Недопустимост на осъждане без предявен иск и на възражение за подобрения

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 676

гр. София, 13.11.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при участието на секретаря Славия Тодорова

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. дело № 2474/2023 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Д. Н. и П. Д. Н. от [населено място] срещу въззивно решение № 24 от 06.02.2023 г., постановено по в. гр. д. № 424/2022 г. на Шуменския окръжен съд, с оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.

Ответниците по жалбата К. И. А. и И. П. А. считат същата за неоснователна.

С обжалваното въззивно решение е обезсилено като недопустимо решение № 182 от 21.06.2022 г. по гр. д. № 70/2022 г. на Новопазарския районен съд в частта му, с която е признато за установено спрямо ищците К. И. А. и И. П. А., че ответникът Н. Д. Н. е собственик на основание давностно владение на поземлен имот /нива/ с идентификатор *** по КККР на [населено място] пазар, с площ от 959 кв. м; в останалата му част първоинстанционното решение е отменено, като вместо него е признато за установено, че ищците К. И. А. и И. П. А. са собственици на основание наследствено правоприемство на посочения недвижим имот /съответно на 1/2 ид. част и 1/6 ид. част/, и ответниците Н. Д. Н. и П. Д. Н. са осъдени да им предадат владението на посочените идеални части от имота; на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен издаденият в полза на Н. Д. Н. нотариален акт за собственост по давностно владение № 200/2017 г. за 2/3 ид. части от имота и е отхвърлено възражението на ответниците за заплащане на направени в имота подобрения на обща стойност 8850 лв.

По делото е установено, че по силата на земеделска реституция по реда на ЗСПЗЗ /решение № 47 от 24.07.1992 г. на ПК – Нови пазар/ и наследствено правоприемство ищците в първоинстанционното производство К. И. А. и И. П. А. се легитимират като собственици, съответно на 1/2 ид. част и 1/6 ид. част от процесния имот. С нот. акт № 200/21.12.2017 г. ответникът Н. Д. Н. /който е в брак с ответницата П. Д. Н./ е признат за негов собственик на основание давностно владение. Въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели въззивният съд е приел, че ответникът и неговият баща са почистили имота през 2005 г. – 2006 г. и са го изравнили, но същинските действия по извършване на подобренията са извършени през 2016 г. – 2017 г., когато имотът е бил ограден, изградена е подпорна стена, извършено е бетониране и са направени и други подобрения в него. С оглед на това съдът е приел, че до 2016 г. действията по установяване на фактическа власт върху имота не са били достатъчно явни и безспорни за заинтересуваните лица и не е било налице установено явно и несъмнено владение с намерение за своенето му от ответника, респ. същият не е придобил процесния имот въз основа на осъществено давностно владение, тъй като не е изтекъл предвиденият в закона 10-годишен срок, както и че понастоящем ищците притежават посочените по-горе идеални части от него и ответниците следва да им предадат владението върху тях, тъй като ги владеят без правно основание. Като последица от това е отменен и издаденият в полза на ответника констативен нотариален акт в частта му, с която се засяга правото на собственост на ищците за притежаваните от тях общо 2/3 ид. части от имота.

По отношение претенцията за заплащане стойността на направени от ответниците подобрения в имота са изложени съображения, че те са недобросъвестни владелци, тъй като издаденият в полза на първия ответник констативен нотариален акт за собственост по давностно владение не ги прави добросъвестни владелци. Недобросъвестните владелци имат право да претендират направените от тях подобрения в имота, ако докажат, че собственикът е знаел за тях и не се е противопоставил на това, но в настоящия случай по делото не е установено претендираните подобрения в процесния имот да са направени със знанието и съгласието на ищците, поради което възражението им за заплащане на извършените подобрения в размер на 8850 лв. е прието за неоснователно.

Решението е допуснато до касационен контрол при условията на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК в осъдителната му част за предаване владението на процесния имот от ответниците на ищците, както и в частта, с която е отхвърлено възражението на ответниците за заплащане подобрения в имота на стойност 8850 лв.

Върховният касационен съд, състав на II г. о., като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с наведените от касаторите основания, намира следното:

В случая съдържанието на обстоятелствената част на исковата молба сочи на предприета от ищците защита по чл. 124, ал. 1 ГПК, като в петитума на исковата молба е направено искане същите да бъдат признати за собственици на основание наследствено правоприемство на 2/3 ид.части от процесния имот. Предвид на това, като е осъдил ответниците да предадат на ищците и владението върху тези идеални части от имота без наличието на такова искане, въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск.

По отношение на паричната претенция следва да се отбележи, че при наличие на предявен срещу ответниците положителен установителен иск за собственост, процесуално недопустимо е същите чрез възражение да претендират заплащане стойността на направени от тях подобрения в имота, а това е могло да стане в производството по настоящото дело единствено чрез насрещен иск, какъвто в случая не е предявен. Казаното налага обезсилване на въззивното решение в допуснатите до касационно обжалване части на основание чл. 293, ал. 4, вр. с чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответниците по касация следва да заплатят на касторите сторените от тях в настоящото производство разноски в размер на 50 лв.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

Р Е Ш И :

О б е з с и л в а въззивно решение № 24 от 06.02.2023 г., постановено по в. гр. д. № 424/2022 г. на Шуменския окръжен съд в частта, с която Н. Д. Н. и П. Д. Н. са осъдени да предадат на К. И. А. и И. П. А. владението на 2/3 ид. части от поземлен имот /нива/ с идентификатор *** по КККР на [населено място] пазар, с площ от 959 кв. м, както и в частта, с която е отхвърлено възражението на Н. Д. Н. и П. Д. Н. за заплащане на направени в имота подобрения на обща стойност 8850 лв.

О с ъ ж д а К. И. А. и И. П. А. да заплатят на Н. Д. Н. и П. Д. Н. сумата 50 лв./петдесет лева/ разноски.

Р е ш е н и е т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: