Намаляване на съпричиняването при возене при неправоспособен шофьор

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * застрахователно обезщетение за неимуществени вреди * съпричиняване

Р Е Ш Е Н И Е

№ 222

Гр. София, 28.07.2025 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

при участието на секретаря Силвиана Шишкова

като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова

т. д. № 760/2024 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Надежда М. А. и О. А. А., двамата от [населено място], общ. К., чрез процесуален пълномощник, против решение № 1343 от 22.11.2023 г., постановено по в. гр. д. № 1151/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна в обжалваната осъдителна част и потвърждаване в обжалваната отхвърлителна част на решение № 260325 от 20.02.2023 г. по гр. д. № 10510/2018 г. на Софийски градски съд, като краен резултат предявените от настоящите касатори срещу „Застрахователно дружество „Бул Инс““ АД обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на техния син – Б. О. А., настъпила при ПТП на 02.06.2016 г., са отхвърлени за разликата над 84 000 лв. до 150 000 лв. – за Надежда А., и за разликата над 70 000 лв. до 150 000 лв. – за О. А., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 13.03.2018 г., до окончателното им плащане.

Касационното обжалване на решението в посочените части е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос относно приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и критериите, въз основа на които съдът установява съпричиняване на вредоносния резултат и съответно неговия размер.

В касационната жалба се излага, че въззивното решение страда от материалноправна и процесуалноправна незаконосъобразност и е необосновано – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди въззивният съд не е съобразил задължителните указания по приложението на чл. 52 ЗЗД, дадени в ППВС № 4/1968 г.; не е обсъдил в нужната степен всички събрани по делото доказателства и конкретни обективно съществуващи факти, имащи значение за справедливия размер на обезщетенията, в резултат на което същите са значително занижени. Навеждат се оплаквания за неправилна преценка и на установените по делото факти, относими към спора за наличието на принос на пострадалия за осъщественото увреждане и неговия размер, основани както на механизма на произшествието, така и на липсата на доказателства относно приетото от въззивния съд съгласие на пострадалия да пътува в автомобил, управляван от неправоспособен водач. Прави се оплакване и за необоснованост на решението поради липса на изложени мотиви относно определяне размера на приноса на пострадалия от 30 %, който се сочи като изключително висок. Моли се за отмяна на въззивното решение в обжалваните части и за постановяване на друго, с което исковите претенции да бъдат уважени, чрез присъждане на още 66 000 лв. и 80 000 лв., съответно в полза на Надежда А. и на О. А., ведно със законната лихва, считано от 13.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумите, както и на сторените разноски за всички съдебни инстанции. В откритото съдебно заседание жалбата се поддържа и се моли за нейното уважаване.

Ответникът по касация „Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД и конституираният като трето лице – помагач на негова страна - Гаранционен фонд, чрез процесуалните си пълномощници, с писмени отговори са оспорили основателността на касационната жалба. В проведеното открито съдебно заседание поддържат становищата си и молят въззивното решение в обжалваните отхвърлителни части да бъде оставено в сила като правилно – законосъобразно и обосновано. Не претендират разноски.

Третото лице – помагач на страната на застрахователното дружество - А. Б. К., не е подало отговор на касационната жалба и не изразява становище в хода на процеса.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като съобрази данните по делото, както и оплакванията и доводите на страните във връзка с правилността на въззивното решение, съгласно разпоредбата на чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

За да постанови решението си, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 02.06.2016 г. около 23:40 ч. л. а. „Фолксваген“, модел „Голф“, с peг. [рег.номер на МПС] , управляван от С. М. У. (неправоспособен водач), извършил маневра „обратен завой“, излизайки от бензиностанция, и без да се увери, че няма да застраши движението, отнел предимството на движещия се в права посока л. а. „Опел“, модел „Вектра“, с peг. [рег.номер на МПС] , управляван от А. Б. К. (с превишена скорост, в пияно състояние и без правоспособност); с влязла в сила на 24.10.2019 г. и задължителна за гражданския съд присъда № 13/05.04.2018 г. по НОХД № 585/2017 г. по описа на Старозагорския окръжен съд водачът А. К. е признат за виновен, че при управление на посоченото МПС е нарушил правилата за движение по пътищата, като е управлявал МПС със скорост от 130 км/ч, и по непредпазливост и при независимо съпричиняване със С. У. е причинил телесни повреди и смърт на повече от едно лице (сред които и смъртта на Б. О. А.), като деянието е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 1,68 на хиляда и деецът управлявал без необходимата правоспособност, като случаят е особено тежък – престъпление по чл. 343, ал. 4 във вр. чл. 343, ал. 3, предл. 1, 4 и 5, б „б“, предл. второ във вр. с чл. 343, ал. 1, б „б“ и б „в“ във вр. чл. 342, ал. 1 НК.

При тези данни въззивният съд е намерил за неправилен извода на Софийския градски съд, че настъпването на процесното ПТП е изцяло по причина на осъщественото виновно и противоправно поведение от страна на водача на л. а. „Опел Вектра“, като е изключил наличието на независимо съизвършителство от страна на починалия водач на другия л. а. С. У., както и наличието на съпричиняване от страна на починалия син на ищците Б. А., изразяващо се в съзнателното поемане на риск при качването в автомобил, управляван от неправоспособен водач. Съдът е изложил съображения за наличие на независимо съизвършителство по смисъла на чл. 53 ЗЗД, доколкото мотивите на наказателния съд, постановил присъдата, кореспондират напълно с изводите на вещото лице по допуснатата САТЕ относно наличието на пряка причинно-следствена връзка между ПТП и извършената маневра от водача на л. а. „Фолксваген Голф“, който навлиза на пътя, без да осигури предимство на л. а. „Опел Вектра“, при липса на доказани знания и умения за управление на МПС, защото водачът е неправоспособен, и това е една от техническите причини за настъпване на ПТП.

За да приеме наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия А. въззивният съд е посочил, че водачът С. У. и всички пътници в автомобила (общо шест човека) са се познавали от деца, родени са в една и съща година, били са в обща компания и са живели в едно и също населено място – [населено място], където всички се познават, като тези факти изключват вероятността А. да не е знаел, че У. е неправоспособен водач на МПС, или показват продължила с години незаинтересованост (при установени от свидетелски показания данни, че и друг път са пътували с лек автомобил, управляван от У.). Именно поради това според въззивната инстанция починалият е имал възможността да узнае при проявена от него дължима грижа, че водачът на МПС, в което е пътувал, е неправоспособен, а като не е проявил тази нормална и дължима грижа, сам се е поставил в предвидим и реално очакван риск или в неговото неоправдано игнориране, да бъде превозван от неправоспособно лице и по този начин обективно е допринесъл за собственото си увреждане, последица от реализираното ПТП. Съдът не е кредитирал показанията на свидетелите Д. С. и Д. С. (увредени от същото ПТП като пътници в л. а. „Фолксваген Голф“) относно липсата на знание у пострадалия, че С. У. е бил неправоспособен водач, защото ги е счел за заинтересовани от изхода на делото по смисъла на чл. 172 ГПК, както и е взел предвид, че водачът и пътниците в л. а. „Фолксваген Голф“ са се познавали много добре от деца, живеели са в малко населено място и са били една обща компания.

По тези съображения въззивният съд е намерил възражението на застрахователя за съпричиняване на вредоносния резултат за напълно доказано, като с отбелязване, че преценява поведението на водача и на починалия, без да са изложени конкретни мотиви за формирането на тази преценка, е определил приноса на последния в размер на 30 %.

Относно обема на нанесените неимуществени вреди, като е обсъдил подробно заключенията на комплексната съдебно - психиатрична и психологическа експертиза, съгласно които негативните отражения върху психиката на майката са с една степен по-тежки от тези на бащата, както и събраните по делото гласни доказателства, въззивният съд е приел следното: Починалият е бил на 26 год., семеен, с едно дете, но живеел и споделял общ дом със своите родители; били задружно и сплотено семейство; починалият помагал активно на ищците, като ходел да работи в С.; родителите тежко преживели неочакваната му загуба, която дала неблагоприятно отражение на целия им живот, на емоционалното и психическо им състояние, предвид факта, че завинаги са лишени от възможността и правото да бъдат обичани и подкрепяни от него, а това неминуемо води до нервно-психически стрес, негативни изживявания и неочаквана промяна в стереотипа на изградения начин на живот на семейството; Надежда А. загубила желание за живот след смъртта на сина си и споделяла на хора от близкото им обкръжение, че ще се самоубие; смъртта на Б. се отразила изключително тежко и на бащата О. А. – според свидетелите „той не бил на себе си“; ищците се превърнали в „амортизирани хора“, изпаднали „в пълен срив“; като въпреки изминалото време скръбта им се задълбочавала, започнали да употребяват и лекарства за успокоение. При тези данни и посочвайки, че съобразява икономическата конюнктура в страната към м. юни 2016 г., както и възрастта на ищците (род. 1961 г. и 1967 г.), въззивният съд е споделил изводите на първата инстанция досежно размера на обезщетенията - 120 000 лв. за Надежда А. и 100 000 лв. за О. А., които е намалил съответно с установения принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

По правния въпрос относно приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, обусловил допускането на касационно обжалване, е налице трайно установена практика на ВКС, посочена от касаторите и служебно известна на съда, основана на даденото разрешение в ППВС № 17/1963 г., както на указанията в Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСТК, т. 7, която се споделя от настоящия съдебен състав.

Според нея, съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. Съпричиняване е налице, когато с поведението си пострадалият обективно способства за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване на обема на вредоносните последици. Съпричиняването обичайно се свързва с извършването на нарушение, но може да се изразява и в поемане на риска от настъпването на вредоносни последици или необоснованото му игнориране. Такова рисково поведение е пътуването в моторно превозно средство с водач, употребил алкохол, когато то е проява на съзнателен и свободно формиран избор на увредения, по отношение на когото е налице знание за този факт, или възможност за узнаването му при проявена нормална дължима грижа. Необходимо е приносът да е конкретен и доказан, а не предполагаем. Тежестта на доказване на приноса лежи върху позоваващата се на съпричиняването страна – делинквент или застраховател. За определяне на реалния принос следва да се съпоставят броят и тежестта на нарушенията, извършени от делинквента и от пострадалия, както и тяхното значение за причиненото увреждане. Указанията в Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, т. 7 са изцяло приложими и за случая, когато пострадалият е пътувал в МПС, управлявано от неправоспособен водач (в този смисъл са решенията по чл. 290 ГПК, постановени по т. д. № 1267/2018 г. на І т. о., т. д. № 1780/2019 г. на ІІ т. о., т. д. № 30/2020 г. на ІІ т. о., т. д. № 257/2021 г. на ІІ т. о., т. д. № 676/2024 г. на І т. о. и др.). В съответствие с указанията на цитирания акт на нормативно тълкуване, в решение № 139 от 28.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 1780/2019 г. на ІІ т. о. е прието, че за да бъде приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е достатъчно доказването само на възможността за узнаване от увредения, при проявена от него дължима грижа, че водачът на МПС, в което е пътувал, е неправоспособен.

С оглед гореизложеното, въззивното решение в обжалваните части се преценява като частично неправилно – необосновано и незаконосъобразно, тъй като е постановено в отклонение от практиката на ВКС относно определянето на действителния принос на пострадалото лице по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД като основание за намаляване на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.

Неоснователни са оплакванията на касаторите, че липсва пълно и главно доказване на релевантните към съпричиняването на увреждането факти от страна на застрахователя, доколкото от задължителната практика на ВКС става ясно, че поемане от страна на пътника на риска да бъде превозван от водач, за когото е налице забрана да управлява МПС, е налице не само когато той е знаел за наличието на този факт, но и когато при нормално проявена дължима грижа е имал възможността да го узнае. Ето защо се преценяват като правилни изводите на въззивния съд, основани на близките отношения между лицата, че като не е проявил нужната дължима грижа, пострадалият сам се е поставил в предвидим и реално очакван риск, респ. в неговото неоправдано игнориране, да бъде превозван от неправоспособен водач и по този начин обективно е допринесъл за собственото си увреждане.

Основателни са обаче оплакванията за неправилно определяне на размера на приноса на пострадалото лице и отчитането му в завишено спрямо действителното съотношение, при липса на изложени фактически и правни съображения в тази връзка. При уважаване на възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД въззивният съд не е извършил надлежна съпоставка между поведението на виновния водач и на пътника в л. а. „Фолксваген Голф“, с което е допуснал релевираните в жалбата пороци на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Трайно в практиката на касационната инстанция се приема, че при увреждане в резултат от ПТП и при липса на необичайни обстоятелства в поведението на пътника неговите действия и тези на виновния водач на МПС са несъпоставими, тъй като с активното си противоправно поведение водачът допринася в значително по-голяма степен за увреждането на пътника. Същевременно при отчитане от една страна на броя, тежестта и степента на опасност на нарушенията на правилата за движението по пътищата, извършени от делинквента С. У., а от друга страна – единствено наличието на обсъдения по-горе поет от пострадалия риск, съответно тяхното значение за причинените вреди, както и при съобразяване на обстоятелството, че в случая виновните водачи за смъртта на наследодателя на ищците са двама, настоящият съдебен състав намира, че приносът на пострадалия за настъпилото увреждане възлиза на 10 %, а не на 30 %, както е приел въззивният съд.

Оплакванията, свързани с неправилното приложение на чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на справедливото обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди, са неоснователни (касационният съд не е допуснал обжалване по относим към посочената разпоредба правен въпрос). В тази част обжалваното въззивно решение се преценява като обосновано и законосъобразно, постановено при спазване на указанията в задължителната съдебна практика и тази по чл. 290 ГПК относно критериите, които съдът следва да съобрази, определяйки обезщетението в съответствие с принципа на справедливост. Съставът на въззивния съд е отчел в пълна степен както конкретните установени по делото обстоятелства, касаещи обема на търпените от ищците душевни болки и страдания поради загубата на техния 26-годишен син, така и общите критерии, формиращи съдържанието на понятието „справедливо обезщетение“ с оглед обществено-икономическото състояние на обществото към момента на увреждането.

При редуциране по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД на правилно определените обезщетения с установения принос на пострадалия наследодател на ищците, в тяхна полза се дължат съответно – 108 000 лв. за Надежда А. и 90 000 лв. за О. А..

Предвид гореизложеното и на основание чл. 293 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно в частите, с които след отмяна на първоинстанционното решение искът на Надежда А. е отхвърлен за разликата над 84 000 лв. до 108 000 лв., а искът на О. А. е отхвърлен за разликата над 70 000 лв. до 90 000 лв., като вместо него следва да се постанови друго по същество, с което претенциите с правно основание чл. 432 КЗ да бъдат уважени в посочените размери, съответно от 24 000 лв. и 20 000 лв., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 13.03.2018 г. В останалата обжалвана част въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Тъй като въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е пререшил изцяло въпроса относно дължимостта на държавната такса и разноски за сметка на бюджета за първата инстанция, както и относно присъдените разноски за производството пред Софийски градски съд, решението в частта относно таксите и разноските за двете инстанции следва също да бъде отменено. „Застрахователно дружество „Бул Инс““ АД следва да бъде осъдено да заплати държавна такса за всички инстанции общо в размер на 11 990 лв., както и бюджетни разноски в размер на 1 023 лв. Дружеството следва да заплати на основание чл. 38 ЗАдв възнаграждение на процесуалния пълномощник на касаторите в размер на 4 569 лв. за въззивното производство (за първа и касационна инстанция не се претендира такова, видно от изявленията на пълномощника при устните състезания). В полза на ответника по касация следва да бъде присъдена сумата 6 672 лв. - разноски за предходните две инстанции.

Водим от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1343 от 22.11.2023 г. по в. гр. д. № 1151/2023 г. на Софийски апелативен съд в частите, с които след частична отмяна на решение № 260325 от 20.02.2023 г. по гр. д. № 10510/2018 г. на Софийски градски съд са отхвърлени предявените от Надежда М. А. и О. А. А. срещу „Застрахователно дружество „Бул Инс““ АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на техния син – Б. О. А., настъпила при ПТП на 02.06.2016 г., за разликата над 84 000 лв. до 108 000 лв. – за Надежда А., и за разликата над 70 000 лв. до 90 000 лв. – за О. А., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 13.03.2018 г., както и в частта относно присъдените такси и разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Застрахователно дружество „Бул Инс““ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на Надежда М. А., ЕГН [ЕГН], сумата 24 000 лв. – разлика над присъдените 84 000 лв. до общо дължимите 108 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на Б. О. А., настъпила при ПТП на 02.06.2016 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 13.03.2018 г. до окончателното погасяване на задължението.

ОСЪЖДА „Застрахователно дружество „Бул Инс““ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на О. А. А., ЕГН [ЕГН], сумата 20 000 лв. – разлика над присъдените 70 000 лв. до общо дължимите 90 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на Б. О. А., настъпила при ПТП на 02.06.2016 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 13.03.2018 г. до окончателното погасяване на задължението.

ОСЪЖДА „Застрахователно дружество „Бул Инс““ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на адв. Р. И. М. от САК сумата 4 569 лв. – адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв за въззивната инстанция.

ОСЪЖДА „Застрахователно дружество „Бул Инс““ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Върховния касационен съд, дължимите държавни такси за цялото производство в размер на 11 990 лв., както и бюджетни разноски в размер на 1 023 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1343 от 22.11.2023 г., постановено по в. гр. д. № 1151/2023 г. на Софийски апелативен съд, в останалите обжалвани части.

ОСЪЖДА О. А. А. с ЕГН [ЕГН] и Надежда М. А. с ЕГН [ЕГН] да заплатят на „Застрахователно дружество „Бул Инс““ АД разноски в размер на 6 672 лв.

Решението е постановено при участието на трети лица помагачи - А. Б. К. и Гаранционен фонд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: