Уволнение на учител поради заболяване при невлязло в сила решение на ТЕЛК/НЕЛК

Текстът на акта

Ключови фрази

8
Р Е Ш Е Н И Е

№ 131

гр. София, 20.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

при участието на секретаря Валентина Илиева и прокурора………………………
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 3855 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Основно училище „Васил Левски“ - [населено място], [община], представлявано от директора Б. Л. Н., чрез адвокат Т. Д., срещу въззивно решение № 117/15.07.2019 г., постановено по възз.гр.д. № 175/2019 г. по описа на Окръжен съд – Търговище, с което като е потвърдено решение № 48/28.03.2019 г. по гр.д. № 848/2019 г. на Районен съд – П., са уважени предявените от Г. Д. Ц. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ – за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му; за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител в начален етап на основно образование”; и за заплащане на обезщетение за оставането й без работа в периода 17.09.2018 г. - 28.02.2019 г. в размер на сумата 6 033.69 лв., ведно със законната лихва, считано от 20.09.2018 г. до окончателното й изплащане.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради противоречието му с материалния закон. Твърди се, че въззивният съд не е съобразил приложимите в случая специални разпоредби на чл. 215, ал.1, т. 3 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) и чл. 2, т. 2 от Наредба № 4/2016 г. за заболяванията и отклоненията, при които не може да се заема длъжност на педагогически специалист и неправилно е счел уволнението за незаконно. Съгласно цитираните норми, длъжността на педагогически специалист не може да бъде заемана от лица, страдащи от заболявания и отклонения, които застрашават живота и здравето на децата и учениците, определени с Наредба № 4/2016 г. В чл. 2, т. 2 от същата като пречка за заемане на длъжността са посочени разстройства на настроението - „афективни разстройства“, в която категория касаторът сочи, че попада заболяването на ищцата (рецидивиращо депресивно състояние), според приложеното експертно решение на ТЕЛК.

Ответната страна по жалбата – Г. Д. Ц., представлявана от адв. Л. И., в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на жалбата.

С определение № 300/13.04.2020 г. на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК е допуснато касационното обжалване по въпросите за съотношението на разпоредбите по чл. 215, ал. 1, т. 3 ЗПУО, вр. с чл. 2, т. 2 от Наредба № 4/2016 г. и по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ и за възможността работодателят да прекрати трудовото правоотношение с педагогически специалист, диагностициран с ЕР на ТЕЛК/НЕЛК със заболяване от групата „разстройства на настроението (афективни разстройства)” по чл.2, т.2 от Наредбата, ако решението на медицинския орган не е влязло в сила към датата на уволнението.

По поставените въпроси Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема следното:

Нормите, въвеждащи забрани за заемане на определена длъжност имат императивен характер и са свързани със защита на конституционно значими обществени интереси. От тази категория е и специалната императивна разпоредба на чл. 215, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищно образование, уреждаща основанията, при наличието на които едно лице не може да работи на длъжност педагогически специалист. В хипотезата на чл.215, ал. 1, т. 3 ЗПУО е предвидена забрана длъжността да се упражнява от лице, което страда от заболявания и отклонения, които застрашават живота и здравето на децата и учениците, определени с наредба, издадена от министъра на здравеопазването съгласувано с министъра на образованието и науката. С нормата се цели да се защитят правата и интересите на по-уязвимата обществена група участници в образователния процес – малолетните и непълнолетните деца и ученици. По приложението на закона е приета Наредба № 4/2016 г. (обн. ДВ, бр.86/01.11.2016 г.), в която лимитативно са посочени видовете заболявания и отклонения (чл.2, т.1 – т.9), дефинирани като застрашаващи живота и здравето на децата и учениците и съставляващи обективна пречка да се заема длъжност на педагогически специалист (чл. 1). В случай, че лицето страда от заболяване от посочените в списъка по чл. 2 от Наредбата, трудов договор за длъжността педагогически специалист не може да бъде сключен, а при съществуващо трудово правоотношение, заболяването на служителя е основание за неговото прекратяване при условията и по реда на КТ (чл.215, ал.3 ЗПУО). Съгласно чл. 3 – чл. 5 от цитираната наредба, липсата или наличието на заболяванията и отклоненията по чл. 2 се удостоверяват след медицински преглед (предварителен и текущ) от лекар с придобита специалност по психиатрия (тези по чл.2, т.1-7); със специалност по психиатрия или по нервни болести (по т.8); и със специалност по пневмология и фтизиатрия (по т.9).

В чл. 2, т. 2 от Наредбата като заболявания, препятстващи упражняването на длъжност на педагогически специалист, са включени „разстройства на настроението (афективни разстройства): чести тежки епизоди с психотични симптоми, алтернантно и хронично протичане“. От текста на нормата е видно, че само диагностицирането на заболяване от групата на афективните разстройства не е достатъчно, за да се приеме, че е налице пречката по чл.215, ал.1, т.3 ЗПУО, доколкото не във всички случаи болестта може да се окачестви като застрашаваща живота и здравето на децата и учениците. Проявяването на заболяването със съответните признаци (симптоми, тежест и стадий на развитие) определя дали то попада в обхвата на чл. 2, т. 2 от Наредбата – определя дали диагностицираното афективно разстройство протича по начин, изключващ възможността лицето да заема длъжност на педагогически специалист. Въпросът е медицински и изисква медицинско удостоверяване от лекар-специалист по психиатрия на обстоятелствата за здравния статус на лицето, респ. дали е налице заболяване от посочените по чл.2, т.2 от Наредба № 4/2016 г. Установяването на болестта като обективен факт с медицинско заключение (независимо дали е засегната и по какъв начин работоспособността на лицето) обуславя невъзможността трудовото правоотношение да съществува, поради изричната забрана на чл.215, ал.1, т.3 ЗПУО. Следователно, от решаващо значение, за да е осъществена материалноправната предпоставка за прекратяване на трудовоправната връзка на това основание, е обективният здравен статус на лицето, преценен с оглед списъка от заболявания по чл.2 от Наредба №4/2016 г. и удостоверен от компетентно медицинско лице. Нито чл.215, ал.1, т.3 ЗПУО, нито Наредбата изискват произнасяне на ТЕЛК/НЕЛК, но това не изключва възможността в някои случаи заболяването да е установено по този начин - с решение на специализирания медицински орган.

За разлика от специалната норма на чл.215, ал.1, т.3 ЗПУО, общото основание за прекратяване на трудовия договор по чл.325, ал.1, т.9 КТ поначало цели закрила здравето на работещия и предвижда, че по инициатива на всяка от страните трудовият договор се прекратява без предизвестие при невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, която е довела до трайно намалена неработоспособност (инвалидност), или по здравни противопоказания въз основа на заключение на ТЕЛК. Решението на медицинския орган трябва да е влязло в сила преди връчването на заповедта за уволнение. Прекратяването не се допуска, ако при работодателя има друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя и той е съгласен да я заеме. Фактическият състав на основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ не е осъществен, когато невъзможността на работника/служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена неработоспособност или по здравни противопоказания, не е установена със заключение на ТЕЛК, която е специализираният медицински орган, установяващ тази невъзможност – че работникът или служителят обективно не е в състояние да изпълнява задълженията си по трудовото правоотношение, респ. че конкретна длъжност е противопоказна за здравето на лицето.

Сравнителният анализ на чл.215, ал.1, т.3 ЗПУО и чл.325, ал.1, т.9 КТ сочи, че макар да уреждат различни фактически състави в съотношение на специална към обща разпоредба, и в двата случая прекратяването на трудовото правоотношение е обусловено от настъпила невъзможност да се изпълнява съответната длъжност по медицински причини, свързани със здравното състояние на лицето и установени с медицинско заключение на компетентен здравен орган. В този смисъл, макар да са приети с различна законодателна цел и да имат по-различно приложно поле и предпоставки, двете уредби не са изначално алтернативни и взаимно изключващи се. Това се вижда в случаите, когато медицинското заключение за заболяването на лицето, заемащо длъжност на педагогически специалист, се съдържа в решение на ТЕЛК/НЕЛК и за прекратяването на трудовия договор работодателят се позовава на удостовереното за болестта в този документ, вкл. и на приетото относно възможността служителят да изпълнява трудовите си функции, свързани с образователния процес на деца и ученици. В такава хипотеза, елементите на нормите на чл.215, ал.1, т.3 ЗПУО и чл.325, ал.1, т.9 КТ следва да се разглеждат във взаимовръзка, доколкото въпросът за заболяването с конкретните му признаци и дали попада в обхвата на чл.2 от Наредба №4/2016 г., се удостоверява (или би следвало) с решението на ТЕЛК/НЕЛК. От тази гледна точка, когато за прекратяване на трудовия договор с педагогически специалист работодателят е посочил в заповедта основанията по чл.325, ал.1, т.9 КТ и чл.215, ал.1, т.3 ЗПУО и е изложил факти, че наличието на заболяване по чл.2 от Наредба № 4/2016 г. и невъзможността лицето да изпълнява длъжността си са установени с решение на ТЕЛК/НЕЛК, то за законосъобразността на уволнението и при двата фактически състава, решението следва да е влязло в сила към датата на връчване на заповедта.

Не на последно място следва да се посочи, че при избора на основание за прекратяване на трудовия договор работодателят трябва да посочи ясно, точно и изчерпателно белезите му – фактите, които са настъпили и са довели до необходимостта да се прекрати договора. Това изискване произтича от принципа за законоустановеност на основанията за прекратяване на трудовия договор, който изключва разширителното им тълкуване. Кодексът на труда, към който препраща и чл.215, ал.3 ЗПУО, не съдържа забрана работодателят да избере едно или повече основания, на които с една и съща заповед да прекрати трудовия договор. В този случай, прекратяването на повече от едно основание посочени в заповедта ще бъде законно по отношение на тези, които са налице и незаконно по отношение на основанията, които не са установени да са налице. Доказателствената тежест да установи наличието им е за работодателя.

По съществото на касационната жалба Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд е приел за установено, че ищцата е работила на длъжността „старши учител в начален етап на основно образование“ в ответното ОУ „Васил Левски“. Със заповед № 478/17.09.2018 г., връчена при условията на отказ, трудовото й правоотношение е прекратено, считано от същата дата. В заповедта са посочени като основания за прекратяване на договора - „чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ, вр. с чл.215, ал.1, т.3 ЗПУО и чл.2, т.1 от Наредба №4/2016 г.”, а като причини – обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, тъй като лицето страда от „рецидивиращо депресивно разстройство”, установено с ЕР на НЕЛК №056/31.05.2018 г., което заболяване съгласно чл. 215, ал. 1, т. 3 ЗПУО и Наредба № 4/24.10.2016 г. за заболяванията и отклоненията, които застрашават живота и здравето на децата и учениците, е пречка за заемане длъжността на педагогически специалист. Работодателят е вписал в заповедта, че в училището няма друга подходяща длъжност, на която да се преназначи служителката с оглед здравословното й състояние.

По делото е установено, че с ЕР № 3888/202/20.12.2017 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Търговище” АД – [населено място] ищцата е преосвидетелствана с 66% трайно намалена работоспособност за срок от 2 години и с водеща диагноза - „Рецидивиращо депресивно разстройство”, със сегашен депресивен епизод - умерено тежък, довел до умерена социална дезадаптация. В ЕР на ТЕЛК като противопоказни условия на труд са посочени - тежък физически труд, нервно психично пренапрежение, нощен труд, неблагоприятен микроклимат. Дадено е заключение, че „лицето може да работи като старши учител - начален учител”. Решението е обжалвано и с ЕР№ 0469/31.05.2018 г. на НЕЛК – специализиран състав по психични болести е отменено в частта за трудовата препоръка, като е прието, че ищцата „не може да работи като старши учител – начален етап” в острия стадий на заболяването, за какъвто сочат данните в решението на ТЕЛК. Ищцата е обжалвала решението на НЕЛК, като административното производство е било висящо към датата на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция.

При тези данни въззивният съд е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като фактическият състав на посоченото от работодателя основание по чл.325, ал.1, т.9 КТ не се е осъществил към датата на връчване на заповедта. Посочено е, че предпоставките по чл.325, ал.1, т.9 КТ се свързват с обективната невъзможност на работника или служителя за изпълнение на работата поради болест, довела до трайно намалена работоспособност или поради здравни противопоказания, които се установяват по съответния ред, в случая - с решение на ТЕЛК. Липсата на влязло в сила решение на здравните органи, с което да е установено, че заболяването на ищцата съставлява пречка тя да работи като учител, обуславя незаконност на уволнението. С тези мотиви претенциите по чл.344, ал.1, т.1 - т.3 КТ са счетени за основателни и са уважени.

С оглед дадения отговор на въпросите, по които е допуснато касационното обжалване, въззивното решение като краен резултат е правилно, макар и не изцяло по изложените съображения.

Касаторът е изложил доводи, че въззивният съд не е съобразил императивната норма на чл.215, ал.1, т.3 ЗПУО и чл.2, т.2 от Наредба № 4/2016 г., установяващи забрана длъжността педагогически специалист да се заема от лице, страдащо от заболяване от групата на афективните разстройства, с каквото заболяване според него в посочените решения на ТЕЛК и НЕЛК е диагностицирана ищцата. Действително, по делото съдът не е обсъдил, че освен общото основание по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ, работодателят се е позовал в заповедта и на специалното основание за прекратяване на трудовия договор по чл.215, ал.1, т.3 ЗПУО, вр. с чл.2 от Наредба № 4/2016 г. Както се посочи в отговора на правните въпроси, макар с двете уредби (чл.215, ал.1, т.3 ЗПУО и чл.325, ал.1, т.9 КТ) законодателят да преследва различна цел и да защитава различен интерес, в хипотези като настоящата те не са взаимно изключващи се, още повече щом заповедта съдържа обстоятелства и за двете основания. Фактическите им състави следва да се разглеждат във взаимовръзка, като преценката за правното значение на общите им елементи не може да е различна. Работодателят има възможност да избере да прекрати трудовото правоотношение самостоятелно на всяко от посочените в заповедта основания, или и на двете (както е в случая), когато като факти в заповедта се сочат - заболяване по чл.2, т.2 от Наредба № 4/2016 г. и невъзможността лицето да изпълнява трудовите си задължения като педагогически специалист, удостоверени в решения на ТЕЛК/НЕЛК и липса на друга подходяща за служителката работа в училището.

В случая, правилно въззивният съд е приел, че не са налице елементите от фактическия състав на основанието по чл.325, ал.1, т.9 КТ, тъй като по делото е безспорно установено, че решението на специализирания медицински орган не е влязло в сила към момента на прекратяване на трудовия договор - датата на връчване на оспорената заповед.

Допълнително следва да се посочи, че не е доказано и основанието по чл.215, ал.1, т.3 ЗПУО, вр. с чл.2, т.2 от Наредба №4/2016 г. Вярно е, че Наредбата създава по-облекчен ред (чл.3 – чл.5) за удостоверяването на заболяванията и отклоненията, които застрашават живота и здравето на децата и учениците и представляват пречка за заемане длъжност на педагогически специалист, но не е изключена възможността това да стане и с решение на друг компетентен медицински орган, какъвто безспорно е ТЕЛК/НЕЛК. Установяването с решение на ТЕЛК/НЕЛК на здравния статус на ищцата, респ. на обстоятелството, че тя е със заболяване от вида на посочените в чл. 2, т. 2 от Наредба № 4/2016 г., което е обективна пречка да изпълнява длъжността си на педагогически специалист, предпоставя решението да е влязло в сила. Тогава официалната му удостоверителна сила на медицински документ и на административен акт е задължителна за съда, като го обвързва да приеме и зачете удостоверените обстоятелства, в т.ч. и експертната препоръка. Ако решението на ТЕЛК/НЕЛК не удостоверява по посочения обвързващ начин медицинския въпрос, че служителят боледува от болест по чл.2 от Наредбата, работодателят не може да се позовава само на диагнозата на даденото заболяване (няма такава медицинска компетентност) за да прекрати договора на специалното основание по чл.215, ал.1, т.3 ЗПУО. Във всички случаи правнорелевантният момент, към който се преценява законността на прекратяването на трудовия договор (съществувало ли е потестативното право на работодателя и надлежно упражнено ли е то), е връчването на заповедта за уволнение или предизвестието за това, както правилно е посочил и въззивният съд. Предвид изложеното, никое от двете посочени в оспорената заповед уволнителни основания не се е осъществило към датата на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция (чл.235, ал.2 ГПК), поради което правилно с въззивното решение са уважени исковете на служителката за отмяна на уволнението, за възстановяването й на заеманата длъжност и за заплащане на обезщетение за времето на незаконното й уволнение.

При този изход на делото, на основание чл.38, ал.2 ЗА касаторът следва да бъде осъден да заплати на адвоката – пълномощник на ответницата по касационната жалба, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1 141.68 лв. (съгласно приложения списък) за осъществената процесуална защита и представителство пред касационната инстанция.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 117 от 15.07.2019 г., постановено по възз.гр.д. № 175/2019 г. по описа на Окръжен съд – Търговище.

ОСЪЖДА ОУ „Васил Левски“ – [населено място], [община], ЕИК-000867681, на основание чл.38, ал.2 ЗА да заплати на адв.Л. И. И. от АК – Търговище, с ЕГН – [ЕГН], разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на сумата 1 141.68 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.