Постепенен режим на лични отношения с бащата при родителско отчуждение

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 239

гр.София, 29.04.2025 г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА
при секретаря Александра Чолакова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 2398/2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от К. В. С., чрез адвокат Е. Е., срещу въззивно решение № 83 от 05.03.2024 г., постановено от Софийския окръжен съд по въззивно гр.д. № 240/2023 г., в частта относно режима на лични отношения на бащата с детето.

Касаторът К. В. С. счита, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно и по същество иска бащата да осъществява контакти с детето без преспиване.

Насрещната страна К. К. Я., чрез адвокат М. Х., отговаря в срока по чл. 287 ГПК, че касационната жалба е неоснователна. Претендира разноски за инстанцията.

Касационното обжалване е допуснато в частта относно режима на лични отношения на бащата с детето и в частност, в рамките на служебните правомощия на съда при исковете по чл. 127 СК, за допълнително детайлизиране на контактите между тях по време на личните и официални празници, за начинът, по който родителите следва да определят месеца през лятната ваканция, когато детето ще бъде с бащата, както и за определяне на мерки по чл. 59, ал. 8 СК.

Съдът, вкл. и касационната инстанция, се ръководи от интереса на децата, като има за своя основна грижа и цел тяхното физическото, психическо и емоционално здраве, благополучие, обезпеченост, интелектуално и морално развитие. При определяне на мерки на лични отношения с родителя, с когото детето не живее, съдът не е обвързан от желанията на родителите, като по аргумент от чл. 59, ал. 9 СК, може и служебно да се произнесе относно защитните мерки по чл. 59, ал. 8 СК за осигуряване изпълнение на решенето по чл. 59, ал. 2 СК, вкл. служебно да допусне касационно обжалване и да се произнесе с оглед най-добрия интерес на детето. В този см. и мотивите на ТР № 3/2023 г. от 27.06.2024 г.: „съдът (ВКС) може служебно да измени обжалваното решение, без да се съобразява със съдържащото се в жалбата искане, ако прецени, че това е в интерес на децата.“

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Въззивният Софийски окръжен съд, като изменил решението на първостепенния Самоковски районен съд, е определил, на осн. чл. 127, ал. 2 СК, местоживеенето на малолетното дете С. К. Я. при майката, на която предоставил и упражняването на родителските права спрямо него. Определил режим на лични отношения с бащата както следва: да вижда и взема детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10,00 ч. до 18,00 ч. в събота и от 10,00 ч. до 18,00 ч. в неделя, без преспиване; един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и по всяко друго време по съгласие на родителите; осъдил бащата да плаща месечна издръжка за детето в размер на 250 лева, считано от 30.05.2022 г. до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на определената издръжка, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане; осъдил го да заплати на детето издръжка за минало време – за месец март 2022 г. в размер на 250 лева, ведно със законната лихва върху тази сума до пълното издължаване.

За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че К. С. и К. Я. са живели във фактическо съжителство, по време на което е родено детето С. (2013 г.). Родителите са преустановили съвместния си живот през месец март 2022 г. и бащата напуснал жилището. Установено е, че между детето и бащата има изградена емоционална връзка и то все още изпитва привързаност към него. С. страда тежко от раздялата на родителите си и от острия конфликт между тях, но ги обича и се нуждае от обичта им. В хода на съдебното производство детето започва да отрича привързаността си към бащата (по време на психологическото изследване), но съдът е възприел становището на съдебния експерт, че промяната в поведението на детето е резултат от негативното говорене за бащата от страна на майката и нейните родители, както и начина, по който майката възпитава и влияе на детето. При С. все още не е настъпило действително отчуждаване от неговия баща, въпреки че вече са налице такива дискретни прояви. То говори с думите и убежденията на своята майка и му коства напрежение да поддържа предварително усвоената линия на поведение. Налице е състояние, при което е създадено ирационално убеждение у детето, че се явява жертва на своя баща и, че той представлява заплаха за него. Заявеното от детето мнение за отрицателните черти на баща му е подкрепа повече на отчуждаващи въздействия от страна на майката, отколкото от придобит личен травматичен опит от поведението на бащата. Майката целенасочено създава негативен образ на бащата.

Съдът, също така, приел, че и двамата родители обичат силно детето си и желаят най-доброто за него. Непосредствена и отдадена грижа полага майката, която притежава капацитет за отглеждане на детето, който обаче в известна степен е дефицитен по отношение на изграждането му като самостоятелна личност, с адекватни за възрастта критични и съпротивителни способности. В настоящия случай изграждането и поддържането на симбиотична връзка с детето на практика представлява обсебване на личното му пространство, води до зависимост и, в крайна сметка, до неспособност за самостоятелно справяне с живота. Може да се говори дори за изградено „нездравословна“ връзка между майката и детето, която резултира в ограничен ресурс на детето за справяне с житейски ситуации до възникване у него на тежък дезадаптивен отговор на разпада на семейството.

Бащата не е полагал непосредствена самостоятелна грижа за детето, тъй като преди раздялата, той е работел като международен шофьор и се е прибирал в България за кратко, през няколко месеца; детето за него е било главно обект на внимание и удоволствие от общуването им при завръщанията му у дома. Бащата не познава училищната среда на детето и обезпечаването на здравословните му нужди. Той не претендира за упражняването на родителските права, а желае единствено да вижда детето си и да има нормален контакт с него; не настоява за режим с преспиване, докато детето е в състоянието, в което се намира в момента. Съдът намерил, че бащата може да полага адекватна грижа във времето, което следва да прекарва заедно с детето, като при условията на вече разделеното семейство, ще е необходимо да поеме своята родителска отговорност и да влезе в ролята на авторитет и източник на стабилност и сигурност у детето.

Съдът заключил, че по-добра основна грижа за детето може да полага майката, а на бащата да бъде определен режим на лични отношения. Съдът посочил, че към настоящия момент не следва да се включва преспиване при бащата, нито да се определя отсега и бъдещият момент, от който детето би било в състояние да приема спокойно и без травми оставането при баща си за през нощта. В същото време предписал детето да е при баща си в продължение на един месец през лятото, т.е. с преспиване. Наред с това изяснил, че възстановяване на нормалните отношения на детето с бащата, които да позволят контакти с преспиване при бащата, зависи в най-голяма степен от майката, която ще трябва да работи върху себе си и да преодолее негативното говорене срещу бащата и представянето му пред детето като заплаха, но с оглед на това няма предписани конкретни мерки, като също така е прието, че именно майката има принос за негативната промяна в психиката на детето, настъпила след раздялата на родителите и няма желание за съдействие. Непосредствено след раздялата на родителите (месец май 2022 г.) детето е изпитвало емоционален и психичен дискомфорт, като все още е възприемало баща си като родител и е желаело да прекарва време при него, макар и само през деня; половин година по-късно (месец ноември 2022 г.) при детето е налице развитие на тревожност и страх, като то е започнало да се отчуждава от баща си и да променя поведението си. Съдът приел заключението на вещото лице, че майката „трудно може да бъде отклонена от негативното говорене за бащата към темата за детето“, че е наложително да се предприемат мерки за охраняване психиката на детето, което е изложено на сериозен риск, именно предвид поведението на майката; за необходимостта да се възстановят нормалните контакти са бащата, което не може да стане без професионална помощ. С оглед на горното посочил, че родителите били консултирани за необходимостта от подобряване на взаимоотношенията им и за необходимостта дъщеря им да има контакти и с двамата, за да не се стигне до родителско отчуждение, което може да се отрази върху цялостното й развитие; наред с това им е предложено при необходимост да бъдат насочени с детето да ползват социални услуги в общността във връзка с възникналите проблеми в отношенията им, като на практика е счел, че по този начин съдът е изпълнил препоръките на съдебния експерт и е дал предписания, съответстващи на собствените му заключения.

Съдът, също така е намерил, че бащата съзнава необходимостта да пази психиката на детето си, не е агресивен спрямо майката и за разлика от нея, в хода на цялото производство, той не е споменал лоша дума за майката или за нейните родители (от които тя е зависима до голяма степен).

Все пак, и двамата родители не са се възползвали от възможността да потърсят професионална помощ в хода на процеса или да са проявили други усилия за преодоляване на опасността за емоционалното и психическо здраве на детето им, както и за нейното благоденствие и щастливо развитие и в бъдеще.

При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.

Неоснователно е оплакването на К. С. срещу предвидената възможност детето да остава да преспива при бащата. Бащата не представлява заплаха за дъщеря си, а детето трябва да има време и възможности да го осъзнае. По настоящото дело изцяло в интерес на детето е възстановяване на нормалната връзка с бащата, даване на възможност и подпомагане на бащата и дъщерята да се сближат отново, отстраняването на необоснованата тревога у детето и препятстване по всякакъв начин отчуждаването му спрямо бащата, още повече, при установената обезпокоителна тенденция майката негативно да влияе върху психиката на детето и вече започналото от нея отчуждаване от бащата, а и начинът на възпитание на детето от майката. Висш интерес на всяко дете, негово право и задължение, е да живее съвместно с родителите си, а когато те са разделени – поне с единия от тях, като поддържането на лични отношения с детето е право и отговорност на родителя; правото на лични отношения с родителите е и самостоятелно основно човешко право на детето – чл. 124, ал. 2 СК, чл. 8, ал. 1 ЕКПЧ и чл. 9, ал. 3 КПД. Чрез режима на личните отношения, определен от съда при раздяла на родителите, трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители. Когато някой от родителите създава пречки и руши отношенията на детето с другия родител, съдът, а и всички други държавни и общински органи са длъжни да предприемат действия за препятстване на подобно поведение и охрана интересите на детето.

В производства като настоящото съдът извършва цялостна проверка служебно и за правилност на въззивното решение, извън оплакванията на страните, и не само в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, ако неправилността е очевидна. В случая въззивният съд, при определяне на мерките на лични отношения на детето с бащата, не е съобразил установеното във въззивното решение, че въвличането на детето в конфликта между възрастните се очертава като доста активно от страна на майката, която емоционално го обсебва и сочи бащата като враг и източник на заплаха. Не е взето предвид и мнението на вещото лице - психолог, че следва да бъдат предотвратени по-нататъшните щети върху психиката на С., което би било неизбежно, ако родителите не постигнат диалог относно емоционалните потребности и интереси на дъщеря си. Съдът не е отчел изричната препоръка на психолога, че контактите с бащата могат да бъдат възстановени постепенно, с оказване на професионална психологическа помощ, в регламентирани срещу със С., в социалните служби или в контактен център.

При всички форми на отчуждение и напрежение в отношенията родител-дете, се засяга правото на детето да бъде отглеждано и възпитавано от двамата си родители и да има лична връзка с всеки от тях, поради което интересът му изисква предприемане на мерки за преодоляване на установено отчуждаване и възстановяване на отношенията родител-дете. В подобна хипотеза, съдът не може да остане наблюдател и, независимо от слабостите на действащото законодателство, е длъжен да определи съдържанието на мерките относно упражняването на родителските права, както и да постанови при какви условия да се осъществяват личните отношения на детето с другия родител, в каква степен да бъдат разширени или ограничени, като отчете неосъзнаването от родителите на вредата за детето от родителското отчуждение, тяхното съдействие или активното противопоставяне срещу мерките за преодоляване на проблема, готовността за продължаване на работата за преодоляването му. Режимът на личните отношения и мерките трябва да бъдат така определен от съда, че да предоставят оптимално възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права; да стимулира комуникацията между родителите, когато трябва да вземат общо решение за детето, включително да подпомагат взаимоотношенията на детето с другия родител и роднините на майката и бащата. (така и разясненията в съдебната практика на ВКС по приложението на чл. 59, ал. 2 СК, напр. решение № 50029/14.07.2023 г. по гр.дело № 3402/2022 г. на ВКС, IV г.о.).

Наред с горното, на практика, окръжният съд е предписал период от време с преспиване на детето при бащата през лятната ваканция, но преди това и след лятната ваканция – само срещи два пъти в месеца, от по два последователни дни, без преспиване, поради нежеланието на детето да остава с бащата. Режимът, определен по този начин, без преходен период и допълнителни мерки, на практика създава опасност от допълнително напрежение и проблеми при изпълнението, не спомага за нормализиране на взаимоотношенията бащата с дъщерята, като не съответства и на съображенията на съда, които се явяват вътрешно противоречиви. Съдът, също така, не е детайлизирал личните отношения на бащата с детето по време на личните и официалните празници, пролетната и зимна ваканция, а предвид отношенията между родителите, не може да се разчита те да се споразумеят доброволно, без да намесват детето. Предвид установените по делото взаимоотношения между родителите, а още и нежеланието на майката да съдейства за възстановяване на връзката между детето и бащата и целенасочено създавания негативен образ, следва да бъдат определени и ясни правила от съда как точно да се извърши и изборът на месеца, в който детето ще бъде с бащата през лятната ваканция . Както ВКС многократно е имал повод да разясни по приложението на чл. чл. 59, ал. 3 СК, режимът на лични отношения трябва да е така предписан и до такава степен подробен, предвид конкретните обстоятелства, че да се избягват по възможност всички предвидими конфликти при осъществяването му; при необходимост да се предвиди преходен период или професионална помощ от експерт за осъществяването му, вкл. и предписание на подходящи защитни мерки, някои от които са посочени в чл. 59, ал. 8 СК (не лимитивно и изчерпателно), когато това е необходимо. Съдът може да предпише в своето решение и мерки, предвидени по ЗЗДт, още повече, че дори и без изрично съдебно разпореждане, такива могат да бъдат предприети – било по искане на родителите, било служебно от ДСП (арг. чл. 59, ал. 10 СК).

Дирекция „Социално подпомагане“ е сред органите, които осъществяват държавната политика по закрила на децата, а сред мерките на закрила са съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда; информиране за правата и задълженията на децата и родителите, предоставяне на социални услуги. Сред мерките за закрила в семейна среда са осигуряване на педагогическа и психологическа помощ на родителите или лицата, на които са възложени родителски функции, социална работа за улесняване връзките между децата и родителите и справяне с конфликти и кризи в отношенията; насочване към подходящи социални услуги в общността (терминът е легален и се ползва в ЗЗДт, изяснен в пар. 1 от Допълнителната разпоредба на Закона за социално подпомагане (ЗСП), към който препраща ЗЗДт). В тази връзка ДСП извършва "социална работа" - професионална дейност за подобряване взаимната адаптация на лицата, семействата, групите и средата, в която те живеят чрез комплекс от подпомагащи дейности, насочени към постигане на по-добро качество на живот, достойнство и отговорност у хората на основата на индивидуалните им способности, междуличностните отношения и ресурсите на общността. Няма никакво съмнение, че контролът, възлаган на социалния работник от компетентната ДСП при осъществяване на срещите на детето с родителя в присъствието на трето лице, е свързан с предоставянето на социалната услуга, постигане целите, преследвани с определените от съда мерки, което налага изготвяна на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа (установяване на индивидуализираната нужда и даване на насока на ДСП, съобразно отчетените проблемни области) и изработване на индивидуален план за подкрепа въз основа на индивидуална оценка на потребностите (относно изясняване на понятията „индивидуална оценка“ и „индивидуален план“ - пар. 1 ДР ЗСП). Тази индивидуална работа на специалист, според конкретните нужди, проблеми и промени в ситуацията, налага възлагане на участие на ДСП с решението по чл. 59, ал. 3 СК в по-обща рамка. Няма никакво съмнение, че ДСП не е страна по спора по чл. 59, ал. 3 СК и не е обвързана от силата на пресъдено нещо на съдебното решение, присъщо за насрещните страни по спора, но е задължена да изпълни съдебното разпореждане, а при условията на чл. 59, ал. 9 СК може да поиска от съда промяна на определените мерки. Съдът и сам в решението си може да постанови след изтичане на определен от него срок ДСП или друг специалист, когото е натоварил със защитни мерки по чл. 59, ал. 8 СК, да изготви доклад, като след получаването му е в правото си сам да прецени дали е нужно да измени постановените по-рано мерки и да определи нови (чл. 59, ал. 9 СК). До подобно производство може да се стигне и при отказ за сътрудничество от страна на родител, като по предложение на социалния работник, водещ случая, директорът на Дирекция "Социално подпомагане" може да издаде и задължително предписание, съответно да сезира съда. Родителите са длъжни да се съобразят с постановеното от съда, което изисква да окажат максимално съдействие на ДСП. Изрично и в ЗЗДт е предвидено, че те са длъжни да изпълняват предприетите по закона мерки и да съдействат при осъществяването на дейностите по закрила на детето, сред които попадат и тези по чл. 59,ал. 8 СК. Централните и териториалните органи на изпълнителната власт и специализираните институции за деца също са задължени своевременно да оказват съдействие и да предоставят информация на дирекции "Социално подпомагане" при изпълнение на служебните им задължения. (гр.дело № 85/2021 г.)

В заключение, въззивното решение, в частта, допусната до касационно обжалване, е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, като в резултат съдът не се е произнесъл според най-добрия интерес на детето, съгласно пар 1, т. 5 от ДР ЗЗДт, и поради това, следва да бъде изменено от касационната инстанция.

Детето се нуждае от връзка с бащата и тя трябва да бъде възстановена и поддържана. Майката създава основно проблеми за контактите на С. с бащата и екскалиране на напрежението у детето, чрез необосновано негативно говорене против бащата и нежеланието да подпомогне детето да възстанови нормални отношения и с другия родител, а и чрез неразбирането колко важно е това за емоционалното и психично здраве на С.. Наложително е майката по това дело да постави интересите на дъщеря си над своите лични чувства. Зрялото родителство изисква от родителите да бъдат отговорни за преминаването на децата по максимално щадящ начин през процеса на раздяла. Отговорността за психоемоционалния статус на детето, страданията, поведенията или отчуждението, е изцяло на двамата родители. Детето има нужда от насърчаване, за да запази отношенията си с родителя, при когото не живее постоянно, а в случая майката му въздейства по начин, който разрушава съществуващата емоционална близост с бащата. Капацитетният родител е този, който предприема действия за подпомагане на детето и за коригиране на собственото си поведение, включително чрез консултиране със специалист и спазване на предписания на социалните служби, за възстановяване на нормалната комуникация и емоционална връзка между детето и отчуждения родител, да предразположи и подпомогне детето да се справи с раздялата на родителите. С. е объркана, липсва й защитено от внушения и възможни критики пространство да изрази своите тревоги и притеснения, от съображения за лоялност към майката. В този аспект и майката демонстрира дефицит на родителски капацитет и носи лична и морална отговорност за сегашните и евентуално бъдещи психоемоционални страдания и негативни последствия в развитието и растежа на детето.

Чувствата на децата трябва да се отчитат, както и ефекта от принудата в тяхната възраст, като се изхожда, както от конкретното им състояние и зрелост, но и от специфичните обстоятелства, които са ги мотивирали. Възрастова особеност при подрастващите, в който период попада и С., е тяхната обидчивост, чувствителност и доверчивост, а особено слабо звено се явява реакцията на обкръжаващите ги. Събраният социален опит не дава възможност за детайлна преценка на поведението на околните и предвиждането на техни поведенчески актове. Подчиняват се и се доверяват на познати, близки или по-възрастни. Лесно могат да бъдат наранени, огорчени и дълго това състояние да не може да бъде забравено и да наруши емоционалното им равновесие и да доведе до психически разстройства.

Съдът намира, че е нужен преходен период, в който да се възстановят връзките на бащата и детето, доверието в общуването, без намеса на майката, със съдействие на специалисти, които да подпомогнат детето и родителите и да ограничат стреса относно „принудата“ да осъществява лични контакти с бащата. Режимът на лични отношения следва да бъде максимално детайлизирани.

Постановеното от съда трябва да бъде и реално изпълнено, поради което на детето и родителите, вкл. бащата, е нужно да бъде осигурена психологическа помощ. Съдът е длъжен да предложи мерки по чл. 59, ал. 8 СК, като няма законодателна възможност да проследи тяхното изпълнение, ефективност и да предлага промени. Органът, който следва да съдейства за изпълнение на решението, а и в по-общ план, да следи за интереса на детето С., е Дирекция „Социално подпомагане“ - Самоков. Мерките по чл. 59, ал. 8 СК следва да бъдат гарантирани чрез възлагане на отговорности на Дирекцята за изготвяне на оценка на потребностите на родителите и детето и изготвяне на план за работа със специалист, според конкретните нужди, проблеми и промени в ситуацията. Ситуацията изисква наблюдение и помощ от специалист, навременно реагиране с оглед състоянието на детето и развитието на отношенията му с бащата. Социалните служби следва да ползват всички законови инструменти, за да обезпечат осъществяване на планираната от тях работа, вкл. издаване на заповед за насочване на родителите и детето към социална услуга в общността по реда на чл. 20, ал. 4 от Правилника за приложение на ЗЗДт, съответно – издаване на задължително предписание на несъдействащия родител с последващо прилагане на санкцията по чл. 45, ал. 9 от ЗЗДт. Работата с родителите и детето следва да продължи до закриване на случая от ДСП, евентуално съвместно с доставчик на социални услуги за деца, поради това, че С. вече не е в риск (не заради отказа на родителите). При създаване на пречки от родителите и други форми на отказ да сътрудничат, както и при настъпили изменения, засягащи интереса на детето, ДСП следва да уведоми съда по делото - Районен съд Самоков, който, ако интересът на детето го изисква, служебно трябва да предприеме действия по реда на чл. 59, ал. 9 СК. ДСП също може да направи искане за изменение или допълване на мерките, постановени с настоящото решение в хипотезата на чл. 59, ал. 9 СК.

При така изложеното, съставът на ВКС определя следния режим на лични отношения на децата с бащата, както и защитни мерки спрямо детето:

За периода месец май – месец декември 2025 г.:

През месец май 2025 г., бащата да осъществи двучасови срещи с детето, без участие на майката, на 16 и на 31 май, от 10.00 до 12.00 часа, в присъствието на социален работник, психолог или друг специалист, посочен от ДСП, на място, определено от ДСП, като детето бъде доведено и взето от майката или лице, определено от нея. Определените от съда дни и посочени часови интервали могат да бъдат променени с взаимно съгласие на майката, бащата и ДСП. Задължава родителите да изпълняват указанията на ДПС и да не създават пречки за осъществяване на контактите между детето и бащата.

През месец юни 2025 г. бащата да осъществи двучасови срещи с детето, на 14 и 28, без участието на майката, от 10.00 ч. до 12.00 ч., в присъствието на социален работник, психолог или друг специалист, посочен от ДСП, на място, определено от ДСП, като детето бъде доведено и взето от майката или лице, определено от нея. Определените от съда дни и посочени часови интервали могат да бъдат променени с взаимно съгласие на майката, бащата и ДСП. Задължава родителите да изпълняват указанията на ДПС и да не създават пречки за осъществяване на контактите между детето и бащата.

През месец юли, бащата да осъществи срещи с детето, без участието на майката, както следва: на 12 юли, от 10.00 ч. до 11.00 ч., в присъствието на социален работник, психолог или друг специалист, посочен от ДСП, на място, определено от ДСП, като детето бъде доведено от майката или лице, определено от нея а след 11.00 ч. до 12.30 ч. срещата да продължи без участие на трето лице, определено от ДПС, като бащата трябва да върне до 12.30 ч. детето в дома на майката; на 19 юли, от 10.00. до 11.00 ч., в присъствието на социален работник, психолог или друг специалист, посочен от ДСП, на място, определено от ДСП, като детето бъде доведено от майката или лице, определено от нея, а след 11.00 ч. до 14.00 ч. срещата да продължи без участие на трето лице, определено от ДПС, като бащата трябва да върне до 14.00 ч. детето в дома на майката. Определените от съда дни и посочени часови интервали могат да бъдат променени с взаимно съгласие на майката, бащата и ДСП. Задължава родителите да изпълняват указанията на ДПС и да не създават пречки за осъществяване на контактите между детето и бащата.

През месец август бащата да осъществи срещи с детето, без участие на майката, както следва: на 02.08.2025 г., от 10.00 ч. до 11.00 ч., в присъствието на социален работник, психолог или друг специалист, посочен от ДСП, на място, определено от ДСП, като детето бъде доведено от майката или лице, определено от нея. След 11.00 ч. до 15.00 ч. срещате да продължат без участие на трето лице, като бащата трябва да върне до 15.00 ч. детето в дома на майката, на 16.08.2025 г. от 10.00 ч. до 11.00 ч., в присъствието на социален работник, психолог или друг специалист, посочен от ДСП, на място, определено от ДСП, като детето бъде доведено от майката или лице, определено от нея. След 11.00 ч. до 15.00 ч. срещата да продължи без участие на трето лице, като бащата трябва да върне до 15.00 ч. детето в дома на майката. Определените от съда дни и посочени часови интервали могат да бъдат променени с взаимно съгласие на майката, бащата и ДСП; на 30.08.2025 г., бащата да вземе детето от дома на майката в 10.00 ч. и да го върне до 16.00 ч.

Задължава родителите да изпълняват указанията на ДПС и да не създават пречки за осъществяване на контактите между детето и бащата.

През месец септември бащата да вземе детето на 13 и 27 септември, в 10.00 ч. от дома на майката и го върне там до 17.00 ч. на същия ден.

През месец октомври бащата да вземе детето на 11 октомври, в 10.00 ч. от дома на майката и го върне там до 18.00 ч. на същия ден; да вземе детето от дома на майката в 10.00 ч. на 25 октомври, с преспиване, и да го върне на следващия ден – 26 октомври до 12.00 ч. в дома на майката.

През месец ноември бащата да вземе детето на 8 и на 22 октомври при себе си, с преспиване, от 10:00 до 17:00 часа на следващия (неделeн) ден от седмицата. За осъществяване на личните контакти бащата следва да взема детето от дома на майката и съответно да го върне в този дом.

През месец декември бащата да вземе детето на 6 и на 20 декември при себе си, с преспиване, от 10:00 до 17:00 часа на следващия (неделeн) ден от седмицата. За осъществяване на личните контакти бащата следва да взема детето от дома на майката и съответно да го връща в този дом.

През декември 2025 г. бащата да вземе детето за Новогодишните празници, считано от 10.00 ч. на 31.12. до 02.01.2026 г., с преспиване.

От 01.01.2026 г.:

Бащата да взема детето при себе си, с преспиване, всяка втора и четвърта седмица от месеца, от 09:30, в съботния ден на съответната седмица, до 17:00 часа на неделния ден от седмицата; да взема при себе си детето с преспиване за лятната ваканция - общо 30 дни (възможно е и с прекъсване, при съгласие с майката) през периода от края на учебната година до началото на следващата учебна година, като тридесетдневния период не трябва да съвпада с платения годишен отпуск на майката, като тя се задължава до 30.04. да уведоми писмено бащата кога ще ползва същия. Ако до 30.04. майката не уведоми писмено бащата за времето на платения ѝ годишен отпуск, бащата да има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми майката писмено до 30.05.

През четните години, бащата да взема детето по време на пролетната ваканция, от 19.00 часа в деня, в който го разпускат от училище, ако няма друга изрична взаимна уговорка с майката, като го връща до 15.00 часа, в деня преди детето да тръгне на училище. Ако пролетната ваканция и Великден съвпадат през четните години, бащата да взема детето, включително и за Великден.

През нечетните години, бащата да взема детето по време на коледната ваканция, като го взема в 19.00 часа в деня, в който го разпускат от училище, ако няма друга изрична взаимна уговорка с майката, и да го връща до 15.00 часа в деня преди детето да тръгне на училище; бащата да взема детето по време на Великден – петък, събота, неделя и понеделник (които в съответната година са определени за празнуването му), като взема детето в 19.00 часа, в деня, в който го разпускат от училище, ако няма друга уговорка с майката, и да го връща до 15.00 часа в деня, преди да тръгне на училище. Ако пролетната ваканция и Великден съвпадат през нечетните години, детето да остане при майката, включително и за Великден.

Бащата да взема детето за рождения ден през всяка четна година от 10.00 ч. до 20.00 часа.

Бащата да взема детето за своя рожден ден всяка година, за времето от края на учебните занятия до 20.00 часа. Когато рождената дата се пада в почивен ден – от 10.00 до 18.00 часа.

Когато рожденият ден на майката се пада в дни, определени за лични контакти с бащата, и детето да остава при нея.

За осъществяване на личните контакти бащата следва да взема детето от дома на майката и съответно да го връща в този дом, освен в случаите, когато с това решение е указано друго.

Така определените мерки могат да бъдат изменяни винаги по взаимно съгласие на родителите, с оглед конкретните обстоятелства, освен в случаите, когато съгласно това решение е указано за необходимост от съгласие и от ДСП. Доколкото няма изискуемо съгласие за промяна, необходимо е и двамата родители да спазват предписанията на съда за упражняване на родителските права и за личните отношения. При разногласия, да търсят първо пътя на диалога, ако е необходимо и услугите на Дирекция „Социално подпомагане”, без да намесват детето или да се оправдават с негово нежелание.

Разширеният кръг роднини следва да съдейства на родителите, както и да подпомага детето, с оглед адаптацията му и справяне със ситуацията.

Дирекция „Социално подпомагане“ – Самоков следва да изготви индивидуална оценка на майката, бащата и детето, както и план за работа, със съответните услуги и предписания, с цел преодоляване страховите представи и нежеланието за контактуване на детето с бащата, за пълноценно осъществяване режима на лични отношения на бащата с детето, вкл. консултации с психолог, педагог, социален работник или друг подходящ специалист на детето и на родителите. Работата с детето и родителите да продължи, докато детето е в риск. При създаване на пречки от родителите и други форми на отказ да сътрудничат, както и при настъпили изменения, налагащи промяна на защитните мерки, да се уведоми съда по делото - Районен съд - Самоков, който, ако интересът на детето го изисква, следва да предприеме действия по реда на чл. 59, ал. 9 СК. ДСП също може да направи искане за изменение или допълване на мерките, постановени с настоящото решение в хипотезата на чл. 59, ал. 9 СК.

Родителите следва да съдействат на органите по закрила на детето, като съдът намира за нужно да им укаже да потърсят тяхната или друга професионална помощ и извън изрично посоченото в това решение от съда, с оглед нормализиране на отношенията между тях и подкрепа на детето.

При така постановения резултат по спора, сторените от страните по делото във всички инстанции разноски остават така, като са направени.

Дължимата държавна такса за разглеждане на касационната жалба – в размер на 30 лв., не е внесена. Предвид резултата, тя следва да се възложи поравно на двете страни по спора.

МОТИВИРАН от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 83 от 05.03.2024 г., постановено от Софийския окръжен съд по въззивно гр.д. № 240/2023 г., в частта относно режима на лични отношения на бащата К. К. Я. със С. К. Я., и ПОСТАНОВИ:

ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения между бащата К. К. Я. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] детето С. К. Я., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет. 2, ап. 6, както следва:

За периода месец май – месец декември 2025 г.:

През месец май 2025 г. , бащата да осъществи двучасови срещи с детето, без участие на майката, на 16 и на 31 май , от 10.00 до 12.00 часа, в присъствието на социален работник, психолог или друг специалист, посочен от ДСП, на място, определено от ДСП, като детето бъде доведено и взето от майката или лице, определено от нея. Определените от съда дни и посочени часови интервали могат да бъдат променени с взаимно съгласие на майката, бащата и ДСП. Задължава родителите да изпълняват указанията на ДПС и да не създават пречки за осъществяване на контактите между детето и бащата.

През месец юни 2025 г. бащата да осъществи двучасови срещи с детето, на 14 и 28 , без участието на майката, от 10.00 ч. до 12.00 ч., в присъствието на социален работник, психолог или друг специалист, посочен от ДСП, на място, определено от ДСП, като детето бъде доведено и взето от майката или лице, определено от нея. Определените от съда дни и посочени часови интервали могат да бъдат променени с взаимно съгласие на майката, бащата и ДСП. Задължава родителите да изпълняват указанията на ДПС и да не създават пречки за осъществяване на контактите между детето и бащата.

През месец юли , бащата да осъществи срещи с детето, без участието на майката, както следва: на 12 юли , от 10.00 ч. до 11.00 ч., в присъствието на социален работник, психолог или друг специалист, посочен от ДСП, на място, определено от ДСП, като детето бъде доведено от майката или лице, определено от нея , а след 11.00 ч. до 12 . 30 ч. срещата да продължи без участие на трето лице, определено от ДПС, като бащата трябва да върне до 12 . 30 ч. детето в дома на майката; на 19 юли , от 10.00. до 11.00 ч., в присъствието на социален работник, психолог или друг специалист, посочен от ДСП, на място, определено от ДСП, като детето бъде доведено от майката или лице, определено от нея, а след 11.00 ч. до 14.00 ч. срещата да продължи без участие на трето лице, определено от ДПС, като бащата трябва да върне до 14.00 ч. детето в дома на майката . Определените от съда дни и посочени часови интервали могат да бъдат променени с взаимно съгласие на майката, бащата и ДСП. Задължава родителите да изпълняват указанията на ДПС и да не създават пречки за осъществяване на контактите между детето и бащата.

През месец август бащата да осъществи срещи с детето, без участие на майката, както следва: на 02.08.2025 г ., от 10.00 ч. до 11.00 ч., в присъствието на социален работник, психолог или друг специалист, посочен от ДСП, на място, определено от ДСП, като детето бъде доведено от майката или лице, определено от нея. След 11.00 ч. до 15.00 ч. срещате да продължат без участие на трето лице, като бащата трябва да върне до 15.00 ч. детето в дома на майката, на 16.08.2025 г. от 10.00 ч. до 11.00 ч., в присъствието на социален работник, психолог или друг специалист, посочен от ДСП, на място, определено от ДСП, като детето бъде доведено от майката или лице, определено от нея. След 11.00 ч. до 15.00 ч. срещата да продължи без участие на трето лице, като бащата трябва да върне до 15.00 ч. детето в дома на майката. Определените от съда дни и посочени часови интервали могат да бъдат променени с взаимно съгласие на майката, бащата и ДСП; на 30.08.2025 г. , бащата да вземе детето от дома на майката в 10.00 ч. и да го върне до 16.00 ч.

Задължава родителите да изпълняват указанията на ДПС и да не създават пречки за осъществяване на контактите между детето и бащата.

През месец септември бащата да вземе детето на 13 и 27 септември, в 10.00 ч. от дома на майката и го върне там до 17.00 ч. на същия ден.

През месец октомври бащата да вземе детето на 11 октомври , в 10.00 ч. от дома на майката и го върне там до 18.00 ч. на същия ден; да вземе детето от дома на майката в 10.00 ч. на 25 октомври , с преспиване, и да го върне на следващия ден – 26 октомври до 12.00 ч. в дома на майката.

През месец ноември бащата да вземе детето на 8 и на 22 октомври при себе си, с преспиване, от 10:00 до 17:00 часа на следващия (неделeн) ден от седмицата. За осъществяване на личните контакти бащата следва да взема детето от дома на майката и съответно да го върне в този дом.

През месец декември бащата да вземе детето на 6 и на 20 декември при себе си, с преспиване, от 10:00 до 17:00 часа на следващия (неделeн) ден от седмицата. За осъществяване на личните контакти бащата следва да взема детето от дома на майката и съответно да го връща в този дом.

През декември 2025 г. бащата да вземе детето за Новогодишните празници , считано от 10.00 ч. на 31.12. до 02.01.2026 г., с преспиване.

От 01.01.2026 г.:

Бащата да взема детето при себе си, с преспиване, всяка втора и четвърта седмица от месеца, от 09:30 , в съботния ден на съответната седмица , до 17:00 часа на неделния ден от седмицата; да взема при себе си детето с преспиване за лятната ваканция - общо 30 дни (възможно е и с прекъсване, при съгласие с майката) през периода от края на учебната година до началото на следващата учебна година, като тридесетдневния период не трябва да съвпада с платения годишен отпуск на майката, като тя се задължава до 30.04. да уведоми писмено бащата кога ще ползва същия. Ако до 30.04. майката не уведоми писмено бащата за времето на платения ѝ годишен отпуск, бащата да има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми майката писмено до 30.05.

През четните години , бащата да взема детето по време на пролетната ваканция , от 19.00 часа в деня, в който го разпускат от училище, ако няма друга изрична взаимна уговорка с майката, като го връща до 15.00 часа, в деня преди детето да тръгне на училище. Ако пролетната ваканция и Великден съвпадат през четните години, бащата да взема детето, включително и за Великден.

През нечетните години , бащата да взема детето по време на коледната ваканция , като го взема в 19.00 часа в деня, в който го разпускат от училище, ако няма друга изрична взаимна уговорка с майката, и да го връща до 15.00 часа в деня преди детето да тръгне на училище; бащата да взема детето по време на Великден – петък, събота, неделя и понеделник (които в съответната година са определени за празнуването му), като взема детето в 19.00 часа, в деня, в който го разпускат от училище, ако няма друга уговорка с майката, и да го връща до 15.00 часа в деня, преди да тръгне на училище. Ако пролетната ваканция и Великден съвпадат през нечетните години, детето да остане при майката, включително и за Великден.

Бащата да взема детето за рождения ден през всяка четна година от 10.00 ч. до 20.00 часа.

Бащата да взема детето за своя рожден ден всяка година, за времето от края на учебните занятия до 20.00 часа. Когато рождената дата се пада в почивен ден – от 10.00 до 18.00 часа.

Когато рожденият ден на майката се пада в дни, определени за лични контакти с бащата, детето да остава при нея.

За осъществяване на личните контакти бащата следва да взема детето от дома на майката и съответно да го връща в този дом, освен в случаите, когато с това решение е указано друго или страните са се споразумели.

Така определените мерки могат да бъдат изменяни винаги по взаимно съгласие на родителите, с оглед конкретните обстоятелства, освен в случаите, когато съгласно това решение е указано за необходимост от съгласие и от ДСП. Доколкото няма изискуемо съгласие за промяна, необходимо е и двамата родители да спазват предписанията на съда за упражняване на родителските права и за личните отношения, като подпомагат детето.

РАЗПОРЕЖДА на Дирекция „Социално подпомагане“ – Самоков да изготви индивидуална оценка на майката К. В. С., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет. 2, ап. 6, бащата К. К. Я., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица] детето С. К. Я., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет. 2, ап. 6 , план за работа, със съответните услуги и предписания, с цел преодоляване страховите представи спрямо бащата и нежеланието на детето С. да контактува с бащата. Работата с детето и родителите да продължи, докато детето е в риск.

УКАЗВА на Дирекция „Социално подпомагане“ – Самоков, при създаване на пречки от родителите и други форми на отказ да сътрудничат, както и при настъпили изменения, налагащи промяна на защитните мерки, за което няма съгласие от родителите, да уведоми съда по делото - Районен съд Самоков, който, ако интересът на детето го изисква, следва да предприеме действия по реда на чл. 59, ал. 9 СК. ДСП също може да направи искане за изменение или допълване на мерките, постановени с настоящото решение в хипотезата на чл. 59, ал. 9 СК.

ОСЪЖДА К. В. С., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет. 2, ап. 6 и К. К. Я., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], да заплатят всеки по 15 лв. по сметка на Върховния касационен съд – дължима държавна такса за разглеждане на касационната жалба.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на Дирекция „Социално подпомагане“ – Самоков .

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: