Прехвърляне на права по предварителен договор и погасителна давност

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50090

гр.София, 19.06.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева

при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3395 по описа за 2022 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. П. В. и В.

Д. М. срещу решение № 101 от 29.04.2022 г., постановено по в. гр. д. № 68 по описа за 2022 г. на Сливенския окръжен съд, втори въззивен граждански състав, с което е отменено решение № 9 от 13.02.2019 г. по гр. д. № 97 по описа за 2018 г. на Районен съд-Котел, и вместо него е постановено друго решение за отхвърляне на предявения от касаторите иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения на 25.12.2007 г. между Н. Б. Н. като купувач и Ц. Т. Х. като продавач-обещател предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, възстановени с решение № ПР 33/22.12.2007 г. на ОСЗ-Котел, представляващи ПИ с № 092001 по плана на [населено място], [община], област С., местност Алчак, с площ от 41,266 кв.м. и ПИ с № 000373 по плана на [населено място], [община], Област С., с площ от 237,834 кв. м.

Касаторите твърдят, че решението на Сливенския окръжен съд е неправилно

поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Молят то да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предварителният договор да бъде обявен за окончателен.

Ответницата по касационната жалба Ц. Т. Х. я оспорва.

Счита, че искът с правно основание чл.19, ал.3 от ГПК е погасен по давност. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:

Касационната жалба срещу решението на Сливенския окръжен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с цена 26 900 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение №50137 от 10.03.2023 г. по настоящото дело по следните въпроси:

1.При сключване на договор за цесия на правата на купувач по предварителен

договор за покупко-продажба на недвижим имот следва ли правото по чл.19, ал.3 от ЗЗД да бъде изрично описано в договора за цесия като самостоятелно право, за да бъде прехвърлено и за да бъде третото лице-цесионер процесуално легитимирано да води иск по реда на чл.362 и сл. от ГПК срещу предварителния продавач?

2.Какво право на вземане се прехвърля при замяна на страна по предварителен

договор за покупко-продажба на недвижим имот чрез цесия между предварителния купувач и третото лице-цесионер и потестативното право по чл.19, ал.3 от ЗЗД част ли е от съдържанието на това вземане в този случай?

Отговорите на тези въпроси произтичат от смисъла на разпоредбата на чл.19, ал.3 от ЗЗД и характера на правото, което купувачът по предварителния договор придобива. Целта на тази норма е неизпълнението на задължението да се сключи окончателен договор да бъде преодоляно посредством постановяване на съдебно решение. Неизпълнението поражда преобразуващото право на другата страна едностранно, без съгласие на насрещната страна, чрез предявяване на иск, да доведе до правна промяна, която се състои в учредяване или прехвърляне на права. Правото по чл.19, ал.3 от ЗЗД няма строго личен характер и може да бъде прехвърляно. Съответно прехвърлянето на правото на купувача по предварителния договор да сключи окончателен договор имплицитно включва в себе си и потестативното право да се предяви иск пред съда за обявяване на предварителния договор за окончателен/ решение № 1667 от 26.7.1956 г. по гр.д. № 3369/56 г. на IV ГО на Върховния съд/. Не е необходимо изрично в договора за цесия да се посочва, че се прехвърля и преобразуващото право по чл.19, ал.3 от ЗЗД.

При тези отговори на поставените въпроси по съществото на спора и по оплакванията в касационната жалба се констатира следното:

Производството по делото е образувано по подадена на 1.3.2018 г. искова молба на М. П. В. и В. Д. М. срещу Ц. Т. Х. за обявяване на гореописания предварителен договор от 25.12.2007 г. за окончателен. Ищците са заявили, че са правоприемници на купувача по предварителния договор по силата на договор за цесия от 21.08.2012 г. В т.1.1 от този договор Н. Б. Н. е прехвърлил на ищците срещу цена от 20 000 лв. вземането си по предварителния договор.

В отговора на исковата молба Ц. Т. Х. е възразила, че предявеният иск е недопустим, тъй като с влязло в сила решение по гр. д. №531 по описа за 2012 г. на Районен съд-Котел същият иск е отхвърлен и е налице сила на пресъдено нещо. Оспорила е упълномощаването на Д. М. за сключване на предварителния договор и освен това е предявила възражение за изтекла петгодишна погасителна давност.

С решение № 9 от 13.02.2019 г. по гр. д. № 97 по описа за 2018 г. на Районен съд-Котел предварителният договор е бил обявен за окончателен. Първоинстанционното решение е било обезсилено с решение № 81 от 27.05.2019 г. по в. гр. д. № 199 по описа за 2019 г. на Сливенския окръжен съд, тъй като с влязло в сила решение № 60 от 27.08.2015 г. по гр. д. № 531/2012 г. по описа на Районен съд-Котел същият спор вече е бил разрешен и искът е отхвърлен поради липса на представителна власт за сключване на предварителния договор и прехвърляне на собствеността преди завеждане на исковата молба с дарение от 14.06.2012 г. Дарението обаче е било обявено за относително недействително по отношение на ищците на основание чл.135 от ЗЗД с решение № 39 от 30.06.2016 г. по гр.д. № 85 по описа за 2014 г. на Районен съд-гр. Котел. Решението на въззивния съд за обезсилване на първоинстанционното решение по иска с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД е било отменено от ВКС с решение № 29.06.2020 г. по гр. д. №3976/ 2019 г. на IV ГО, понеже мотивите на предходното решение не се ползват със сила на пресъдено нещо. При новото разглеждане на делото Сливенският окръжен съд е постановил на 7.12.2020 г. решение по в. гр. д. № 345 по описа за 2020 г. за отмяна на първоинстанционното решение и за отхвърляне на предявения иск, но това въззивно решение е било обезсилено с решение № 1 от 2.2.2022 г. по гр. д. №1584 по описа за 2021 г. на III ГО на ВКС. При повторното връщане на делото за ново разглеждане е постановено обжалваното в настоящото производство решение № 101 от 29.04.2022 г. по в. гр. д. № 68 по описа за 2022 г. на Сливенския окръжен съд, втори въззивен граждански състав, с което първоинстанционното решение е отменено и искът е отхвърлен. Сливенският окръжен съд е приел, че предварителният договор обвързва цедента и ответницата, макар към момента на сключването му пълномощникът да не е имал учредена от ответницата представителна власт. Мнимо представляваната ответница обаче е потвърдила договора, тъй като е приела изпълнението по него чрез получаване на дължимата продажна цена. Счел е, че договорът за цесия е действителен, но с него не е уговорено прехвърляне на правото да бъде обявен предварителният договор за окончателен. След като правото по чл.19, ал.3 от ЗЗД не е прехвърлено на ищците-цесионери и то не е принадлежност по смисъла на чл.99, ал.2 от ЗЗД на прехвърлените права, те не са активно материалноправно легитимирани по сключения предварителен договор. Затова искът за обявяване на предварителен договор за окончателен е неоснователен. Този довод на въззивния съд противоречи на дадените разрешения на поставените въпроси. Прехвърлянето на правото да се иска от другата страна сключване на окончателен договор включва в себе си и правото на предявяване на иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД пред съда. Искът обаче следва да бъде отхвърлен на друго основание. В отговора на исковата молба Ц. Т. Х. е повдигнала своевременно възражение, че искът за обявяване на предварителния договор за окончателен е погасен по давност. Правото да се иска обявяване на предварителния договор за окончателен се погасява с петгодишна давност съгласно чл.110 от ЗЗД. В договора не е предвиден срок за изпълнение на задължението на продавача за прехвърляне по нотариален ред на процесните имоти и в този случай според чл.114 от ЗЗД давността започва да тече от момента на сключването му на 25.12.2007 г./ решения № 687 от 30.06.1997 г. по гр. д. № 821/1997 г. на II ГО, № 286 от 28.09.2011 г. по гр. д. № 1055/2010 г. на III ГО, № 72 от 6.3.2012 г. по гр. д. № 443/2011 г. на IV ГО на ВКС и др./. Със завеждане на исковата молба на 17.10.2012 г. по гр. д. № 531 по описа за 2012 г. на Районен съд-Котел давността спира да тече по силата на чл.115, б. „ж“ от ЗЗД, но това дело е приключило с решение за отхвърляне на иска с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД. При тази хипотеза в съответствие с чл.116, б. „б“ от ЗЗД се смята, че няма спиране, тоест- отпада с обратна сила ефектът на спирането на давността и се осуетява прекъсването на давността. В този смисъл е както теорията/Витали Таджер „Гражданско право на НРБ. Обща част“, дял II издание на „Наука и изкуство“ от 1973 г., стр.371, М. П., „Гражданско право. Обща част“ издание на „Софи-Р“ от 2002 г., стр.665/, така и практиката на ВКС, съдържаща се в решение № 452 от 20.05.2005 г. по т. д. № 748/2004 г., ТК, II ТО, решение № 170 от 11.04.2012 г. по гр. д. № 961/2011 г. на I ГО и др./. Следователно спирането на давността по гр. д. № 531/2012 г. вече не се зачита, петгодишната давност, започнала да тече на 25.12.2007 г., е изтекла на 25.12.2012 г. и към момента на завеждане на исковата молба по настоящото дело/1.3.2018 г./ искът за обявяване на предварителния договор за окончателен е погасен по давност.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че решението на Сливенския окръжен съд трябва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора касаторите дължат на Ц. Т. Х. 400 лв. разноски за касационното производство.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България,

Гражданска колегия, Трето отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 101 от 29.04.2022 г., постановено по в. гр. д. № 68 по описа за 2022 г. на Сливенския окръжен съд, втори въззивен граждански състав.

ОСЪЖДА М. П. В.-[ЕГН], и В. Д. М.-[ЕГН], да заплатят на Ц. Т. Х.-[ЕГН], 400/четиристотин/ лв. разноски за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: