Практика · Върховен касационен съд · 15 Декември 2022
Задължение на съда да обсъди доводите за пререшаване на спор и за нищожност
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Енергийно дружество осъжда едноличен търговец за ток солидарно с наемателя на имота заради подписана декларация за поемане на дълг. Върховният касационен съд отменя решението, тъй като въззивната инстанция не е обсъдила влязло в сила предходно решение между същите страни по същата декларация. Делото е върнато за ново разглеждане и проверка дали клаузата за солидарна отговорност не е нищожна поради злоупотреба с господстващо положение.
Какво приема съдът
Съдът е длъжен да обсъди всички относими доказателства и доводи на страните, включително за сила на присъдено нещо, и следва да следи служебно за нищожност на сделките, като предварително уведоми страните.
Приложени разпоредби
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
солидарна отговорноствстъпване в дългелектроенергиясила на присъдено нещонищожностгосподстващо положение
Текстът на акта
Ключови фрази Р Е Ш Е Н И Е №50226 Гр.София, 15.12.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илияна Папазова ЧЛЕНОВЕ: Майя Русева Джулиана Петкова при участието на секретаря Райна Стоименова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.4930 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. И. Ц., упражняваща търговка дейност като ЕТ“Т.-Р. Ц.“, срещу решение №.593/30.09.21 по г.д.№.431/21 на АС София - с което, след частична отмяна на решение №.260160/28.01.21 по г.д.№.828/20 на СГС, касаторът е осъден да плати на основание чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД солидарно с „Рамдекс фууд“ЕООД съответно 30224,52лв. стойност на използвана незаплатена еленергия за периода 21.11.19-20.02.20, ведно със законната лихва, считано от 11.05.20 до окончателното изплащане, и 4234,66лв. лихви за забава за времето 18.01.18-7.04.20, със съответно произнасяне по разноските. Излагат се оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост. Моли се за обезсилване или отмяна на решението и отхвърляне на иска, ведно с присъждане на разноски. Ответната страна „ЧЕЗ Електро България“АД оспорва жалбата; претендира разноски. С определение №.336/27.04.22 е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпрос във връзка със задължението на съда за обсъждане на допустимите и относими приети доказателства и доводи на страните. С обжалваното решение е прието, че между ЧЕЗ“Електро България“АД в качеството му на продавач и „Рамдекс фууд“ЕООД като купувач е сключен договор за продажба на еленергия за обект на адрес [населено място], [улица].3, представляващ работилница; електроснабденият имот е собственост на съпрузите П. К. и Р. Ц.; договорът за продажба е сключен, след като предишният титуляр на партидата - Р. Ц., която упражнява търговска дейност като ЕТ“Т.-Р. Ц.“ и е един от собствениците - е подал декларация до доставчика и заявление за закриване на съществуващата партида с титуляр едноличния търговец; с декларацията е изразено съгласие за този имот да бъде открита нова партида с титуляр „Рамдекс фууд“ЕООД; приложен е бил и договор за наем на имота, сключен между собствениците му и дружеството. На 28.10.19 наемният договор е бил прекратен и доставчикът на еленергия е бил уведомен за това. По спорния въпрос дали след уведомяването договорът е продължил да съществува, въззивният съд е намерил, че отговорът е утвърдителен. Посочил е, че договорът е запазил действието си, тъй като от доказателствата не се установява да са предприети предвидените в Общите условия на договорите за продажба на еленергия на „ЧЕЗ Електро България“АД действия за неговото прекратяване, а от друга страна след тази дата до крайния момент, за който се претендира, че е била доставяна еленергия, не е сключван нов договор, въз основа на който да е била осъществена тази доставка. След прекратяването на договора собствениците на имота са поискали да им бъде открита нова партида и да им бъде доставяна електроенергия, но искането им не е било удовлетворено, като тези факти, респективно евентуално неправомерно поведение на доставчика в тази връзка, не променят извода, че договорът не е бил прекратен. При тези обстоятелства в процесния обект е консумирана еленергия на стойност 30224,52лв. и е начислена по партидата на първия ответника „Рамдекс фууд“ЕООД именно съгласно договора за продажба на еленергия от 24.03.16г. Същевременно ответницата Р.Ц., упражняваща търговска дейност като ЕТ „Т.-Р. Ц.“, отговаря за заплащането на претендираните суми на основание подписаната от нея на 24.03.16 декларация – в която е посочено, че с подписването й на основание чл.4 ал.3 ОУ деклараторът изрично се съгласява да бъде солидарно отговорен за изпълнението на всички задължения на лицето, за което е дадено съгласие да бъде потребител в имота. Налице е встъпване в дълг наред с основния длъжник на основание чл.101 ЗЗД-макар този дълг да не е съществувал към момента на подписване на декларацията, с която се поема задължението, законът не забранява поемане на бъдещо задължение /ЕТ валидно е поел задължение да отговаря наред с прекия купувач на електроенергията за заплащане на цената на същата при пораждане на такова задължение/; обстоятелството, че чл.4 пар.3 ОУ предвижда солидарна отговорност за задължения на потребител, който не е собственик на имота, да възниква и за собственика на същия само когато се касае за битово потребление на еленергия, не променя този извод /ОУ на договора за продажба на еленергия не изключват възможността такава отговорност да бъде поета и при продажба на енергия за стопански и обществени дейности и се прилагат тогава, когато не е уговорено друго - правното основание за такова задължение се намира в ЗЗД – чл.101/; представената декларация сама по себе си не е договор, но материализира изявлението на една от страните по него, като другата страна-кредиторът на лицето, за чието задължение деклараторът е заявил, че се задължава, е изразил своето съгласие първо като е изискал да има такава декларация и я е приел, и на следващо място като е предявил претенцията си за плащане към солидарния длъжник /договорът за встъпване в дълг е неформален, а и доколкото страните са търговци, за сключването на тази сделка се прилагат облекчените правила за търговски сделки – т.е. достатъчно е да има ясно изразено съгласие, каквото е налице предвид изричното писмено изявление от страна на длъжника и действия от страна на кредитора, от които се установява, че той е съгласен с встъпването в дълг от страна на втория ответник/. Възраженията, че доставчикът е действал недобросъвестно като не е прекъснал елзахранването на обекта след като купувачът е изпаднал в забава, са намерени за неоснователни. Посочено е, че същият има право, но не и задължение да направи това, и всяка страна по едно правоотношение сама преценява дали да упражни едно свое право или не. При тези обстоятелства е прието, че са налице предпоставките за осъждане и на Р. Ц., упражняваща търговска дейност като ЕТ“Т.-Р. Ц.“, наред с първия ответник, да заплати солидарно процесните суми. В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното: Съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото /реш.№.69/9.07.15 по г.д.№.1582/14, ІV ГО, реш.№.217/9.06.11 по г.д.№.761/10, ІV ГО и др./. По основателността на касационната жалба: Въззивната инстанция е приела, че, предвид подписаната декларация от 24.03.16, е налице встъпване в дълг на касатора наред с основния длъжник на основание чл.101 ЗЗД - ЕТ валидно е поел задължение да отговаря наред с прекия купувач на електроенергията за заплащане на цената на същата при пораждане на такова задължение, поради което и претенцията срещу него за периода 21.11.19-20.02.20 е основателна. Формирайки този извод, обаче, съдът, в отклонение от задължителната практика, цитирана в отговора на правния въпрос, не е обсъдил направени от ответника доводи, възражения и представени доказателства, обосноваващи същите, че разглежданото дело не е първо между страните. Ответната страна надлежно е релевирала възражения, че ищцовото дружество е предявило срещу нея иск за заплащане на цена на потребена еленергия за същия имот, със същия клиентски номер, но за предходен период /23.03.17-19.09.17/, който с влязло в сила решение е бил отхвърлен поради липса на солидарна отговорност - тъй като такава не може да възникне въз основа на процесната декларация от 24.03.16 - и следователно тези въпроси в отношенията между страните не могат да бъдат пререшавани – чл.299 ал.1 ГПК /с.125-с.126/; приложила е и доказателства в подкрепа на твърденията си /с.128-с.131 - реш.№.16132/ 18.01.20 по г.д.№.45803/18 на СРС, 145с./. Те са останали неразгледани. При тези обстоятелства въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, съставляващо основание за отмяна на обжалваното решение – което е допустимо, но неправилно, съгласно чл.281 т.3 ГПК. От друга страна необсъждането на доводи и възражения на страните и на доказателства във връзка с тези доводи и възражения – при надлежно сезиране, препятства касационния съд да извърши необходимата проверка за правилността на обжалвания акт. Същевременно в касационната жалба и изложението е направено оплакване, че поемането на задължение за солидарна отговорност от ЕТ„Т.-Р. Ц.“ с подписването на изисканата от „ЧЕЗ Електро България“АД декларация е нищожно предвид императивната разпоредба на чл.21 т.4 ЗЗК, според която е забранено поведение на предприятия с монополно или господстващо положение /каквото е ищцовото/, както и на две или повече предприятия със съвместно господстващо положение, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите, при което се „поставя сключването на договори в зависимост от поемането от другата страна на допълнителни задължения или сключване на допълнителни договори, които по своя характер или съгласно обичайната търговска практика не са свързани с предмета на основния договор или с неговото изпълнение“. С оглед разясненията, дадени с ТР 1/20 от 27.04.22, ОСГТК, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства; констатацията за нищожност на правна сделка, която е от значение за решаването на спора, е произнасяне по преюдициален въпрос в мотивите на съдебното решение; за да бъде спазен принципът на състезателното начало, страните следва да са информирани преди устните състезания, че съдът ще разгледа въпроса за нищожността и може да не зачете правните последици на нищожната сделка или на нейни отделни клаузи, както и да имат възможност да изразят становище по този въпрос и евентуално да посочат доказателства. С оглед на изложеното делото трябва да се върне на основание чл.293 ал.3 ГПК на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. При новото гледане следва да се извършат процесуални действия, изразяващи се в обсъждане на надлежно заявените от ответника доводи и възражения и доказателства във връзка с горепосоченото влязло в сила решение за отхвърляне на предявения от ищеца срещу касатора иск за предходен период и твърденията, че със същото по обвързващ начин и със сила на присъдено нещо е разрешен въпроса за действителността на сделката „встъпване в дълг“, както и процесуални действия, следващи от изясненото съобразно ТР 1/20, ОСГТК, задължение на съда да следи служебно за нищожност, изразяващи се в разглеждане на въпроса относно евентуалната нищожност на поемането на задължение за солидарна отговорност от ЕТ“Т.-Р. Ц.“ с подписването на изисканата от „ЧЕЗ Електро България“АД декларация предвид императивната разпоредба на чл.21 т.4 ЗЗК - което трябва да се извърши след предварително информиране на страните преди устните състезания, че съдът ще разгледа този въпрос, и предоставянето им на възможност да изразят становище по него и евентуално да посочат доказателства. С оглед разпоредбата на чл.294 ал.2 ГПК настоящият съдебен състав не следва да се произнася по искания за присъждане на разноски. Мотивиран от горното и на основание чл.281 т.3 ГПК и чл.293 ал.3 ГПК, Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №.593/30.09.21 по г.д.№.431/21 на АС София. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.