Отмяна на оправдателна присъда за безстопанственост на началник склад

Текстът на акта

Ключови фрази

Безстопанственост * отмяна на въззивно решение * неизпълнение на задълженията на въззивната инстанция * противоречие в доказателствена съвкупност

Р Е Ш Е Н И Е

№ 359

София, 20.06.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: Биляна Чочева

Членове: 1. Бисер Троянов

2. Петя Шишкова

при секретаря Галина Иванова и с участието на прокурора Калин Софиянски разгледа докладваното от съдия Троянов к.н.д. № 1127 по описа за 2023 г.

Касационното производство е образувано по протест на Великотърновската апелативна прокуратура против въззивно решение № 116 от 13.10.2023 г. по в.н.о.х.д. № 100/ 2022 г., по описа на Великотърновския апелативен съд, ІІ състав, с касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК за нарушен материален закон.

Постъпила е и жалба от гражданския ищец – Б. Л.А.Т. О. с искане за отмяна на съдебния акт и присъждане на претендираното обезщетение.

Представителят на Върховната прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения и подновява искането си за отмяна на въззивното решение като неправилно и незаконосъобразно.

Гражданският ищец Б. Л.А.Т. О., представлявано от повереника си адвокат Д. Г. Д. изразява становище за отмяна на въззивния съдебен акт.

В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият Д. М. Е. и неговия защитник адвокат Н. И. К. не вземат становище.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилите протест и жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационна проверка в законоустановените предели, намери следното:

С въззивно решение № 116 от 13.10.2023 г. по в.н.о.х.д. № 100/ 2022 г. Великотърновският апелативен съд, ІІ състав потвърдил изцяло присъда № 260021 от 10.11.2021 г., по н.о.х.д. № 841/ 2020 г., по описа на Русенския окръжен съд, с която подсъдимият Д. М. Е. е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение за безстопанственост по чл. 219, ал. 1, пр. 2, 3 и 4 от НК.

Касационният протест и касационната жалба на гражданския ищец са основателни.

С потвърждаване на първоинстанционната оправдателна присъда въззивната инстанция е допуснала нарушение на материалния закон. Въззивното решение подлежи на отмяна, на основание чл. 354, ал. 3, т. 3 НПК, като делото се върне за повторното му разглеждане от апелативния съд.

Съгласно повдигнатото обвинение подсъд. Е., в качеството му длъжностно лице – началник склад, не е положил достатъчно грижи за управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество, като не е изпълнил вменените му по т. С.1, подт. 3 и 4 от длъжностната му характеристика задължения, а именно – да отговаря за складовите наличности по количество и качество, както и да управлява наличностите (измерване, ежедневно описване на влизащите и излизащите количества, оптимизация на пространството), с което по непредпазливост е последвало разпиляване на имуществото на обща стойност 39 516,56 лева.

От фактическа страна апелативният съд е приел, че към 23.05.2015 г. в складовата база в Д. С. имало налични количества от 18,5 т. амониев нитрат. В периода от 24.05. до 18.05.2015 г. били доставени още 2 572,00 т. амониев нитрат, а на 27.05.2015 г., 29.05.2015 г. и на 01.06.2015 г. – още 74,5 тона. При направената на 8 и 9.07.2015 г. инвентаризация на склада не били открити разлики между складовата наличност и електронното отразяване, като общото количество възлизало на 2 590,5 тона. В периода 18.02. – 28.03.2016 г. от склада били извършени продажби на 2 512,00 т. амониев нитрат на клиенти. На 29.03.2016 г. подсъдимият Е. уведомил централата на дружеството в София, че амониевия нитрат в склада свършил. Според електронната система SAP на дружеството в склада трябвало да има 78,5 т. амониев нитрат. При направена физическа проверка в склада била открита една биг-бег торба от 500 кг, в каквито опаковки били извършвани доставките. Инкриминираното разпиляване на имуществото всъщност съставлява 78 тона амониев нитрат.

За да потвърди оправдателната присъда въззивният съд насочил вниманието си към несъществени за делото обстоятелства и направил неверни правни констатации.

Основният аргумент на съда е, че подсъдимият не е имал задължение да заприходява и да отписва стоката, защото „ от него се изисквало единствено да потвърждава в края на деня с „да“ или „не“ дали определен камион с дадено количество стока е пристигнал или не, цялата останала дейност се извършвала от служителите “ в София. Изводът на с. 29 от въззивното решение е неверен, защото се опровергава от разписаните в длъжностната характеристика за длъжността началник склад правни задължения, инкриминирани с обвинителния акт. Несъстоятелно е твърдението и на с. 40, че началникът на склада не е могъл по всяко време да знае каква наличност има в склада. Тъкмо затова той отговаря в качеството си на длъжностно лице и това е прието от въззивния съд на с. 8: „ Отговорен за приемането и изписването на стоките в склада бил служителят „началник склад“ именно под. Д. Е.“ . Решаващият съд е направил противоречиви изводи, което е основание за отмяна на оправдателната присъда.

Апелативният съд се насочил и към обстоятелства, които нямат правно значение за опровергаване на обвинителната теза. Предимно се занимал с трите доставки от 27 и 29 май, и от 1 юни 2015 г., за които не били намерени кантарни бележки (с. 9). Те се разпечатвали в края на деня от подсъдимия, за измерените на електронния кантар в склада товарни камиони. Неизвестно по делото остава какво правно значение има бездействието да не се отпечатат кантарните бележки, че нямало ръчно съставени кантарни бележки (в случаите на спряно електричество към ел.кантар), че не били потвърдени от кого са получени доставките (с. 9-10), след като съдът категорично приел от фактическа страна, че тези доставки са пристигнали в склада и са заприходени в системата SAP (с.10), според надлежно оформените товарителници, съхраняващи в централата на ощетеното дружество. Неясен е изводът на въззивния съд за връзката между отсъствието на подсъдимия на 27.05.2015 г. и на 01.06.2015 г. от територията на склада и разтоварването на камионите с амониев нитрат, след като доставките са получени. Всъщност, съдът е приел за категорично доказано по делото, че при направената инвентаризация на склада не били установени липси, а проверката е последваща на горните три доставки.

Въззивният съд е направил извод, че по делото не е установен точният размер на щетата – дали е 78 т, както е повдигнато обвинението или 74,5 т., какъвто е общият сбор от трите доставки на амониев нитрат от 27 май, 29 май и 01 юни 2015 г. (с. 41). Това обаче е упрек към собствената му професионална дейност. Задължение на решаващия съд е да разкрие обективната истина по делото, в противен случай нарушава чл. 14 от НПК. Нарушенията на съда не са аргумент за оправдаване. Още повече, че обвинението инкриминира по-голямата величина. Малко по-долу, на с. 42 от въззивното решение е посочено, че според вещите лица не може да се установи дали липсите в склада са от тези три доставки. А това навежда към извод, че липсващите 78 тона амониев нитрат са резултат от разпиляване на повереното имущество, а не на друго престъпление (длъжностно присвояване по чл. 201 НК, престъпление по служба по чл. 282 НК или друго), за което не са събрани доказателства.

В обжалваното решение е направено внушението, че отговорността за управлението и стопанисването на складовото имущество е споделена между подсъд. Е. и свидетелите М. Й. и Й. Й.. На с. 5 съдът посочил, че двамата свидетели имали „ идентични с тези на подсъдимия задължения по носене на отговорност за наличностите в складовата база по отношение на качество и количество, както и за тяхното управление “. Съдът не е отбелязал от кой доказателствен източник прави това съждение, след като свидетелите са работили в склада като водачи на мотокар и не са длъжностни лица, защото осъществяват само дейност на материално изпълнение (вж ППВС № 3/1970 г. и № 7/1987 г.). На с. 6 е записано, че подсъд. Е. бил „заместван“ от свид. Й., но „ за това заместване също нямало нарочна заповед.., а било договорено устно с представители на работодателя “. Не е имало „ ясно разписани и разграничени задължения на подсъдимия и на св.Й. Й. “ (с. 41). Кой е договарял устно длъжностното качество на свидетеля не става ясно от мотивите на въззивното решение, за да се проследи дали същият е имал изобщо длъжностно качество, както и дали инкриминираният престъпен резултат не е последица от чужда противозаконна дейност, за да бъде оправдан подсъд. Е. по повдигнатото му обвинение. Въззивният съд е направил недопустими предположения. Не е коментирано и обстоятелството защо свид. Й. вписва в кантарната бележка името на подсъдимия, след като самият той, според въззивния съд, е имал длъжностно качество и няма пречка да се посочи като такъв. Тези обстоятелства се оказват фактически и правно необосновани.

На с. 7, 8 и 19 от въззивното решение се чете, че подсъдимият нямал достъп и не работел с програмата SAP на дружеството. Това обстоятелство обаче противоречи на писменото уведомление от работодателя му, представено пред окръжния съд (л. 424-425 н.о.х.д.). Противоречието не е обсъдено. Не са съпоставени и показанията на свид. С., който е твърдял същото обстоятелство, както и обясненията на подсъдимия, в които отрича да е имал достъп до електронната система. Не е обсъдено и противоречието досежно факта дали подсъдимият е отговарял само за склада в [населено място] или за всички други складове на пристанищата в Р., Л., С., Н. с., В., С. З. и В. (с. 21 от въззивното решение) спрямо отразеното в писмото, цитирано по-горе, че „Б. Л.А.Т. Б.“ Е. е стопанисвало в качеството на собственик само един склад – този в [населено място], [община], Р. област.

Обстоятелството дали на подсъд. Е. е бил връчен user name BGENCHDI заедно с парола e правно ирелевантно за повдигнатото обвинение. Съдът е приел като обективен факта, че потребител с това име е работил в системата SAP, но същевременно е отхвърлил възможността подсъдимият да е ползвал уникалното си потребителско име, доверявайки се на неговите защитни обяснения. Съдът не е разкрил обективната истина кое лице, вместо подсъдимия като началник на склад, е ползвало неговото потребителско име и парола, а с лекота е отхвърлил доверието си от представените по делото извадки от електронната система. Не е отговорил на логичния въпрос как дружеството се е доверило на „неизвестен“ за него потребител на системата SAP, който в комуникацията си с централата се е представял за началник на склада в [населено място] и е следял цялата информация за управление на дружеството. Въззивният съд не е отговорил и на логичния въпрос – как дружеството е следило продажбите от склада в [населено място], след като подсъд. Е. не е работил със SAP, чрез която система било проследявано цялото управление на стоките? Оказва се, че съдът не е изследвал обстоятелството дали централата на дружеството в София е знаела за реално извършените от подсъдимия директни продажби на амониев нитрат на клиенти от складовите наличности, ако не е работено с електронната система.

При така изложените съображения съдебният състав от ВКС намери протеста на Великотърновската апелативна прокуратура за основателен, поради което въззивното решение подлежи на цялостна отмяна, а делото следва да се върне за повторното му разглеждане от друг състав на въззивния съд, от стадия на въззивното съдебно заседание и обсъждане на въпросите по чл. 327 НПК.

Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 3, т. 3 във вр. с ал. 1, т. 5 от НПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло решение № 116 от 13.10.2023 г., по в.н.о.х.д. № 100/ 2022 г., по описа на Великотърновския апелативен съд, ІІ състав и ВРЪЩА делото за повторно разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на въззивното съдебно заседание.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.