Действителност на договор за добив на дървесина от съсобствен имот

Текстът на акта

Ключови фрази

5
Р Е Ш Е Н И Е

№ 102

гр. София, 09.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря Анжела Богданова като разгледа докладваното от съдията Николай И. гражданско дело № 3666 по описа на Върховния касационен съд за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. Н. И., подадена чрез адв. П. Д. от САК, срещу въззивно решение № 207/06.06.2022 г. постановено по възз. гр. д. № 111/2022 г. по описа на Софийски окръжен съд, с което след отмяна на решение № 260114/29.10.2021 г., постановено по гр.д. № 1586/2020 г. на Районен съд- Ботевград е прогласена нищожността на договор за продажба от 31.07.2019 г. сключен между Д. П. С. и М. П. П. от една страна и Б. Н. И. от друга, по предявен от Д. П. С. и М. П. П. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 111, ал.8 ЗГ.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение.

Ответниците по жалбата Д. П. С. и М. П. П. са депозирали отговор, в който изразяват становище за неоснователност на касационната жалбата.

С определение № 669/07.04.2023 г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за задължението на съда да обсъди всички доводи на страните и всички доказателства по делото.

По процесуалноправния въпрос, във връзка с който е допуснато касационното обжалване на решението, касаещ задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението си всички доказателства, доводите и възраженията на страните, е създадена задължителна за съобразяване от съдилищата практика на ВКС. Съгласно приетото по т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС след обсъждане на правнорелевантните факти, доводите и възраженията на страните, въззивният съд трябва да направи заключение за основателността или неоснователността на исковата претенция и въз основа на него да сравни крайния резултат по спора с този на първостепенния съд, като съответно оставя в сила, отменя или изменя първоинстанционното решение. По силата на чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът е задължен да установи действителното състояние на спорното право, затова, при постановяването на решението си, той е длъжен да вземе предвид всички посочени от страните факти и възражения, които са от значение за спорното право, в какъвто смисъл е и императивната разпоредба на чл. 12 от ГПК. Задълженията на съда по чл. 12 от ГПК, наред с тези по чл. 235, ал. 2 от ГПК са предвидени като гаранция за правилното и законосъобразно разрешаване на спора и за това, че даден факт или възражение, който е въведен в предмета на спора, няма да бъде преклудиран от силата на присъдено нещо на постановено по делото решение, в случай че не е бил обсъден от съда. Затова съдът е длъжен при постановяване на решението си да обсъди всички доводи и възражения на страните, които са от значение за съществуването или не на спорното правоотношение. Неизпълнението на това задължение, целта на което е установяване на действителните отношения между страните и постановяване на законосъобразно решение по спора, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е основание за отмяна на решението. Тези правила са общи и намират приложение както за първата, така и за въззивната инстанция.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира жалбата за основателна, по следните съображения:

От данните по делото е видно, че между страните по делото е сключен договор от 31.07.2019 г. за продажба на дървесина и странични ползвания, които ще се добият от купувача от имоти с №№ .......... по картата на възстановената собственост на землището на [населено място], общ. П., Софийска област. Върху описаните имоти, с решение от 2001 г., издадено от ОСЗ- П. е било възстановено правото на собственост на наследниците на Б. и П. Б.. С договора Д. П. С. и М. П. П., като продавачи прехвърлили на касатора, в качеството му на купувач право на собственост върху дървесина и странични ползвания независимо от техния размер, които ще се добият в срок от пет години в посочените имоти, срещу цена от 11000 лв. От фактическа страна, въззивният съд е приел за установено, че ищците – продавачи по договора са наследници на Б. Б. и след като всеки от двамата наследодатели Б. и П. Б. притежавал по 1/2 идеална част от посочените по имоти, то след смърт на Б. Б. неговата 1/2 идеална част е разделена по колена между наследниците му: В. Й. / майка на ищците/ и нейните три сестри и един брат. Направен е извод, че ищците не представляват поне половината от съсобствениците в процесните имоти.

Въззивният съд не е обсъдил възраженията на ответника, че липсата на съгласие на повече от половината съсобственици за сключване на процесния договора не обуславя неговата нищожност, и че валидно обвързва сключилите го страни, а отношенията между ищците и останалите съсобственици следва да бъдат уредени съгласно Закона за собствеността. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че съгласно чл. 111, ал. 8 ЗГ /в редакцията й към дата на сключване на договора/ ползването на дървесина в горите, които са собственост на повече от едно физическо и юридическо лице, може да се извършва само при писмено нотариално заверено съгласие на поне половината съсобственици на имота. Приел е, че при тълкуването на посочената правна норма, следва извод, че волята на законодателя, е че тя може да се прилага и при наличие на съсобственост само между физически лица, тъй като целта на разпоредбата е да регламентира обществените отношение свързани с правото на собственост и неговото упражняване в имоти, квалифицирани като гори, чрез възможността за извършването на действия на разпореждане с даден съсобствен имот, по начин който да осигури необходимата сигурност у другите съсобственици и гражданите, както и да улесни дейността на държавните органи, в правомощията на които е да осигурят контрол и надзор в съответната дейност. Направен е извод, че доколкото по делото не е установено да е налице писмено нотариално заверено съгласие от поне половината съсобственици в имотите, то следва да се приеме, че сключения договор за продажба на дървесина и ползване от 31.07.2019 г., противоречи на разпоредба на чл.111, ал.8 ЗГ, което обуславя неговата нищожност в хипотезата на чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Макар правилно да е установил фактическата обстановка по делото, въззивният съд е направил неправилен извод, че договорът от 31.07.2019 г. е нищожен поради противоречие със закона.

Съгласно разпоредбата на чл. 186 ал.1 ЗГ физически и юридически лица - собственици на поземлени имоти в горски територии, осъществяват дейностите в съответната територия: самостоятелно, когато са вписани в публичния регистър по чл. 235 или 241 /т.1./, или чрез възлагане, в т.ч. и на физически лица /т.2 б.В предл. първо/. Според чл. 111. ал.1 ЗГ, ползването на дървесина от горските територии представлява добивът на дървесина и/или разпореждането с нея. В ал.8 на същия член /ред. ДВ бр. 17 от 26.02.2019 г./ е налице изискване ползването на дървесина в горите, които са собственост на повече от едно физическо и юридическо лице, да се извършва само при писмено нотариално заверено съгласие на поне половината съсобственици на имота. Неоснователен е доводът на касатора, че разпоредбата чл. 111. ал.8 ЗГ /ред. ДВ бр. 17 от 26.02.2019 г./ е неприложима в случая, доколкото се касае за съсобственост единствено между физически лица. Обоснован е изводът на въззивния съд, че въпреки наличието на съюз „и“ в посочената правна норма, при тълкуване на същата, следва да се приеме, че след като ползването на дървесина в гори, които са собственост на повече от едно физическо и юридическо лице, може да се извърши само при писмено нотариално заверено съгласие на поне половината съсобственици на имота, то волята на законодателя, макар и формирана по този начин е, че разпоредбата следва да се прилага и при наличие на съсобственост само между физически лица. С редакция на чл. 111. ал.8 ЗГ е създадена кореспондиращо на общата уредба по чл. 32, ал. 1 ЗС разрешение относно управлението и ползването на съсобствени гори при отдаването им за ползване, чрез възлагане в хипотеза на чл. чл. 186 ал.1 т.2 ЗГ - общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ.

Нормата чл. 111. ал.8 ЗГ /ред. ДВ бр. 17 от 26.02.2019 г./ не въвежда условие за действителност на договора за ползване, само когато е сключен от съсобственик притежаващ повече от половината от съсобствеността. Договори за управление, какъвто е и договорът за ползването на дървесина от горските територии може да бъде сключен от всеки съсобственик за цялата вещ. Сключването му от съсобственик с по-малък от половина дял от съсобствеността не го прави нищожен, но такъв договор не обвързва останалите съсобственици, респ. не е противопоставим на всеки един от останалите съсобственици – заедно или поотделно, освен ако са го приели изрично или мълчаливо. Както договорът за покупко-продажба на чужда вещ ще е действителен, но непротивопоставим на действителния собственик, така и договорът за ползването на дървесина от горските територии, сключен от лице с права на съсобственик под посочения в закона праг, ще е действителен, но непротивопоставим на засегнатите съсобственици. Тази непротивопоставимост означава, че ползвателят няма да може да противопостави договора на противопоставящия се съсобственик, който не е страна по него. Накърненият интерес не е от публично естество, за да влече нищожност, и лицата, на които договорът е непротивопоставим, ще защитят правата си с предвидените в Закона за собствеността средства и способи. От изложеното следва, че въпреки, че е сключен без съгласие на поне половината от съсобствениците на горите, процесният договор от 31.07.2019 г. не е нищожен поради противоречие със закона.

По изложените съображения обжалваното въззивно решение като постановено в нарушение на материалния закон, следва да бъде отменено, а предявения иск да бъде отхвърлен от касационната инстанция.

Предвид изхода на делото, на касатора се дължат заплатените от него разноски. Същият е направил разноски за държавни такси за касационно обжалване в общ размер на 250 лв. лв., както и за адвокатско възнаграждение общо в размер на 2300 лв. /от които: по 700 лв. при разклаждане на делото пред първата и въззивната инстанция и 900 пред касационната инстанция/. Предвид изложеното в полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 2550 лв.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение въззивно решение № 207/06.06.2022 г. постановено по възз. гр. д. № 111/2022 г. по описа на Софийски окръжен съд, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. П. С. и М. П. П. против Б. Н. И. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, да бъде прогласена нищожността на сключения между страните договор от 31.07.2019 г. за продажба на дървесина и странични ползвания, които ще се добият от купувача от имоти с №№ ......... по картата на възстановената собственост на землището на [населено място], общ. П., С. област, поради противоречие със закона.

ОСЪЖДА Д. П. С. и М. П. П. да заплатят на Б. Н. И. разноски по делото, в общ размер на 2550 лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.