Отговорност при грабеж, придружен с тежка повреда и смърт след падане

Текстът на акта

Ключови фрази

Грабеж на движима вещ, придружен с тежка или средна телесна повреда, от които е последвала смърт * евентуален умисъл * причинно-следствена връзка * съкратено съдебно следствие

Р Е Ш Е Н И Е
№ 88
София, 27 май 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети април, две хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА
ДЕНИЦА ВЪЛКОВА
при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Галина Стоянова като изслуша докладваното от съдията ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА н. дело № 245/2021 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство, по чл. 346, т.1 от НПК, е образувано по жалба на подсъдимия Н. Д. К., подадена чрез упълномощения му защитник адв. Д. М. срещу решение № 184/22.01.2021г., постановено по ВНОХД № 249/2020г. от Апелативен съд – Бургас.

В жалбата са релевирани доводи, ангажиращи касационните основания по чл. 348, ал. 1, т.1 и т.3 от НПК. Материалноправната незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт е аргументирана с твърдения за неправилна квалификация на инкриминираната престъпна дейност, като се настоява, че същата следва да бъде субсумирана под състава, визиран в чл. 199, ал. 1, т. 3, пр.2 от НК. В подкрепа на релевирания довод, ангажиращ касационното основание по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК, са изложени съображения, свързани с неотчитане като смекчаващи отговорността обстоятелства - ниската стойност на предмета на престъплението, резултатът от умишленото поведение на подсъдимия, изразило се в средна телесна повреда, направеното в хода на досъдебното производство признание, както и се посочва, че обществената опасност на деянието и на дееца несъответства на наложеното наказание. Според касатора наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1 от НК или алтернативно да се намали размера на наложеното наказание.

В съдебно заседание защитникът на Н. К., адв. Е. П., преупълномощена от адв. Д. М., поддържа подадената жалба с релевираните в нея оплаквания и отправените искания. Аргументира подробно наличието на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК като изтъква, че макар производството да е протекло с признаване на фактическата обстановка в обвинителния акт, съдът неправилно е приел квалификацията по чл. 199, ал. 2, т.1 НК, а именно грабеж с тежка телесна повреда, вследствие на която е настъпила смъртта на пострадалия.Според касатора вярната правна квалификация, която е съответна на обективно установеното посредством надлежно събрани доказателства по делото е тази по чл.199, ал.1, т.3, пр.2 от НК.В подкрепа защитава разбирането, че доказателствата по делото не обосновават наличие на причинна връзка между поведението на К. и настъпилата смърт на пострадалия.Последната е резултат от черепно-мозъчна травма, получена при падане на земята на пострадалия от собствен ръст и към това увреждане подсъдимият няма отношение.Затова К. следва да носи отговорност единствено и само за грабеж, придружен със средна телесна повреда, тъй като само това телесно увреждане съгласно констатациите на СМЕ е причинил на пострадалия.Нанасяйки ударите, причинили на пострадалия телесно увреждане с медико-биологичните характеристики на средна телесна повреда, подсъдимият не е съзнавал, целял или допускал, че И. ще падне на земята, като в резултат на това падане ще получи тежката черепно-мозъчна травма, усложненията от която са обусловили смъртта му.Относно релевираното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, защитникът на К. излага съображения свързани с това, че с оглед многобройните смекчаващи обстоятелства, а именно : пълни самопризнания на ДП, критично отношение към извършеното, ниска стойност на предмета на престъплението, доброволното възстановяване на част от отнетото имущество се налага извода за индивидуализация на наказанието на подсъдимия при условията на чл. 55 ал 1, т.1 от НК.

Касационният жалбоподател – подсъдим Н. Д. К., редовно призован, не се явява. От същия е постъпила молба, с която уведомява съда, че не желае да бъде конвоиран за съдебното заседание.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна. Не съзира заявените от жалбоподателя касационни основания, предлага въззивното решение да бъде оставено в сила.

Върховния касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните, въведени с жалбата и на съдебно заседание и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното:

Касационната жалба на подсъдимия, подадена чрез процесуалния му представител е процесуално допустима. Подадена е от процесуално легитимиран субект срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, в установения в закона срок. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С първоинстанционната присъда № 100 от 11.08.2020 г., постановена по НОХД 200/2020г. от Окръжен съд – Ямбол, постановена след проведено съкратено съдебно следствие в хипотезата по чл. 371, т. 2 от НПК , подсъдимият Н. Д. К. е бил признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл. 199, ал. 2, т.1, вр. чл. 198, ал. 1 от НК, за това, че на 01.03.2020г. около 13,30 часа в [населено място], к-к „Г.Б.“, в [жилищен адрес] на [ет.], пред [ап.], е отнел чужди движими вещи, на обща стойност около 200 лева, от владението на собственика им – И. М. И. от [населено място], с ЕГН: [ЕГН], без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е бил придружен с причиняване на тежка телесна повреда, от която е последвала и смъртта на И. на 21.03.2020г. в „Дом за стари хора“ – [населено място], като на основание чл. 58а ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от дванадесет години при първоначален СТРОГ режим. На основание чл. 59, ал. 1 от НПК е приспаднато от така наложеното наказание времето, през което подсъдимият Н. К. е задържан под стража, считано от 02.03.2020г.

Със същата присъда, Окръжен съд – Ямбол е присъдил направените по делото разноски, които са възложени в тежест на подсъдимия и се е разпоредил с веществените доказателства по делото.

По жалба на подсъдимия, подадена чрез защитника му е образувано ВНОХД № 249/2020г. по описа на Апелативен съд – Бургас. С постановеното въззивно решение № 184/2021г.,предмет на настоящото обжалване, на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда на Окръжен съд – Ямбол.

По довода, ангажиращ касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК:

Оплакването за допуснато от проверявания съд нарушение на материалния закон, аргументирано с неправилно квалифициране на престъпната деятелност, реализирана от подсъдимия е неоснователно.Този довод е бил поставен и на вниманието на въззивния съд, който с основание го е приел за несъстоятелен.Изложените на л.12-17 от въззивните мотиви съображения са подробни, изчерпателни и пълни, поради което се споделят изцяло от касационния съд.В допълнение към тях, касационният съд ще отбележи следното:

Няма съмнение,че тъй като в разпоредбата на чл.198,ал.1 НК е предвидена цел-намерение за противозаконно присвояване на чуждата движима вещ- умисълът за извършване на грабеж е пряк. Грабежът е типично съставно престъпление, което се състои от две други престъпления-принуда и кражба. Тъй като то е ситуирано в глава пета от особената част на НК „Престъпления срещу собствеността”, водещо за него се явява именно своителното деяние, което изисква пряк умисъл. Същевременно обаче, в случая е вменено квалифициращо обстоятелство по чл.199,ал.2,т.1 НК-причинена съставомерна телесна повреда /тежка/, от която е последвала смърт. Поначало, с оглед използваната принуда под формата на сила, съдържанието на умисъла е възможно да е различно по отношение на съставомерните телесни увреди или последвалата смърт. И това е така, тъй като квалификацията на грабежа предвид реализираната сила, дава възможност за различно субективно отношение на дееца към посегателството върху телесния интегритет на владелеца на целената за придобиване чужда вещ. То може да бъде и при евентуален умисъл, каквато форма на умишлената вина по правило съществува при тези престъпления против личността.При тази форма на вината, наред с целения резултат, деецът допуска, че може да настъпи и смъртта на пострадалия, но се отнася безразлично към това / Постановление №2 от 1957 год. на Пленума на Върховния съд /изм.и доп.с Тълкувателно постановление №7 от 1987 г.на Пленума на ВС/.Утвърдено в теорията и практиката е разбирането, че за умисъла се съди по действията на подсъдимия. В случая производството пред първата инстанция е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371 т.2 от НПК, при което подсъдимият е признал изцяло фактите по обвинителния акт. Поради това той няма възможност да оспорва описаните в него обстоятелства, при които е нанесъл телесното увреждане на пострадалия и механизма на причиняването му.Тези обстоятелства очертават наличие именно на съставомерните признаци на грабежа, извършен при квалифициращото обстоятелство, визирано в чл.199, ал.2, т.1 от НК.Принудата в конкретния случай е осъществена чрез употреба на физическа сила спрямо пострадалия, на когото подсъдимия е нанесъл удари с ръка в областта на тялото и главата му.Няма спор, че съгласно констатациите на СМЕ, на които касаторът поставя акцент, нанесените удари в областта на тялото /гръдния кош/ на пострадалия са довели до счупване на две от ребрата му, като в този смисъл са му причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота, т.е. медико-биологично увреждане с характеристиките на средна телесна повреда.Както коментираните удари обаче, така и тези, нанесени в областта на главата на пострадалия са били извършени със значителна сила, които обстоятелства в своя комплекс са довели до извеждане на пострадалия от равновесие и рязко падане от собствения му ръст на земята, като при удара на главата му в терена е получена тежката черепно-мозъчна травма , довела до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, т.е. тежка телесна повреда, усложненията от която травма са обусловили смъртта му.Не без значение е и обстоятелството, че коментираната принуда е упражнена по отношение на възрастен човек-пострадалият е бил на 80 години. При тези фактически данни ВКС намира за правилни изводите на инстанционните съдилища относно вида и формата на вината, с която подсъдимият Н. К. е действал при извършване на деянието - евентуален умисъл по отношение факта на умъртвяването на пострадалия И..Несъмнено е установено по делото, че целта на подсъдимия е била да отнеме парите на възрастния човек. Упражнената принуда спрямо пострадалия за постигането на тази цел, състояща се в удари с голяма сила и интензитет в жизненоважни части на тялото - гърдите и главата обективно е формирала в съзнанието му представата и за причиняването на смъртта на пострадалия. Следователно, правилни са изводите, че подсъдимият не е искал пряко смъртта на И. И., но я е допускал, защото е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвид механизма на извършването му. Въпреки това, той се е съгласил с настъпването и на по-тежките последици – смъртта на пострадалия.При това положение, не е налице заявеното от касатора нарушение на материалния закон.Поведението на подсъдимия е квалифицирано правилно като покриващо обективните и субективни признаци на престъпния състав, визиран в чл.199, ал.2, т.1 от НК.

Касационният съд не споделя и доводът, наведен от защитата, че няма причинна връзка между нанесените удари по главата и тялото на пострадалия и падането му на земята, вследствие на което е получената тежката черепно-мозъчна травма, чиито усложненията са обусловили смъртта на последния. Както е известно причинната връзка между дадено общественоопасно деяние и престъпния резултат е обективен факт, който съществува вън и независимо от човешкото съзнание. Причинна връзка съществува, щом като деянието е било едно от необходимите условия (conditio sine qua non) за настъпване на общественоопасния резултат, т.е. щом като деянието е обективна предпоставка, без която резултатът не би настъпил по такъв начин, в този вид, на съответното място, време и т.н. За да се прецени налице ли е причинна връзка между дадено действие и настъпилия престъпен резултат, трябва да се отговори на въпроса - щеше ли да настъпи резултатът, ако деецът не беше извършил това действие? В настоящия случай е безспорно, че смъртта на пострадалия нямаше да настъпи, ако поведението на подсъдимия не се бе изразило в нанасяне на удари, значителни по интензитет и сила, част от които са причинили счупване на две от ребрата му, в жизнено важни части, каквито са гръдния кош и главата.Именно в резултат на тези удари пострадалият е загубил равновесие и е паднал на площадката, вследствие на което получил тежка черепно-мозъчна травма, от която е настъпила смъртта му. Следователно между поведението на подсъдимия и смъртта на пострадалия съществува причинна връзка.

По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание:

Наложеното на подсъдимия К. наказание за извършеното престъпление по чл. 199 ал. 2, т. 1, вр. чл. 198 ал. 1 от НК е справедливо.Първоначално то е било определено съобразно алтернативата по чл. 199 ал. 2 от НК, предвиждаща лишаване от свобода от 15 до 20 г., като при отмерването му на 18 години са били обсъдени и надлежно оценени съобразно тяхната тежест и значение всички обстоятелства, включени в обхвата на чл. 54 от НК. Процесуалният ред за разглеждане на производството е предопределил задължителната редукция на наказанието с една трета при условията на чл.58а, ал.1 от НК.Направените от предходните инстанции изводи относно високата обществена опасност на деянието и дееца се споделят напълно, поради което не следва да бъдат преповтаряни в тяхната цялост . За да приеме, че това е точната мярка за наказателно въздействие, първоинстанционният съд, последван от въззивния, е отдал нужното значение както на индивидуалната тежест на извършеното, обусловена от неговата конкретна специфика и принос, изразил се в прилагане на значителна по степен агресия спрямо 80-годишния пострадал с оглед отнемане на инкриминираната сума пари , така и на останалите установени по делото отегчаващи и смекчаващи обстоятелства. В последната категория са били включени частичните признания, допринесли в значителна степен за разкриване на обективната истина; изразеното разкаяние и частичното възстановяване на отнетата при грабежа сума, които добре са съпоставени с останалите данни за личността му, които не са били положителни – предходни осъждания и лоши характеристични данни.Съобразени са също и останалите утежняващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, а именно- вида и интензитета на упражнената принуда; обстоятелството, че е реализирана по отношение на възрастен човек, в светлата част на денонощието, в жилищен блок. Разгледани в тяхната цялост всички посочени дотук данни за К. са предпоставяли необходимост от продължително изолиране с оглед адекватното осъществяване на поправителния, а и превантивен ефект на наказанието, което при досегашните му осъждания не е било постигнато, а не на последно място и осигуряване на пълно съответствие между естеството на престъплението и следващата се за това санкция. В този аспект ВКС споделя разбирането, че определеното наказание в размер на 12 години лишаване от свобода /след редукцията по чл.58а от НК/, се явява съответно на извършеното и достатъчно за комплексното постигане на целите по чл. 36 от НК.

Воден от изложените съображения, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №184 от 22 .0 1.2021 г., на Бургаски апелативен съд, наказателно отделение, постановено по ВНОХД № 249/202 0 г., по описа на съда.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :