Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 06 Септември 2023

Отхвърляне на молба за отмяна на влязло в сила решение за сметки за парно

Върховен касационен съд · 06 Септември 2023

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Гражданин иска отмяна на влязло в сила решение, с което е осъден да плати сметки за топлинна енергия. В молбата се твърдят нови писмени доказателства от ДНСК и НАП, както и ново решение на Съда на ЕС. Върховният касационен съд оставя молбата без уважение, тъй като документите са могли да бъдат събрани навреме с дължимата грижа, а съдебната практика не съставлява ново доказателство или обстоятелство.

Какво приема съдът

Писмени документи, с които страната е можела да се снабди при полагане на дължимата грижа за водене на процеса, както и последващи актове на съдилища (включително на СЕС), не представляват нови писмени доказателства или обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

отмяна на решениенови писмени доказателстванови обстоятелстватоплинна енергиядължима грижа

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 83

гр. София 18.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд - четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 15 февруари през две хиляди и двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОЯ АТАНАСОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

при участие на секретаря Диана Аначкова

като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова

гр.дело № 4622 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена молба вх. № 25047356/16.06.2022 г. от ответницата Е. С. Т., чрез пълномощника С. Т. за отмяна на влязло в сила решение № 489659/18.09.2018 г. по в. гр.дело № 11979/2017 г. на Софийски районен съд в частта, с която е признато за установено по предявените от „Топлофикация София” ЕАД искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.79,ал.1 ЗЗД, вр.чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, че молителката-ответник дължи сумата 249.13 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.11.2013 г. до 30.04.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 18.08.2016 г. до изплащане на вземането и лихва за забава в размер на 5.16 лв. за периода от 01.01.2014 г. до 04.08.2016 г., присъдени със заповед от 13.09.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 46552/2016 г. на СРС, както и е осъдена молителката да заплати на „Топлофикация София” ЕАД сумата 358.62 лв. разноски по делото и сумата 34.26 лв. разноски в заповедното производство. Молбата е подадена и за отмяна на решение № 250/10.01.2020 г. по в.гр.дело № 10184/2019 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 489659/18.09.2018 г. по гр.дело № 11979/2017 г. на Софийски районен съд в уважената част на предявените искове по чл.422, ал.1 ГПК срещу молителката. Въведеното основание за отмяна е по чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Молителката поддържа, че е налице ново писмено доказателство от съществено значение за делото – писмо изх. АО-455-01-436/17.03.2022 г., изпратено от Дирекция за национален строителен контрол, в което е отразено, че в публичния регистър на издадени разрешения за ползване на ЦУ на ДНСК, както и в архива на ЦУ на ДНСК няма данни за издаване на разрешение за ползване/съответно наличие на преписка/ от ДНСК за абонатна станция за топлофициране на сграда с адрес [населено място], [улица], № ,бл.. Основанието за отмяна е обосновано и с писмените доказателства, приложени към молбата за отмяна: преписи от решение № 50/21.07.2017 г. по гр.дело № 4880/2014 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК, решение № 230/05.03.2012 г. по гр.дело № 1041/2010 г. на ВКС, II т.о. по чл.290 ГПК, решение от 12.02.2014 г. по гр.дело № 13283/2013 г. на Софийски градски съд, писмо изх. № 94-Е81#4/15.05.2019 г., издадено от НАП Централно управление, писмо изх. № 94-Е-81#20/20.10.2021 г., издадено от НАП Централно управление, справка относно извършена проверка по преписка рег. № 12-0131/2007 г. на СГП. Искането е да се отмени на основание чл. 303,ал.1,т.1 ГПК въззивното решение по в.гр.дело № 10184/2019 г. на Софийски градски съд и потвърденото с него решение на Софийски районен съд по гр.дело № 11979/2017 г. в уважената част на предявените от „Топлофикация София” ЕАД [населено място] срещу молителката искове по чл.422, ал.1 ГПК и делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане.

Ответникът по молбата за отмяна „Топлофикация София” ЕАД, чрез юрисконсулт А. Г. – Ц. в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на молбата за отмяна.

Третото лице помагач на страната на ответника „Техем Сървисиз” Е. не е изразило становище по молбата за отмяна.

С определение № 4356/09.12.2022 г., постановено по настоящото дело молбата за отмяна е допусната до разглеждане в съдебно заседание.

По основателността на подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за установено следното:

С решение № 489659/18.09.2018 г. по гр.дело № 11979/2017 г. на Софийски районен съд е признато за установено по предявените от „Топлофикация София” ЕАД искове с правно основание чл.422,ал.1 ГПК, вр.чл.79,ал.1 ЗЗД, вр.чл.150 ЗЕ и по чл.422,ал.1 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД, че молителката Е. С. Т. дължи сумата 249.13 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.11.2013 г. до 30.04.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 18.08.2016 г. до изплащане на вземането и лихва за забава в размер на 5.16 лв. за периода от 01.01.2014 г. до 04.08.2016 г., присъдени със заповед от 13.09.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 46552/2016 г. на СРС, както и е осъдена молителката да заплати на „Топлофикация София” ЕАД сумата 358.62 лв. разноски по делото и сумата 34.26 лв. разноски в заповедното производство.

С решение № 250/10.01.2020 г. по в.гр.дело № 10184/2019 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение № 489659/18.09.2018 г. по гр.дело № 11979/2017 г. на Софийски районен съд в уважената част на исковете по чл.422 ГПК, предявени от „Топлофикация София” ЕАД срещу молителката. Първоинстанционното решение е влязло в сила на 10.01.2020 г.

Съгласно разпоредбите на чл.303,ал.1,т.1 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Нови писмени доказателства по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК са новооткрити писмени доказателства, които се отнасят до твърдени обстоятелства от страната в хода на делото, които не са били доказани, поради липса на тези доказателства. Нови писмени доказателства са тези, за които страната не е знаела или макар и да е знаела да не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи по делото до приключване на устните състезания, като незнанието или непредставянето не следва да се дължат на липса на нормална и дължима грижа за добро водене на делото.

Нови обстоятелства по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение на юридически или доказателствени факти. Фактите следва да са нови - да не са били вече включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Новите факти не трябва да са новосъздадени т.е. да са възникнали след приключване на устните състезания, завършили с влязлото в сила решение. Нововъзникналите факти не се преклудират от силата на пресъдено нещо. Въз основа на тях заинтересованата страна може да предяви нов иск и по този начин тя ще защити правата си.

Видно от представеното от молителката писмо изх. № АО-455 - 01-436/17.03.2022 г., издадено от Дирекция за национален строителен контрол до С. Т. в същото е отразено в отговор на подадено запитване с вх. № АО – 455-02-858/25.02.2022 г., че при извършена проверка в публичния регистър на издадените разрешения за ползване на ЦУ на ДНСК, както и в архива на ЦУ на ДНСК няма данни за издаване на разрешение за ползване/съответно наличие на преписка/ от ДНСК за абонатна станция за топлофициране на сграда с адрес [населено място], [улица], № 3,бл.1. Със същото съдържание е и писмо изх. № АО-1690-03-743/03.08.2022 г., издадено от Дирекция за национален строителен контрол до молителката Е. Т..

Към молбата за отмяна е приложено писмо изх. № 94-Е-81#20/20.20.2021 г. , издадено от НАП Централно управление до молителката. В същото е посочено, че по подадени молби от молителката от 02.03.2021 г., е извършена проверка в базата данни с информация за дневниците за продажби на „Топлофикация София” ЕАД по ЗДДС за периода от 01.2013 г. до подаване на заявление вх. № 94-Е81#10/02.03.2021 г.,че в дневниците за продажби не са открити посочените от молителката фактури и кредитни известия с номера, описани в писмото. Отразено е също, че в дневниците за продажби на „Топлофикация София” ЕАД след 01.2013 г. до датата на входиране на заявление с вх. № 94-Е81#10/02.03.2021 г.не са открити изрично индивидуализирани фактури с контрагент Е. С. Т., Е. Т. Т. или с идентификатор на контрагент ЕГН [ЕГН]. В писмото е отразено и, че по молба вх. № 94-Е-81#11/02.03.2021 г. е извършена проверка в базата данни с информация за дневниците за продажби по ЗДДС на „Топлофикация София” ЕАД за периоди от 01.2015 г. до датата на входиране на заявлението. Посочено е, че в дневниците за продажби не са открити описаните от молителката фактури и кредитни известия с номера, подробно отразени в писмото. Според същото писмо в дневниците за продажби на „Топлофикация София” ЕАД за периода от месец 01.2015 г. до подаване на заявлението не са открити изрично индивидуализирани фактури с контрагент Е. С. Т., Е. Т. Т. или с идентификатор на контрагента ЕГН [ЕГН].

Настоящият съдебен състав преценява, че посочените доказателства не са нови писмени доказателства по смисъла на чл.303ал.1,т.1 ГПК. Основание за отмяна, съгласно тази норма на закона са новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани, поради липсата на тези документи. Не е достатъчно документите да са нови. Необходимо е заинтересоованата страна да не е знаела за тях или макар и да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документите, за да ги представи по делото до приключване на устните състезание, без незнанието или непредставянето да се дължат на липсата на нормално дължимата грижа за добро водене на делото.

Производството по отмяна на влезли в сила съдебни решения е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол и отмяна на влезли в сила решения, когато те са неправилни, поради някоя от причините, изчерпателно посочени в чл.303 ГПК. В това производство не е предвидена в закона възможност за попълване на делото с доказателства, които страната е могла да представи при положена от нея грижа за добро водене на делото.

С оглед на изложеното съдът приема, че представените от молителката доказателства писмо изх. № АО-455-01-436/17.03.2022 г., издадено от Дирекция национален строителен контрол и писмо изх. № 94-Е-81#20/20.10.2021г., издадено от Национална агенция за приходите Централно управление е било възможно да бъдат представени своевременно от нея, при полагане на дължимата грижа по водене на делото. Освен това писмо изх. № 94-Е-81#20/20.10.2021г., издадено от Национална агенция за приходите Централно управление не е от съществено значение за делото.

Молителката обосновава основание за отмяна по чл.303,ал.1,т.1 ГПК – ново писмено доказателство, каквото е писмо изх. № 94-Е-81#4/15.05.2019 г., издадено от Национална агенция за приходите Централно управление. Според същото писмо при извършена проверка в базата данни с информация за дневниците за продажби на „Топлофикация София” ЕАД не са открити данни за Е. Т., че търсенето е извършено по критерии във всички комбинации, включително и като част от съдържание – трите имена, ЕГН, абонатен номер в символни полета – Идентификационен номер на контрагента/получател/, име на контрагента/получател/ и вид на стоката или обхват и вид на услугата. Същото доказателство молителката е представила в хода на въззивното производство/л.52/, съответно въззивният съд с определение в открито съдебно заседание от 10.12.2019 г. по в.гр.дело № 10184/2019 г. го е приел, като доказателство и го е обсъдил с въззивното решение, чиято отмяна се иска. Следователно посоченото писмо не представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК.

Съдът не обсъжда приложената към молбата справка относно извършена проверка по преписка рег. № 12-0131/2007 г. на СГС, тъй като в същата не е посочен издател, както и липсва подпис на съответното длъжностно лице, извършило проверката по посочената преписка на СГП.

Към молбата за отмяна са приложени преписи от решение № 50/21.07.2017 г. по гр.дело № 4880/2014 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК, решение № 230/05.03.2012 г. по гр.дело № 1041/2010 г. на ВКС, II т.о. по чл.290 ГПК, решение от 12.02.2014 г. по гр.дело № 13283/2013 г. на Софийски градски съд. Решенията касаят различни страни, с различен предмет, както и с тях не са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, чиято отмяна се иска. Изложеното е относимо към основание за отмяна по чл.303,ал.1,т.4 ГПК, каквото не е заявено от молителката. Освен това тези решения не представляват нови писмени доказателства по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК.

С молба вх. № 1504/15.02.2023 г. в хода на делото молителката се е позовала на ново обстоятелство за отмяна на решението на Софийски градски съд и потвърденото с него решение на Софийски районен съд постановено решение на Съда на Европейския съюз от 24.11.2022 г. по дело С - 289/21 – т.42, т.46 и т.50. С цитираното решение Съда на Европейския съюз от 24.11.2022 г. по дело С - 289/21 е дадено следното тълкуване: принципът на ефективност, закрепен в член 47 от Х. на основните права на Европейския съюз , трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска процесуално правило на държава членка, съгласно което — когато национална правна разпоредба, оспорена с жалба за отмяна по съдебен ред, тъй като противоречи на правото на Съюза, бъде отменена с последваща норма и поради това престане да поражда последици занапред — се приема, че е отпаднал предметът на оспорване и следователно липсва основание за произнасяне, без преди това страните да са имали възможност да изтъкнат евентуалния си интерес от продължаване на производството и без такъв интерес да е бил взет предвид. Позовавайки се на приетото с цитираното решение на СЕС молителката счита, че методиката от „Наредбата за топлоснабдяване” № 16-334/2007 г. е отменена с решение № 11603/31.07.2019 г. по адм.дело № 13721/2017 г. на ВАС, потвърдено с решение № 8294/26.06.2020 г. по адм.дело 14350/2019 г. на ВАС петчленен състав и тази отмяна има обратно действие поради което всички изчисления по тази методика, извършени от ищеца и вещото лице по СТЕ по делото, отмяна на решението по което е поискана са незаконни.

С разпоредбата на чл.303,ал.1,т.7 от ГПК е предвидено основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение,когато Европейският съд по правата на човека с окончателно решение е установил нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи , съставена в Р. на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм. с Протокол № 11 от 1994 г.), или на протоколите към нея и новото разглеждане на делото е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението. С разпоредбата е предвидена възможност за отмяна на влязло в сила решение на националния съд по гражданско дело по отношение на което Европейския съд по правата на човека с окончателно решение е установил нарушение на Конвенцията. Необходимостта от ново разглеждане на делото е предвидена, за да се отстранят последиците от нарушението. В настоящият случай цитираното решение на Съда на европейския съюз не попада в обхвата на основанието за отмяна по чл.303,ал.1,т.7 ГПК, а и такова основание за отмяна не е въведено с молбата за отмяна.

Актът, с който СЕС отговаря на отправеното до него преюдициално запитване не е съдебен акт, с който се разрешава конкретен спор, а такъв с който се дава тълкуване на общностното право. Поради това следва да бъде взет предвид от националните съдилища при разрешаване на повдигнатите пред тях спорове. Несъобразяването с това изискване не е пречка решението на националния съд да влезе в сила, като страните по него следва да се съобразяват със силата на пресъдено нещо на това решение. Цитираното решение на СЕС е постановено след влизане в сила на решението на Софийски градски съд, чиято отмяна се иска и не представлява ново обстоятелство, нито ново доказателство по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК.

Като взема предвид изложените съображения съдът намира, че представените от молителката с молбата за отмяна писмени доказателства не обосновават основание за отмяна по чл.303,ал.1,т.1, пр.2 ГПК. Молбата за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд по в.гр.дело № 10184/2019 г. и потвърденото с него решение по гр.дело № 11979/2017 г. на Софийски районен съд в уважената част на исковете с правно основание чл.422,ал.1 ГПК срещу молителката Е. С. Т. е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

Оставя без уважение молба вх. № 25047356/16.06.2022 г., подадена от Е. С. Т., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], ул.Р.”, № , вх. , ет. ,ап. , чрез пълномощника С. С. Т. за отмяна на влязло в сила решение № 250/10.01.2020 г. по в.гр.дело № 10184/2019 г. на Софийски градски съд и потвърденото с него решение № 489659/18.09.2018 г. по гр.дело № 11979/2017 г. на Софийски районен съд в уважената част на предявените искове от „Топлофикация София” ЕАД срещу Е. С. Т. с правно основание чл.422,ал.1 ГПК, вр.чл.79,ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.422,ал.1 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.