Отказ за отмяна на влязло в сила съдебно решение по иск на топлофикация

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50270

София, 07.12.2022г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладваното от съдията М.Христова г.д. № 3003 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 307, ал.2 от ГПК.

Образувано е по молба вх.№ 25050426/30.06.2022г. от О. А. А. за отмяна на влязлото в сила решение №331480/06.02.2018г. на Софийски районен съд, постановено по г.д.№37468/2016г.

Молителят твърди, че не е могъл да направи възражения по предявения срещу него иск, поради нередовното му уведомяване, както и че е налице ново обстоятелство – писмо изх.№Г-7947/01.06.2022г. от Топлофикация София ЕАД, което е от съществено значение за делото и за което страната не е знаела и не е могла да се снабди своевременно.

В съдебно заседание О. А. поддържа подадената молба. По същество моли същата да бъде уважена и делото върнато за ново разглеждане от първостепенния съд, тъй като не е бил редовно призован и поради факта, че партидата не е на негово име много преди процесния период. Сочи още, че по делото не са събрани доказателства, че именно той е ползвал имота.

Ответникът „Топлофикация София“ ЕАД с писмен отговор, чрез юрисконсулт Р. П., оспорва молбата като неоснователна. Излага, че не е налице твърдяното от молителя основание по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като същият не е посочил нови или нововъзникнали факти и не е представил писмени доказателства. Твърди, че на молителя е било предоставено право на защита, макар и чрез особен представител. По същество моли искането да бъде оставено без уважение.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. С писмено становище оспорва молбата и поддържа подадения отговор. По същество моли искането да бъде оставено без уважение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът „Техем сървисис“ ЕООД, третото лице помагач на първия ответник, редовно призован, не е депозирал писмен отговор и не изразява становище по молбата.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че молбата е подадена в срок – молителят твърди, че е узнал за решението, чиято отмяна желае при извършена справка в „Топлофикация София“ ЕАД на 17.05.2022г., а молбата е депозирана на 30.06.2022г., в рамките на изискуемия срок по чл. 305, ал. 1, т.1 и т. 5 ГПК. Няма доказателства молителят да е узнал за решението по-рано. Молбата изхожда от легитимна страна, като съдържа минимално необходимото съдържание за редовност.

Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна.

Разпоредбата на чл.303, ал.1, т. 5 ГПК предвижда възможност страната, която поради нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или е била ненадлежно представлявана, или не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани да иска отмяна на влязлото в сила решение.

Производството пред Районен съд – София е образувано по предявен иск от „Топлофикация София“ ЕАД срещу О. А. А. с посочен адрес [населено място], [община] село, [жк], [жилищен адрес] по реда на чл.422 от ГПК.

Препис от исковата молба е изпратен на ответника на адреса посочен в подаденото по реда на чл.415 от ГПК възражение – [населено място], [жк], [жилищен адрес]. Съобщението е върнато в цялост с отбелязване, че лицето не живее на адреса, а новият му адрес е неизвестен по сведения на съсед – г-н К.. На ответника е изпратено ново съобщение, на адреса посочен в исковата молба / гр. София, [община] село, [жк], [жилищен адрес]/, с указания за залепяне на уведомление. Същото е върнато в цялост с направено от длъжностното лице по призоваването отбелязване, че адресът е посетен на: 06.10.2016г. в 17.00 часа; 14.10.2016г. в 16.00 часа; 27.10.2016г. в 11.00 часа. При последното посещение /27.10.2016г./ длъжностното лице е залепило уведомление на вратата на [жилищен адрес] ет.17 и е пуснало екземпляр от него в пощенската кутия. Съобщението е върнато след изтичане на двуседмичния срок за получаването му.

Съдът служебно е извършил справка за постоянния и настоящ адрес на О. А. А. /л.40/. След получаване на информацията, е разпоредил връчването на преписите от исковата молба и приложенията да се извърши на вписания в НБД „Население“ постоянен и настоящ адрес на ответника – [населено място], [жк], [жилищен адрес]. Съобщението е върнато в цялост с направено от длъжностното лице по призоваването отбелязване, че адресът е посетен на 01.04.2017г.; 24.04.2017г.; 03.05.2017г. и след като не е намерен призовавания и лице, което да получи съобщението, на 03.05.2017г., е залепено уведомление на входната врата и на видно място до пощенската кутия. Съобщението е върнато след изтичане на двуседмичния срок за получаването му.

С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че правилно първостепенния съд е приел, че невъзможността ответника да бъде намерен на вписания в НБД „Население“ постоянен и настоящ адрес е констатирана по реда на чл. 47, ал. 1, изр. 3 от ГПК. Залепването на уведомлението е извършено и удостоверено при точно приложение на чл.47, ал. 1, изр. 1 и 2 от ГПК, в редакцията на разпоредбата към този момент. Задължението на съда да извърши служебна проверка по местоработата на ответника, местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска дейност е въведено с изменението на чл.47, ал.3 ГПК със ЗИДГПК, обн. в ДВ бр. 86 от 27.10.2017г., след приключване на процедурата по редовно призоваване на ответника в исковото производство, поради което не може да се отрази на редовността на надлежно извършените преди това процесуални действия и породените от тях правни последици. Съдът е назначил особен представител на ответника О. А., съгласно правилото на чл. 47, ал. 6 ГПК (неточно квалифициран като предоставяне на правна помощ) – адв. В. А.. Последният е получил препис от исковата молба, депозирал е писмен отговор и е осъществил процесуално представителство по делото – явил се е в проведените открити съдебни заседания и е получил препис от решението с указание, че може да го обжалва.

В заключение, страната е била надлежно представлявана по делото от особен представител, назначен от съда по чл. 47, ал. 6 ГПК. Не е осъществена хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

По отношение на второто наведено основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК:

За да е налице основание за уважаване на искането в тази хипотеза, е необходимо да е открито ново обстоятелство, което е от съществено значение за делото – не е могло да бъде известно на страната при постановяване на решението, или с което тя не е могла да се снабди или да посочи своевременно. Новото обстоятелство следва да е от значение за решаване на делото по същество, т.е. ако е било известно на съда, той би достигнал до други фактически и/или правни изводи, с което би се променил и резултата по иска. То следва да е съществувало към деня на формиране на силата на присъдено нещо, но да не е било включено в делото и този пропуск да не се дължи на нарушение на съда или на процесуалната небрежност на страната.

В конкретния случай, молбата за отмяна се основава на ново обстоятелство: актуализация на данните в „Топлофикация София“ ЕАД, изразяваща се във вписване на О. А. А. като титуляр на партидата за плащане на топлинна енергия за недвижимия имот, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] с аб.№251866 и инсталация [ЕГН], считано от м.05.2022г. Основанието за новото вписване бил сключения договор за дарение със запазено вещно право на ползване от О. А.. До датата на промяната, като титуляр на партидата била вписана Б. А..

С влязлото в сила решение на Софийския районен съд е прието за установено, че ответникът О. А. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 2613,31лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия през периода от м.05.2013г. до м.04.2015г., в топлоснабден имот, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] с аб.№251866, инсталация [ЕГН], ведно със законната лихва върху нея, считано от 17.12.2015г. до окончателното й изплащане; сумата от 161,02лв. – обезщетение за забава за периода от 01.07.2013г. до 12.12.2015г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК от 04.01.2016г. по ч.г.д.№78945/2015г. на Софийски районен съд, като исковете за останалите суми по издадената заповед за изпълнение са отхвърлени като неоснователни. При постановяване на решението съдът е съобразил обстоятелството, че с обективирания в нот.акт №187/1998г. договор за дарение ответникът О. А. е дарил процесния апартамент на Б. А., като си е запазил правото на ползване върху него. С оглед на последния факт съдът е приел, че между страните по делото, по силата на закона, е възникнало облигационно отношение – договор за продажба на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот /чл.153, ал.1 от ЗЕ/.

Следователно, представеното писмо не представлява ново обстоятелство по см. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. В хода на производството са били въведени твърденията, че ответникът не е собственик на имота и няма доказателства кой е неговият ползвател, които възражения заедно с представените писмени доказателства /договорът за дарение/, са били съобразени и разгледани от съда по същество на спора. Последващата промяна на титуляра на партидата с вписване на ответника като такъв не би променило фактическите и/или правни изводи, респ. и резултата по иска. Не е осъществена хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК.

В заключение, не са налице сочените от молителя основания по чл.303, ал.1, т.1 и т.5 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение №331480/06.02.2018г. на Софийски районен съд, постановено по г.д.№37468/2016г., поради което молбата следва да бъде оставена без уважение.

На основание чл.78, ал.8 във вр. с ал. 3 и чл. 81 от ГПК и направеното искане, О. А. А. следва да бъде осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД разноски за юрисконсултско възнаграждение за защитата му в настоящото производство – в минималния размер по чл. 25 от НЗПП от 100 лв.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на О. А. А., ЕГН [ЕГН] за отмяна на влязлото в сила решение №331480/06.02.2018г. на Софийски районен съд, постановено по г.д.№37468/2016г.

ОСЪЖДА О. А. А., ЕГН [ЕГН] да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 сумата от 100лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: