Недопустимост на допълване на съдебно решение по възражение за прихващане

Текстът на акта

Ключови фрази

6
Р Е Ш Е Н И Е

№ 197

гр. София, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря Анжела Богданова като разгледа докладваното от съдията Николай Иванов гражданско дело № 2689 по описа на Върховния касационен съд за 2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. Н. Ц., чрез адв. А. Д. срещу въззивно решение № 187/24.06.2024 г., постановено по възз. гр. д. № 195/2024 г. по описа на Окръжен съд- Стара Загора, в частта му, с която след отмяна решение № 95/02.02.2024 г. по гр.д. № 2371/2022 г. на Районен съд – Стара Загора, постановено по реда на чл. 250 ГПК, в частта с която е допълнено решение №1083/15.12.2023 г. по гр.д. № 2371/2022 г., като е оставено без уважение възражението на „ЕЛГРУП“ ООД, [населено място], за прихващане между присъдената в полза на ищеца Л. Н. Ц. сума от 10 000 лв., представляваща обезщетението за неимуществени вреди и сумата от 17 551,55 лв., дадена от „ЕЛГРУП“ ООД и получена от Л. Н. Ц. за служебни аванси, командировъчни и обезщетения, до размера на по-малката от двете суми, е отхвърлен иска на Л. Н. Ц. против „ЕЛГРУП“ ООД, до уважения размер за сумата от 10 000 лв., като погасен чрез прихващане.

В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната част въззивното решение е неправилно, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост

Ответникът по касационната жалба „ЕЛГРУП“ ООД, [населено място], е подал писмен отговор, в който оспорва жалбата по същество.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 5611/03.12.2025 г. по съображения, че съществува вероятност въззивното решение в обжалваната му част да е процесуално недопустимо, предвид целта на производството по реда на чл. 250 ГПК – за отстраняване пропуск на съда да се произнесе по част от спорния предмет, когато не е формирана воля по отношение на част от спорното право /в случай, че е делимо/, по някой от съединените искове, или по допълнителните искания на страната, свързани с главния спорен предмет /за присъждане на плодове, лихви и разноски/, и доколкото съдът се е произнесъл не за отстраняване на такъв пропуск, а по искане за допълване на съдебното решение направено от ответника, с произнасяне по заявено и поддържано от него, в хода на производството по делото, възражение за прихващане. Съгласно Тълкувателно решение № 1/19.02.2009 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС в случай, че съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта се извършва с решението по същество на подадената касационна жалба.

По частна жалба на „ЕЛГРУП“ ООД, [населено място] срещу определение № 1032/24.10.2024 г. по възз. гр. д. № 195/2024 г. по описа на Окръжен съд- Стара Загора, с което е оставено без уважение искането на „ЕЛГРУП“ ООД /ответник по делото/ за изменение на постановеното по същото дело решение № 187/24.06.2024 г. в частта за разноските, е било образувано ч.гр.д. № 2688/2025 г. по описа на ВКС. С определение № 5612/03.12.2025 г. по ч. гр.д. № 2688/2025 г., същото дело е присъединено към гр.д. № 2689/2025 г. по описа на ВКС, за общото им разглеждане в едно производство по гр.д. № 2689/2025 г. и за постановяване на общ съдебен акт по тях.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид изложените доводи от странните и като провери данните по делото, с оглед заявените основания за касиране на решението, намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от ищеца Л. Ц. с обективно съединени искове, както следва: за сумата 400 лв., на основание чл.128, т.2 във вр. с чл.242 от КТ- дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.02.2022 г. до 18.02.2022 г.; за сумата 7334,36 лв., представляващи левовата равностойност на 3750 евро – допълнително възнаграждение съгласно раздел I чл.1 т.2 от трудов договор №52/21.09.2020г. за периода 25.10.2021 г. до 08.02.2022 г.; за сумата 20 000 лв., на основание чл.200 от КТ – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на трудова злополука, станала на 08.02.2022 г.; за сумата 2412 лв.- обезщетение за имуществени вреди, явяващи се разлика в полученото обезщетение и дължимото трудово възнаграждение за периода 18.02.2022 г. до 18.06.2022 г. и разходи за лечение; и за сумата 858 лв., на основание чл.150 от КТ във вр. с чл.262 от КТ – за извънреден труд за периода 25.10.2021 г. до 08.02.2022 г. /132 часа/.

В писмен отговор на исковата молба депозиран в срока по чл.131 ГПК, ответникът наред със становището по предявените искове е заявил, че за периода от 01.07.2021 г. до 31.03.2022 г. в брой с разходни касови ордери и по банков път, е заплатил на ищеца сумата 22 844 лв. / 5500 евро = 10 757 лв. + 600 евро = 1173 лв. + 100 лв. + 600 евро = 1173 лв. + 9 380 лв. + 261 лв./. Твъдял е, че има значително надплащане от негова страна на дължими на ищеца суми, като е направил искане, в случай, че ищецът докаже всички свои претенции по основание и размер, на основание чл.103 и сл. от ЗЗД и чл.298, ал.4 от ГПК, да бъде извършено прихващане между установената от съда сума като задължения на ответника към ищеца със съответната установена сума за извършени плащания от ответника в полза на ищеца до размера на по-малката от двете.

С постановеното в първоинстанционното производство решение № 1083/15.12.2023 г., е бил уважен частично само искът по чл. 200 КТ за неимуществени вреди, като ответникът „ЕЛГРУП“ ООД Ст.З. е осъден да заплати на ищеца Л. Ц., сумата от 10 000 лв., искът в разликата до 20 000 лв., като останалите искове са били отхвърлени като неоснователни.

След постановяване на решение № 1083/15.12.2023 г. в срока по чл.250 ГПК, е била подадена молба от ответника „ЕЛГРУП“ ООД с искане: 1. за допълване на решението и извършване на прихващане между присъдената в полза на ищеца Л. Ц. сума 10 000 лв. и сумата 17 551,55 лв., дадена от ответното дружество „ЕЛГРУП“ ООД и получена от ищеца Л. Ц., представляваща обща надвзета сума за служебни аванси и обезщетения, до размера на по-малката от двете суми; и 2. за извършване на прихващане на направени от страните по делото разноски между присъдената в полза на ищеца Л. Ц. сума 645,07 лв. и присъдената в полза на „ЕЛГРУП“ ООД сума от 1 063,62 лв., до размера на по- малката от двете суми.

Първоинстнционният съд е приел във връзка с първото искане направено в молбата, че поради пропуск, не се е произнесъл нито в мотивите, нито в диспозитива на решението си по направеното от ответника възражение за прихващане, като е счел, че този пропуск може да бъде отстранен по реда на чл. 250 ГПК с допълнително решение. Разгледал е възражението за прихващане в производството по чл. 250 ГПК, като е приел същото за неоснователно. С решение № 95/02.02.2024 г., постановено по реда на чл. 250 ГПК, е допълнено решение №1083/15.12.2023 г., като е оставено без уважение възражението на „ЕЛГРУП“ ООД, [населено място], за прихващане между присъдената в полза на ищеца Л. Н. Ц. сума от 10 000 лв., представляваща обезщетението за неимуществени вреди и сумата от 17 551,55 лв., дадена от „ЕЛГРУП“ ООД и получената от Л. Н. Ц. за служебни аванси, командировъчни и обезщетения, до размера на по-малката от двете суми, а именно тази от 10 000 лв. С решението е отхвърлена и молбата, в частта й касаеща извършване на прихващане на направени от страните разноски.

Срещу решение № 95/02.02.2024 г. на Районен съд – Стара Загора / постановено по реда на чл. 250 ГПК/, е била подадена въззивна жалба от ответника. Въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за извършването на исканото от ответника прихващане до размера на по-малката сума, а именно тази до размера на 10000 лв. Според въззивния състав от доказателства по делото било установено, че между страните по делото има две насрещни парични вземания - в полза на ищеца за сумата от 10 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука и съответно, в полза на ответното дружество за сумата от 17 551,55 лв., представляващи надвзетите суми, получени като служебни аванси от работника - ищец и невърнати от него. Това обуславяло частична отмяна на обжалваното решението и постановяване на решение за отхвърляне на иска по чл. 200 КТ до уважения размер от 10 000 лв., като погасен чрез прихващане. В останалата част обжалваното допълнително решение е потвърдено.

По основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК:

Чрез институтът на допълване на съдебни актове, уреден в чл. 250 ГПК, се отстранява порок на съдебното решение, допуснат във фазата на постановяването му и изразяващ се в непроизнасянето на съда в диспозитива по целия спорен предмет. При непълното решение липсва формирана воля на съда относно: а/ част от спорното право; б/ един от съединените искове; в/ допълнителни искания свързани с главния спорен предмет, каквито са исканията за плодове или лихви, както и искането за присъждане на съдебни разноски. Няма значение дали правото, по което съдът не се е произнесъл, е било заявено с първоначалния иск, с неговото изменение или пък с насрещен, обратен или инцидентен установителен иск, респ. чрез главно встъпване.

Не се касае за непълно, а за неправилно решение, когато съдът е пропуснал да обсъди доказателства или доводи на страните по делото. Същото важи и когато не се произнесъл по някое от възраженията на ответника, защото съдът се е произнесъл по целия спорен предмет, но без да вземе предвид претендираното от ответника материално положение /напр.: насрещно вземане на ответника предявено, чрез възражение за прихващане/. Вземат ли се предвид възраженията, по които съдът е пропуснал да са произнесе, може да се стигне до друго решение, различно от постановеното /напр.: отхвърляне на предявения иск въз основа на възражението за прихващане/. При непълното решение, което чл. 250 ГПК има предвид, непълнотата се отстранява без да се посяга върху постановеното решение. То остава същото, но към него се добавя новото допълващо решение. Недопустимо е по реда на чл. 250 ГПК да се претендира постановяване на допълнително решение, когато съдът не се е произнесъл по възражение за прихващане на ответника. Непроизнасянето по редовно заявено и поддържано в хода на производството по делото възражение за прихващане представлява съществено нарушение на процесуалните правила. При липса на такова произнасяне, пътят за отстраняването му е, чрез обжалване на решението. Постановяването на допълнително решение, предпоставя такава непълнота на решението, която може да се отстрани без да се променя постановеното решение. В производството по допълване на решението не може да се иска пререшаване на спора по същество. Само така може да се съгласува допълнителното решение постановено от същия съд, издал непълното решение, със забраната по чл.246 ГПК /виж.: проф. Ж. С., „Българско гражданско процесуално право ”, 9-то изд., стр. 515- 517/.

Само ако молбата съдържаща искане по чл. 250 ГПК е допустима, съдът предприема действията по чл. 250, ал. 2 ГПК и се произнася с допълнително решение съобразно чл. 250, ал. 3 ГПК. Когато съдът се е произнесъл по недопустима молба /доколкото непроизнасянето по редовно заявено и поддържано в хода на производството по делото възражение за прихващане, представлява порок на постановеното решение, отстраним по друг процесуален ред - този на обжалване на съдебното решение, а не по реда на чл. 250 ГПК, чрез допълване на решението/, то постановеното от същия съд допълнително решение е недопустимо. Като не са се съобразили с посоченото и са разгледали по същество молбата на ответника с правно основание чл. 250 ГПК, в частта й касаеща възражението за прихващане, първоинстнционният съд и в последствие въззивният съд, са постановили недопустими решения. Това налага обезсилване на първоинстанционното и на въззивното решения в посочените части.

С оглед недопустимостта на въззивно решение № 187/24.06.2024 г., постановено по възз. гр. д. № 195/2024 г. по описа на Окръжен съд- Стара Загора в обжалваната му част, недопустимо се явява и определение № 1032/24.10.2024 г., с което въззивния съд се е произнесъл по искане на ответника по чл. 248 ГПК, за допълване на това решение в частта за разноските.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 187/24.06.2024 г. по възз. гр. д. № 195/2024 г. по описа на Окръжен съд- Стара Загора и решение № 95/02.02.2024 г. по гр.д. № 2371/2022 г. по описа на Районен съд - Стара Загора в частите им, с които, по молба на ответника „ЕЛГРУП“ ООД, [населено място], с правно основание чл. 250 ГПК за допълване на решение № 1083/15.12.2023 г. по гр.д. № 2371/2022 г. на Районен съд - Стара Загора, въззивният и първоинстнционният съд са се произнесли по възражение на „ЕЛГРУП“ ООД, за прихващане между присъдената в полза на ищеца Л. Ц. сума 10 000 лв. и сумата 17 551,55 лв., дадена от ответното дружество „ЕЛГРУП“ ООД и получена от Л. Ц., представляваща обща надвзета сума за служебни аванси и обезщетения, до размера на по-малката от двете суми.

ОБЕЗСИЛВА определение № 1032/24.10.2024 г. по възз. гр. д. № 195/2024 г. по описа на Окръжен съд- Стара Загора, с което е оставено без уважение искането на „ЕЛГРУП“ ООД, [населено място] за изменение на постановеното по същото дело решение № 187/24.06.2024 г., в частта за разноските.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.