Практика · Върховен касационен съд · 01 Януари 2024
Свободни работни места при трудоустрояване и законосъобразност на уволнение
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Служителка оспорва уволнението си с твърдение, че работодателят е разполагал със свободни длъжности, подходящи за нейното здравословно състояние. Въззивният съд първоначално отменя уволнението, приемайки, че е имало позиции с изтичащи договори, които са могли да ѝ бъдат предложени. Върховният касационен съд отменя това решение и отхвърля исковете, тъй като трудовите договори на заемащите въпросните длъжности служители реално не са били прекратени и местата не са били свободни.
Какво приема съдът
Работно място за трудоустрояване не се счита за свободно, ако трудовото правоотношение със заемащия го служител не е надлежно прекратено с писмено волеизявление, дори и крайният срок на договора му да е изтекъл.
Приложени разпоредби
- чл. 315 КТ
- чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ
- чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
- чл. 225, ал. 1 КТ
- чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК
- чл. 295 ГПК
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
трудоустрояваненезаконно уволнениесвободни работни местаТЕЛКпрекратяване на трудов договоробезщетение
Текстът на акта
Ключови фрази Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.7 Р Е Ш Е Н И Е № 41 София, 22.01. 2024 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди двадесет и трета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зоя Атанасова ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов Димитър Димитров при участието на секретаря Диана Аначкова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело № 576 /2023 г.: Производството е по чл.295 ГПК. С определение № 2395/07.08.2023 г. по касационната жалба на Военномедицинска академия е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 263271 /08.11.2022 г. по в.гр.д. № 16451 /2018 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 23.12.2016 г., по гр. д. № 4559/2016 г. на Софийски районен съд, с което са уважени предявените от Р. И. И. срещу Военномедицинска академия (нататък и само ВМА) искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване незаконността на уволнението и за отмяна на заповед за уволнение № 1820/04.12.2015 г. на началника на ВМА, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист“ в секция „Медицинска канцелария“ в Консултативно приемното отделение на ВМА и за осъждане на работодателя ВМА да заплати на ищцата сумата от 4 328.88 лева, представляваща обезщетение за оставането на ищцата без работа за периода от 14.01.2016 г. до 14.07.2016 г.. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по материалноправния въпрос: Допустимо ли е решаващият съд да основава извода си за наличие на свободни работни места на липсата на данни за преосвидетелстване на лицата, включени в списъка по чл.315 от КТ, съответно на изтичане срока на трудовите договори на тези лица преди уволнението на ищцата? Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато, за да бъде извършена проверка дали даденото от въззивния съд разрешение на въпроса съответства на разрешението, дадено с решение № 161 /05.11.2018 г. по гр.д. № 170 /2018 г. на ВКС, III г.о., постановено при разглеждане на касационната жалба срещу първото въззивно решение по делото, с което е прието, че за да се прецени дали работно място, включено в списъка по чл.315 КТ на длъжности, подходящи за трудоустрояване, е свободно и може да бъде заето от друг работник или служител с намалена трудоспособност, следва да се съобразят начините и формата за прекратяване на трудовото правоотношение с трудоустроено лице… За да се приеме, че длъжността е свободна, е необходимо да се установи и дали работодателят все още не е отправил писмено волеизявление за прекратяване, което да е достигнало до другата страна… В противен случай трудовото правоотношение все още не е прекратено и мястото, предназначено за трудоустроен, не е свободно и не може да бъде предложено като подходяща работа на новия трудоустроен работник или служител… Когато няма доказателства за прекратяване на трудовото правоотношение в съответната форма, трябва да се приеме, че работното място все още не е свободно, за да се предлага на ищеца. Настоящият съдебен състав споделя разрешението в посоченото решение на ВКС по изложените в него съображения. Ответникът по касационната жалба Р. И. И. оспорва касационната жалба и излага доводи за правилността на въззивното решение. По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следното: Въззивният съд се е позовал на разрешенията на правни въпроси с решението на ВКС от 05.11.2018 г. (по гр.д. № 170 /2018 г. на ВКС, III г.о.), с което делото е върнато за ново разглеждане и са дадени указания въззивният съд да допусне експертиза от специалист по труд и работна заплата, който след проверка в ответното предприятие да отговори дали в действителност е имало такива свободни длъжности, включително извън тези по списъка по чл.315 от КТ. В изпълнение на задължителните указания на ВКС въззивният съд е допуснал и приел заключение на съдебно-икономическа експертиза (СИЕ) и е приел, че от него се установява следното: В съставения от работодателя към списъка на чл.315 КТ поименен списък на длъжностите във ВМА има една длъжност „главен експерт“, както и няколко длъжности „главен специалист“ в различните структурни звена на работодателя, на които срокът на договорите изтича преди датата на уволнението на жалбоподателката. В длъжностната характеристика на длъжността „главен специалист“ в сектор „транспортно осигуряване“ МБАЛ София във ВМА като условия на труд е посочен „нормиран работен ден“. Разпитано в съдебно заседание от 26.03.2021 г. вещото лице е посочило, че ищцата отговаря на изискванията на заемане на посочената длъжност в сектор „логистика“. В депозираното допълнение на заключението е посочено, че при работодателя не е имало свободно работно място, извън списъка по чл.315 КТ, което ищцата е могла да заеме, предвид предписанието на ТЕЛК и образованието ѝ. Тази констатация е извършена след преглед от вещото лице на представеното от ответника препис-извлечение от поименно длъжностно разписание на ВМА, МБАЛ-София за свободните длъжности за цивилни служители към 07.12.2015 г. От правна страна въззивният съд е приел, че работодателят не е осигурил на работника възможност да оспори преценката му, че в предприятието не са били налице подходящи за заемане от работника длъжности. Решението му за прекратяване е взето непосредствено след становището на комисията по трудоустрояването при него. От друга страна работодателят не е доказал пълно и главно обстоятелството, че към деня на уволнението не е имал свободно работно място, което да бъде предложено на ищцата. Съгласно приетото по делото заключение на СИЕ при работодателя са фигурирали няколко длъжности „главен специалист“, на които срокът на договорите изтича преди датата на уволнението, като вещото лице е посочило пет такива длъжности в различни сектори и отдели на работодателя. Представеното от ответника щатно разписание за вакантните длъжности за цивилни служители към 14.01.2016 г. включва единствено медицински длъжности и такива в перално-шивашки комплекс, които не отговарят както на професионалната квалификация, така и на медицинските противопоказания на ищцата, поради което тя обективно не би могла да заеме никоя от тези длъжности. Съгласно чл.30, ал.1, т.4 от правилника за устройството и дейността на ВМА /ДВ, бр. 107 от 28.12.2018 г./, всяка многопрофилна болница за активно лечение, която е част от структурата на ВМА, включва адмистративно-стопански блок, който осъществява административното и стопанското обслужване на съответната болница. Преди уволнението си ищцата е изпълнявала трудовите си задължения именно в различни сектори на работодателя, което означава, че при същия са съществували длъжности, които са могли да й бъдат предложени. При съвкупната преценка на всички тези обстоятелства съдът намира, че по делото не е установен по несъмнен начин фактът на липсата на подходяща работа за ищцата, който на основание чл.154, ал.1 ГПК лежи в доказателствена тежест на ответника. По основателността на касационната жалба: Настоящият съдебен състав намира за основателни доводите на жалбоподателя, че изводите на въззивния съд са необосновани и в противоречие с дадените му с първото касационно решение задължителни указания (и в противоречие с дадения отговор на правния въпрос): Видно от мотивите му, при новото разглеждане на делото въззивният съд се е позовал на отговора на правния въпрос и на задължителните указания, които са му дадени с решението на ВКС, с което е отменено първото въззивно решение, но не ги е съобразил. От обсъдените от него доказателства – основно и допълнително заключение на СИЕ, изготвени въз основа на всички представени от ответника доказателства – щатни разписания, списък по чл.315 КТ, поименно длъжностно разписание за вакантните длъжности и други въззивният съд не е установил трудовото правоотношение с нито един служител, който е заемал визираните (посочени, споменати), подходящи за заемане от ищцата длъжности, да е било прекратено към момента на издаването и към момента на връчването на заповедта за уволнение на ищцата, за да може ищцата да заеме което и да е от тези места. За нито една от визираните от въззивният съд длъжности на старши експерт (една) и главен специалист (пет) въззивният съд не е установил работодателят да е отправил писмено волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение със служителя, който е заемал длъжността, нито такова да е достигнало до този служител. При тези данни, ако беше спазил дадените му от ВКС указания, въззивният съд би следвало да приеме, че нито едно от визираните от него трудови правоотношения не е било прекратено и нито едно от тези места, предназначени за трудоустрояване (за които е приел, че са подходящи за заемане от ищцата) не е свободно и не е могло да бъде предложено като подходяща работа на ищцата. Изводите на въззивния съд по отношение на всяко едно от тези визирани от него места и по отношение на крайния му извод за незаконност на уволнението са в противоречие със задължителните указания на ВКС, че когато няма доказателства за прекратяване на трудовото правоотношение в съответната форма, трябва да се приеме, че работното място все още не е свободно, за да се предлага на ищцата. И доколкото по делото такива доказателства (за прекратяване на трудовите правоотношение със служителите, които заемат посочените като подходящи за заемане от ищцата длъжности) не са представени, то следва да се приеме, че въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Основателен е доводът, че изводът на въззивния съд, че визираните от въззивния съд длъжности (една на „главен експерт“ и пет на „главен специалист“) са подходящи за заемане от ищцата, е необоснован. Видно от изложеното по-горе въззивният съд е приел, че съгласно приетото по делото заключение на СИЕ при работодателя са фигурирали няколко длъжности „главен специалист“, на които срокът на договорите изтича преди датата на уволнението, като вещото лице е посочило пет такива длъжности в различни сектори и отдели на работодателя. Настоящият състав намира, че видно от основното (л.5 от заключението и л.36 по делото на СГС) и допълнителното заключение на СИЕ (л.4 от закл. и л.50 по делото на СГС) вещото лице не е направило такъв извод. Според основното заключение на СИЕ (л.5 от заключението и л.36 по делото на СГС) В списъка на определените подходящи работни места и длъжности за трудоустрояване по чл.315 КТ на лица с намалена работоспособност във ВМА за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г., е посочено, че няма работни места, подходящи за трудоустрояване. Към този списък е приложен поименен списък, от който е видно, че длъжността „главен експерт“ във Финансов отдел е с посочена дата на изтичане на договора 01.05.2015 г., а останалите длъжности „главен експерт“ са с посочена дата на изтичане на договора след 31.12.2015 г. Има длъжност „главен специалист“, който да работи на ненормиран работен ден на пълно работно време без полагане на нощен труд, без сменен режим на работа – в сектор Комуникационни и информационни системи в отдел Медицинска и компютърна техника. Длъжността „главен специалист“ в сектор „Транспортно осигуряване“ е с посочени условия на труд нормиран работен ден. При представяне на основното заключение в съдебно заседание на 26.03.2021 г. (л.42) – на поставен въпрос вещото лице е отговорило, че ищцата би могла да заеме една длъжност „главен специалист“ по изискванията, посочени в длъжността. Този отговор на зададен въпрос в съдебно заседание не е част от заключението, а само го изяснява (чл.200, ал.2,изр.2 ГПК). В изготвеното по-късно след представяне от ВМА на допълнително поискани документи (пълно щатно разписание и поименно длъжностно разписание за вакантните длъжности към 07.12.2015 г.) допълнително заключение вещото лице е формулирало извода, че няма свободна длъжност, която ищцата би могла да заеме предвид предписанието на ТЕЛК и образованието и (л.50). Това е крайният извод, основан на отговорите на всички поставени въпроси и проверка на всички представени по делото доказателства. Следва да се добави, че ищцата не притежава медицинско образование, поради което задачите и заключенията на вещото лице и преценките на съда относно това дали при работодателя е имало подходящи места за заемане от ищцата и дали са били свободни (дали поне едно от тях, конкретно посочено, е било свободно) не се отнасят до огромното множество длъжности за лекари (с различни медицински специалности, част от тях професори и доценти), медицински сестри и други медицински длъжности, което улеснява сравнението и преценката. Основателен е доводът, че изводът на въззивният съд, че работодателят не е доказал пълно и главно обстоятелството, че към деня на уволнението не е имал свободно работно място, което да бъде предложено на ищцата, е необоснован. Работодателят ВМА е представил всички относими и необходими доказателства - щатни разписания, списък по чл.315 КТ, поименно длъжностно разписание за вакантните длъжности и други, които по искане на ищцата съдът му е указал да представи, въз основа на които са изготвени основното и допълнителното заключения на СИЕ в съответствие с указанията на ВКС. От тези доказателства и от изготвените въз основа на тях основно и допълнително заключения на СИЕ, преценени в съвкупност с представените медицински документи за здравословното състояние на ищцата, не се установява при работодателя да е имало друга работа (работно място), подходяща за здравословното състояние, образованието и квалификацията на служителя (ищцата), която тя да е била съгласна да заеме (съгласно чл.325, ал.1, т.9, изр.2 КТ като пречка за уволнението на това основание). Както беше посочено по-горе по делото не е установено трудовото правоотношение за което и да е от местата, които да са обсъждани като подходящи, да е било прекратено към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата. В обобщение: изводите на въззивния съд, че при работодателя е имало няколко подходящи за заемане от ищцата работни места за трудоустроени служители и че те (или поне едно от тях) е било свободно при уволнението на ищцата, са необосновани и в противоречие със задължителните указания на ВКС. От изложеното дотук и от останалите събрани по делото доказателства се установява, че работодателят е изпълнил задълженията си по закон (той е извършил всички предписани от закона действия) преди да прекрати трудовото правоотношение с ищцата на посоченото основание. Той е извършил необходимото, за да установи точното и здравословно състояние и медицинските противопоказания тя да извършва определен вид работи и и е предложил да заеме свободните работни места, с които е разполагал, а тя е отказала да ги заеме. Настоящият състав приема, че установените пороци на въззивното решение са се отразили на извода за незаконност на уволнението и като последица от това на извода за основателността на предявения иск по чл.344,ал.1,т.1 КТ и на обусловените от него искове по чл.344,ал.1,т.2 и т.3 КТ, т.е. на правилността на въззивното решение. Въззивното решение е неправилно, а предявените искове са неоснователни. От това следва изводът, че касационната жалба е основателна, че въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение по исковете по чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ следва да бъдат отменени, а вместо това да бъде постановено друго решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Жалбоподателят иска ответницата да бъде осъдена да му заплати юрисконсултско възнаграждение за всички съдебни инстанции. С оглед изхода от спора и на основание чл.78,ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП вр. чл.23,т.1 НЗПП искането е основателно в общ размер 2 600 лева за първата инстанция, първата въззивна, първата касационна, втората въззивна и втората касационна инстанции. Жалбоподателят не е направил искане да му бъдат присъдени направените по делото разноски, нито е представил списък на такива разноски, поради което такива не следва да му се присъждат. С оглед изхода от спора ответницата по жалбата няма право на разноски. Воден от горното и на основание чл.293 и чл.295 ГПК съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 263271/08.11.2022 г. по в.гр.д. № 16451 /2018 г. на Софийския градски съд и потвърденото с него решение № 21773/ 23.12.2016 г., по гр. д. № 4559 /2016 г. на Софийския районен съд. Вместо това постановява: Отхвърля предявените от Р. И. И. срещу Военномедицинска академия искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т. 3 вр. чл.225, ал.1 КТ за признаване незаконността и за отмяна на заповед № 1820 /04.12.2015 г. на началника на ВМА за прекратяване на трудовото правоотношение с Р. И. И., за възстановяване на Р. И. И. на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист“ в секция „Медицинска канцелария“ в Консултативно приемното отделение на ВМА и за осъждане на ВМА да заплати на Р. И. И. сумата от 4 328.88 лева, представляваща обезщетение за оставането и без работа за периода от 14.01.2016 г. до 14.07.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 28.01.2016 г. до окончателно заплащане на сумата. Осъжда Р. И. И. да заплати на Военномедицинска академия сумата 2 600 (две хиляди и шестстотин) лева за юрисконсултско възнаграждение за всички съдебни инстанции. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.