Режим на лични контакти при тежко заболяване на детето и съмнения за здравето на бащата

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

Гр.София, 316/ 31.05.2024

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Майя Русева

при участието на секретаря Диана Аначкова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.4523 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Р. Т. срещу решение №.435/17.07.23 по г.д.№.409/23 на ОС Благоевград, ІІ въззивен граждански състав, с което е потвърдено реш.№.72/2.03.23 по г.д.№.1181/22 на РС Петрич в частта относно режима на лични контакти на малолетното дете М. К. Т. /род. 23.12.19г./ с бащата К. М. Т., установен както следва: първите шест месеца, считано от датата на влизане в сила на решението - всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00ч. до 15.00ч. на съответния ден, без преспиване; след изтичане на тези 6м. – всяка първа и трета събота и неделя за времето от 10.00 в събота до 17.00 в неделя, с преспиване; 15 дни през лятото с преспиване, определени по споразумение с майката, а при липса на такова - от 1 до 10 юли и от 1 до 5 септември на съответната година; за Коледните празници - в четна година 4 дни с преспиване - през периода 23.12-26.12; за новогодишните празници - в нечетна година 4 дни с преспиване - за времето 30.12-2.01. Излагат се съображения за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт и се моли за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане за събиране на доказателства с оглед изясняване на релевантни за режима на контакти на детето с бащата обстоятелства.

Ответната страна К. М. Т. не взема становище.

С определение №.1011/6.03.24 е допуснато касационно обжалване на горното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпрос относно задължението на съда при определяне на мерките на лични отношения да съобрази конкретните обстоятелства по делото с оглед интереса на детето.

С обжалваното решение е изяснено, че страните са бивши съпрузи /бракът им е прекратен с влязлото в сила първоинстанционно решение по вина на двамата съпрузи/; през време на брака съпругът е упражнил единичен акт на домашно насилие по отношение на съпругата чрез отправени заплахи и обиди /с влязло в сила решение по г.д.№.17/22 на РС Петрич молбата й по реда на ЗЗДН за осъществен акт на домашно насилие от 23.07.22 е уважена, като след този случай тя е напуснала съпруга си и заедно с детето заживели при родителите й/, както и е насочил пистолет /неясно точно към кого, но най-вероятно в нейно присъствие/; твърденията, че е употребявал алкохол, наркотици и е вземал лекарства за психическо заболяване, са намерени за недоказани /доколкото в тази насока са единствено показанията на майката на ищцата, които съдът не е кредитирал предвид заинтересоваността й с оглед близката й родствена връзка с едната страна по делото; изисканите от личния лекар на съпруга документи също не установяват той да се е лекувал или да са му били изписвани медикаменти за твърдяното в жалбата "биполярно разстройство"/; същевременно малолетният М. страда от заболяване-остра ломфобластна левкемия, за което му е провеждано продължително лечение в [населено място], като в медицинската бележка, издадена от лечебното заведение, където е лекуван, е посочено, че контактите с него следва да бъдат ограничени, ситуации на конфликти, стрес и безпокойство могат да повлияят неблагоприятно и да бъдат допълнителен рисков фактор върху комплексното лечение и оздравяване на пациента, съобразено с неговата малка възраст. При тези обстоятелства е намерено, че по делото не е доказано бащата да има каквото и да било негативно влияние върху детето - напротив, грижовен е, обича го, бил е до него и майката в най-трудните моменти, продължава да търси контакт с него, но пълноценен такъв не може да осъществи поради възпрепятстване на срещите от майката /обстоятелството, че е грижовен баща и че приоритет за него е детето и това то да оздравее напълно, е прието за установено и при изслушването му пред въззивната инстанция/. Отразено е, че заболяването на М. не е пречка за определения режим-действително малолетното дете се нуждае от по-специални грижи и внимание с оглед на крехката му възраст и на заболяването, лечението на което протича успешно; няма данни обаче бащата да не може да се справи с отглеждането му. Посочено е, че с оглед на малката възраст, заболяването и това, че детето винаги е било отглеждано от майката и е силно привързано към нея, на същата са предоставени родителските права и е определено личните контакти с бащата за първите шест месеца да се осъществяват без преспиване. За последващия период е прието, че няма пречка детето да остава с баща си с преспиване, като се има предвид и, че връзката им не е прекъсвана, между тях е налице обич и привързаност, а отделно от това бащата живее заедно с родителите си, които също ще му помагат. Отразено е, че за пълноценното израстване на малолетното момче бащата следва да участва, като за провеждане на нормални срещи в спокойна обстановка майката също трябва да положи усилия, доколкото това е в интерес на детето - още повече като се има предвид, че то следва да е спокойно и да не се подлага на допълнителен стрес. При тези обстоятелства приетият от първата инстанция режим е намерен за подходящ.

В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:

Съгласно трайно установената безпротиворечива практика на ВКС при произнасянето относно предоставяне на родителските права и режима на лични отношения с другия родител водещ е най-добрият интерес на детето - като се съпоставят желанията и чувствата му, преценени в контекста на неговата възраст и конкретно развитие (чувствата на детето, както и ефекта от принудата в неговата възраст, трябва да се отчитат като се изхожда както от конкретното му състояние и зрелост, така и от специфичните обстоятелства, които са го мотивирали; по-голямата привързаност на детето следва да се има предвид, когато е в резултат на чувствата, породили се от авторитета на родителя, и когато то е могло свободно да изрази привързаността си към него, без външна намеса); физическите, психически и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, способността им да се грижат за него, поведението им по време на съвместното им съжителство и след раздялата – помежду им, във връзка с децата, както и спрямо децата; готовността да водят диалог в името на децата, да не ги въвличат в конфликти, да зачитат и съхраняват авторитета на другия родител; умението да поддържат непрекъсната връзка с детето, познаването на неговите интереси и амбиции; умението да го подкрепят и помагат; доколко всеки от родителите е в състояние да удовлетвори разнообразните нужди на детето; социалното обкръжение и материалните възможности на родителите; реалната привързаност на детето към тях, пола и възрастта му; възможността за помощ от трети лица – близки на родителите; опасността или вредата, която евентуално е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата, при които е живяло; няма приоритетно значение на едни обстоятелства спрямо други - те се преценяват в съвкупност по всеки конкретен случай, с оглед неговите специфики; желанието на родителите и това на децата относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител не са задължителни за съда; техните становища и искания се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на събраните доказателства, като висшият критерии за решението на съда е интересът на децата /реш.№.24/10 по г.д.№.4744/08, реш.№.152/8.06.12 по г.д.№.1066/11, ІІІ ГО, реш.№.470/09.11.12 по г.д. №.1156/11, ІV ГО, ППВС №.1/74, чиито постановки са актуални и при действието на СК от 2009, реш.№.50029/14.07.23 по г.д.№.3402/22, IV ГО и др./.

По касационната жалба:

По делото е безспорно, а и от събраните доказателства се установява, че страните са бивши съпрузи; през 2019г. им се ражда син М.; през 2022г. е имало осъществен от бащата акт на домашно насилие спрямо майката и инцидент с насочен от него пистолет - вследствие на което тя и детето напускат семейното жилище; скоро след това синът им се разболява тежко и към момента се лекува чрез престои в специализирано отделение в ИСУЛ и в дома си с необходимост от спазване на строг специфичен режим на хранене и поемане на течности и сложна схема на прием на лекарства. Същевременно, с оглед злокачественото хематологично заболяване, провежданото имуносупресивно лечение и застрашеността от инфекциозни усложнения, е необходимо извън рамките на болничния престой контактите с детето в домашна среда да бъдат ограничени в интерес на укрепване на физическото и психическото здраве, ситуации на конфликти, стрес и безпокойство – да се избягват, тъй като могат да повлияят неблагоприятно като допълнителен рисков фактор върху комплексното му лечение предвид ниската възраст, а надлежното и точно провеждане на лечението дават възможност за излекуване. При тези обстоятелства от особено значение е обстановката, в която М. ще живее - спокойна, без стрес и напрежение, и възможността за полагане на адекватни грижи – перманентни, навременни и пунктуални съобразно предписанията. Горните обстоятелства налагат през този решителен за оздравяването на детето период то да бъде отглеждано в условия, гарантиращи удовлетворяване както на нуждите му от общуване с двамата родители и емоционална близост с тях - която да му осигурява радост, комфорт и поддържане на пълноценна връзка, така и осъществяването на тези контакти по такъв начин, че да не бъде компрометирано лечението - и при необходимост да бъде отреагирано с предприемане на адекватни действия. Майката непрекъснато се е грижела за детето от раждането му и е изградила близка и доверителна връзка с него. Осигурява му нужния комфорт и спокойствие, безспорно е способна да полага надлежни грижи, спазвайки стриктно указанията на лекарите, като е организирала ежедневието си по адекватен за задоволяването им начин. Неизяснено, обаче, е останало обстоятелството дали бащата би могъл, с оглед здравословното си състояние, да полага дължимата грижа и осигурява нужната атмосфера - на спокойствие, липса на стрес и безпокойство, и самостоятелно - в случай, че детето бъде оставено при него за по-дължи периоди, в това число с преспиване, без присъствието на майката. При съвкупната преценка на доводите и възраженията на страните и събраните доказателства се установява, че още в първоинстанционното производство са били релевираните твърдения за принципно нестабилно и агресивно на моменти психическо състояние на К. Т. /установено и от доказателствата по делото – писмени и свидетелски показания (напр. показанията на св.Т., присъствал на инцидента с насочения пистолет и отнел същия от К. Т. след като го съборил и се сборили)/, а впоследствие /във въззивното/ и такива във връзка със здравословното му състояние. Сочи се, че страда от нерегистрирано неврологично заболяване, че е вземал специални лекарства, предписвани при психично заболяване „биполярно разстройство“, като са правени многократно доказателствени искания с цел изясняване на тези обстоятелства. Горепосочените твърдения е могло и е трябвало да бъдат съобразени, но са останали ненадлежно проверени - въпреки исканията за събиране на допълнителни доказателства от личния лекар, РЗИ Благоевград и изслушване на експертиза, такива не са били допуснати.

При това положение възприемането на режим на контакти с бащата, при който детето остава при него с преспиване и през по-дълги периоди без присъствието на майката - при неизясняване на въпроса дали този родител има здравословни проблеми, които да възпрепятстват адекватното полагане на грижи и осигуряване на спокойна и сигурна среда /и съответно съобразяване на режима на контакти с това/, не е в най-добрия интерес на детето. С оглед отговора на правния въпрос от значение е не само желанието на родителите, но и способността им да се грижат за детето, поведението им по време на съвместното им съжителство и след раздялата – помежду им, във връзка с децата, както и спрямо децата, опасността или вредата, която евентуално е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена, последиците, които ще настъпят за него при промяна на обстоятелствата, при които е живяло. При това положение за установяване на режим на контакти с бащата при спазване на най-добрия интерес на детето е необходимо събиране на поисканите още пред въззивната инстанция и останали недопуснати доказателства /поддържани и в касационната жалба/ във връзка със здравословното състояние на К.Т. – изискване на документация от личния лекар и РЗИ Благоевград - по т.2, т.3 и т.4 от молба становище вх.№.9053/10.07.23 (стр.61 по г.д.№.409/23 на ОС Благоевград) и съгласно изявлението в открито съдебно заседание на 14.06.23 (стр.44 гръб), и допускане на съдебно-медицинска експертиза, която, на база всички събрани доказателства, в това число новопостъпилите, да даде отговор на въпросите страда ли К.Т. от нерегистрирано психиатрично заболяване, респективно от неврологично такова, ако да - какво е това заболяване, от какъв характер е било установеното през 2017г. нервно заболяване, по какъв начин евентуално заболяване би могло да се отрази на контактите му с детето М., до каква степен и дали съществува опасност за живота и здравето на последното с оглед здравословното състояние на бащата, налице ли са данни за употреба на наркотични или други вещества, респективно изписвани ли са лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества, в това число „Депаксин“ /посочен от пълномощника на ищцата в проведеното на 14.06.23 съдебно заседание на ОС Благоевград - стр.44 гръб от г.д.№.409/23/ /отговорът следва да се даде след извършване на проверки за издаването и регистрацията на съответните специални рецепти/, и какъв е начина им на отражение върху неговата психика, лична самооценка, адекватно поведение и отношение към околните.

Предвид гореизложеното делото трябва да се върне на основание чл.293 ал.3 ГПК на същия въззивен съд за ново разглеждане от друг състав. При новото гледане следва да се извършат процесуални действия, изразяващи се в събиране на указаните доказателства, обсъждането им ведно с останалите и доводите и възраженията на страните и съобразяване на всички обстоятелства от значение за най-добрия интерес на детето при определяне на режима на контактите му с бащата.

С оглед разпоредбата на чл.294 ал.2 ГПК настоящият съдебен състав не следва да се произнася по искания за присъждане на разноски.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІV ГО,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №.435/17.07.23 по г.д.№.409/23 на ОС Благоевград, ІІ въззивен граждански състав,

ВРЪЩА делото на ОС Благоевград за ново разглеждане от друг състав.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: