ал.2 ГПК поради изчерпване на предмета. При това положение, предвид наличието на очевидна грешка, респективно пропуск, което изключва вината, както и поради малозначителност и при съобразяване, че поведението на ЧСИ не е довело до неблагоприятни последици в имуществената сфера на страните по делото или на трети лица, искането за налагане на дисциплинарно наказание е отхвърлено.
ВКС намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Във връзка с твърденията за нарушаване на чл.433 ал.2 ГПК предвид неизготвяне на разпореждане за приключване на изпълнителното производство следва да се има предвид, че съгласно т.10 от ТР 2/13 от 26.06.15 по тълк.д.№.2/13, ОСГТК, прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар."перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти; без правно значение е дали ще бъде постановен акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще бъде направено това - прекратяването на изпълнителното производство става по право. При това положение в горната хипотеза - какъвто е разглежданият случай, актът за прекратяване на ЧСИ има само декларативна, а не решаваща роля.
Същевременно не е налице и твърдяното извършено незаконосъобразно принудително изпълнение предвид настъпилата перемпция. От една страна съгласно уеднаквената практика с ТР 2/23 от 4.07.24 по тълк.д.№.2/23, ОСГТК /т.3/, прекратяването на делото на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК не прегражда възможността да се иска принудително изпълнение, не засяга приключилите изпълнителни способи, не настъпва докато посочен изпълнителен способ бива реализиран, не се съотнася към основанието по чл.116 б.„в“ ЗЗД, не следва да се приравнява с прекратяване на дело, заведено по иск пред съд и следва да се отличава от обективна невъзможност за извършване на изпълнителни действия, дължаща се на липсата на имуществени права на длъжника - чл. 433, ал.1 т.5 ГПК; кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му поради перемпция, не се лишава от полезния материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава и от възможността да прекъсне давността като поиска изпълнителни действия отново - перемпцията не засяга публичното субективно право на кредитора да иска принудително изпълнение, нито кореспондиращото правомощие на съдебния изпълнител като орган по принудително изпълнение, който от своя страна дължи подчинение на изпълнителния лист; съдебният изпълнител дължи изпълнение, като единствената правна последица в случая е, че се дължи образуване на новото искане в ново дело. След като настъпването на перемпцията няма за последица погасяване на признатото субективно материално право, нито на правото на принудително изпълнение, дори и когато събира сума по вземането след като е изтекъл срока по чл.433 ал.1 т.8 ГПК, ЧСИ не допуска нарушение - защото събира сума, която е дължима. Всяко ново искане на взискателя до съдебния изпълнител след настъпване на перемпция поставя началото на ново процесуално правоотношение и съдебният изпълнител продължава да е задължен да изпълни заповедта за принудително изпълнение, съдържаща се в изпълнителния лист, който е в негово държане. Отделно от изложеното, в случая след постъпилото възражение от длъжника ЧСИ е констатирал, че е допусната грешка предвид надвнасяне на такси със сумата 198,50лв. /погрешно отнесени от помощника на ЧСИ/, същата е била наредена на взискателя, а делото – прекратено на основание чл.433 ал.2 ГПК поради изчерпване на предмета. При това положение настоящият състав споделя изводите на КЧСИ на РБ, че е налице очевидна грешка и пропуск, като въпреки формалните белези на нарушение наказание не трябва да се налага предвид липса на вина и същевременно малозначителност, както и поради липсата на неблагоприятни последици в имуществената сфера на страните и третите лица. С оглед на изложеното следва да се приеме, че правилно и законосъобразно ДК на КЧСИ е приела, че не са налице предпоставките за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ЧСИ К.А.. Жалбата на Министъра на правосъдието срещу решението за отхвърляне на искането му за налагане на дисциплинарно наказание е неоснователна и атакуваният акт следва да се остави в сила.
Предвид изхода на спора, на основание чл.78 ал.8 ГПК вр. с чл.23 т.4 НПП на КЧСИ на РБ следва да се присъдят 200лв. юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 18.01.24 по дисциплинарно дело №.6/23 на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители на Република България - с което искането на Министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на ЧСИ К. А., рег.№.766, район на действие ОС Стара Загора, е отхвърлено.
ОСЪЖДА Министъра на правосъдието, [населено място], [улица]..., да плати на Камарата на частните съдебни изпълнителни на РБ, [населено място], [улица]..., ет...., 200 лв. /двеста лева/ юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: