Оправдаване за кражба на каменни плочи поради недоказано авторство

Текстът на акта

Ключови фрази

Кражба на вещ, която не е под постоянен надзор * неоснователност на касационен протест * принцип на непосредственост на наказателния процес * отказ за кредитиране на свидетелски показания * правомощия на касационната инстанция

Р Е Ш Е Н И Е

№ 48

Гр.София, 18.04.2022г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА НАДЕЖДА ТРИФОНОВА

при секретар ГАЛИНА ИВАНОВА и

в присъствието на прокурора М.БЕНЧЕВ

изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 682/2021 година.

Касационното производство е образувано по протест на представителя на Окръжна прокуратура Велико Търново, срещу присъда №10 по ВНОХД № 248/2021г. по описа на ОС Велико Търново с релевирани касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК. Застъпва се становището, че окръжният съд за пореден път е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила свързани с обективния и всестранен анализ на доказателствения материал, както и че е формирал вътрешното си убеждение на база на частично и превратно тълкувани доказателства. Посочва се, че в резултат на описаните процесуални пропуски, се е стигнало и до неправилно приложение на материалния закон, а именно до оправдаване на подсъдимия. Иска се от касационната инстанция да упражни правомощията си по чл.354, ал.5 НПК, да отмени въззивния съдебен акт и да потвърди осъдителната присъда на районния съд.

В съдебно заседание пред Върховния касационен съд, представителят на Върховната касационна прокуратура заявява, че поддържа протеста. Акцентира на твърденията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от въззивния съд, касаещи оценката на доказателствата. Счита, че неправилно въззивният съд е приел, че авторството на деянието не е доказано по категоричен начин. Посочва, че доказателствата са ценени избирателно, като неоснователно са фаворизирани обясненията на подсъдимия, а показанията на св.К. са игнорирани. Не открива достатъчно убедителни мотиви към въззивната присъда, с които да се отмени присъдата на първата инстанция. Намира, че въззивната присъда следва да се отмени, като присъда на районния съд трябва да се потвърди, като правилна и законосъобразна.

Защитникът на подсъдимия П. – адв.Б. оспорва протеста. Не счита, че са допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Акцентира на показанията на св.К., разпитан пред настоящата инстанция, като подчертава тяхната колебливост и неубедителност. Подчертава, че количеството каменни почи, предмет на кражбата, за която е осъден подсъдимият, всъщност са открити в дома на св.Н.. Основавайки се на противоречивостта на доказателствата, счита че присъдата на въззивния съд следва да се остави в сила.

Подсъдимият П. не се явява пред касационната инстанция.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационния протест, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си съобразно чл.354, ал.5, пр.2 НПК, установи следното:

Настоящото производство е трето по ред пред касационната инстанция:

С присъда № 22 от 03.12.2019 г. по НОХД № 64/2019 г. по описа на Районен съд - гр. Свищов, подсъдимият К. М. П. е признат за виновен в това, че на 19/20.07.2017г. в гр. Свищов, / при условията на посредствено извършителство чрез Г. К. и С. Н./ отнел чужди движими вещи- 17 кв.м. облицовъчен камък на стойност 311,10лв. от владението на Л. Л., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като вещите не са били под постоянен надзор и за извършването на деянието е използвано МПС, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.2 и 4, пр.1, вр. чл.194, вр. чл.54 НК е осъден на една година „лишаване от свобода“. На основание чл.66 НК изтърпяването на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години.

Със същата присъда подсъдимият е признат за невиновен и оправдан за разликата от 93 кв.м. облицовъчен камък на стойност 1701,90лв.

Осъден е да заплати направените по делото разноски.

По повод депозирана въззивна жалба от подсъдимия е инициирана проверка на присъдата пред ОС Велико Търново. С присъда по ВНОХД № 18/2020г. първоинстанционният акт е бил отменен в осъдителната му част и подсъдимият е бил оправдан.

Срещу въззивната присъда е постъпил протест от представителя на ОП Велико Търново. С решение по НД 342/2020г. на Върховния касационен съд атакуваният съдебен акт е отменен и делото върнато за ново разглеждане, поради констатирани съществени процесуални нарушения допуснати при осъществяване на доказателствената дейност на окръжния съд.

При второто разглеждане на делото от окръжния съд е повторен резултатът, като отново е отменена присъдата на районния съд в осъдителната част и подсъдимият е оправдан по повдигнатото му обвинение. След протестиране на присъдата пред Върховния касационен съд тя е била отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, с посочени указания, които преимуществено включват неизпълнени указания на касационната инстанция.

При третото разглеждане на делото от окръжния съд, не се е стигнало да промяна в произнасянето на въззивната инстанция. С постановената присъда по ВНОХД № 248/2021г. е отменена първоинстанционната присъда в осъдителната й част и подсъдимият отново е оправдан. Именно този трети по ред въззивен акт е предмет на разглеждане по настоящото дело и съобразно нормата на чл.354, ал.5, изр.2 НПК касационната инстанция го решава по същество, без да е ограничена от касационните предели на проверката, а с процесуална възможност за реализиране правомощията на въззивна инстанция, което е сторено в настоящия казус. Проведено е съдебно следствие пред касационния съд, при което са разпитани свидетелите Н. и К. и са събрани писмени доказателства- справка за дисциплинарни производство водени срещу подсъдимия.

В началото на своето произнасяне, настоящият касационен състав намира за необходимо да очертае параметрите на проверката, която осъществява било то и с правомощията на въззивен съд. Обвинителният акт срещу подс.П. е внесен по повод обвинение в извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.2 и 4, пр.1, вр. чл.194, вр. чл.54 НК като предметът на посегателство е индивидуализиран като 110 кв.м. каменни плочи на стойност 2013лв. Първоинстанционният съд е постановил осъдителна присъда, признавайки подсъдимият за виновен за кражба на 17кв.м. каменни плочи на стойност 311,10лв. и го е оправдал за разликата в количеството и стойността по първоначалното му обвинение. Протест относно оправдателната част не е постъпвал, поради което спазвайки забраната за reformation in pеjus съдът се произнася единствено по отношение на осъдителната част на първоинстанционната, респективно въззивна присъди.

Оплакванията на представителя на държавното обвинение в касационния протест, са свързани с допуснати от окръжния съд съществени нарушения на процесуалните правила обективирани чрез неправилен доказателствен анализ, игнориране на част от доказателствата, липса на обективност и всестранност при осъществяване на доказателствената дейност. Същите не могат да бъдат споделени, тъй като фактическите и правни изводи на въззивния съд не са направени в резултат на пропуски в аналитичната му дейност и опорочаване процеса на формиране на вътрешното му убеждение. Не са оправдани оплакванията на прокурора, че част от доказателствата са надценени, а останалите са игнорирани или превратно интерпретирани, като тези изводи се подкрепят и от проведените пред настоящата инстанция следствени действия. Наред с възраженията за допуснати от окръжния съд съществени нарушения на процесуалните правила, представителят на държавното обвинение навежда доводи и за необоснованост на присъдата. Последните могат да се разгледа от настоящата инстанция поради спецификата на правомощията, които има в процедурата по чл.354, ал.5, изр.2 НПК. Представителят на държавното обвинение не е съгласен с изводите на окръжния съд, че липсват доказателства относно предмета на престъплението и авторството му. В тази връзка той прави обстоен анализ на показанията на св.К., св.Л., св.Д., Р., Д., М., С., И..

За да отговори на възраженията в протеста и за да осъществи самостоятелен доказателствен анализ, на първо място настоящата инстанция намира за необходимо с оглед яснота и прецизност да изложи фактите, които намира за установени, и които в принципен план не се отличават съществено от приетото от втората инстанция.

Установява се, че към 19.07.2017г., подс.К. П. работел като младши автоконтрольор в „Пътна полиция“ РУ Свищов. Баща му имал къща в с. Ореш, която подсъдимият посещавал и където от дълъг период от време се провеждали строителни дейности, включващи поставяне на каменни облицовъчни плочи. За времето от 19,00ч. на 19.07.2017г. до 07,00ч. на 20.07.2017г. подсъдимият бил дежурен заедно с колегата си св.Н. Д..

На 19.07.2017г. подс. П. помолил св. С. Д. да му предостави за ползване един от лекотоварните камиони, с които свидетелят разполагал и използвал за осъществяване на търговска дейност. Д. се съгласил, като въпросният автомобил „Фолксваген Крафтер“ с ДК номер ******** и ключовете за него били предадени на подсъдимия от св. Р., служител на св. Д., привечер на 19.07.2017г. Уговорили се на другата сутрин подсъдимият да остави камиончето на същото място, заедно с ключовете, а свидетелят да прибере автомобила. До мястото на срещата със св.Р., подсъдимият бил закаран със служебния автомобил от колегата си -св. Д.. След получаване на ключовете, подс. П. лично преместил камиончето от паркинга до пл.Свобода на паркинга до Винпром Свищов, следван по пътя от колегата си. След това се качил в служебния автомобил.

Въпросната вечер подсъдимият се отклонил от служебните си задължения, като заявил на св. Д., че трябва да свърши лична работа и го оставил да го чака в заведение „Джубокс“.

Същата вечер подс.П. провел телефонни разговори със св.Н. и св.К.. Осъществена била и среща.

Справка за движението на СИМ карта от мобилния телефон на подсъдимия показва, че в 02,30ч. на 20.07.2017г. тя се е намирала в обхвата на клетка, обслужваща с. Ореш. За времето от 00,36ч. до 03,16ч на 20.07.2017г. от телефона на подсъдимия са проведени разговори, включително със св.К. и с колеги на подсъдимия.

Сутринта на 20.07.2017г. св.Р. прибрал служебния лекотоварен камион от уговореното с подсъдимия предната вечер място. Констатирал, че в каросерията има парчета от камък-гнайс, а от данните на километража, които принципно контролирал, ставало ясно, че през нощта са изминати около 80 км.

Свидетелят Л. Л. бил управите на „Е.“ ЕООД гр. Свищов и притежавал автосервиз. Няколко години преди 2017г. закупил облицовъчни камъни – около 20 тона ивайловградски гнайс, подредени върху палети, по около 14 кв.м. върху всяко. Една част използвал, друга била открадната с течение на времето. С цел да предотврати нови кражби, свидетелят прередил останалите му плочи върху около 8 палета, които ситуирал близо до външната стена на сервиза на място, покрай което се преминавало ежедневно. При пререждането, с оглед възможността това да стане в мотокар, чиято товароподемност била по-малко от 2 тона, камъните били редуцирани по около 10 кв.м. на пале. На 26.07.2017г. свидетелят установил, че камъните, от пренаредените около осем палета липсват, като са изчезнали наведнъж предната вечер. Съобщил за това същия ден в полицията.

След подаване на сигнал до полицията и проведени следствени действия каменни плочи били открити в гаража в къщата на св.Н. в с. Ореш.

Възприетата от настоящата инстанция фактическа обстановка, която в голяма степен съответства на приетото и от въззивния съд, се основава на събраните по делото доказателства. С малки изключения, за които ще се изложат аргументи по-долу, становището на настоящия съд относно кредитирането на гласните и писмените доказателства съвпада с това на въззивната инстанция.

Съобразно правомощията, които има в настоящото производство, касационната инстанция намира за необходимо да обърне специално внимание на гласни доказателства, които имаше възможност да събере и провери в хода на проведено съдебно следствие.

На първо място това са показанията на св.К., който е ключов свидетел на обвинението. Акцент върху показанията на този свидетел се поставя поради няколко причини: Представителят на държавното обвинение счита, че показанията му следва да се ползват с доверие, като ги определя за правдиви и достоверни и възразява срещу аргументите на въззивния съд да не им се довери. Същите са единственото пряко доказателство относно съпричастността на подсъдимия към деянието, за което се търси наказателната му отговорност. Същевременно св.К. не е разпитван пред съд в нито едно от производствата проведени пред първата или пред въззивните инстанции. Именно това мотивира касационната инстанция да положи всички възможни усилия, за да даде максимални гаранции за провеждане на обективен процес, в който страните да задават лично въпроси и най-вече подсъдимият да може пряко да се противопостави на уличаващите го показания, което е в унисон с чл.6, пар.1 и 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека. Посочените изисквания са залегнали в редица решения на Европейския съд по правата на човека, в които се застъпва последователно тезата, че спазването на член 6, параграфи 1 и 3 от ЕКПЧ изисква всички уличаващи доказателства да бъдат събрани пред подсъдимия в открито съдебно заседание. В последователната си съдебна практика Европейският съд подчертава, че в това е смисъла на принципа на непосредственост, който позволява на съдилищата да преценят достоверността и надеждността на уличаващите изявления, а оттам и основателността на обвиненията, което може да има решаващи последици за подсъдимия.

В изпълнение именно на тези свои задължения и след преценка на депозираните от св.К. показания в съдебно заседание пред касационния съд, настоящата инстанция намира, че не може да им се довери. Свидетелят направи изключително неконкретни изявления посочвайки, че няма спомен за случая, но същевременно изрази неубедително становище, че каквото е заявил на досъдебното производство трябва да е вярно, въпреки че не си спомня нищо. Изказа и опасения за оказано въздействие върху него, за да даде показания. Тези негови твърдения мотивираха решението на съда да прочете показания му по реда на чл.281, ал.1 НПК, но и това действие не опресни спомените на свидетеля и не доведе до предоставянето, на каквито и да са разяснения от страна на свидетеля. Единствено със сигурност заяви обстоятелството, че между него и подсъдимия е имало уговорка за продажба на автомобил.

На фона на противоречивите гласни доказателства, липсата на последователност у свидетеля, уклончивите заявления, цялостното му процесуално поведение, не предоставените конкретни отговори на поставените от защитата на подсъдимия въпроси, настоящата инстанция не би могла да цени показанията на св.К. като надеждни и правдиви.

Окръжният съд също не ги е кредитирал, но след личния разпит на св.К. от касационната инстанция изводите за дискредитирането им са още по-убедителни. Действително показанията на св.К., дадени на досъдебното производство, бяха прочетени, но това не задължава съда да ги цени. Приобщени към доказателствения материал, те подлежат на същата преценка за достоверност, както всяко едно доказателство. Твърде противоречиви са данните за личното участие на свидетеля, за количеството натоварени камъни, за участието на другия свидетел- Н., липсват данни за това къде са откарани камъните. Не на последно място трябва да се отбележат и противоречията по два основни факта -количеството на отнети каменни плочи и датата, на която това е станало. Св.К. посочва в разпита си от досъдебното производство / 3-4 палета/, а това което св.Л. твърди е че са откраднати 8 палета наведнъж от двора на автосервиза, а относно датата на деянието, пострадалият е категоричен, че това е вечерта срещу 26.07.2017г. Не се постигна изясняване на спорни моменти дори и след прочитане показанията на св.К., като несклонността на свидетеля да разкаже това, което се е случило не се обяснява с липсата на спомен поради изтекло време, а по-скоро илюстрира нежелание да даде конкретни показания демонстрирайки несигурност и колебливост.

Поради изложените съображения, настоящият съд също, както втората инстанция не кредитира с доверие показанията на св.К..

Св.Н. също беше призоват за непосредствен разпит от касационната инстанция, като отново заяви нежеланието си да дава показания, позовавайки се на разпоредбата на чл.121 НПК, уточнявайки, че ако стори това ще уличи себе си в извършване на престъпление.

С доверие се ползват показанията на св.Д. / собственик на лекотоварния камион/ и св.Р.. Последният точно и конкретно посочва причините, поради които следи пробега на служебния автомобил и разхода на гориво. Св.Р. е категоричен, че на 20.07.2017г., когато прибрал камиончето, километражът показвал направен пробег през нощта около 80 км. и в каросерията е имало парчета от гнайс.

Окръжният съд е констатирал противоречия в показанията на св.Л., каквито настоящата инстанция не счита, че се установява. На първо място, в мотивите на окръжния съд са обсъждани показания на свидетеля дадени на досъдебното производство, а такива не са приобщавани по реда на чл.281 НПК. Следователно доказателственият анализ трябва да се съсредоточи върху заявеното от свидетеля в съдено заседание пред първата инстанция. На следващо място, обсъдени смислово, показанията на св.Л. не се оценят като непоследователни. Свидетелят добросъвестно пресъздава обстоятелствата относно покупката на каменни плочи в период предхождащ инкриминираната дата, не скрива факта, че значителна част са били откраднати, друга употребил, а трета част пренаредил, за да предотврати последващи противозаконни посегателства. При пренареждането на палетите били поставени по-малко плочи на всяко едно от тях и били наредени в двора, до стена, на място покрай което преминавал всеки ден, а в двора, макар и ограден, можело да влезе всеки. Не на последно място следва да се отбележи, че свидетелят отстоява последователно и убедително становището си, че цялото количество, което му е останало- 8-10 палета, е изчезнало наведнъж и това е станало вечерта преди да подаде сигнала до полицията- 26.07.2017г. Настоящата инстанция не констатира съществени противоречия, които да дискредитират показанията на свидетеля, установявайки добросъвестно пресъздаване на фактите, съобразно възприятията и спомените на свидетеля. Това, че същият не е представил фактури за купуване на стоката не компрометира показанията му и не води до заключението , че щом не може документално да установи собствеността си върху тях, то не може и да се докаже съществуването на вещите и респективно да се осъществи противозаконното им отнемане.

Показанията на колегите на подсъдимия- св.М. и С., както и показанията на св.И. / барман в заведението „Джубокс/ нямат голям принос към изясняване на фактите. Първите двама дават сведения, че в нощта на 19 срещу 20.07.2017г. видели личния автомобил на подсъдимия, но не могат да потвърдят факта, че той го е управлявал. Св.И. дава сведения за пребиваването на служителите на полицията в кафенето.

Показанията, дадени от бащата на подсъдимия / св.П./, както и от майстора, който е работел в къщата им- св.С. и Д. са относими за изясняване на фактическата обстановка, доколкото потвърждават, че в двора на къщата в с. Ореш има множество места, изпълнени с облицовъчен камък. Това е видно и от снимковия материал към протокола за оглед, както съответства и на представените от фактури за закупуване на каменни плочи от подсъдимия и баща му.

Приобщени са и множество писмени доказателства -протокол за оглед на местопроизшествие /т.1,л. 5-6/, протоколи за доброволно предаване /т.1, л. 53, 63,64/, протокол за следствен експеримент / т.2, л. 138-148/, справка за съдимост /т.1, л. 59/, заключение на техническа експертиза от 05.02.2018 г. /т.3, л. 3-53/, заключение на техническа експертиза от 23.02.2018 г. /т.3, л. 56-129/, заключение на оценъчно-икономическа експертиза /т. 4, л.3-8/, заключение на строително-техническа експертиза /т.4, л. 11-л.28/, протокол за обиск на лице / т.5, л. 21-24/, протокол за претърсване и изземване / т.5, л. 6-18/, справки от мобилен оператор /т. 5 л. 57 и компактдиск, обозначен с № 56, л. 88 и компактдиск, обозначен с № 89/, справка за МПС / т. 6, л. 84-85/, писмо изпратено от РУ Свищов до Върховния касационен съд, относно водени срещу подсъдимия дисциплинарни производства / стр.38 от касационното дело/.

Данните за проведени телефонни разговори за периода 19-20.07.2017г. потвърждават извода, че между подсъдимия от една страна и свидетелите Н., К. и Д. от друга, е имало телефонна комуникация. Установява се, че подсъдимият е ползвал телефонен номер ********** и от него е провел разговори със св.К. /ползвал номер **********/ на 19 и 20.07.2017г. Обаждане от подсъдимия е установено и към телефонния номер на св.Д. в 19,57ч. и 20,01ч. на 19.07.2017г., както и към телефонен номер ползван от св.Н. в 21,09ч. и 22,55ч. на 19.07.2017г.

Справката на мобилните оператори относно клетките, чрез които са провеждани входящи и изходящи разговори от телефона, ползван от подсъдимия очертава и маршрута, през който е преминал.

Справката за GPS координатите, по които се уточнява маршрута на служебния полицейски автомобил, установява престой на същия в периода от 01,47ч. на 20.07.2017г. до 03,55ч. на същия ден.

Внимание заслужават и заключенията на експертизите по делото. От приетата пред първата инстанция строително-техническата експертиза се установява, че при направен прахов рентгенофазов и петрографски анализ, се потвърждава идентичност между облицовъчния камък иззет при огледа на местопроизшествието от 26.07.2017 г. / автосервиз „Е.“/, скални късове иззети от имота в с. Ореш и тези предоставен от св. Л.. Идентични са и скалните късове предадени от св. Н. / открити в гаража му в с. Ореш/ и късове иззети от имота на родителите на подсъдимия в с. Ореш. Състава на камъните от двете групи определя като възможен произхода им от едно находище, тъй като скалите от едната група се срещат като жили сред скалите от другата. Географската му обособеност се свързва с района около гр. Ивайловград. Заключението на експертизата, че в имота в с. Ореш каменна облицовка е полагана по различно време, всъщност частично кореспондира с показанията на бащата на подсъдимия.

Обясненията на подсъдимия също се подлагат на подробен анализ от настоящия съд, като може да се изрази солидарност с това, което е възприела въззивната инстанция, без да се споделят възраженията направени в протеста, че същите се фаворизират. Действително двойствена им същност определя и вниманието, с което следва да се осъдят. Не трябва да се пренебрегва обстоятелството, че изложената версия на подсъдимия също подлежи на проверка и респективно опровергаване или кредитиране. Подсъдимият не отрича познанството си със св.К. и Н.. Но твърди, че телефонните разговори с двамата свидетели проведени през инкриминирания период са били на теми коренно различна от тази свързани с товарене на камъни и извозването им до с. Ореш. Подсъдимият потвърждава, че е поискал товарния автомобил от св.Д., което е правил и друг път, но в конкретния случай за да го предостави на св.Н.. Това е била и темата на телефонните им разговори през процесната вечер. Разговорите със св.К. са били по повод желанието на свидетеля да закупи автомобил от подсъдимия и след като са се срещнали на 19.07.2017г. вечерта свидетелят е тествал колата. При условие, че съдържанието на проведените разговори между подсъдимия и свидетелите не е фиксирано по друг начин, освен чрез гласните доказателства, съдът намира, че не може да се установи с категоричност, че те са били в смисъл, приет за установен от първия съд, а именно за да се уточни среща, на която да се отнемат каменните плочи. В действителност не са събрани надеждни и обективни доказателства / св.Н. не дава показания, а показанията на св.К. не се ползват с доверие/, които да са противопоставими на дадените обяснения, поради което и няма процесуално основание същите да не се кредитират.

Касационният съд споделя аргументите на въззивната инстанция, че обясненията на подсъдимия касаещи фиксирани разговори на подсъдимия в ранните часове на 20.07.2017г. не може да се ползват с доверие. Версията, че е забравил якето си, в което е бил мобилния му телефон, в колата, предоставена за тест на св.К., не може да се противопостави на данните за проведени разговори установени между мобилния номер ползван от него и този на св.-К., както и между него и колегите му. Твърде нереалистично е да се очаква свидетелят К. да ползва забравения мобилен апарат на подсъдимия, за да набира собствения си номер или да комуникира с дежурния в полицейското управление.

Провереното от касационния съд възражение на защитата на подсъдимия, че разследването е било продиктувано от желание подсъдимия да се злепостави професионално, не потвърждава същото. Изискана и приложена по делото е справка от местоработата на подсъдимия, която установява водени срещу него дисциплинарни производство за периода 2016-2017г. Същата не е белязана с някакво тенденциозност, която да потвърди довода за преднамереност при разследването.

С оглед на така установената фактическа обстановка и собствен доказателствен анализ касационната инстанция намира, че не може да се направи категоричен и еднозначен извод за това, че подс.П. е осъществил престъплението, за което му се търси наказателна отговорност и не може да сподели доводите на представителя на държавното обвинение, изложени в протеста. Липсват преки доказателства, които да обосновават съпричастността на подсъдимия към противозаконното отнемане на въпросните каменни плочи, а косвените такива, обсъдени във взаимовръзка, не могат да формират верига от заключения, мотивиращи единствено възможния извод за съпричастността на подсъдимия към инкриминираното деяние. Не се установява с нужната убедителност, че на посочената от обвинението дата- 19/20.07.2017г. подсъдимият, чрез посредственото извършителство на св.К. и св.Н., е отнел 17 кв.м. каменни плочи от владението на св.Л., с намерение противозаконно да ги присвои, при наличието на посочените квалифициращи обстоятелства.

Не са налични еднопосочни доказателства относно инкриминираната дата и количеството на отнетите камъни. Самият собственик е категоричен, че те са изчезнали вечерта преди 26.07.2017г. и са били 8-10 палета. На тази дата е подаден и сигналът до полицията. Завидни са усилията на първоинстанционния съд да преодолее несъответствието между посоченото от обвинението количество плочи и събрания доказателствен материал, включващ данни за товароносимостта на камиончето и заявления на св.К. / като време на товарене на плочите -10-15 минути и количество- 3-4 палети/. Но същите не се оказват ползотворни, доколкото показанията на К. са дискредитирани изцяло, а показанията св.Л. не подкрепят мотивите на първата инстанция.

Не могат да се направят изводи за съдържанието на проведените разговори между подсъдимия и св.К. и Н., нито може да се отхвърли категорично версията, че лекотоварният автомобил е поискан от св.Д., за да се предостави на св.Н.. Обстоятелството, че в каросерията му св.Р. е установил парчета от камък- гнайс, както и че количество близко до това, за което подсъдимият е признат за виновен, е открито в гаража на св.Н., също не подкрепят обвинителната теза. Експертното изследване на представените камъни - иззетите от двора и къщата на подсъдимия в с. Ореш, тези от гаража на св.Н. и предадените от св.Л., установяват сходство и практическа възможност да произхождат от едно находище.

Обстоятелството, че подсъдимият се е отклонил от служебните си задължения през нощна на 19-20.07.2017г. не може да се свърже категорично с твърденията на обвинението, че тогава е осъществил среща със свидетелите Н. и К., завел ги е до сервиза на св.Л. и ги е накарал да натоварят 17 кв.м. камъни, които впоследствие е превозил заедно със св.Н. до с. Ореш. Проведеният следствен експеримент с участието на св.К. не спомага за направата на изводи в обратна насока. Не е без значение в този случай и обстоятелството, че не е установено, какво точно се е случило с въпросните каменни плочи при условие, че сходно с отнетото количество е открито в гаража на св.Н., а същевременно са изследвани въпроси дали отнетите каменни плочи или част от тях не са поставени в двора на подсъдимия. Данните за извършен пробег от около 80 км, по показанията на километража на лекотоварния автомобил, закрепени с показанията на св.Р. на свой ред не подкрепят тезата за пропътувано разстояние от гр. Свищов до с. Ореш и обратно, тъй като същото не съответства на реалната отдалеченост между двете населени места / близо 15 км. в едната посока/.

Безспорно е обстоятелството, че от телефона на подсъдимия са водени разговори въпросната нощ и че така е засечено движението му на територията на гр. Свищов и в района на с. Ореш. Но това не е достатъчно за да се направи категоричния извод за съдържанието им, както и че подсъдимият е бил с камион, управляван от св.Н., че с него са превозени 17 кв.м. каменни плочи и ще същите са разтоварени на неопределено място в същото село, предвид посочените по-горе противоречиви данни за последващото им местонахождение.

Фиксираният близо двучасов престой на служебния автомобил също не може да подпомогне изводите относно виновността на подсъдимия. Това, че полицейската кола е била в „престой“, не означава, че подсъдимият не е бил в нея, а се е намирал на друго място.

При така изложените доводи, може единствено да се направи заключение, че и да са налице съмнения относно действията на подсъдимия, то не са събрани нужните доказателства, които с изискуемата от закона категоричност да установяват съпричастността му към деянието, за което е предаден на съд.

Именно поради тези съображения, настоящата инстанция намира, че протестът не е основателен, а въззивната присъда следа да се остави в сила, като правдива и законосъобразна.

По изложените съображения и на основание чл.354, ал.5, вр. ал.1,т.1 Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 10/03.06.2021г. по ВНОХД № 248/2021г. по описа на Великотърновския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: