Задължение на въззивния съд да обсъди новонастъпили факти по делото

Текстът на акта

Ключови фрази

Решение по гр.д. на ВКС, ІV-то гражданско отделение стр.5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 192

София, 27.11. 2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зоя Атанасова

ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов

Димитър Димитров
при участието на секретаря Диана Аначкова,
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 4819/2022 г.:
Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
С определение № 2123/12.07.2023 г. по касационна жалба на И. Г. С., Г. И. С. (адвокат, действащ лично и процесуален представител на останалите двама жалбоподатели) и А. И. С. е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 146 /28.09.2022 г. по в.гр.д. № 340/2021 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционно решение № 260109/25.01.2021 г., по гр.д. № 2442/2018 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която на основание чл.526, ал.2 ГПК са осъдени И. Г. С., Г. И. С. и А. И. С., в качеството им на длъжници по изпълнително дело (индивидуализирано в решението) да внесат (заплатят) по сметка на съдебния изпълнител парична сума, необходима на взискателя О. А. К., починал в хода на производството, за частта на неговия правоприемник А. О. К., за да премахне осъществен през 1992 г. незаконен строеж (преустройство на едноетажна сграда, индивидуализирано в решението).
Със същото определение настоящият съдебен състав е обезсилил въззивното решение № 146 /28.09.2022 г. по в.гр.д. № 340 /2021 г. на Пловдивския апелативен съд и потвърденото с него първоинстанционно решение № 260109 /25.01.2021 г., по гр. д. № 2442 /2018 г. на Пловдивския окръжен съд в частта по исковете на Е. О. К. и Н. Х. К. поради направен от двамата отказ от предявените искове на основание чл.233 ГПК и е прекратил производството по делото в тази част. В тази част определението е влязло в сила.
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос: следва ли въззивната инстанция да обсъди и съобрази в произнасянето си факти, възникнали след депозиране на въззивната жалба, при положение, че те (фактите) са от значение за спорното право, който е по приложението на чл.266, ал.2, т.2 ГПК и е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 2 /09.02.2017 г. по гр.д. № 2947 /2016 г. на ВКС, IV г.о., решение № 26 /30.04.2014 г. по гр.д. № 4341 /2013 г. на ВКС, II г.о., с решение № 44 /29.05.2019 г. по гр.д. № 2528 /2018 г. на ВКС, II г.о., с решение № 61 /30.04.2010 г. по т.д. № 741 /2009 г. на ВКС, I т.о., с решение № 117 /21.05.2013 г. по гр.д. № 20 /2013 г. на ВКС, II г.о., с които е прието, че съдът е длъжен да обсъди всички релевантни факти, които са настъпили до приключване на устните състезания.
Разрешението в посочените решения отразява установена практика на ВКС по приложението на чл.235, ал.3 ГПК, която се намира в частта на ГПК за общия исков процес, в дяла (първи) за производството пред първата инстанция и настоящият съдебен състав споделя това разрешение по изложените в посочените съдебни решения съображения.
Разпоредбата на чл.266, ал.2, т.2 ГПК се намира в същата част на ГПК, в дяла (втори) за обжалване на решенията и определенията (за въззивното производство) и установява същото правило за въззивното производство, на което съответства същото разрешение по отношение на правомощията на въззивния съд. Той е длъжен да обсъди всички релевантни факти, които са възникнали (настъпили) след подаване на въззивната жалба, съответно след изтичането на срока за отговора и преди приключване на устните състезания и са наведени от страните.
Ответникът по жалбата А. О. К. не изразява становище по касационната жалба.
За въззивното производство:
В съдебно заседание на 29.11.2021 г. (л.70) жалбоподателите, след като са заявили, че поддържат въззивната си жалбата, са заявили (дословно), че след депозирането и са настъпили факти, които са новонастъпили по смисъла на чл.266, ал.1, т.2 ГПК (така е отразено в протокола, правилната разпоредба е чл.266, ал.2, т.2 ГПК) са следните:
Покривът на спорния имот е демонтиран изцяло, височината му е сведена до тази, която е указана в осъдителното решение на ВКС и в момента се изгражда покривна конструкция в съответствие с решението на ВКС.
Във връзка с твърденията си за новонастъпили факти (нововъзникнали според разпоредбата на чл.266, ал.2, т.2 ГПК) жалбоподателите са поискали от въззивния съд да допусне техническа експертиза, която да установи извършените СМР и дали те съответстват на ремонтната дейност, която жалбоподателите са осъдени да заплатят по искове на ищците, на които съдебният изпълнител е възложил да изпълнят това задължение на жалбоподателите.
Въззивният съд с изрично определение без да излага мотиви относно твърдението за нововъзникнал факт е уважил доказателственото искане.
Заключението е изготвено. С него е установено твърдяното преустройство (изграждането на нов покрив с посочени вид и размери)
Въззивният съд го е приел.
За мотивите на въззивното решение:
Въззивният съд е приел, че съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Възпроизвел е приетото с т. 1 от ТР № 1 /09.12.2013 г., постановено по тълк.д. № 1 /2013г. на ОСГТК на ВКС за приложението на императивна материалноправна норма.
От това е направил извод за наличие на законови ограничения за пределите на въззивния контрол.
Приел е, че в конкретния случай въззивната жалба е бланкетна. В нея се твърди, че обжалваното решение в съответната част е неправилно. Няма нито позоваване на някоя от възможните форми на неправилност, нито посочване на конкретни обстоятелства, които да водят до извод за неправилност.
Приел е, че при това положение настоящата инстанция е задължена да провери служебно валидността и допустимостта на обжалваното решение в съответната част, както и за нарушаване на императивни материалноправни норми.
Приел е, че при направения преглед се установява, че обжалваното решение е валидно и допустимо, няма и нарушаване на императивни материалноправни норми. Ето защо обжалваното решение, в съответната част, следва да бъде потвърдено.
Въззивният съд не е обсъдил значението за спора на наведения от жалбоподателите след подаването на въззивната жалба новонастъпил факт – твърдяното преустройство на покрива - изграждането на нов покрив с посочени вид и размери и дали съответства на съдебното решение, с което жалбоподателите са осъдени да извършат преустройство на покрива на процесната постройка.
Въззивният съд не е обсъдил и приетото от него заключение на СТЕ за установяването на този факт, нито е изложил мотиви защо не следва да обсъжда допуснато и прието от него доказателствено средство.
По основателността на касационната жалба:
Настоящият съдебен състав намира, че от това, че с определението си от съдебно заседание на 29.11.2021 г. въззивният съд е уважил доказателственото искане на жалбоподателите за допускане на СТЕ за установяването на факта, който жалбоподателите са навели като настъпил след подаване на въззивната жалба и новонастъпил (нововъзникнал по смисъла на чл.266, ал.2, т.2 ГПК) и от това, че е изслушал и приел заключението на вещото лице, следва да се направи извод, че въззивният съд е приел извод, че съгласно чл.266, ал.2, т.2 ГПК е допустимо жалбоподателите да навеждат нов факт, ако не се спори, или ако при оспорване се докаже, че този факт има значение за спора и е възникнал (настъпил) след подаване на въззивната жалба – че е нововъзникнал по смисъла на чл.266, ал.2, т.2 ГПК. С това въззивният съд включил твърдения факт в предмета на въззивната проверка.
(От процесуалните действия на въззивния съд може да се направи извод, че е преценил посочения факт като нововъзникнал по смисъла на чл.266, ал.2, т.2 ГПК, в противен случай би следвало да приеме, че доказателственото искане за установяването му е било преклудирано. Този анализ и предположение се налагат, тъй като въззивният съд не е изложил мотиви на определението си по твърдението на жалбоподателите за нововъзникнал факт).
Такъв извод на въззивния съд е в съответствие с разпоредбата на закона (на чл.266, ал.2, т.2 ГПК), доколкото не се спори или при оспорване се установи, че обстоятелството има значение за спора и е осъществено след подаването на въззивната жалба.
Настоящият съдебен състав намира, че от разпоредбата на чл.266, ал.2, т.2 ГПК следва недвусмисленият извод, че въззивният съд е длъжен да обсъжда наведените пред него нововъзникнали (новонастъпили) факти и основаните на тях доводи и възражения след като събере и обсъди наведените доказателства за тези факти, когато те са спорни.
От това следва извода, че след като въззивният съд е допуснал събирането на доказателство за наведения като новонастъпил факт, в решението си въззивният съд е следвало да обсъди наведения факт, становището на насрещната страна по него, приетото заключение на съдебно-техническа експертиза за установяването му и да изложи извода си дали този факт е релевантен, дали е настъпил, дали е настъпил след подаване на въззивната жалба и дали основаният на него довод на жалбоподателите е основателен (дали твърдяното преустройство е извършено в съответствие с влязлото в сила съдебно решение) и какво е значение на този извод за основателността на въззивната жалба и на разглеждания иск.
Но видно от мотивите на въззивното решение въззивният съд не е обсъдил наведения факт и приетото заключение на съдебно-техническа експертиза за установяването му, нито е изложил мотиви защо не следва да обсъжда допуснато от него доказателствено средство, с което е допуснал процесуално нарушение.
Това нарушение се е отразило на правилността на въззивното решение, поради което то е съществено.
Поради изложеното и съгласно правомощията на настоящата съдебна инстанция по чл.293 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да обсъди дали наведеният факт има значение за спора, дали е настъпил и кога, дали основаното на него възражение на жалбоподателите е основателно, дали въззивната жалба е основателна и дали искът следва да бъде отхвърлен или уважен.
При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд.
Воден от изложеното и на основание чл.293 ГПК съдът

Р Е Ш И :

Отменя въззивно решение № 146 /28.09.2022 г. по в.гр.д. № 340/2021 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционно решение № 260109/25.01.2021 г., по гр.д. № 2442/2018 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е уважен искът на О. А. К., за частта на неговия правоприемник А. О. К., срещу И. Г. С., Г. И. С. и А. И. С..
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, което да започне с провеждане на устни състезания по делото.
Решението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.