Отмяна на въззивна присъда заради процесуални пороци и разминаване между хартия и електронен акт

Текстът на акта

Ключови фрази

Причиняване на телесни повреди и щети в транспорта * процесуални нарушения * процесуални пороци * недопустим съдебен акт

Р Е Ш Е Н И Е

№ 123

София, 19 февруари 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и трета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

ДЕНИЦА ВЪЛКОВА

при секретар: Елеонора Михайлова

и в присъствието на прокурора Тома Комов

изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова

н. дело № 900/2023 година

Касационното производство е образувано по протест на Окръжна прокуратура-Монтана и по жалба, подадена от повереника на частния обвинител Ц. К. А., срещу новата присъда от 03.07.2023 г., постановена по ВНОХД № 200/2022 г. от Окръжен съд – Монтана.

В касационния протест и допълнението към него има позоваване на основанията по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК. В подкрепа на претенцията за допуснати от решаващия съд съществени процесуални нарушения се излагат твърдения, че в диспозитива на новата присъда погрешно е посочена причинената на А. средна телесна повреда и така подсъдимият е бил оправдан за нещо, за което не му е повдигано обвинение. Нарушението на материалния закон се обосновава с доводи, че изводите на съда за недопуснато от подсъдимия нарушение на правилата за движение, което да е в причинна връзка с настъпилото произшествие, не кореспондират със събраната доказателствена съвкупност, като се поставя акцент върху приета тройна автотехническа експертиза, изготвена на 06.06.2023 г. Отправя искане за отмяна на постановения въззивен съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от окръжния съд.

В жалбата на частния обвинител Ц. А. и представеното допълнение се поддържа наличието на касационните поводи по чл. 348, ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че въззивният съд не е изпълнил задълженията си по чл. 339, ал.3 във вр. с чл. 305 от НПК, тъй като в изложените пестеливи мотиви не са отразени фактите, приети за установени, не са обсъдени всички експертни заключения, въпреки противоречията между тях, което насочва към непълно и необективно изследване на обстоятелствата по делото. Излагат се и идентични на протеста твърдения във връзка с отразената в присъдата средна телесна повреда, счетено за произнасяне по непредявено обвинение. В заключение се настоява за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от окръжния съд.

Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по наведените доводи и отправените с него искания.

Частният обвинител Ц. К. А., редовно призована, не се явява. Жалбата се поддържа от повереник.

В съдебното заседание подсъдимият В. Е. А. и неговият защитник оспорват протеста и жалбата. Пледират за оставяне в сила на атакуваната присъда по изложените аргументи в представените писмени бележки.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното :

Районният съд – Монтана с присъда № 260019/15.09.2021 г., постановена по НОХД № 356/2021 г., признал подсъдимия В. Е. А. за виновен в това, че на 22.09.2019 г., на път Е-79, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „***“ , нарушил правилата за движение по чл. 21, ал. 2 ЗДП и по непредпазливост причинил на Ц. К. А. тежка телесна повреда, изразяваща се в подкапсулни и паренхимни кръвоизливи на далака (слезката), довели до оперативното й отстраняване, което увреждане отговаря на медико-биологичен признак – „загуба на слезка“ и средна телесна повреда, изразяваща се в травма на задстомашната жлеза с остър кръвоизлив, което увреждане е причинило на А. разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на основание чл.343, ал.1, б. „б“, пр. 1 и 2 във вр. с чл. 342, ал.1 от НК и чл. 54 от НК го осъдил на една година и четири месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години. На основание чл. 343г от НК подсъдимият е бил лишен от правото да управлява МПС за срок от една година и два месеца.

Тази присъда е била оспорена по въззивен ред от подсъдимия В. А.. С решение № 31/06.04.2022 г, постановено по ВНОХД № 40/2022 г. от Окръжен съд – Монтана, присъдата е изменена и наложените на подсъдимия наказания са намалени. По реда на глава тридесет и трета, чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК, Софийският апелативен съд е отменил посоченото решение и върнал делото за ново разглеждане на окръжния съд. При това ново разглеждане е постановена атакуваната сега присъда, с която въззивният съд отменил първоинстанционния съдебен акт и вместо това признал подсъдимия В. А. за невинен в това, че на 22.09.2019 г. на главен път Е-79, при управление на моторно превозно средство, нарушил правилата за движение по чл. 21, ал. 2 от ЗДП и по непредпазливост причинил на Ц. А. тежка телесна повреда – отстраняване на слезката и средна телесна повреда, изразила се в счупване на кост на дясна ръка, довело до трайно затруднение в движението й, поради което го оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 343, ал.1, б. „б“, пр. 1 и пр. 2 във вр. с чл. 342, ал.1 от НК.

Касационният протест и жалбата на частния обвинител Ц. А. са основателни. Идентичността на аргументите, изтъкнати в тях, не налагат отделното им разглеждане.

Първо, на обсъждане подлежат оплакванията, отнасящи се до касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, защото наличието на съществени нарушения на процесуалните правила би обезсмислило произнасянето по възраженията, квалифицирани от касаторите като такива за неправилно приложение на материалния закон.

В обвинителния акт, поставил началото на съдебния процес, прокурорът е развил обвинителната теза пред решаващия съдебен орган, посочвайки фактите обуславящи съставомерността на деянието по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 1 и пр. 2 от НК. Според обвинителния документ в резултат на деянието, извършено от подсъдимия А., на пострадалата А. са причинени тежка телесна повреда, описана по- горе и средна телесна повреда - травма на задстомашната жлеза с остър кръвоизлив, което е причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота й. Видно от приложената по делото нова присъда от 03.07.2023 г. както в отменителната й част, така и в частта, с която подсъдимият А. е бил оправдан, въззивният съд е възприел като съставомерен резултат средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на кост на дясна ръка, довело да трайно затруднение в движението й, съществено отличаваща се по своите медико-биологични характеристики от тези, за които е било повдигнато обвинението. В съдебните мотиви на стр. 1 средната телесна повреда е получила същото описание, като отразеното в диспозитива на присъдата. Упражнявайки правомощията си по чл. 336, ал.1, т. 3 от НПК, окръжният съд не се е съобразил с повдигнатото обвинение относно посочения съставомерен резултат, в рамките на което обвинение се е произнесла и първата инстанция с подлежащата на въззивна проверка осъдителна присъда. Констатираното несъответствие оправдава основателността на наведените доводи от касаторите за допуснато процесуално нарушение при постановяване на оспорения от тях въззивен съдебен акт. Посоченото установява още и недостатъчното познаване от втората инстанция не само на конкретиката на обвинението и съдържанието на проверяваната първоинстанционна присъда, но и на доказателствените материали по делото, съдържащи експертно мнение за вида и характера на причинените на пострадалата увреждания.

Не е лишен от основание и упрека, отправен от частното обвинение към качеството на съдебните мотиви. Въззивният съд е приел, че са налице условията да упражни правомощията си по чл. 336, ал. 1, т.3 от НПК, да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова, като оправдае осъдения подсъдим А.. В съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК, приложими по силата на чл.339, ал. 3 от НПК, тази инстанция е длъжна да посочи обстоятелствата, които счита за установени, въз основа на кои доказателествени материали, като при противоречия в тях да изложи своите съображения защо едни от тях се приемат, а други отхвърлят. В мотивите на присъдата е отразено, че за твърдяното от обвинението престъпление „основополагащо се явява установяване на нарушение на правилата за движение, което да е извършено умишлено, а в причинна връзка с това деяние да са непредпазливо предизвиканите вредоносни последици“. Посочено е още, че заключението по назначената съобразно указанията в отменителното решение на апелативния съд допълнителна автотехническа експертиза относно скоростта, с която подсъдимият е управлявал МПС, категорично променяло фактологията. Така заявеното предполага в съдебните мотиви да се обсъдят всички приети по делото автотехнически експертизи, в които се съдържат очевидни различия в експертните интерпретации. Вместо това съдът се е спрял изолирано само на посоченото заключение без да изрази становище защо същото следва да се кредитира и по какви съображения отхвърля останалите експертни мнения (арг. от 154 от НПК). Краткото изложение за „по-високата значимост на първостепенния международен път Е - 79, по който се е движел подсъдимият“; за движенето на пострадалата по второстепенен път, регулиран със забранителния знак В 2; както и пояснението че същият е „придобил гражданственост като „стоп“, поради изписване на тази дума на латински върху него…и семантичното тълкуване на израза, даващ яснота за задължението“, не убеждават, че е осъществена пълноценна въззивна проверка. Вмененият от закона анализ на доказателствените материали е схематичен и затова постановеният съдебен акт се отклонява по съдържанието си от изискванията, заложени в разпоредбата на чл. 305, ал.3 от НПК.

Извън казаното, настоящият съдебен състав намира за необходимо да коментира още един проблем на проведената въззивна процедура. В досието на въззивното дело, освен пришитият хартиен носител на новата присъда с положени ръкописни подписи на съдиите, на стр. 152 се открива и присъда под № 11 от 19.07.2023 г., постановена по това дело, отпечатана от Единната информационна система на съдилищата (ЕИСС), съдържаща отразяването, че файлът е копие на електронно подписан документ. Посочено е, че оригиналът е подписан от членовете на съдебния състав с отразени три имена. Показани са датата и времето на положените от тях квалифицирани електронни подписи (КЕП) – на 19.07.2023 г., съответно на 24.07.2023 г. В така приложеното копие на електронно подписан документ по идентичен начин е отразен характерът на средната телесна повреда, несъответстващ на обвинението, но е постановено и отхвърляне на предявен от А. граждански иск срещу подсъдимия. Извършената от касационния съд служебна проверка в ЕИСС на коментирания документ потвърди тези данни. Видно е също така, че по делото не е предявяван граждански иск, както и че произнасяне в този смисъл не е отразявано върху създадения акт, подписан с ръкописен подпис от съдиите.

Присъствието на посочените по-горе два процесуални документа разкрива процесуална проблематика, която има две измерения – за валидната форма на съдебния акт (приложения по делото с личните подписи или електронния документ), както и за съществуващото разминаване в определена част от тяхното съдържание. В съдебната практика първият очертан проблем е разрешаван нееднозначно, но в разглеждания случай не това е решаващо. Материалите по делото насочват, че въззивната присъда е била създадена първо като документ на хартиен носител и като такъв е бил обявен на страните. Това следва от процесуалните действия на съда, отразени в съдебния протокол от 03.07.2023 г., и от датата на сезиращите касационната инстанция протест и жалба, постъпили в окръжния съд на 12.07.2023 г., съответно на 10.07.2023 г., тоест преди 19.07.2023 г. Посоченото по-горе съдържание на съдебния акт в двата му варианта показва, че в електронния документ, генериран по-късно в ЕИСС, очевидно се съдържа допълване, свързано с произнасяне по граждански иск. Няма съмнение, че дори и при допусканата от съдебната практика възможност делата да се водят паралелно в две форми (виж, решение по к.д. № 423/2022 г., ІІ н.о.), съдържанието на подписания от съдиите с КЕП електронен документ трябва да бъде същото като на хартиения носител, върху който те са положили саморъчни подписи и който е бил обявен на страните. Именно констатираното различие между съдържанието на хартиения и електронния вариант на присъдата поставя под съмнение валидността й като краен съдебен акт.

Обобщено, невярно възприетата от съда характеристика на съставомерния резултат, обсъденият мотивационен дефицит, както и съществуващото разминаване в съдържанието на въззивния съдебния акт като документ на хартиен носител и като електронен документ, водят до невъзможност да се проследи действителната съдебна воля. Това препятства произнасянето на касационния съд по съществото на проведената въззивна процедура. Реализирано е касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, което предпоставя отмяна на обжалвания съдебен акт, създаден в писмена и електронна форма, различни по своето съдържание, и ново разглеждане на делото от друг състав на окръжния съд. При този изход на делото, съответно основанието за отмяна на въззивната присъда, не е необходимо обсъждане дали правилно е приложен материалният закон, който въпрос следва да получи отговор в новата процедура по глава двадесет и първа от НПК.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал.3, т. 2 във вр. с чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивна присъда (създадена в две форми), постановена от Окръжен съд – Монтана, по ВНОХД № 200/2022 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.