ВКС потвърди присъда от 20 години затвор за квалифицирано убийство

Текстът на акта

Ключови фрази

1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 261
гр. София, 04.06.2025 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ВТОРО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ , в публично заседание на двадесет и осми април, през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КОЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ДАЦОВ

ИВАН СТОЙЧЕВ

при секретаря Г.Иванова и в присъствието на прокурор П. Маринова, като разгледа докладваното от съдия Дацов КНОХД №105/2025 година и въз основа на закона и доказателствата по делото, взе предвид следното:

Касационното производство е инициирано по жалба и допълнение към нея от подсъдимия Р. А. С. чрез неговия защитник – адв. К. Д., срещу Присъда №17/28.05.2024 год. постановена по ВНОХД№408/2024 год. по описа на САС, НО- IV наказателен състав.

Оплакванията в жалбата и допълнението към нея са за наличието на касационните основания визирани в чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 НПК. В тази връзка се моли за отмяна на присъдата и оправдаване, за отмяна на атакуваната присъда и връщане за ново разглеждане или за преквалифициране чрез изменение в по-леко престъпление като чл.124 или чл.128 НК и намаляване на наказанието.

В хода на делото по същество пред ВКС, адв.Д. – служебен защитник на подс.С., поддържа касационната жалба.

Подс.С. в своя защита поддържа казаното от защитника си.

Представителят на Върховната касационна прокуратура е на мнение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения или нарушение на материалния закон, а определеното наказание е справедливо.

В последната си дума подсъдимият съжалява за извършеното и моли за справедлива присъда.

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното:

С Присъда №3/03.02.2023 г., Окръжен съд – Благоевград, IX наказателен състав по НОХД№413/2021 год. е признал подсъдимия Р. А. С. за виновен в извършено престъпление по чл.124, ал.1, пр.1 НК вр. чл.128, ал.1 и ал.2, пр. последно НК и във вр. с чл.54, ал.1 НК го е осъдил на 7 години и 6 месеца „лишаване от свобода“ при „строг“ режим, като го е оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.116, ал.1, т.3 и т.6, пр.2 вр. чл.115 НК. Съдът се е произнесъл и по чл.59, ал.1 НК като е приспаднал времето на задържане. Приложил е разпоредбата на чл.68, ал.1 НК, където е постановил подсъдимият да изтърпи наказание от 4 месеца „лишаване от свобода“, наложено му с влязло в сила определение по НОХД№316/2019 год. по описа на РС-гр.Сандански и се е произнесъл за разноските по делото.

С Присъда №17/28.05.2024 год. по ВНОХД№408/2024 год., Апелативен съд – София, IV наказателен състав е отменил първоинстанционната присъда като е признал подсъдимия за виновен по първоначално повдигнатото обвинение и му е определил наказание от 20 години „лишаване от свобода“. Потвърдил е присъдата в останалата й част.

По отношение на наведените основания в касационната жалба:

В касационната си жалба адв.Д. навежда доводи за нарушение на материалния закон, тъй като според защитника е налице неправилно тълкуване на нормата на чл.116, ал.1, т.3, пр.2 и т.6, пр.2 вр. чл.115 НК. Допълва и, че не е налице причинно следствена връзка между нанесената телесна повреда и смъртта на жертвата.

Гореизложеното оплакване е неоснователно и същото следва да бъде отхвърлено. В обстоятелствените си мотиви апелативната инстанция е изпълнила задълженията си за внимателен анализ на наличните доказателства, които от своя страна са довели до направените изводи за авторството на деянието и оттам до правилно тълкуване на нормата свързана с повдигнатото обвинение. В жалбата има някои твърдения, които по своята същност са по обосноваността, което не е предмет на разглеждане от касационната инстанция. Така например се коментира причината за настъпване на смъртта, заключенията на съдебно-медицинската експертиза, субективната страна на деянието и прочие. Въпреки това за пълнота следва да се каже, че апелативната инстанция е разгледала всички налични доказателства като е анализирала същите както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Отговорила е на възраженията по отношение на приложението на повдигнатото обвинение и защо е достигнала от правна страна до извода за наличие на престъпление по чл.116 НК. Това особено добре се наблюдава от л.44 до л.49 от мотивите към второинстанционната присъда. Съдът много детайлно е анализирал и отбелязал защо първоинстанционният съд неправилно е приел, че е налице престъпление по чл.124, ал.1 НК, като тълкуването на материалния закон по процесния случай не страда от пороците, които се навеждат в касационната жалба.

Не става ясно защо се приема от касатора, че неправилно е тълкувана и нормата на чл.54 НК, но и това твърдение е голословно и не отговаря на съществуващата посока в анализа направен от въззивната инстанция. В допълнение, съдът много подробно при задълбочен анализ на доказателствата е достигнал до законосъобразния извод за наличието на причинно-следствена връзка и оттам до правилно приложение на материалния закон и вината по първоначално повдигнатото обвинение, включително и по отношение на субективната страна със съществуващия евентуален умисъл.

По отношение на възражението за допуснато съществено процесуално нарушение - чл.13, чл.14 и чл.107 НПК.

В касационната жалба се навеждат доводи свързани с чл.13 НПК, тъй като не са били взети предвид данни за непосредствената причина за смъртта – бактериална инфекция, отдалечения период от време, липсата на счупване на кости на черепа, възрастта на пострадалата. Тенденциозно е било обсъждано заключението на в.л.З., основните изводи се градили върху показанията на съпрузите С., въпреки тяхната заинтересованост, както и на техните дъщери.

На първо място, с оглед чл.13 НПК установяващ разкриването на обективната истина следва да се отбележи, че нарушение на този принцип ще е налице, когато съдът не е събрал всички относими доказателства, въпреки че е имало възможност за това и, които биха могли да имат съществено значение за изясняване на фактите. Това включва и неоснователен отказ да се уважат доказателствени искания на страните, когато те са релевантни и допустими. В процесния случай това не се наблюдава. Съдът е приобщил и анализирал всички възможни доказателства и не е налице необоснован отказ от събиране на други, които биха попречили за разкриване на обективната истина.

Ще е налице нарушение на разглеждания принцип и, ако съдът е обсъдил доказателствата едностранно или превратно. Това също не е налице. С мотивите си САС се е фокусирал върху всички налични доказателства, а не само върху тези, които подкрепят една определена теза – обвинителна или оправдателна, нито е игнорирал доказателства, които й противоречат или да поставят под съмнение изводите на съда.

Не може да се говори и за това, че доказателственият анализ е непълноценен или повърхностен. При внимателното запознаване с мотивите към въззивната присъда ще се констатира, че същите съдържат задълбочен и детайлен анализ на всички доказателствени материали. Обсъдени са противоречията между тях и е обяснено на кого и защо е даден кредит на доверие.

Още по-малко може да се говори, че е налице нарушение на този принцип и оттам на чл.303 НПК, тъй като изводите, според жалбоподателя, едва ли не почивали на предположения. Напротив, САС подробно е отбелязал въз основа на кои доказателства е стигнал до крайния резултат за налична съставомерност от обективна и субективна страна. Съдът е приел за установени определени факти върху реално събрани по реда на НПК доказателства, а не въз основа на догадки или логически построения без те да са доказани по несъмнен начин.

По отношение на депозираното от касатора нарушение на чл.14 НПК, а именно принципът на свободното вътрешно убеждение, се твърди с бланкетна мотивировка, че се наблюдавал тенденциозен подход към доказателствата в ущърб на подсъдимия.

В контекста на горното следва да се акцентира върху това, че този принцип е тясно свързан с чл.13 НПК, тъй като формирането на вътрешното убеждение изисква спазване на изискванията за обективната истина, а както вече бе отбелязано липсва нарушение на чл.13 НПК.

Тук е необходимо да се обърне внимание, че би било нарушение на този принцип, ако вътрешното убеждение на съда не е формирано въз основа на всички доказателства, което в случая не се наблюдава. В изключително детайлните и подробни мотиви САС е разгледал всички доказателства, спазвайки съществуващите стандарти за анализ. САС не е пренебрегнал никаква част от доказателствения материал, като го е оценил обективно и всестранно, а не повърхностно.

На следващо място, не може да се говори и за липса на мотиви или същите да са незадълбочени и неясни до степен, равнозначни на липса на мотиви. Това е така, защото въззивният съд е изложил достатъчно ясни и подробни аргументи - защо е приел едни доказателства за достоверни, а други не или защо е стигнал до определени фактически и правни изводи.

Не се констатира и предубеденост на съда, за да е налице нарушение на чл.14 НПК. Последното се установява от обстоятелството, че не е буквално възпроизведена обвинителната теза, без да е извършен собствен анализ на доказателствата. Не се наблюдава и изградено предварително отношение към процесуалната годност и доказателствената достоверност на източниците на факти по настоящото дело.

Не се констатира и това съдът да е основал решението си на недопустими или негодни доказателства.

Що се отнася до заявеното нарушение на чл.107 НПК, а именно недостатъци свързани с правилата за събиране и проверка на доказателствата, то също следва да се отхвърли като оплакване. Видно от материалите по делото и мотивите към решението на САС е, че всички доказателства са събрани и проверени по реда, предвиден в кодекса, като са обсъдени обективно, всестранно и пълно. Не се наблюдава доказателствата да са събрани в нарушение на процесуалните правила. САС не е игнорирал противоречията в доказателствения материал. Извършена е адекватна съпоставка на различни доказателствени източници и са разрешени или обяснени съществуващите противоречия между тях. Не може да се констатира и това, че доказателствените изводи почиват на предположения или логически неиздържани аргументи. Извършена е надлежна проверка на всички версии и обстоятелства по делото. Налице е задълбочен и пълен анализ на показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия. Те са оценени критично, последователно, логично и в съпоставка с другите доказателства.

Неоснователно е оплакването, че съдът безкритично и превратно е анализирал съдебно-медицинската експертиза(СМЕ) и становището пред съда на в.л.З.. Видно от л.45-47 от мотивите към присъдата на САС това е точно обратното. Съдът е разгледал СМЕ и заявеното от в.л.З. в контекста на целия доказателствен материал, като правилно и в съответствие с всички данни е достигнал до логични изводи за причинно-следствената връзка. Що се отнася до твърдението, че фактическата обстановка на 11 и 12.03.2020 год. се базирала единствено на показанията на свидетелите Т. и П. също не е коректно, тъй като видно от същите тези мотиви са кредитирани други доказателства установяващи въпросната фактология, което и не води до нарушение на чл.118, ал.2 НПК.

Като последно оплакване се отбелязва и явна несправедливост на наказанието – чл.348, ал.1, т.3 НПК с лаконичните мотиви, че винаги когато едно лице е признато за виновно за престъпление, което не е извършило е налице това касационно основание.

Извън гореизложената погрешна констатация, която настоящият състав е безпредметно да коментира, следва да се обърне внимание на жалбоподателя, че ще се наблюдава явна несправедливост, тогава когато наказанието очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите по чл.36 НК – чл.348, ал.5, т.1 НПК. В тази връзка може да се каже, че САС изключително подробно от л.49 до л.51 от мотивите си е разгледал всичко свързано с индивидуализацията на наказанието. Правилно като отегчаващи е коментирал тежестта и високата степен на обществена опасност на деянието, това че е извършено в изпитателния срок на друго умишлено престъпление от общ характер и всички останали детайлно анализирани обстоятелства в мотивите. Следва само да се коригират изводите в частта, където не се приема трудовата ангажираност като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като същата е факт, който не може да бъде пренебрегнат, независимо от констатираните пропуски в дейността му, но това само по себе си не променя крайния резултат свързан с индивидуализацията на наказанието. Въпреки това, определеното наказание от 20 години „лишаване от свобода“ правилно е отчетено, че отговаря на целите предвидени в чл.36 НК. В този смисъл същото очевидно съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите визирани в НК.

Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че не са налице посочените в жалбата касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 НПК и обжалваната присъда следва да се остави в сила като правилна и законосъобразна.

Така мотивиран и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, второ наказателно отделение,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Присъда №17 от 28.05.2024 година, постановена по ВНОХД №408/2024 година по описа на Софийски апелативен съд - IV наказателен състав.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.