Възстановяване на запазена част при завещание и забрана за влошаване на положението

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 218
гр.София, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в състав:
Председател: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
Членове: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ДИАНА КОЛЕДЖИКОВА
при секретаря Даниела Танева, като разгледа докладваното от съдия Коледжикова гр. д. № 1058 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№ 8 от 02.01.2024 г., подадена от Е. А. Ш. срещу решение № 268 от 13.11.2023 г., постановено по в.гр.д. № 381/2023 г. на Окръжен съд – Смолян, с което е потвърдено решение № 62 от 30.05.2023 г. по гр.д № 69/2022 г. на Районен съд – Мадан. С последното е отхвърлен искът на Е. Ш. против С. Б. и М. Б. за прогласяване нищожността на саморъчно завещание, извършено от А. К. на 23.04.2012 г.; отхвърлен е искът на Е. Ш. против М. Б. за намаляване на завещателното разпореждане, извършено в негова полза; постановено е С. Б. да задържи завещания й недвижим имот като същата е осъдена да заплати на Е. Ш. сумата 305,74 лева за възстановяване запазената част на последната от наследството на А. К.

Касаторката твърди нарушения на процесуалния и материалния закон, допуснати от съда, както и необоснованост. Сочи, че въззивният съд не е включил в наследствената маса всички притежавани от А. К. имоти, което довело до погрешно определяне на запазената й част.

С определение № 5703 от 06.12.2024 г. по настоящото дело на основание чл.280, ал.2, предл.последно ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение само в частта, с която е потвърдено решението на Районен съд – Мадан по иска с правно основание чл.30 ЗН -

за проверка дали не е очевидно неправилен начинът, по който е формирана наследствената маса.

Ответниците по касация оспорват жалбата.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, съставът на ВКС взе предвид следното:

С обжалваното решение е потвърдено решението на районния съд, с което е отхвърлен искът на Е. Ш. против М. Б. за намаляване на завещателното разпореждане, извършено в негова полза; постановено е С. Б. да задържи завещания й недвижим имот като същата е осъдена да заплати на Е. Ш. сумата 305,74 лева за възстановяване запазената част на последната от наследството на А. К..

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че със саморъчно завещание от 23.04.2012 г. наследодателят А. М. К. е изразил волята си за подялба на неговото имущество след смъртта му. На дъщеря му С. А. Б. е завещана стопанската сграда на двора в [населено място] и градината към нея; на внука му М. Н. Б. е завещана обработваема площ и ливада в местността З.. На дъщеря му Е. А. Ш. е завещана 5 декара обработваема земя в местността Л. без ливада и горски масиви. Останалата част от имуществото си и къщата наследодателят е завещал на съпругата си Ф. М. К..

Въззивният съд е приел, че към момента на откриване на наследството на А. М. К. наследствената маса се състои от следните имоти: 1/2 идеална част от поземлен имот пл. № * с площ 806.50 кв.м., за който е отреден УПИ *-*,* с площ 868.50 кв.м. в кв.13 по плана на [населено място], ведно с 1/2 идеална част от построената в него едноетажна паянтова стопанска сграда със застроена площ 126 кв.м., както и 1/2 идеална част от 16 земеделски имота. Съобразно пазарната цена на посочените имоти към момента на откриване наследството 16.10.2015 г. съдът приел, че стойността на наследствената маса възлиза на сумата 35 774 лева, а запазената част на ищцата е 8 943,50 лева. След приспадане стойността на завещания на ищцата имот съдът приел, че нейната запазена част от наследството на А. К. е 6693,50 лева. Приел, че следва да се извърши съразмерно намаляване завещателното разпореждане, направено в полза на С. Б., като се умножи стойността на завещаното й имущество със стойността на накърнението и полученото произведение се раздели на общата стойност на всички завещани имоти. Констатирал, че посочената от районния съд сума 305,74 лева, с която следва да се намали завещанието, направено в полза на С. Б., е правилно определена и съответства на горната формула.

Въззивният съд е приел в мотивите към решението си, че в полза на съпругата Ф. К. е завещана притежаваната от наследодателя къща, но не е включил стойността на същата в наследствената маса. Нормата на чл.31 ЗН е императивна и повелява в наследствената маса да се включат всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му. Въззивният съд не е спазил това правило, поради което решението в допуснатата му част е очевидно неправилно.

Имуществото, което наследодателят е притежавал към момента на смъртта си и което следва да се включи в наследствената маса по чл. 31 ЗН, се посочва от страните по делото. Задължение на съда е да определи нейната стойност по указания в закона ред. Когато по делото са налице данни и за друго имущество в патримониума на наследодателя, освен соченото от страните, съдът е длъжен да го оцени и да го включи в наследственото маса (решение № 186 от 12.05.2009 г. по гр.д. № 188/2008 г. на ВКС, ІV г.о.)

В съдебното заседание на 01.09.2022 г. съдът е указал на страните да посочат всички наследствени имущества и задължения. В същото заседание по реда на чл.176 ГПК ищцата е посочила, че старата къща в [населено място] е принадлежала на дядо й. В съдебното заседание на 08.12.2022 г. тя е пояснила, че имотите са принадлежали на дядо М., а след неговата смърт синовете му С. и А. си ги поделили неформално. Стопанската постройка е съсобствена между двамата братя А. и С.. Тя е ремонтирана през 1992 г. Видно от уточненията, направени от вещото лице С. в това заседание, по твърдения на страните стопанската сграда е преустроена и оценката е направена с извършените подобрения в състоянието й в момента; част от стопанската сграда (с изграден гараж) принадлежи на наследниците на брата на А.. Процесуалният представител на ищцата адв.О. е заявила, че в поземления имот освен стопанска сграда има още две сгради, които са част от наследството на А. К. Видно от представените с исковата молба скица и данъчна оценка на парцел *-*,* в кв.13 на [населено място] в имота са изградени двуетажна жилищна сграда с площ 144 кв.м., масивна сграда с площ 102 кв.м. и паянтова сграда с площ 126 кв.м. В допълнителното заключение са описани намиращите се в имота двуетажна жилищна сграда с пристройка, масивна постройка на груб строеж и едноетажна паянтова стопанска сграда, преустроена през 1992 г.; същите са оценени към 16.10.2015 г. и към настоящия момент (устни състезания пред въззивната инстанция м.март 2023 г.)

С допълнителната експертиза на вещото лице С. е извършена оценка на тези сгради към момента на откриване на наследството и към момента на заключението, но видно от решението на районния съд, тяхната стойност не е била взета предвид при формиране на наследствената маса, от която съдът е изчислил размера на запазената част на ищцата.

Разпоредбата на чл. 31 ЗН относно формиране на наследствената маса е императивнa. Ако докладът на първата инстанция е непълен по отношение на обстоятелствата, които подлежат на доказване, пропуските следва да се отстрани от въззивния съд, независимо че липсват оплаквания във въззивната жалба - т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, решение № 35 от 15.04.2016 г. по гр. д. № 3415/2015 г. на ВКС, І г.о. Независимо че във въззивната жалба и отговора страните не са повдигнали въпроса за неправилно формиране масата на наследството, с оглед задължението на съда да приложи точно императивната норма на чл.31 ЗН, въззивната инстанция е била длъжна да констатира пропуска на районния съд, с който е нарушен материалният закон.

Обжалваното решение на Окръжен съд Смолян следва да се отмени в допуснатата до касация част. Тъй като не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се реши по същество от касационната инстанция.

Предявен е бил евентуален иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазената част на Е. А. Ш. от наследството на баща й А. М. К.. Поради отхвърляне с влязло в сила решение на предпочитаните искове с правно основание чл.42, б.“б“ вр.чл.25, ал.1 ЗН за обявяване нищожност на завещанието, съставено от А. К., е осъществено вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на евентуалния иск. Обстоятелствата, от значение за разрешаване на повдигнатия спор, са следните: наличие на открито наследство; извършени от наследодателя завещателни или дарствени разпореждания с имущество, което му е принадлежало; ищецът да е наследник със запазена част (чл.28, ал.1 ЗН); приемане от ищеца на наследството по опис, когато правото се упражнява спрямо лице, което не е наследник по закон (чл.30, ал.2 ЗН); размер на наследствената маса, изчислена по реда на чл.31 ЗН към откриване на наследството.

Видно от удостоверение за наследници № 7 от 09.02.2022 г. на Община Мадан, завещателят А. К. е починал на 16.10.2015 г., като е оставил наследници по закон съпругата си Ф. К. и дъщерите си С. А. Б. и Е. А. Ш..

Със саморъчно завещание от 23.04.2012 г. А. К. се разпоредил за след смъртта си с цялото си имущество като завещал на дъщеря си С. А. Б. стопанската сграда на двора [населено място] с прилежащата към нея градина; на внука си М. Н. Б. завещал обработваема площ и ливада в м.З.; на дъщеря си Е. А. Ш. завещал 5 дка обработваема земя в м.Л. без ливада и горски масиви; на съпругата си Ф. К. завещал останалата част от имуществото си и къщата, а ако тя се помине преди него, нейният дял да остане за С. Б.. Ищцата Е. Ш. не е приела под опис наследството на А. К..

Не се спори между страните, че всички притежавани от А. К. имоти са получени по наследство от неговия баща М. М. Б. (Е. Е. Б.), починал през 1986 г. и оставил наследници двамата си сина А. К. и С. М. Б. При изчисляване на наследствената маса следва да се включи половината от стойностите на всеки имот, тъй като А. К. е наследил половината от имуществото на М. Б.. Няма данни между наследниците на М. Б. да е извършвана делба. Извършено е разпределение на ползването, което не се отразява на правото на собственост, затова искането на ответниците за остойностяване само на ползваните от К. части от отделните обекти е неоснователно. С оглед данните по делото следва да се приеме, че към момента на смъртта си А. К. е притежавал 1/2 идеална част от застроения поземлен имот в [населено място] и от всички сгради, намиращи се в дворното място, както и по 1/2 идеална част от земеделските имоти, възстановени на наследниците на М. М. Б.. Наличието на трите сгради се установява от скицата на имота, удостоверението за данъчна оценка и заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. При липса на данни за противното, следва да се приеме, че правото на собственост върху сградите в дворното място се притежава от собствениците на самото дворно място в същия обем – по 1/2 идеална част. В хода на производството пред инстанциите липсва оспорване на страните относно правата върху тези сгради. Такова оспорване не е направено и в отговора на касационната жалба. Едва в хода на устните състезания ответницата е заявила в писмените бележки, че сградата на груб строеж не е съществувала към датата откриване на наследството със смъртта на А. К.. Наличието на тази сграда е било установено още в производството пред районния съд. Доколкото касационното производство е ограничено от рамките на материално-правния спор, очертан пред въззивната инстанция и от въведените с касационната жалба оплаквания за неправилност на въззивното решение (чл.290, ал.2 ГПК), в касационното производство не са допустими нови фактически твърдения на страните. Ето защо следва да се приеме, че сградата е съществувала към датата на смъртта на наследодателя и половината от нейната стойност следва да се включи в наследствената маса.

Сборът от половината от стойността на земеделските имоти (общо 25724 лева); на поземлен имот пл.№ *, участващ в УПИ *-*,* в кв.13 по плана на [населено място] (4839 лева); на стопанската сграда (5211 лева); на двуетажната жилищна сграда с пристройки (15960 лева) и на сградата в груб строеж (33755 лева) е сумата 85489 лева. Тази сума представлява масата на наследството, от която следва да се изчисли размера на запазената част на ищцата. Съгласно чл.29, ал.3 ЗН, запазената част на ищцата е 1/4 от наследството на А. К., равняваща се на 21372,25 лева. Стойността на завещаното й имущество е 2250 лева, а накърнението е в размер 19122,25 лева. Ответницата С. Б. е получила по завет имоти на стойност 11130 лева при запазена част и за нея 21372,25 лева. Следователно предявеният срещу нея иск за възстановяване на запазената част на ищцата е неоснователен. Н. произтича от надвишаване на разполагаемата част в полза на съпругата Ф. К., която при запазена част 21372,25 лева е получила имоти на стойност 71347 лева.

На основание чл.30, ал.2 ЗН и т.4 от ТР № 3 от 19.12.2013 г. по т.д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, неоснователен е и предявеният иск срещу М. Н. Б., който не е призован към наследяване, тъй като ищцата не е приела наследството по опис.

При горните изводи следва да се приеме, че касационната жалба е неоснователна. Предявените искове са неоснователни, но с оглед липсата на въззивна жалба от ответницата срещу решението на районния съд, с което е постановено възстановяване запазената част на ищцата чрез осъждане на С. Б. да й заплати сумата 305,74 лева, съгласно изричната разпоредба на чл.271, ал.1 ГПК да не се влошава положението на жалбоподателя, въззивното решение, с което е потвърдено произнасянето по исковете с правно основание чл.30, ал.1 ЗН, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора пред касационната инстанция на ответниците се дължат разноски. Представен е списък по чл.80 ГПК, както и доказателства за заплащането на адвокатско възнаграждение за сумата 400 лева – от С. Б. и за 650 лева – от М. Б., които касаторката следва да заплати.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 268 от 13.11.2023 г., постановено по в.гр.д. № 381/2023 г. на Окръжен съд – Смолян, в частта, с която е потвърдено решението на Районен съд – Мадан по исковете с правно основание чл.30 ЗН.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК Е. А. Ш. да заплати на С. А. Б. сумата 400 (четиристотин) лева и на М. Н. Б. сумата 650 (шестстотин и петдесет) лв. – адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.