Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 07 Ноември 2025

ВКС потвърди присъда от 6 години затвор за опит за убийство в дискотека

Върховен касационен съд · 07 Ноември 2025

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Подсъдимият е признат за виновен за опит за убийство след нанасяне на удар с нож в гърдите на пострадал при сбиване пред нощно заведение. Защитата оспорва умисъла за убийство, достоверността на свидетелите и справедливостта на наказанието с оглед продължителността на процеса. Върховният касационен съд оставя в сила присъдата от шест години лишаване от свобода, като намира обвинението за безспорно доказано.

Какво приема съдът

Умисълът за убийство при опит не се определя само от медикобиологичния резултат (лека телесна повреда), а от средството на посегателство, силата на удара и насочването му към жизненоважна зона като сърцето.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

опит за убийствоумисъл за убийствонамушкване с ножвидеотехническа експертизаразумен сроклишаване от свобода

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 526

Гр. София, 05 декември 2025 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА

КРАСИМИРА МЕДАРОВА

С участието на секретаря Н. Пелова и в присъствието на прокурора Камелия Николова разгледа докладваното от съдия Цонева к. н. д. № 681/2025 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по касационна жалба на адв. Ю. С., защитник на подс. Ю. Ю. М., против присъда № 7/24. 02. 2025 год., постановена по в. н. о. х. д. № 1391/2023 год. по описа на Софийски апелативен съд (САС).

С жалбата са заявени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Твърди се, че съдът е направил незаконосъобразен извод за наличие на умисъл за причиняване на смъртта на пострадалия, при положение, че отсъстват доказателства за подобни действия на подсъдимия. Поддържа се, че не са изпълнени указанията на касационната инстанция, дадени при предходните разглеждания на делото. Сочи се, че съдът е бил предубеден и е направил недопустими предположения относно механизма и авторството на деянието, както и че не е отчел заинтересоваността на двамата пострадали, чиито показания е възприел безкритично, докато в същото време е игнорирал обясненията на подсъдимия и показанията на неговия брат. В подкрепа на тезата за допуснати съществени процесуални нарушения е изтъкнат и отказът да бъдат удовлетворени доказателствените искания на защитата, а също така и предявяването на пострадалите както на фотоалбума към заключението на допълнителната видео-техническа експертиза, така и на самия видеозапис. Според защитата съществено нарушение на процесуалните правила съставлява и обсъждането на случилото се със свид. Д. И. при положение, че обвинението за посегателството срещу телесната му неприкосновеност е погасено по давност. Сочи се, че наказанието е явно несправедливо, тъй като е подценено значението на смекчаващите отговорността обстоятелства, свързани с личността и семейното положение на подсъдимия. При условията на алтернативност са направени искания за оправдаване на М. или за намаляване на наказанието му с приложение на чл. 66 от НК.

В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като във връзка с оплакването за явна несправедливост на наказанието акцентира върху продължителността на наказателния процес. Настоява за оправдаване на подсъдимия, а като алтернатива предлага наказанието да бъде намалено до размер, позволяващ приложението на чл. 66 от НК.

Подс. Ю. М. се солидаризира с аргументите на своя защитник и моли да бъде оправдан.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Пледира въззивната присъда да бъде оставена в сила.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

С присъда № 904013/09. 10. 2020 год. по н. о. х. д. № 183/2018 год., Окръжният съд – Благоевград е признал подс. Ю. Ю. М. за виновен в това, че 18. 06. 2015 год. в /населено място/, по хулигански подбуди причинил леки телесни повреди на повече от едно лице – на Д. И. И. и К. Б. Д., поради което и на основание чл. 131, т. 4, пр. 3 и т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода, като го е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 от НК (спрямо К. Б. Д.).

На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е било отложено за срок от три години от влизане на присъдата в сила.

По протест на прокурора, отнасящ се до обвинението за опит за убийство, както и по жалба на защитника в САС е образувано в. н. о. х. д № 357/2021 год., по което е произнесена присъда № 14. 20. 05. 2021 год. С този съдебен акт е отменена първоинстанционната присъда в частта ѝ, касаеща пострадалия К. Д., като подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 от НК, за което при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на шест години лишаване от свобода. На основание чл. 23 от НК така определеното наказание е групирано с наказанието по друга присъда, като е наложено най-тежкото измежду тях – шест години лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим. В останалата част присъдата е потвърдена.

С решение № 1/15. 03. 2022 год. по к. н. д. № 988/2021 год. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение е отменил въззивната присъда и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на САС.

С присъда № 21/05. 12. 2022 год., постановена по в. н. о. х. д. № 250/2022 год., въззивният съд е отменил първоинстанционния съдебен акт в осъдителната му част, като признал подсъдимия за невиновен в извършване на престъпление по чл. 131, т. 4, пр. 3 и т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 от НК. В оправдателната част присъдата на окръжния съд е потвърдена.

С решение № 415/14. 11. 2025 год. по к. н. д. № 889/2023 год. на първо наказателно отделение въззивната присъда е отменена и делото повторно е върнато за ново разглеждане на САС.

С проверяваната понастоящем присъда № 7/24. 02. 2025 год. по в. н. о. х. д. № 1391/2023 год. САС е отменил изцяло първоинстанционния съдебен акт и вместо това е признал подс. М. за виновен по обвинението за престъпление по чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 от НК, за което при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го е осъдил на шест години лишаване от свобода.

На основание чл. 25 вр. чл. 23 от НК съдът е наложил най-тежкото измежду наказанията по настоящото дело и по н. о. х. д. № 874/2022 год. на Окръжен съд – Благоевград, а именно шест години лишаване от свобода, като е определил първоначален строг режим на изтърпяването му.

САС е зачел времето, през което подсъдимият е бил задържан с мярка за неотклонение задържане под стража и домашен арест по всяко от двете дела.

На основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК вр. чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК съдът е прекратил наказателното производство срещу подсъдимия за престъпление по чл. 131, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 от НК с пострадал Д. И. И. поради изтичане на предвидената в закона давност.

В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски.

Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 350, ал. 2 от НПК и е насочена срещу подлежащ на касационна проверка въззивен съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Описаното по-горе процесуално развитие на делото и настоятелното искане за оправдаване на подсъдимия поради това, че не е доказана съпричастността му към инкриминираното деяние, налагат да се припомни, че поставянето на спора за трети път на вниманието на касационната инстанция не означава, че тя е длъжна винаги и във всички случаи да се произнесе като въззивен съд. В своята практика ВКС неизменно е поддържал, че в разглежданата хипотеза пред него са налице две процесуални възможности, обусловени от резултата от контролната му дейност. Ако се установи, че инстанциите по същество са направили своите изводи по фактите и по приложимото право, спазвайки изискванията на процесуалния и материалния закон, решаването на делото се осъществява чрез класическите касационни правомощия по чл. 354, ал. 1, т. 1 – т. 4 от НПК. Упражняването на въззивните такива се явява наложително, когато не са събрани всички доказателства, необходими за разкриване на обективната истина или макар да са събрани, не са надлежно обсъдени, а анализът и оценката им изискват да се приемат нови фактически положения. Върховната инстанция по наказателни дела ще действа като въззивен съд и когато въз основа на възприета за пръв път от него фактология следва да оправдае осъден подсъдим извън случаите по чл. 354, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК или да осъди оправдан подсъдим, както и когато е налице необходимост от увеличаване на наказанието при наличие на съответен протест или жалба от частните обвинители. Настоящият съдебен състав няма основания да се отклони от тези принципни разрешения, съдържащи се в Р. № 139/2019 год. по к. н. д. № 1227/2018 год. на ІІ н. о., Р. № 168/2018 год. по к. н. д. № 591/2018 год. на ІІ н. о., Р. № 284/2019 год. по к. н. д. № 1140/2018 год. на І н. о., Р. № 60162/2021 год. по к. н. д. № 583/2021 год. на І н. о., Р. № 132/2025 год. по к. н. д. № 1131/2024 год. на ІІІ н. о. и др.

Непредубеденият прочит на проверявания съдебен акт не води до извод за необходимост от упражняване на някое от правомощията по глава двадесет и първа от НПК, поради което касационната проверка ще се извърши по реда на редовния инстанционен контрол.

Няма основания, изводими от материалите по делото, да се приеме, че САС е демонстрирал предубеденост към подсъдимия. Твърденията на защитата се основават единствено на това, че контролираната инстанция е възприела заключението на допуснатата и приета от нея видеотехническа експертиза и същевременно е оценила като достоверни показанията на пострадалите, а не обясненията на подсъдимия. Пропуска се обаче, че се касае за суверенно правомощие на въззивния съд като инстанция по фактите, чието упражняване не може да се третира като израз на предварително формирано становище за съпричастност на обвиняемия към инкриминираното деяние, ако е в съответствие със законовите изисквания за надлежно обосноваване на извода защо един или друг източник на доказателства заслужава доверие, респ. защо останалите следва да бъдат дискредитирани. В случая това задължение е стриктно изпълнено посредством излагането на обстойни и убедителни съображения за всяко едно доказателствено средство. Наред с това внимателният преглед на протоколите от съдебните заседания по в. н. о. х. д. № 1391/2023 год. показва, че САС не е проявил пристрастие към нито една от страните. Всички искания на защитата и обвинението по доказателствата или по движението на делото са били подложени на задълбочено обсъждане, а уважаването или отхвърлянето на претенциите им е основано на надлежни юридически аргументи. Използваните изразни средства в постановените актове по време на съдебните заседания позволяват констатация, че решаващата инстанция е останала еднакво дистанцирана от страните без да поставя под съмнение невиновността на подсъдимия, без да изявява предпочитания към обвинителната теза и без предварително да изрази отношение по достоверността и убедителността на доказателствата и доказателствените средства. С още по-голяма сила това се отнася за мотивите към въззивната присъда.

САС е спазил пунктуално указанията, дадени в отменителните касационни решения. Защитата неправилно разчита тези, дадени при първото касационно разглеждане на делото, като такива за оправдаване на подсъдимия. Подобни указания върховната инстанция по наказателни дела поначало не би могла да отправи към долустоящите съдилища, защото това би означавало да подмени вътрешното им убеждение. В случая необходимостта от отмяна на съдебния акт по в. н. о. х. д. № 357/2021 год. е произтичала от установения от второ наказателно отделение на ВКС незадоволителен и непълен анализ на видео-техническите експертизи и на гласните доказателствени средства и произтичащите от това непълнота и вътрешна противоречивост на мотивите. Тези недостатъци са били отстранени от проверявания понастоящем въззивен съдебен състав, който е съобразил и предписанията, направени по к. н. д. № 889/2023 год. Допусната е видео-техническа експертиза при значително разширяване на обхвата на експертното изследване с поставяне на нови задачи извън тези, посочени от състава на първо наказателно отделение на ВКС. Наред с това е проявена и дължимата процесуална активност, като е изслушана и допълнителна съдебномедицинска експертиза относно нараняванията на свид. Д. И., отстранен е пропускът на първата инстанция да приеме заключението на техническата експертиза на вещото лице Х. от досъдебното производство и е допуснат преразпит на свидетели, в това число и на пострадалите, на които са били предявени приобщените като веществени доказателства видеозаписи от охранителните камери на местопроизшествието.

Тук е мястото да се отбележи, че при проследяване на хронологията на въззивното съдебно следствие е ясно видима неоснователността на защитния довод за допуснато от САС съществено нарушение на процесуалните правила поради това, че е дал възможност на пострадалите да депозират показания въз основа на видеозаписите, фиксирали инцидента във фоайето на дискотеката. Преди да пристъпи към предявяване на веществените доказателства – процесуално действие, намиращо своето основание в разпоредбата на чл. 284 от НПК – контролираната инстанция е разпитала подробно свидетелите Д. И. и К. Д., вторият от тях – двукратно, за развитието на инкриминираните събития, за начина, по който са били облечени двамата, за присъстващите лица, за действията, извършени от всяко от тези лица. Разпитите им предхождат и изслушването на експертите, изготвили заключението на допълнителната видеотехническа експертиза, допусната от последния въззивен състав. При това положение присъствието на пострадалия Д. в съдебната зала по време на разпита на вещите лица от състава на тази експертиза не разкрива твърдяното от касатора отклонение от процесуалния регламент. В същото време предявяването на веществените доказателства, извършено впрочем по изричното искане на защитата, е било абсолютно необходимо за разкриване на истината по делото предвид посоченото от всички видеотехнически експертизи, че макар поради ниската резолюция видеозаписите да не позволяват експертна идентификация на заснетите лица, те са годни за разпознаване от свидетели. Аналогичен извод се налага и по отношение предявяването на фотоалбума към експертното заключение, доколкото същият съдържа кадри от самите видеозаписи.

По повод заключението на последната видеотехническа експертиза е необходимо да се отбележат още две обстоятелства. На първо място, именно след като на свид. Д. са били предявени видеозаписите от охранителните камери и фотоалбумът от видео-техническата експертиза, защитникът изрично е заявил, че не желае да поставя допълнителни въпроси към експертите и не подновява претенцията си за повторна експертиза. Непроменена е останала позицията му и след предявяване на веществените доказателства на свид. И., а също и в съдебното заседание на 24. 02. 2025 год., в което съдебното следствие е приключило и е даден ход на съдебните прения. По-същественото обаче е друго – че не е съществувала необходимост от служебна активност на въззивния съд в тази насока, защото експертите са провели задълбочено изследване на предоставения им видеоматериал и въпреки лошото му качество са проследили действията на лицата, участващи в сбиването, онагледявайки ги с кадри, на които е фиксирано пристигането на подсъдимия в дискотеката, наличието на предмет в ръката му в този момент и при съприкосновението му с пострадалия Д. и оттеглянето му впоследствие заедно със свидетелите Г. М. и И. Д.. Посредством разясненията им в съдебно заседание, че изследването им е било насочено преди всичко върху лицевите особености на заснетите субекти, а не толкова върху облеклото им, е била преодоляна и известната неяснота дали на част от кадрите (тези на стр. 4 от заключението) е фиксиран именно пострадалият Д. или друго лице. Поначало това обстоятелство няма онова значение, което му придава защитата, защото тези фотоси не касаят физическия сблъсък между подсъдимия и пострадалите, а се отнасят до момент, предшестващ пристигането на Ю. М. в заведението. Наред с това за изясняване на обстоятелствата относно местоположението и действията на участниците в конфликта са способствали и показанията на свид. Д., съгласно които на снимките на стр. 4 от заключението е заснет не той самият, а управителят на дискотеката – свид. Н. В..

Доводът на жалбоподателя, че обсъжданото заключение разколебава обвинителната теза би бил основателен единствено в случай, че то се разглежда само за себе си, изолирано от останалите доказателства и доказателствени средства. Цялостната картина на инкриминираните събития може да бъде очертана ясно само ако всички те се обсъждат комплексно като се отчита тяхната логическа взаимовръзка, каквито са и предписанията на НПК. Подходът на контролираната инстанция е съответен на тези законови изисквания и експертното заключение е анализирано в контекста на заявеното от свид. К. Д., че е намушкан именно от подсъдимия. Следва да се отбележи, че отсъствието на абсолютна категоричност в изводите на вещите лица Д., А. и М. правилно не е възприето и като дискредитиращо показанията на пострадалия. Противоречието между тези източници на доказателства е само привидно и е последица от обстоятелството, че за разлика от свидетелите, които възпроизвеждат възприятията си за определени факти, експертното изследване се извършва чрез използване на достиженията на науката по утвърдена методика и при отчитане на различни степени на съвпадение на изследваните обекти – от пълната липса на такова до абсолютната им идентичност.

Неоснователни са възраженията на касатора срещу изводите на проверявания съд за достоверност на показанията на свид. К. Д. относно авторството на деянието. Както вече беше посочено, тази констатация е израз на суверенното правомощие на САС като инстанция по фактите, което в случая е реализирано в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Въззивният съд е осмислил, че конфликтната ситуация е преминала през два етапа – първият от които е възникнал във вътрешността на дискотеката и е без участие на подсъдимия, а вторият – в преддверието ѝ, в който касаторът се е включил веднага и непосредствено след пристигането си там. Това е наложило да бъдат анализирани внимателно твърденията на свидетеля досежно всеки един от двата взаимно свързани инцидента. Демонстрирайки обективност и безпристрастност, контролираната инстанция е приела за неотговарящо на истината посоченото от Д. относно първоначалния конфликт, като е изтъкнала, че то противоречи на заявеното от свидетелите Г. М., М. Г., Б. Ш., П. П., В. В., К. И. и А. З.. В същото време в останалата им част показанията на пострадалия са били кредитирани, но това не е сторено голословно и немотивирано, както неоснователно се сочи в жалбата, а след като е проследена логическата и хронологическа последователност в разказа на свидетеля и е отчетено, че независимо от изтеклия продължителен период от време твърденията му относно случилото се във фоайето на дискотеката и лицето, причинило нараняванията му, са останали непроменени. Като аргумент в подкрепа на извода за правдивост на посоченото от пострадалия относно този етап от инцидента с основание е ползвано и обстоятелството, че същият не е затаил нито наличието на конфликт с брата на Ю. М., нито възникналите по този повод незначителни дрязги със самия подсъдим. Наред с това показанията на Д. са били внимателно съпоставени със заключенията на видео-техническите експертизи, като е установено съответствие между посоченото от свидетеля и фиксираното на видеозаписите развитие на събитията включително и относно обстоятелството, че единственото лице, държащо метален предмет при влизане в дискотеката и при физическия контакт с пострадалия е именно подсъдимият. Следва изрично да се подчертае, че подобен подход, при който се дава вяра само на част от представената от свидетеля информация, не противоречи нито на правилата на формалната логика, нито на изискванията на процесуалния закон – напротив, той следва именно от задълженията за за обективност, всестранност и пълнота на изследването.

Контролираната инстанция е демонстрирала същия професионален подход и по отношение на обясненията на Ю. М. и показанията на свидетелите Г. М. и И. Д.. Лансираната от тримата версия, че пострадалият К. Д. е подгонил с нож брата на подсъдимия, не е отхвърлена тенденциозно и немотивирано. Изводът, че тя не отговаря на истината, е следствие от внимателна проверка, при която е установено, че между разказаното от тримата съществуват различия, които не са свързани с незначителни детайли и не се дължат на нееднаквите способности на всеки от тях да възприема заобикалящата го действителност и да възпроизвежда възприятията си за една динамична и бързо променяща се ситуация. Коректно са анализирани и вътрешните противоречия и множеството логически несъответствия в обясненията на Ю. М.. След съпоставката им с останалите доказателствени източници на заявеното от братята М. и от приятеля им И. Д. са били противопоставени показанията на свидетелите Д. И. и К. Д., които категорично са отрекли в този момент последният да е имал в себе си оръжие и да го е насочвал към свид. Г. М.. В основата на заключението за неубедителност на защитните твърдения са поставени и показанията на управителя на дискотеката Н. В. и на познатата на И. свид. В. Д., които са били заедно с пострадалите пред заведението и са възприели връщането на К. Д. към вътрешността му. Отчетено е, че никой от тях в нито един етап от развитието на процеса не е съобщил, че е възприел обстоятелствата, изтъкнати от братята М. и свид. И. Д.. Съобразено е, че информация за такова оръжие в ръцете на пострадалия не се съдържа и в показанията на охранителите С. Т., С. К. и К. С., които са се намесили, за да преустановят сбиването. Най-силен аргумент в подкрепа на извода за недостоверност на обясненията на подсъдимия и показанията на неговия брат съдът основателно е открил във видеозаписите от охранителните камери, които са фиксирали наличие на метален предмет единствено в ръцете на касатора, но не и в тези на свид. К. Д..

Не почива на процесуалния закон възражението, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила като е обсъждал случилото се със свид. Д. И., въпреки че е изтекла абсолютната давност за извършеното спрямо него престъпно посегателство. Инкриминираният инцидент обхваща не само действията на подсъдимия по отношение на свид. К. Д.. Част от него са и обстоятелствата, свързани с нараняванията, получени от другия пострадал, още повече, че действията му наред с тези на брата на подсъдимия са в основата на възникналия конфликт. Ето защо независимо от наличие на предпоставките по чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК вр. чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК съдът е бил длъжен да се занимае с тези факти като установи доказани ли са те и въз основа на кои доказателствени източници се извеждат.

В заключение: аналитичната дейност на САС се отличава със задълбоченост, обективност и всеобхватност и е осъществена при стриктно съблюдаване на правилата, визирани в разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК. Доказателствените материали, събрани по време на първоинстанционното и въззивното съдебни следствие, са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, като са интерпретирани съобразно действителните им смисъл и съдържание и без да им се придава значение, каквото те не притежават. Ето защо няма основание касационната инстанция да ревизира изводите му по фактите, упражнявайки въззивни правомощия.

Въз основа на вярно установените факти по делото апелативният съд е дал законосъобразна правна оценка на извършеното от подс. Ю. М., квалифицирайки го като престъпление по чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 от НК.

Защитата неоснователно оспорва изводите относно субективната страна на деянието. Ако единственият критерий, на който се основава преценката относно наличието или не на умисъл за убийство, беше медикобиологичната характеристика на причиненото увреждане, доводите на касатора щяха да бъдат напълно споделими. Правната доктрина и съдебната практика обаче са посочили множество други обстоятелства, чието съобразяване ясно очертава съдържанието на умисъла на дееца – брой и локализация на уврежданията, сила и продължителност на въздействието, използваните средства, разстоянието, от което се посяга на жертвата (вж. ППВС № 2/1957 год.). Макар на свид. К. Д. да е причинена травма с характеристиките на лека телесна повреда, същата е локализирана в областта на лявата гръдна половина на нивото на трето ребро, където се намират жизнено важни органи и най-вече сърцето, чието дори най-леко засягане може да доведе до летален изход. Пострадалият и подсъдимият са се намирали в непосредствена близост един до друг. Ударът е нанесен със замах и със сравнително голяма сила, а посоката му е била отгоре надолу. Съгласно посоченото от вещите лица дължината на раневия канал от три сантиметра е достатъчна за засягане на големите кръвоносни съдове , сърцето или белия дроб, като единствената причина да не се стигне до увреждането им е обстоятелството, че ножът се е плъзнал между ребрата и кожата. В същото време наличието на защитни наранявания по пръстите на лявата ръка на свидетеля недвусмислено показва, че въздействието върху него не е било еднократно и само захващането на оръжието е предотвратило причиняването на още едно увреждане в същата жизнено важна област или в корема, който притежава същите характеристики.

Обстоятелството, че ножът не е намерен и не е приобщен като доказателство по делото, не разколебава извода за субективната страна на деянието. Експертите, изготвили заключенията на съдебномедицинските експертизи са категорични, че прободно-порезното нараняване в лявата гръдна половина е причинено от предмет с остър връх и един или два режещи ръба, а конкретното му описание, направено от пострадалия още на досъдебното производство и поддържано и по време на съдебното следствие, убеждава, че се касае за оръдие, годно да причини смърт.

С оглед изложеното този съдебен състав намира, че не са налице основания да измени проверявания съдебен акт като приложи закон за по-леко наказуемо престъпление, а тъй като контролната му дейност остава в рамките на класическото касационно производство, не би могло да бъде удовлетворено и искането за оправдаване на подсъдимия.

Не издържат на касационната проверка доводите , отнасящи се до санкционната част на присъдата. Апелативният съд е взел предвид всички обстоятелства от значение за вида и размера на наказанието, дал е законосъобразна оценка кои от тях са смекчаващи и кои отегчаващи и правилно е отчел какви са значението и тежестта на всяко от тях при индивидуализацията му .

Защитата акцентира върху възрастта и семейното положение на подсъдимия. Тези обстоятелства и според настоящия състав не могат да обосноват намаляване на наказанието. Първото от тях изобщо не рефлектира върху вида и размера му, защото към момента на деянието Ю. М. е бил на двадесет и седем години, а това е възраст, на която формирането на личността е приключило, поради което не би могло успешно да се поддържа, че извършеното представлява младежко увлечение и е свързано с известно подценяване на ситуацията. Колкото до семейното положение на подсъдимия и полаганите от него грижи за детето му, в мотивите към въззивната присъда изрично е подчертано, че те са смекчаващи отговорността обстоятелства, които обаче остават в рамките на типичното, обичайното и не могат да обосноват по-голяма снизходителност към подсъдимия. Касационната инстанция се солидаризира с тази оценка, доколкото по делото не са събрани доказателства за някакви специфични потребности на членовете на семейството на касатора или за невъзможност те да получат съдействие и подкрепа от други близки.

Не се основава на материалите по делото и защитното твърдение, че САС е игнорирал продължителността на наказателния процес. Всъщност именно неблагополучията в съдебната фаза, които не са последица от недобросъвестност на подсъдимия, са дали основание за индивидуализиране на наказанието при условията на чл. 55 от НК. Определеният от контролираната инстанция срок на лишаването от свобода е значително под минимума, предвиден за извършеното от М. престъпление по чл. 115 вр. чл. 18 от НК. Съпоставен с времето, през което жалбоподателят е търпял ограниченията, произтичащи от процесуалното му качество на обвиняем и подсъдим, този размер се явява подходяща компенсация за нарушаване на правото по чл. 6, т. 1 от Конвенцията за защита правата на човека. В същото време предвид лошите характеристични данни за дееца, изразяващи се включително и в осъждания с влезли в сила присъди за деяния в съвкупност с настоящото, претендираното намаляване на наказанието няма да допринесе за постигане на целите по чл. 36 от НК и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на дееца.

Предвид всички тези съображения касационната инстанция намира, че не са налице основания, изводими от материалите по делото, да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 2 – т. 5 от НПК и въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 7/24. 02. 2025 год., постановена по в. н. о. х. д. № 1391/2023 год. по описа на Софийски апелативен съд.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.