Определяне на обезщетение за вреди от незаконно обвинение и неразумен срок на разследване

Текстът на акта

Ключови фрази

5

Р Е Ш Е Н И Е
№ 388
ГР. София, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 24.04.2024 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ТАНЯ ОРЕШАРОВА

при участието на секретаря Цветанка Найденова
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1960/23 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
ВКС разглежда касационната жалба на А. А. срещу въззивното решение на Апелативен съд София /АС/ по гр.д. №433/22 г. С допуснатата до обжалване част от въззивното решение е отхвърлен за размера над присъдените 2 500 лв. до претендираните 30 000 лв. предявеният от касатора срещу Прокуратура на РБ иск по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ, за обезщетяване на неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр. с ал.2 НК, по което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда. Касационното обжалване е допуснато на осн.280, ал.1,т.1 ГПК, поради твърдяното от касатора разрешаване от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС на въпроси, свързани с приложението на чл.52 ЗЗД - за обстоятелствата, които следва да бъдат обсъдени в случая; за отчитането на броя, характера и тежестта на повдигнатите на ищеца обвинения в извършване на престъпления и предвидените за тях наказания; на взетата мярка за неотклонение „подписка“ и твърдяното от касатора нейно отпадане на осн. чл.234, ал.8 НПК при продължителността на наказателното производство; за отчитането в достатъчна степен на възрастта на пострадалия, продължителността на наказателното преследване и липсата на възможност за реализация в РБ. Според касатора по тези въпроси въззивното решение противоречи на ТР №3/2005 г., ППВС №4/68 г. и цитираните в изложението решения по чл.290 ГПК.
В касационната жалба се излагат и в съдебно заседание се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалания закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, иска се отмяната му и постановяване на ново решение за уважаване на иска за обезщетяване на неимуществени вреди в пълния му размер.
Ответникът по жалба Прокуратура на РБ я оспорва като неоснователна и моли да бъде оставено в сила обжалваното въззивно решение.
ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното:
По въпросите, по които е допуснато обжалването: Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост /арг. от чл.52 ЗЗД; ТР 3/22.04.2005 по т.гр.д.№3/2004 на ОСГК на ВКС/. В задължителната практика на ВКС - т.ІІ от ППВС №.4/23.12.1968 г. и цитираните от касатора решения по чл.290 ГПК, е разяснено, че справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързана с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението; в мотивите към съдебното решение трябва да се посочат релевантните конкретни за случая обстоятелства и значението им за присъдения по справедливост размер на обезщетението. Такива обстоятелства при обезщетяване на неимуществени вреди по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ са личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда; тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, наложените мерки на принуда; отражението на незаконното обвинение върху личния, обществения и професионалния живот на ищеца; разгласата и публичността на обвинението; причиняването на здравословни увреждания и др.. Неразумната продължителност на наказателното производство има решаващо значение за негативното отражение на обвинението върху неимуществената сфера на ищеца; тя е обстоятелство, което след изменението на ЗОДОВ, в чл.2б /нов, ДВ бр.98/12/ законът посочва като основание за отговорност на държавата независимо от основателността на обвинението, а когато то е незаконно, се увеличават вредните последици за обвиняемия, което е от значение при глобалното определяне на обезщетението по справедливост в хипотезата на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ – ТР №1/22 г. ОСГК, т.1.
По същество на касационната жалба: въззивният съд е приел, че обезщетение от 2 500 лв. е достатъчно за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди. За формиране на този извод е съобразил възрасттта му/ род. през 1990 г./, общественото му положение и липсата на данни за завършено образование и предишни осъждания; повдигнато му е обвинение само за едно, тежко по см. на чл.97, т.3 НК престъпление, по което е оправдан; продължителността на наказателното преследване/ над 8 години/; взетата най-лека мярка за неотклонение „подписка“, която според съда не е изпълнявана, тъй като от 2016 г. ищецът се е установил трайно във Великобритания; не е установено, че наказателното преследване е препятствало развитието на ищеца в личен и професионален план; по отношение на него не е взета мярка „забрана за напускане пределите на страната“ и наказателното преследване не е медийно разгласено; доказателствата по делото не установяват наказателното преследване да е повлияло негативно върху физическото и психическо здраве на ищеца, а поради констатираното продължително отклоняване от мярката за неотклонение „подписка“ претърпените неимуществени вреди са дори по-малки от обичайните; продължителността на наказателното производство се дължи на фактическата и правна сложност на делото и на множеството обвиняеми.
ВКС намира, че във въззивното решение не са отчетени в достатъчна степен младата възраст на ищеца – на 20 г. към момента на повдигане на обвинението в тежко умишлено престъпление/ срещу ищеца в досъдебното производство няколкократно било повдигано обвинение, вкл. за две тежки престъпления/ и продължителността на наказателното производство от над 8 години, с досъдебна и съдебна фаза с 8 открити заседания. Този срок не може да се определи като разумен въпреки фактическата и правна сложност на делото, особено в досъдебната фаза, видно от данните за времевото й протичане. От показанията на разпитаните свидетели П. / майка на ищеца/ и К./ живяла във фактическо съпружеско съжителство с него/ се установява, че ищецът не бил добре психически вследствие на обвинението, страхувал се да не влезе в затвора, изпитвал неувереност, чувствал се в безизходица, бил тревожен и вземал медикаменти за успокояване. Това му състояние продължило 4-5 години, особено по време на досъдебното производство. Не можел да си намери работа, защото срещу него имало повдигнати обвинения, затова заминал за Англия, със задължението да се явява по делото до приключването му, което спазил. При така установените обстоятелства ВКС намира, че справедливият размер на глобално определеното обезщетение в случая е 8 000 лв. или с 5 500 лв. повече от присъдения от въззивния съд, от които 2 000 лв. следва да се определят за забавянето на наказателното дело. Над този размер до пълния предявен от 30 000 лв. искът е неоснователен – не се установяват необичайно големи вреди за ищеца от незаконното обвинение / определена му е най-леката мярка за неотклонение „подписка“, която не е изпълнявана след заминаването му за Англия, обвинението не е медийно разгласено, не се установява да е повлияло отрицателно върху семейната и приятелска среда на ищеца, които останали съхранени, част от вредите – страха от побои, нанесени му от трети лица, се дължат на признатото от ищеца разпространение на марихуана, към което те го принуждавали/. Не се установяват и трайни негативни последици за ищеца – той изпитал радост от оправдаването му и че всичко е приключило, трайно е установен в Англия, където има работа и семейна среда/ св. К./.
Поради изложеното въззивното решение е неправилно – незакосъобразно и необосновано в частта, с която искът е отхвърлен над размера от 2 500 лв. до 8 000 лв., следва да се отмени в тази част и вместо него да се постанови ново решение, с което на ищеца да бъдат присъдени още 5 500 лв., като обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение, ведно със законната лихва от 26.01.2019 г. В останалата отхвърлителна за иска за обезщетяване на неимуществени вреди част въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. На адв. Р. Б. – пълномощник на ищеца, следва да се присъдят 2000 лв. – адв. възнаграждение за тази инстанция за осъществената адвокатска защита по чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
Поради изложеното и на осн. чл.293 ГПК, ВКС на РБ, трето г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски апелативен съд по гр.д. №433/22 г. от 20.01.23 г. в частта, с която искът по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ, предявен от А. Ц. А. срещу Прокуратура на РБ за обезщетяване на неимуществени вреди от незаконно обвинение, е отхвърлен за разликата над 2 500 до 8 000 лв. и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратура на РБ да заплати на А. Ц. А. още 5 500 / пет хил. и петстотин/ лв., обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр. с ал.2 НК, за което ищецът е оправдан с вл. в сила присъда, на осн. чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ.
ОСТАВЯ В СИЛА посоченото въззивно решение в останалата му обжалвана отхвърлителна част по иска за обезщетяване на неимуществени вреди с пр. осн. чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ.
ОСЪЖДА Прокуратура на РБ да заплати на пълномощника на ищеца адв. Р. Д. Б. възнаграждение за осъществената пред ВКС адвокатска защита по чл.38, ал.1,т.2 ЗА в размер на 2000 / две хил./ лв.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: