Допустимост на делба при несъответствие между регулация и граници на собственост

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50031

София, 26.04.2023 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

при секретаря Д. Т., като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 1835 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. П. Т., чрез пълномощника му адвокат М. Д., против решение № 260025 от 14.02.2022 г., постановено по гр. д. № 1274 по описа за 2019 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е обезсилено решение № 1294 от 5.04.2019 г. по гр. д. № 20471/2017 г. на Районен съд - Пловдив (за допускане на съдебна делба на дворно място цялото от 1875 кв. м., представляващо УПИ *-* в кв. 68 по плана на [населено място], одобрен със Заповед № АБ-45/20.08.1992 г., ведно с дворно място с площ от 200 кв. м., съставляващо поземлен имот 442 в кв. 68, който поради допусната грешка в кадастралната основа на действащия план на [населено място] е обособен като нов имот пл. № * в кв. 68 в рамките на УПИ *-* в кв. 68 по плана на [населено място] между съделителите и при права в съсобствеността: С. П. Т. – 1200.60/1875 ид. ч., С. С. С. и С. Н. С. – 474.40/1875 ид. ч. в режим на СИО и Д. С. П. и Д. С. П. – 200/1875 ид. ч. в режим на СИО), като е прекратено делбеното производство.

Отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК са подали Д. С. П. чрез пълномощника си адвокат С. Д. и Д. С. П. чрез пълномощника си адвокат С. А., в които оспорват касационната жалба и претендират възстановяване на направените по делото разноски.

С. С. С. и С. Н. С. не са изразили становище по касационната жалба.

С определение № 50472 от 6.12.2022 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК с цел преценка дали не е очевидно неправилен извода на съда, че иска за делба е недопустим като преждевременно предявен и следва да се предяви след като ПИ * бъде включен в УПИ *-* чрез изменение на действащия подробен устройствен план, като е посочено, че преценката следва да се извърши като се съобрази, че предмет на делбата е един поземлен имот, за който се твърди, че една част е урегулирана с УПИ *-*, а друга част е заснета като самостоятелен ПИ * и съобразно правното действие на дворищно-регулационен план одобрен по ЗТСУ-отм. и правното действие на подробен устройствен план по ЗУТ, включително и за заварените от ЗУТ действащи регулационни планове и как урегулирането се отразява на правата в съсобствеността в хипотеза, в която за част от един имот е отреден урегулиран поземлен имот, а друга част е заснета като самостоятелен имот.

Данните по делото са следните:

Искът за делба е предявен от С. П. Т., като съсобствеността е основана на следните твърдения: дворното място от 1675 кв. м., съставляващо УПИ *-* в кв. 68 и дворно място, съставляващо поземлен имот 442 в кв. 68 с площ от 200 кв. м. е било едно цяло, собственост на С. К. А.. През 1964 г. С. К. А. е продал на Г. Е. Гетков 1292/1442 ид. ч. от дворно място, съставляващо парцел *-* по плана на селото към този момент. През 1999 г. наследникът на Г. Г. – Х. Г. е признат за собственик на 308/1660 ид. ч. от имот пл. № *, за който е отреден парцел * в кв. 68. През 1999 г. С. и С. Събчеви придобиват собственост върху 474.40 ид. ч. от парцел *-* в кв. 68. С влязло в сила решение по гр. д. № 3151/1999 г. на Районен съд - Пловдив е признато за установено по отношение на Х. Г. Г. и С. С. С., че към момента на влизане в сила на действащия регулационен план от 1992 г. С. К. А. е бил собственик на 200/1800 ид. ч. от парцел *-* и че е допусната грешка в кадастралната основа на действащия регулационен план, изразяваща се в обособяване на нов имот пл. № * в кв. 68 в рамките на парцел *-* в кв. 68. Д. С. П. е закупил през 2015 г. поземлен имот * с площ от 200 кв. м. През 2017 г. ищецът е закупил от наследниците на Х. Г. Г. 1200.60/1675 ид. ч. от УПИ *-* и построените в него двуетажна масивна сграда и две стопански сгради-навес.

Отговор на исковата молба са подали Д. С. П., С. С. С. и С. Н. С., които са се явили и в първото по делото заседание, като не са оспорили наличието на съсобственост, а само иска за делба, тъй като всеки съсобственик може реално да ползва правата си.

Първоинстанционният съд е приел, че е безспорно между страните, а се установява и от писмените доказателства, че: УПИ *-* по регулационния план на селото, одобрен със Заповед № АБ-45/20.08.1992 г. е с площ от 1675 кв. м.; ищецът е собственик на 1200.60/1675 ид. ч.; Д. С. П. е собственик на ПИ * с площ 200 кв. м., придобит в режим на СИО с Д. С. П.; С. С. С. и С. Н. С. са собственици в режим на СИО на 474.40 ид. ч.; страните са обвързани от влязло в сила решение от 19.01.2000 г. по гр. д. № 3151/1999 г. на Районен съд – Пловдив, че С. К. А. (праводател на Д. и Д. П.) е собственик на 200/1800 ид. ч. от парцел *-* и че е допусната грешка в кадастралната основа на действащия план на селото, одобрен със Заповед № АБ-45/20.08.1992 г, изразяваща се в обособяването на нов имот пл. № * в рамките на парцел *-*, кв. 68; преди одобряването на действащия план на селото от 1992 г. имот пл. № * и имот пл. № * са образували общ парцел.

Възприемайки заключенията на съдебно-техническите експертизи (потвърждаващи допусната грешка в кадастралната основа на регулационния план от 1992 г., чрез отразяване на самостоятелен имот пл. № * в рамките на парцел *-*, кв. 68), районният съд е приел, че ПИ * следва да бъде в рамките на УПИ *-*, кв. 68 и не може да съществува като самостоятелен имот. Счел е, че тази грешка вероятно се дължи на отразеното в нотариалния акт за покупко-продажба от 1964 г., в който е отразено, че прехвърлителят си запазва източното крило на намиращата се в имота постройка, като изхода към улицата на тази част ще се ползва реално самостоятелно с 4 м лице към улицата, мерено от северозападния ъгъл на парцела, която част вероятно е отразена като имот пл. № * по одобрения кадастрален план от 1992 г. Посочил е, че техническите органи при изработване на дворищно-регулационен план не могат да прокарват по собствена инициатива разделителна линия в съсобствен парцел и да обозначават частите с различни планоснимачни номера, защото по този начин извършват делба на парцела, каквото правомощия те нямат. Направил е извод, че е налице съсобственост върху един имот, включващ УПИ *-*, кв. 68 и ПИ * в кв. 68 с обща площ 1875 кв. м.

Въззивното производство е било образувано по жалба на Д. С. П. с довод, че със съпругата му са собственици на самостоятелен ПИ * с площ от 200 кв. м. и грешка в регулационния план не може да се констатира в делбеното производство и по жалба на С. С. С. и С. Н. С. с доводи, че е необоснована претенцията, че ПИ * следва да бъде част от УПИ *-*, кв. 68, че те желаят да ползват придобитата идеална част от УПИ и грешка в регулационния план не може да бъде констатирана и коригирана в делбеното производство.

Окръжен съд - Пловдив е приел, че спорен между страните е въпросът дали между тях е възникнала съсобственост по отношение на урегулиран поземлен имот * - * в кв. 68 и поземлен имот * с площ от 200 кв. м., в кв. 68 , както и дали тези имоти следва да се разглеждат като един, като ПИ * да е част от УПИ * – *.

Възпроизвел е заключенията на съдебно-техническите експертизи. Съгласно заключението на вещото лице Й. Й. имот *, за който е отразен УПИ *-*, кв. 68 с площ от 1675 кв. м. е заключен между точки 1,2,3,4,5,6,7,8,9, 10 и 1, а имот *, кв. 68 с площ от 200 кв. м. е заключен между точки 1,2,3,4,5,6,7, и 1 от скица на л. 96. Вещото лице е констатирало, че с изработването на регулационния план през 1992 е допусната грешка, като не е включен ПИ * към УПИ-*, както и че към настоящия момент ПИ * не е включен към УПИ; че ПИ * не отговаря на изискванията за обособяване като самостоятелен имот, тъй като площта му не отговаря и на изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗУТ, ПИ * и на Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделни видове територии и устройствени зони; че е необходимо чрез ПУП-ПРЗ да се извърши поправка на КРП от 1992 г. като се обединят двата имота в едно общо УПИ.

Обстоятелството, че за УПИ *-*, ПИ № * и ПИ№ * има допусната явна грешка в регулационния план от 1992 е констатирано и от комисия към [община] в приетият по делото констативен акт № 3 от 11.04.2018 г., където е казано, че трябва да се предприемат действия от съсобствениците по процедиране на ПУП-ПРЗ.

Със заключението на вещото лице К. Д. се потвърждават констатациите на вещото лице Й., че за УПИ *-*, кв. 68 и ПИ * има грешка в регулационния план, одобрен със заповед от 20.08.1992 г., изразяваща се в това, че съгласно регулационните линии в червено и синьо ПИ * и ПИ * попадат в общ УПИ, което е некоректно отразено в плана - по ПУП за ПИ 442 няма образуван самостоятелен УПИ, а е в границите на УПИ *-*, което не е отразено в плана; че ПИ * не може да бъде обособен в самостоятелно УПИ според изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 4 ЗУТ и Наредба № 7 от 19.9.2005 г. за правила и нормативи за устройство на отделни видове територии и устройствени зони за лице и минимална площ.

Въззивният съд е отчел и влязлото в сила решение от 19.01.2000 г. по гр. д. № 3151/1999 г. на Районен съд - Пловдив.

Направил е извод, че искът за делба е преждевременно заведен, тъй като страните не са стартирали процедура в [община] за промяна на регулационния план от 1992 г. въз основа на влязлото в сила решение от 19.01.2000 г. по гр. д. № 3151/1999 г. на Районен съд - Пловдив, с което е прието, че ПИ * е част от парцел *-*, кв. 68 и че С. А. (праводател на Д. П.) е собственик на 200/1800 ид. ч. от парцел *-*, кв. 68. Затова решението на районния съд следва да се обезсили и делото да се прекрати, тай като след като ПИ * не е част от парцел *-*, кв. 68, а същевременно не съставлява и самостоятелен урегулиран поземлен имот - липсва годен предмет за делба. Искът за делба следва да се предяви след като бъде включен ПИ * към УПИ *-* от кв. 68 в регулационен план на селото.

По основанието за допускане на касационно обжалване:

Изводът на въззивния съд за недопустимост на иска за делба като преждевременно предявен, тъй като след като ПИ * не е част от парцел *-*, кв. 68 и не съставлява и самостоятелен урегулиран поземлен имот, то липсва годен предмет на делба, като искът следва да бъде предявен след като бъде включен ПИ * към УПИ *-* от кв. 68 по регулационен план на селото, е очевидно неправилен.

Предмет на делбата е индивидуализирана в исковата молба или в молба по чл. 341, ал. 2 ГПК индивидуално определена вещ, съставляваща самостоятелен обект на вещни права и съсобствена между страните по делото. Когато се иска делба на част от земната повърхност, преценката дали се касае до самостоятелен обект на вещни права се извършва с оглед на установеното по делото придобивно основание или основание, от което следват правата в съсобствеността. Това следва от легалното определение в чл. 24, ал. 2 ЗКИР, съгласно което поземлен имот е част от земната повърхност, определена с граници съобразно правото на собственост и императивните норми на чл. 77 ЗС (правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закон) и чл. 99 ЗС (правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него).

Урегулирането на имотите с дворищно-регулационен план според терминологията на ЗБНМКБ, ЗБ, ЗПИНМ и ЗТСУ (отменени), подробен устройствен план според терминологията на ЗУТ в границите на населените места установява режима на тяхното бъдещо развитие като определя възможността за застрояване и допустимите при използването им дейности. До 1.01.2001 г. (влизане в сила на измененията на ЗТСУ от ДВ бр. 34/2000 г.) дворищно-регулационния план има непосредствено отчуждително действие, т. е. докато действа регулационния план парцелните граници съставляват и граници на правото на собственост и то независимо дали при урегулирането са отнети или придадени площи към имота, послужил като кадастрална основа на парцела. Наличието на отнети или придадени площи е от значение само за съвпадане на имотните и парцелните граници с оглед необходимостта от прилагане на регулацията (Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр. д. № 2/1993 г., ОСГК на ВС) и то само доколкото не е установено, че е допусната грешка в кадастралния план, отразяващ имотните граници и послужил за основа при изработване на дворищно-регулационния план.

ЗУТ запазва действието на заварените дворищно-регулационни планове, но не и отчуждителното действие на неприложената дворищна регулация по отношение на придаваемите части - § 6 и § 8 ПР на ЗУТ, като същевременно въвежда изискването регулационните граници да съвпадат с имотните – чл. 17, ал. 1 ЗУТ (освен в случаите на първоначално урегулиране на територията по чл. 16 ЗУТ). Подробният устройствен план (независимо дали е заварен по смисъла на § 6, ал.1 ПР на ЗУТ или е одобрен по правилата на ЗУТ) определя допустимите за в бъдеще дейности в урегулирания поземлен имот, но не се отразява на границите на правото на собственост, нито е пречка собствеността да бъде защитавана в действителните си граници или пък в тези граници да бъде прекратена чрез съдебна делба съществуваща съсобственост.

Следователно когато границите на собствеността на един поземлен имот (като част от земната повърхност) са определени от установено по делото придобивно основание и липсват доказателства за настъпила промяна в тези граници вследствие на приложена до изтичане сроковете по § 6 ПР на ЗУТ дворищна регулация, несъобразена с имотните граници, респ. друго основание по чл. 77 ЗС за промяна на границите на собствеността, то обстоятелството, че по действащия ПУП за част от едни поземлен имот е отреден УПИ, а друга част от същия поземлен имот, попадаща в същата територия, обозначена с понятието „основно предназначение на територията“ е отразена като самостоятелен неурегулиран поземлен имот, е от значение единствено за начина на индивидуализиране на границите на собствеността съобразно градоустройствения им статут.

По основателността на касационната жалба:

С оглед изложеното по основанието за допускане на касационно обжалване въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. В исковата молба ясно е отразена волята на ищеца С. П. Т. да се прекрати съсобствеността на общия с ответниците поземлен имот, съставляващ УПИ *-* в кв. 68 по ПУП на [населено място] с площ от 1675 кв. м. и неурегулиран поземлен имот № * в кв. 68 с площ от 200 кв. м. Първоинстанционният съд е приел, че е налице съсобственост именно на тези два имота (урегулиран и неурегулиран) и ги е индивидуализирал в решението по допускане на делбата, макар погрешно да е посочил, че имот № * е обособен като нов имот в рамките на УПИ *-* от кв. 68, доколкото в площта на УПИ *-* не е включвана площта от 200 кв. м. заснета с № *, а мотивите и диспозитива са за допусната грешка в кадастралната основа на одобрената през 1992 г. регулация чрез заснемането на имот № * като самостоятелен (което обстоятелство е установено между страните със сила на пресъдено нещо по решение от 19.01.2000 г. по гр. д. № 3151/1999 г. на Районен съд - Пловдив).

Въззивният съд в нарушение на материалния закон е придал отчуждително действие на действащия ПУП, приемайки, че след като урегулирането не е по границите на собствеността, то липсва годен обект на делбата до изменението на ПУП и привеждане на регулационните граници в съответствие с имотните. Правно необосновано е смесил изискванията за минимални размери по чл. 19, ал. 1 ЗУТ с оглед възможността за самостоятелно урегулиране на поземлени имоти с цел ниско жилищно застрояване и възможността да съществува самостоятелен обект на вещни права, който не отговаря на тези изисквания и съответно при урегулирането му се прилага чл. 19, ал. 6 ЗУТ. Същевременно не е съобразил, че релеватно за въпросите, които разрешава с решението по допускане на делбата по чл. 344, ал. 1 ГПК е какви са границите на собствеността, следващи от въведеното от всеки съделител придобивно основание и осъществили ли са се впоследствие факти, които да са довели до промяна на тези граници, а не дали съсобствения имот е заснет като един или като повече урегулирани или неурегулирани имоти по ПУП и дали реалните части от него могат да се урегулират самостоятелно. Квалификацията на ответниците по иска, че чрез установяване на тези факти се иска установяване на грешка в ПУП, от една страна не обвързва съда, а от друга страна е несъответна на данните по делото, по което подобно искане не е заявявано.

Изложеното обуславя отмяна на атакуваното въззивно решение, с което е прекратено производството за съдебна делба и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Пловдив. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва съобразно доводите във въззивните жалби да се произнесе осъществило ли се е за Д. С. П. и Д. С. П. придобивно основание за самостоятелен имот от 200 кв. м., заснет като неурегулиран поземлен имот № * в кв. 68, респ. дали този имот е част от общия съсобствен имот, както и дали първоинстанционният съд правилно е индивидуализирал границите на съсобствеността, посочвайки, че поземлен имот № * е част от УПИ *-*, кв. 68 (в каквато насока са оплакванията на въззивниците С. С. С. и С. Н. С.) и да постанови решение по същество съобразно изводите си за установените по делото граници на правото на собственост, посочвайки и как тези граници са отразени в действащия ПУП на [населено място].

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 260025 от 14.02.2022 г., постановено по гр. д. № 1274 по описа за 2019 г. на Окръжен съд - Пловдив.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд - Пловдив.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: