Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 04 Април 2022

Прекратяване на иск за закриване на ЕООД след плащане на данъчни задължения

Върховен касационен съд · 04 Април 2022

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

НАП предявява иск за прекратяване на дружество заради неплатени публични задължения на неговия едноличен собственик. В хода на производството пред Върховния касационен съд задълженията са изцяло платени и запорът върху дяловете е вдигнат. Съдът обезсилва постановените решения и прекратява делото като недопустимо.

Какво приема съдът

Искът за прекратяване на търговско дружество по чл. 231, ал. 3 ДОПК е допустим само при висящо изпълнително производство; ако публичните задължения бъдат платени и запорът отменен, искът става недопустим.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

прекратяване на дружествопублични задълженияНАПзапор върху дялобезсилване на решение

Текстът на акта

Ключови фрази

Изпълнение върху дял на ограничено отговорен съдружник * Обезсилване на решение * недопустим съдебен акт

Р Е Ш Е Н И Е
№ 24
София ,15.04. 2022 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия , Второ отделение , в съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

при секретаря Александра Ковачева

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т . д. № 2487/2020 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Смак” ЕООД, [населено място] срещу решение № 239 от 11.08.2020 г. по в. т. д. № 81/2020 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Пловдивски окръжен съд решение № 651 от 27.11.2019 г. по т. д. № 505/2019 г. С първоинстанционния акт е уважен предявеният от Национална агенция за приходите, Териториална дирекция - Пловдив иск с правно основание чл. 231, ал. 3 ДОПК за прекратяване на дружеството-касатор.

В касационната жалба са изложени подробни съображения за неправилност на въззивното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Оплакванията на касатора касаят извода на въззивния съд, че изявлението до длъжника за прекратяване на участието му като съдружник в дружеството е връчено надлежно и че с представената по делото обратна разписка е установено връчване именно на това изявление.

С определение № 60575 от 16.11.2021 г. по настоящото дело касационното обжалване е допуснато поради вероятността въззивното решение да е недопустимо предвид представените доказателства за прекратяване на изпълнителното производство, т. е. за настъпил след постановяване на акта факт, имащ значение за допустимостта на предявения иск.

Ответникът по касация – Национална агенция за приходите, Териториална дирекция - Пловдив – моли за оставяне на касационната жалба без уважение като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 09.12.2020 г. С последваща молба вх. № 68105 от 27.10.2021 г. агенцията признава факта, че публичните задължения са изцяло погасени и са отписани.

Върховен касационен съд – състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от Национална агенция за приходите, Териториална дирекция - Пловдив иск с правно основание чл. 231, ал. 3 ДОПК за прекратяване на „Смак” ЕООД, [населено място], въззивният съд е приел за доказани всички предпоставки за прекратяване на търговското дружество, визирани в тази разпоредба, а именно: наличие на висящо изпълнително дело на публичен изпълнител при Национална агенция за приходите, Териториална дирекция - Пловдив с предмет публични вземания към длъжника К. Г. К.-едноличен собственик на капитала на ответното търговско дружество; вписан запор върху притежаваните от длъжника дялове в това дружество; изявление на публичния изпълнител до търговското дружество за прекратяване участието на длъжника в него; изтекъл 3-месечен срок от връчване на изявлението до предявяването на иска; дружеството не е изплатило по сметка на публичния изпълнител припадащата се на съдружника-длъжник част от имуществото, определена по реда на чл. 125, ал. 3 ТЗ и вземането не е удовлетворено.

Като неоснователно решаващият състав е преценил оплакването във въззивната жалба за недоказаност наличието на задължения на едноличния собственик на капитала на ответното дружество предвид обстоятелството, че не е представен акт за установяване на публични задължения, като е приел, че съгласно разпоредбите на ДОПК не във всички случаи на публични задължения е необходимо издаването на такъв акт.

Изцяло е споделен и изводът на първата инстанция, че изявлението за прекратяване участието на длъжника-съдружник в ответното дружество е връчено съгласно приложимата в случая законова норма (чл. 29, ал. 3 ДОПК) – с обратна разписка, надлежно оформена и получена от конкретно посочено лице, намиращо се в офиса на дружеството на адреса му на управление. За доказан от отбелязването върху самата разписка е приет и фактът, че с нея е връчено именно изявлението на публичния изпълнител за прекратяване участието на длъжника-съдружник в ответното търговско дружество.

Настоящият състав, съобразявайки настъпилите в хода на процеса факти, намира, че въззивното решение е недопустимо поради недопустимост на предявения иск.

Абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на конститутивния иск за прекратяване на търговско дружество с ограничена отговорност по реда на чл. 231, ал. 3 ДОПК, е наличието на висящо принудително изпълнение , предприето за събиране публичните задължения на съдружник в това дружество и насочено върху стойността на дела му в него. Само при наличието на висящо изпълнително производство законът овластява публичния изпълнител да предяви този иск. Прекратяването на принудително изпълнение срещу длъжника-съдружник има за последица съответно недопустимост на предявения иск и на образуваното въз основа на него съдебно производство.

В посочения смисъл е и последователната практика на ВКС – решение № 60 от 10.07.2012 г. по т. д. № 134/2012г. на І т. о., решение № 146 от 07.11.2013 г. по т. д. № 1041/2012 г. на І т. о., определение № 733 от 11.12.2009 г. по ч. т. д. № 811/2009 г. на ВКС, ІІ т. о. и др., споделена и от настоящия състав в решение № 76 от 10.07.2014 г. по т. д. № 2163/2013 г. и решение № 104 от 10.07.2014 г. по т. д. № 2144/2013 г. Макар да е създадена по приложението на чл. 517, ал. 3 ГПК и чл. 398б, ал. 3 ГПК (отм.), тази практика е приложима и за чл. 231, ал. 3 ДОПК, тъй като се касае за аналогична правна уредба.

В случая, от представените по делото доказателства – Постановление изх. № С210016-024-0018068 от 11.06.2021 г. на Публичен изпълнител София Т.-Я. при Национална агенция за приходите, Териториална дирекция - Пловдив и удостоверение изх. № 160202100117437 от същата дата – се установява, че понастоящем публичните задължения на длъжника К. Г. К.-едноличен собственик на капитала на ответното търговско дружество „Смак“ ЕООД са погасени и запорът върху притежаваните от него дялове е отменен. Този факт е признат изрично и в депозираната от агенцията-ищец молба вх. № 68105 от 27.10.2021 г. Съобразно разпоредбата на чл. 225, ал. 2 във връзка с ал. 1 ДОПК, от постановената от публичния изпълнител служебна отмяна на запора върху дяловете от капитала на ответното дружество следва, че принудителното изпълнение срещу техния притежател е прекратено. Или, отпаднала е една от абсолютните процесуални предпоставки за допустимостта на иска по чл. 231, ал. 3 ДОПК, за наличието на които съдът е длъжен да следи служебно във всяко положение на делото. Оттук и изводът, че искът е недопустим, което обуславя съответно недопустимост и на постановеното по него решение. Ето защо, на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК, същото подлежи на обезсилване, а производството по посочения иск – на прекратяване.

Поради недопустимостта на въззивното решение изложените в касационната жалба оплаквания за неговата неправилност не следва да бъдат обсъждани.

При посочения изход на спора, доколкото производството по делото е прекратено поради настъпила недопустимост на иска в резултат от действията на едноличния собственик на капитала на търговското дружество-касатор (ответник по иска), предприети едва след подаване на касационната жалба (погасяване на публичните задължения), на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, в полза на агенцията-ищец следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство в размер на сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 ЗПП и чл. 23, т. 4 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 4 във връзка с чл. 270, ал. 3 ГПК

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 239 от 11.08.2020 г. по в. т. д. № 81/2020 г. на Пловдивски апелативен съд.

ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от Национална агенция за приходите, Териториална дирекция - Пловдив иск с правно основание чл. 231, ал. 3 ДОПК за прекратяване на „Смак” ЕООД, [населено място], ЕИК[ЕИК].

ОСЪЖДА „Смак” ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „4-ти януари“ № 36, ет. 4, ап. 6 да заплати на Национална агенция за приходите, Териториална дирекция - Пловдив , [улица] юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 100 (сто) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.