Допустимост на решение срещу ответник, слял се в друго дружество

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 50187
гр. София, 26.10.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

при участието на секретаря Албена Рибарска като разгледа докладваното от съдия Владимиров гр. дело № 4772/2021 година по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. В. Е. чрез адв. В. против решение № 604 от 07.06.2021 г. по гр. д. № 2958/2020г. на Апелативен съд – София, ГК, 12 - ти състав.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Иска се решението да бъде отменено, а делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг негов състав. Претендират се разноски.

Ответникът по жалба „Юробанк България“ АД с ЕИК 000694749 и седалище [населено място] не ангажира становище.

За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение съобрази следното:

Предмет на разглеждане е жалба срещу посоченото въззивно решение, с което е обезсилено решение № 3291 от 02.06.2020 г. по гр. д. № 16739/2017 г. на Софийски градски съд (СГС), ГО I – 25 състав в частта за уважаване на предявения от Д. В. Е. против „Банка Пиреос България“ АД, ЕИК 831633691 и седалище [населено място] иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД с присъждане на сумата от 34 794. 60 лв. - платена без основание по договор за кредит от 31.10.2006 г., заедно със законната лихва върху нея, считано от 22.12.2017 г. до окончателното ѝ изплащане и в посочената част делото е върнато за ново разглеждане от друг негов състав.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил, че първоначален ответник по осъдителния иск е била „Банка Пиреос България“ АД. В хода на първоинстанционното производство е настъпила промяна, в резултат на която първоначалният ответник е загубил правосубектността си – горепосоченото търговско дружество е преобразувано без ликвидация чрез вливане в „Юробанк България“ АД по силата на договор за преобразуване от 26.07.2019 г., прекратило е съществуването си като правен субект и е заличено в търговския регистър, считано от 12.11.2019 г. Съобразено е, че решението на първостепенния градски съд е постановено на 02.06.2020 г. и с него е осъден първоначалния ответник („Банка Пиреос България“ АД) като е прието, че към този момент последният не е бил правосубектен. Изразено е разбиране, че горното решение е постановено срещу заличения търговец, т. е. срещу ненадлежна страна, поради което е процесуално недопустимо. Според състава на апелативния съд при посочените факти надлежното произнасяне по предявения иск изисква обезсилване на първоинстанционното решение в обжалваната част и връщане на делото на градски съд за постановяване на решение в тази част срещу правоприемника - „Юробанк България“ АД.

С определение № 546 от 15.06.2022 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК поради очевидната му неправилност.

В разглеждания случай с исковата молба е предявен осъдителен иск от неоснователно обогатяване в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, по който ищец е настоящия касатор, а ответник – „Банка Пиреос България“ АД. Исковата молба е постъпила в съда на 22.12.2017 г. и валидно е възникнало процесуално правоотношение между ищеца, ответника и съда. В проведеното на 26.03.2019г. съдебно заседание пред първата инстанция е даден ход на устните състезания (ход по същество на делото). Градският съд е постановил решението си (№ 3291) на 02.06.2020 г. и е осъдил банката да заплати преимуществена част от исковата сума. С определение № 8102 от същата дата след като е извършил служебна справка по партидата на ответното търговско дружество в ТРРЮЛНЦ и е установил, че е прекратено, поради вливането му в „Юробанк България“ АД първостепенният съд е конституирал на основание чл. 227 ГПК последното като ответник по делото на мястото на първоначалния такъв. Разпоредил е също преписи от постановеното решение и от това определение да бъдат изпратени на новоконституирания ответник. Същият, от своя страна е подал въззивна жалба срещу решението на СГС в уважената част на предявения иск с твърдения, че е универсален правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД, което е прекратено без ликвидация поради преобразуване чрез вливане в „Юробанк България“ АД и е заличено като търговец в регистъра на 12.11.2019 г. Това именно дружество е взело участие като страна в развилото се въззивно производство.

Предвид на горните факти макар първоначалният ответник да е заличен в търговския регистър към датата на постановяване на решението на първостепенния съд, последното не е недопустимо като произнесено срещу ненадлежна страна – загубила своята правосубектност. В случая се касае за правоприемство, настъпило в хода на делото – след приключване на устните състезания до постановяване на решението в първата съдебна инстанция - на страната на ответника, което изключва липсата на правосубектност. Преобразуването на търговско дружество е фактически състав, който има за последица правоприемство, като при вливането (чл. 262 ТЗ), както в случая, се постига едновременно прекратяване на вливащото се дружество, промяна на членствените права и общо правоприемство. От момента на заличаване на преобразуващото се дружество в търговския регистър то престава да съществува като правен субект, не може да бъде субект на процесуално правоотношение и не може да има качеството на надлежна страна в процеса по смисъла на чл. 26 ГПК. С оглед на извършеното в случая вливане в приемащото дружество („Юробанк България“ АД), което, от своя страна е конституирано в процеса като ответник по реда на чл. 227 ГПК, изискването на наличие на надлежни страни по спора е изпълнено. Обстоятелството, че решението на СГС е постановено срещу дружество, което е било вече заличено в ТРРЮЛНЦ при съществуващите данни за извършено преобразуване и правната му форма, както и при надлежното осигуряване на участие във въззивното производство на неговия универсален правоприемник като ответник, конституиран по чл. 227 ГПК, съдебният акт на първата инстанция не е бил недопустим. Новоконституираният ответник е субект на процесуално правоотношение и е надлежна страна по предявения иск, който е следвало да бъде разгледан по същество и от въззивния съд, при наличие на предпоставките на процесуалния закон за това. В случая няма загуба на правосубектност при ответника и не е отпаднала процесуалната правоспособност на приемащото в хипотезата на чл. 262 ТЗ дружество да участва като страна (ответник) в гражданския процес. Като е приела, че първоинстанционното решение е процесуално недопустимо - постановено срещу ненадлежна страна и го е обезсилила, а делото е върнато за ново разглеждане за произнасяне по същество срещу правоприемника, втората инстанция е процедирала очевидно неправилно. Налице е съществен и явен порок на съдебния акт, доколкото е допуснато грубо нарушение на ГПК и там съдържащите се императивни норми, в частност на изискванията за правосубектност на страната като процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, както и на тези, разписващи участието на правоприемника.

По същество на касационната жалба.

Изводът на въззивния съд, че първоинстанционното решение е постановено срещу ненадлежна страна – заличен търговец, поради което е процесуално недопустимо, е направен в нарушение на съдопроизводствените правила (вж. по – горе). Макар и с диспозитив, обективиращ решаващата воля на първостепенния съд за частично уважаване на предявения срещу „Банка Пиреос България“ АД осъдителен иск, въззивният съд е игнорирал установеното по делото правоприемство на тази банка с „Юробанк България“ АД, както и факта, че последното е надлежно конституирано като ответник и е взело участие в цялото въззивно производство, образувано и водено по жалба именно от тази страна. Затова и изводите в решението му, че не са налице изискванията на закона, при които делото може да се реши по същество, а се налага обезсилване на решението на СГС и връщане за ново разглеждане с произнасяне срещу правоприемника, не могат да бъдат споделени.

Поради изложеното, обжалваното решение ще следва да бъде отменено на основание чл. 293 ГПК и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

При новото разглеждане въззивният съд ще следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВКС съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 604 от 07.06.2021 г. по гр. д. № 2958/2020 г. на Апелативен съд – София, ГК, 12 - ти състав.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг негов състав.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: