Отхвърляне на граждански иск на държавата при оправдателна присъда за данъчно престъпление

Текстът на акта

Ключови фрази

Престъпление по чл. 255, ал. 3 НК * оправдателна присъда * законосъобразно отхвърляне на граждански иск * обезщетение за имуществени вреди

Р Е Ш Е Н И Е

№ 152

гр.София, 02 април 2025 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и първи февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА

ВЛАДИМИР АСТАРДЖИЕВ

при участието на секретаря Н. ПЕЛОВА и прокурора С. МИЛЕВА, разгледа докладваното от съдия АСТАРДЖИЕВ КНОХД № 956 по описа за 2024 год ., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.346, т.1 от НПК.

Образувано е по касационна жалба на гражданския ищец Министър на финансите на Република България като представляващ държавата чрез упълномощения представител Главен юрисконсулт Г. Б. срещу Присъда №18/02.07.2024г. по ВНОХД №400/2023г. на Софийски апелативен съд (САС), НК, 4 въззивен състав в частта, с която е отхвърлен предявения от Министъра на финансите като представляващ държавата граждански иск срещу подсъдимите Л. В. М., В. Г. А., Н. Х. Х. и К. И. Х. за сумата от 1 501 467,96 лв., представляваща обезщетение за претърпените от деянията по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7 НК вр. чл.26, ал.1 НК имуществени вреди ведно с иска за законната лихва от момента на деянията до окончателното изплащане на сумата.

В жалбата се излагат аргументи за неправилно приложение на материалния закон, доколкото според жалбоподателя е доказано извършването на престъпление срещу данъчната система на Република България и на фиска са причинени имуществени вреди в размер на претендираната сума, които са в пряка причинна връзка с престъпното поведение на четиримата подсъдими.

В съдебното заседание на касационния съд представителят на гражданския ищец поддържа подадената жалба и иска отмяна на присъдата в частта, в която не е уважен гражданския иск.

Прокурорът излага доводи за неоснователност на касационната жалба, като очертава правомощията на касационната инстанция. Счита, че гражданският ищец не е посочил пропуски при постановяването на въззивната присъда, като намира, че въззивният съд е изложил убедителни доводи за своите крайни изводи и гражданският иск е отхвърлен основателно, поради което предлага новата присъда на въззивния съд да бъде оставена в сила.

Служебният защитник на подсъдимия Л. В. М. - адв.С. А. иска потвърждаване на въззивната присъда, доколкото в наказателното производство били събрани множество доказателства за оправдаването на подсъдимите и за отхвърляне на предявения граждански иск.

Подсъдимият Л. В. М., редовно уведомен, не се явява пред касационния съд.

Служебният защитник на подсъдимия В. Г. А. - адв.М. П. оспорва касационната жалба на гражданския ищец, като излага аргументи за липса на касационни основания за отмяна на новата въззивна присъда. Намира, че вътрешното убеждение на въззивния съд е формирано при правилна оценка на доказателствата, които са ценени съобразно действителното им съдържание и са изложени убедителни мотиви във връзка с кредитирането им.

Подсъдимият В. Г. А., редовно уведомен, не се явява пред касационния съд.

Упълномощеният защитник на подсъдимия К. И. Х. - адв.М. М. иска да бъде постановено решение, с което да се остави без уважение касационната жалба на гражданския ищец.

Подсъдимият К. И. Х., редовно уведомен, не се явява пред касационния съд.

Упълномощеният защитник на подсъдимия Н. Х. Х. - адв.Г. М. иска касационната жалба да бъде оставена без уважение, като намира, че в нея не се съдържат конкретни основания за отмяна на новата въззивна присъда, която се явявала законосъобразна както в изменителната, така и в потвърдителната част.

Подсъдимият Н. Х. Х., редовно уведомен, не се явява пред касационния съд.

Върховният касационен съд, като съобрази доводите в жалбата и аргументите, изложени от страните в съдебното заседание, намери следното:

С присъда №8/05.02.2019г., постановена по НОХД №471/2015г. по описа на Специализиран наказателен съд (закрит), 4 състав, подсъдимите Л. В. М., В. Г. А., К. И. Х. и Н. Х. Х. са признати за виновни в извършване на престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2 от НК, като на всеки от тях е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години. Подсъдимият Л. М. е оправдан по обвинението да е ръководил организираната престъпна група, а останалите трима подсъдими, че са участвали в ръководена от него такава.

Със същата присъда подсъдимите Л. В. М., В. Г. А., К. И. Х. и Н. Х. Х. са признати за виновни в извършване на по две престъпления по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т. 2, т.6 и т.7 НК вр. чл.26, ал.1 НК вр. чл.20, ал.4 вр. ал.1 НК (за подсъдимите А., М. и Х.) и вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК (за подсъдимия Х.). Четиримата подсъдими са оправдани за част от инкриминираната сума в размер на 18 904,77 лв.

За всяко едно от престъпленията на четиримата подсъдими са наложени отделни санкции, като на основание чл. 23 от НК са им определени общи наказания за трите извършени деяния в размер на по четири години лишаване от свобода при първоначален общ режим за изтърпяване и конфискация на част от определено движимо или недвижимо имущество.

Първоинстанционният съд с присъдата си е уважил гражданския иск, предявен от Министъра на финансите на Република България като представляващ държавата срещу четиримата подсъдими, като ги е осъдил солидарно да заплатят сумата от 1 501 467,96 лв., представляваща обезщетение за причинени на държавата имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от момента на извършване на деянието до окончателното изплащане на сумата. Гражданският иск е отхвърлен за сумата от 18 904,77 лв. (за която подсъдимите са били оправдани) като неоснователен.

Срещу присъдата е постъпил въззивен протест от Специализираната прокуратура (СП), която е поискала увеличение на наложените на подсъдимите наказания.

Първоинстанционният съдебен акт е обжалван и от четиримата подсъдими с доводи за незаконосъобразност, необоснованост и явна несправедливост на наложените наказания.

Пред Апелативния специализиран наказателен съд (закрит - АСНС-закрит) е било образувано ВНОХД №212/2019г. С решение от 27.07.2022г. въззивният съд изцяло потвърдил първоинстанционната присъда, като осъдил подсъдимите да заплатят допълнителните разноски, направени във въззивното производство.

По жалби на подсъдимите и техните защитници е образувано КНОХД №11/2023г. по описа на ВКС, I н.о. С Решение №120/30.03.2023г. състав на I н.о. на ВКС е отменил въззивното решение на АСНС (закрит) и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание.

Образувано е ВНОХД №400/2023г. по описа на САС, НК, 4 състав. С Присъда №18/02.07.2024г. състав на Софийски апелативен съд е отменил първоинстанционната присъда в нейните осъдителни части и е оправдал изцяло подсъдимите Л. В. М., В. Г. А., Н. Х. Х. и К. И. Х. по внесените срещу тях обвинения, като е отхвърлил изцяло и предявения от Министъра на финансите като представляващ държавата граждански иск срещу четиримата подсъдими за сумата от 1 501 467,96 лв.

Срещу тази присъда е постъпила касационната жалба на гражданския ищец, по която е образувано настоящето касационно производство.

Не е постъпил касационен протест.

При това процесуално развитие на делото, настоящият състав на ВКС приема, че касационната жалба на гражданския ищец Министър на финансите на Република България като представляващ държавата чрез упълномощения представител Главен юрисконсулт Г. Б. е допустима, но неоснователна.

В жалбата се излагат съображения за неправилно приложение на материалния закон при отхвърлянето на гражданския иск, предявен срещу четиримата подсъдими, като се твърди, че има извършено данъчно престъпление и на държавата са причинени вреди в размер на претендираната сума от 1 501 467,96 лв. Излагат се и доводи за необоснованост на присъдата на въззивния съд, без да се излагат съображения в тази насока.

Преди всичко трябва да се посочи, че присъдата на въззивния съд е влязла в сила в частта, отнасяща се до наказателната отговорност на четиримата подсъдими, които са изцяло оправдани по внесените срещу тях в съда обвинения за извършени престъпления по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7 НК вр. чл.26, ал.1 НК, които се явяват основание за предявения граждански иск на Министъра на финансите като представляващ държавата. В тази насока е задължителното тълкуване на закона по т.4, ал.3 от Тълкувателно решение №5/21.05.2018г. по т.д. №5/2017г. на ОСНК.

Касационният съд няма правомощия да се произнесе по доводите, свързани с необоснованост на въззивната присъда, доколкото необосноваността на един съдебен акт не представлява касационно основание по чл.348 НПК.

Въззивният съд изрично е приел, че е налице реалност на инкриминираните по делото сделки (л.186 от ВНОХД №400/2023г.), като подробно се е позовал на приетите по делото съдебно-счетоводни експертизи, писмените доказателства и разпитаните свидетели.

Направеният от въззивния съд доказателствен анализ не търпи упрек, като отговаря на установените доказателствени стандарти. Този анализ не се и оспорва с конкретни аргументи в касационната жалба, в която не се излагат никакви доводи за процесуални нарушения при формиране на фактическите изводи на въззивната инстанция.

Въз основа на установените по делото фактически положения, съставът на САС е приел, че липсва извършено данъчно престъпление и инкриминираните деяния не са извършени от подсъдимите М., Г., Х. и Х. (л.190 от ВНОХД №400/2023г.). Логична последица от оправдаването на подсъдимите поради липса на извършени данъчни престъпления е отхвърлянето на предявения граждански иск.

Основанието на този граждански иск е твърдението за наличие на извършени от четиримата подсъдими данъчни престъпления. Оправдаването на подсъдимите за такива престъпления поради реалност на извършените сделки и вярност на декларираните пред данъчната администрация обстоятелства, по необходимост води до отхвърлянето на гражданската претенция на държавата поради липсата на елементите на деликта по чл.45 ЗЗД.

Касационната инстанция е обвързана с установените от въззивния съд факти, включително и с тези, които са относими към гражданската отговорност на дейците, доколкото гражданският иск в наказателния процес има акцесорен характер и поначало споделя съдбата на обвинението. Гражданският иск се основава на обвинението за извършено престъпление, изразяващо се в деяние, което съставлява и деликт. Ако по делото не се установи наличието на неправомерно и противоправно поведение на привлечените към гражданска отговорност подсъдими, няма основание за ангажиране на тяхната гражданска отговорност, както е в конкретния случай.

Вярно е, че е възможно да се ангажира гражданската отговорност и на оправдан подсъдим. Това е допустимо само когато деянието, макар и без да е престъпно, е довело до виновно причиняване на вреди по смисъла на чл.45 от ЗЗД (чл.307 от НПК).

При оправдателна присъда, когато се установи, че деянието не е извършено, или се установи, че деянието не съставлява престъпление, или пък се приеме, че подсъдимият не е негов автор, или пък липсва виновно (умишлено или непредпазливо) поведение на подсъдимия и др. подобни, не е налице и основание да се ангажира гражданската отговорност на дееца. В този смисъл са и мотивите към т.1 от ТР №1/04.02.2013г. по т.д. №2/2012г. на ОСНК на ВКС - „ когато подсъдимият бъде оправдан, понеже не се установява описаното в обвинителния акт деяние да е извършено противоправно или виновно, или не е доказано авторството на същото, предявената гражданскоправна претенция подлежи на отхвърляне “.

Основанието за оправдаване на четиримата подсъдими е липсата на извършени от тях деяния - данъчни измами по смисъла на чл.255 НК. Това оправдаване е влязло в сила и обвързва заключенията на настоящата инстанция по отношение на предявения срещу тези подсъдими граждански иск на Министъра на финансите на Република България като представляващ държавата - липсва извършен данъчен деликт и предявеният граждански иск се явява неоснователен, поради което напълно правилно и законосъобразно е отхвърлен от въззивния съд.

Поради тези съображения настоящият касационен състав не намира да са налице предпоставките по чл.348, ал.1, т.1 НПК за отмяна на атакувания съдебен акт в неговата гражданскоправна част и той следва да бъде оставен в сила.

Водим от всичко изложено и на основание чл.354‚ ал.1, т.1 от НПК‚ Върховен касационен съд, Трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Присъда №18 от 02.07.2024г. по ВНОХД №400/2023г. по описа на Апелативен съд-София, НО, 4 състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.