Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 27 Април 2021

Срокът на лишаване от право на управление не може да е по-малък от лишаването от свобода

Върховен касационен съд · 27 Април 2021

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Главният прокурор иска възобновяване на дело за причинена смърт при пътнотранспортно произшествие. Окръжният съд е наложил на подсъдимия условно наказание от една година лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС за срок от осем месеца. Върховният касационен съд възобновява делото и го връща за ново разглеждане, тъй като срокът за лишаване от книжка е определен в нарушение на закона.

Какво приема съдът

Кумулативно наложеното наказание за лишаване от право на управление на моторно превозно средство не може да бъде за срок, по-малък от определеното наказание лишаване от свобода, независимо дали неговото изтърпяване е отложено условно.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

лишаване от право на управлениевъзобновяване на наказателно делолишаване от свободапътнотранспортно произшествиесъотношение на наказанията

Текстът на акта

Ключови фрази

Причиняване на смърт по непредпазливост в транспорта * основателност на искане за възобновяване * лишаване от право на управление на МПС

Р Е Ш Е Н И Е
№ 61

Гр.София, 27.04.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети април, 2021 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНИНА НАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

ПЕТЯ ШИШКОВА

При участието на секретаря РАНГЕЛОВА

В присъствието на прокурора МИХАЙЛОВА

Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.268/21 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК.

С присъда №299/01.12.20 г., постановена от ОС-Бургас /БОС/ по Н.Д.1156/20 г., подсъдимият И. И. Д. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.343,ал.1,б.В вр.чл.342,ал.1 НК и вр.чл.58 А, ал.4 вр.чл.55,ал.1,т.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване е отложено с тригодишен изпитателен срок. Осъден е на основание чл.343 Г НК и на лишаване от управление на МПС за срок от осем месеца.

Присъдата не е проверявана по въззивен и касационен ред и е влязла в сила на 17.12.20 г.

На 01.02.21 г., т.е.,в предвидения от процесуалния закон шестмесечен срок от този момент, когато става дума за претенция за утежняване положението на осъденото лице, е постъпило искане за възобновяване на наказателното производство от главния прокурор на РБ. Твърди се,че съществено е нарушен материалният закон, изискващ възобновяване на делото, отмяна на цитирания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на БОС.

В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа искането.

Осъденият, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не заявява становище.

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изразените в него съображения, като прецени становището на прокурора в съдебно заседание и след като сам се запозна с всички материали по делото в рамките на компетенциите си в настоящата процедура, намира за установено следното:

Действително, с постановената присъда на БОС е допуснато нарушение на материалния закон, което е касационно основание по чл.348,ал.1,т.1 НПК, приложимо в извънредното производство по възобновяване.

Няма съмнение, че разпоредбата на чл.49,ал.2 НК предвижда възможност определеното от съда наказание лишаване от право, в конкретния случай от правоуправление на МПС, да надвишава основното,предвидено в санкционната част на материалната наказателноправна норма на особената част наказание лишаване от свобода, с не повече от три години /освен ако в особената част на НК не е предвидено друго/. Същевременно обаче съдебната практика е повече от категорична по въпроса, че кумулативно наложеното наказание не може да бъде отмерено за срок, по-малък от определеното лишаване от свобода-например ППВС 1/83 г., постановено по Н.Д.8/82 г., т.6,б. Б /точно що се касае до лишаване от правоуправление на МПС/; ТР №61/80 г.,постановено по Н.Д.56/80 г. на ОСНК и др. И това е така, независимо дали изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено по реда на чл.66,ал.1 НК или не.

В този смисъл искането е основателно и като такова, следва да бъде уважено с цел правилно приложение на материалния закон,което не може да бъде сторено от тази инстанция.

Водим от изложените аргументи и на основание чл.425,ал.1,т.1 вр.чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348,ал.2 вр.ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ВЪЗОБНОВЯВА Н.Д.1156/20 г.по описа на ОС-Бургас.

ОТМЕНЯВА присъда №299/01.12.20 г.,постановена от ОС-Бургас по Н.Д.1156/20 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ОС-Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.