Доказване на незаконно присъединяване към електропреносната мрежа с косвени доказателства

Текстът на акта

Ключови фрази

Престъпления против стопанството * доказателствена съвкупност * превратна оценка на доказателства * материална незаконосъобразност

5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 134
гр. София, 21.03.2025 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КОЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА

ИВАН СТОЙЧЕВ

при секретаря Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора Максим Колев като изслуша докладваното от съдия Колева КНД № 116/2025 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 2 от НПК.

Образувано е по касационна жалба на адв. В. Л. в качеството на защитник на подс. Н. К. срещу присъда № 81 от 05.12.2024 г. на Окръжен съд – Варна, постановена по ВНОХД № 1438/2024 г., с която е отменена присъда № 211 от 19.09.2024 г. на Районен съд – Варна по НОХД № 3159/2023 г.

В жалбата са релевирани касационните основания – нарушения на процесуалния и материалния закон. Твърди се, че за да достигне до извод за виновност на подс. Н. К., окръжният съд е направил превратна оценка и анализ на доказателствения материал, довели до неправилен извод за виновност на привлеченото към наказателна отговорност лице, че съдът е постановил присъдата на базата на предположения, като са били игнорирани доказателства в полза на подсъдимия. Счита, че нямало достатъчно доказателства за действия на подсъдимия, насочени към неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа. Оспорва наличието на доказателства за субективната страна на деянието. Претендира отмяна на осъдителната присъда, постановена по отношение на подс. Н. К. и оправдаването му или връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд.

В съдебно заседание адв. Л. поддържа жалбата и пледира атакуваната присъда да бъде отменена, а подс. К. да бъде оправдан. Счита, че присъдата на окръжен съд – Варна е постановена при липса на доказателства за виновността на подзащитния му.

Прокурорът от Върховна прокуратура смята жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Намира, че в хода на първоинстанционното и въззивното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са повлияли на събирането на доказателствата, правата на подсъдимия и решаването на делото. Обсъдени са всички относими доказателства и въз основа на тях е направен верен извод за виновност на подсъдимия по двете обвинения. Затова пледира да бъде оставен в сила атакуваният съдебен акт.

Подс. Н. К., редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

С присъда № 211 от 19.09.2024 г. на Районен съд – Варна по НОХД № 3159/2023 г. подсъдимият Н. Б. К. е признат за невиновен в извършване на престъпление по чл. 234в, ал. 1 НК за деяние, извършено в началото на м. август 2018 г. до 09.08.2018 г. в с. Д. ч., обл. В. и за деяние, извършено в началото на м. юни 2021 г. до 25.06.2021 г. в с. Б., обл. В. – престъпление по чл. 234в, ал. 1 НК, като и по двете обвинения е оправдан на основание чл. 304 НПК.

Варненският окръжен съд отменил атакуваната пред него присъда по протест на прокурор от Районна прокуратура - Варна и вместо нея постановил нова с № 81 от 05.12.2024 г. по ВНОХД № 1438/2024 г., с която признал подс. Н. Б. К. за виновен по повдигнатите му обвинения по чл. 234в, ал. 1 НК; наложил му наказания от по шест месеца лишаване от свобода, изтърпяването на които отложил с тригодишен изпитателен срок и глоба от по 1000 лв.; групирал на основание чл. 23, ал. 1 НК наложените на подс. Н. Б. К. наказания лишаване от свобода и определил едно общо такова в размер на шест месеца лишаване от свобода, отложил изтърпяването на същото с тригодишен изпитателен срок, считано от влизане в сила на присъдата, като на основание чл. 23, ал. 3 НК присъединил изцяло наложените му наказания глоба от по 1000 лв. и осъдил подсъдимия да заплати деловодни разноски по делото.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

При проверката по делото се установи, че Варненският окръжен съд не е извършил превратна оценка и анализ на доказателствения материал. Изводът на въззивния състав за доказаност на авторството на деянията не е направен в нарушение на изискванията на НПК за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. В случая, окръжният съд е възприел за доказано по убедителен и несъмнен начин, че подс. К. е автор на вменените му престъпления на базата на верига от косвени доказателства, които водят до единствения възможен извод за авторството на деянието, като това не е недопустим подход. Наред с това, преценката за достатъчност на доказателствените източници за обосноваване на виновност или невинност е суверенно правомощие на инстанциите по фактите и касационният състав няма право да подменя вътрешното убеждение на решаващия съд, когато то е правилно формирано, както е в настоящия случай.

Въззивният съдебен състав, както и първостепенният такъв, са обсъдили цялата доказателствена съвкупност. Второстепенният съд не е пренебрегнал обясненията на привлеченото към наказателна отговорност лице, но не ги е кредитирал с доверие в цялост, а само в онези части, в които са намерили потвърждение в други доказателствени източници. В останалата им част е приел същите за негова защитна позиция, насочена към оневиняването му.

В случая недоволството на защитата се корени в признаването на подс. К. за виновен по възведените му обвинения, а не в извършен необективен, некоректен или тенденциозен доказателствен анализ. Отново следва да се акцентира на обстоятелството, че никой източник на информация от значение за процеса не е оставен без внимание, а достатъчността им за признаване на лицето за виновно или невинно е суверенна дейност на инстанциите по фактите. Макар защитата да не споделя изводите на окръжния съд, това не прави акта му порочен. Затова може да се приеме, че атакуваната присъда е постановена при спазване на разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК.

При надлежно осъществена процесуална дейност от двата съда те са достигнали до различни правни изводи. Единствената разлика е в достатъчността според всеки от тях на събраните доказателствени материали за постановяване на осъдителна присъда спрямо привлеченото към наказателна отговорност лице.

И двете съдебни инстанции по фактите са приели, че подс. К. е работил дълги години като електромонтьор – поддържане и ремонт на електропроводни линии и мрежи и трафопостове и че без съмнение е осъществено нерегламентирано присъединяване към електро-разпределителната мрежа, констатирано от свид. О., Г., Т., К. и П., от протокола за оглед и двата констативни протокола – първият от 09.08.2018 г. за имота в с. Д. ч., собственост на подсъдимия и вторият от 25.06.2021 г., отнасящ се за обекти, намиращи се в общ парцел с един от братята на К., но ползвани от подсъдимия и оборудвани с работещи електрически уреди.

Както се посочи вече, в тази процедура касационният състав не може да пререшава въпросите за достатъчността на доказателствата и доказателствените средства. В този смисъл, неоснователно е възражението на защитата за постановяване на осъдителна присъда от окръжния съдебен състав на базата на предположения. Съдът неоснователно е упрекнат, че е боравил с предположения относно това кой и кога е извършил нерегламентираното присъединяване към електроразпределителната мрежа. Именно от обясненията на подсъдимия се установява, че той в продължение на години е работил като електротехник в „Е.-р. С.“ АД, които намират потвърждение в писмените материали и показанията на свид. К., Т., Г. и Б. К.. Относно собствеността върху обектите в с. Д. ч. и с. Б., които са били незаконно присъединени към електроразпределителната мрежа, значение имат отново обясненията на подсъдимия, показанията на братята му и тези на свид. Ж.. От показанията на свид. О., К., Т., Г. се установява незаконното присъединяване на всеки от имотите към електроразпределителната мрежа, които се подкрепят от съдебно – електротехническата експертиза. Заключението, че тъкмо подсъдимият, а не друг е имал интерес от извършеното не по установения ред присъединяване към електроразпределителната мрежа е изведено от факта, че имоти негова собственост са били незаконно присъединени, че това присъединяване не ползва никого другиго и че той е разполагал с техническите знания и умения за това.

Доколкото не констатира порок в начина на формиране на вътрешното убеждение на въззивната инстанция, касационният съд намери доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила за неоснователни.

Неоснователно е и оплакването за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.

Касационната инстанция прие, че правилно въззивният съд е приложил закона като законосъобразно е преценил, че подс. К. двукратно е осъществил състава на престъплението по чл. 234в, ал. 1 НК. Извършената проверка на съответствието между приетите от Варненския окръжен съд факти и направените от него правни изводи води до извод, че не е налице нарушение на материалния закон. Противоположните изводи на двете предходни инстанции за виновността на подс. К. не обосновават наличие на касационното основание нарушение на материалния закон. Това е така, защото правно релевантните факти от предмета на доказване са изложени съобразно процесуалните правила и въз основа на очертаната фактическа рамка е приложен законът, който е следвало да бъде приложен.

От доказателствата безспорно се установява, че подсъдимият не само е имал техническите познания и възможност да извърши нерегламентираното присъединяване към електроразпределителната мрежа и да черпи ток, като по този начин създал условия за непълно отчитане на потребената електрическа енергия, но и е безспорно установено, че никой друг не е имал интерес от това. И двете противоправни присъединявания са били на ползвани от него имоти. Затова, изводите на окръжния съд относно виновното поведение на подсъдимия кореспондират с доказателствения материал по делото. Деянията, осъществени от подс. К. са престъпни, поради което той не може да бъде оправдан по никое от тях. От факта, че подс. К. се е опитал да избегне осъществяването на първата проверка за нерегламентирано присъединяване към електро-разпределителната мрежа, въззвиният съд е направил верния извод за наличие у подсъдимия на пряк умисъл за извършване на престъплението в с. Д. ч.. Такъв е изведен и за второто обвинение по причина на факта, че подсъдимият нямал създадена партида за ползване на ток в с. Б., а разположените в общия имот барака и бунгало, ползвани само от него, били захранени с ток от електрически стълб, находящ се в съседен имот, закупен от подсъдимия.

В случая, релевантните факти очертават знанието на подсъдимия за елементите от състава на престъплението, поради което отговорността му няма как да отпадне. Следователно, липсват основания за признаване на подс. К. за невиновен, тъй като очертаните в обвинителния акт факти са престъпни.

Затова касационната инстанция прецени, че въззивният съд в постановения съдебен акт не е допуснал нарушение на материалния закон, а напротив правилно е приел, че наказателната отговорност на подс. К. трябва да бъде ангажирана за извършени от него две престъпления по чл. 234в, ал.1 НК.

Тъй като в жалбата няма наведено касационно основание явна несправедливост на наложеното наказание, настоящият състав ще посочи само че не са налице основания за намеса в тази посока.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 81 от 05.12.2024 г. на Окръжен съд – Варна, постановена по ВНОХД № 1438/2024 г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.