Оправдаване на шофьор за блъснат пешеходец при случайно деяние

Текстът на акта

Ключови фрази

Причиняване на смърт по непредпазливост в транспорта * опасна зона на движение и спиране * неоснователност на касационен протест * оправдателна присъда * случайно деяние

Р Е Ш Е Н И Е

№ 510

Гр. София, 21 ноември 2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА

СВЕТЛА БУКОВА

при участието на секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА и в присъствието на прокурора С. М., като разгледа докладваното от съдия Букова наказателно дело № 587 по описа за 2025г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.346, т.1 от НПК.

Образувано е по касационен протест на прокурор от Военно-апелативна прокуратура и жалби от частните обвинители Л. А. В., Л. В. Х., С. В. Г., Д. Д. А. и А. Г. А., чрез повереника им против нова въззивна присъда от 12.03.2025 г., постановена по внохд № 57/2024 г. от Военно –апелативен съд.

В протеста и допълнението към него се заявяват касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Според прокурора е нарушено правилото на чл.13, ал.1 от НПК, тъй като не са положени усилия за установяване на обективната истина, а вътрешното убеждение на съда било формирано при нарушение на формалната логика и без пълен всестранен и обективен анализ на всички обстоятелства по делото. Конкретно се твърди, че са останали неизяснени въпросите, свързани с широчината на лентата за движение на управлявания от подсъдимата автомобил, относно скоростта, с която е предприел пресичане пострадалият при заснетите негови крачки и изминато разстояние до мястото на удара, разстоянието, на което се е намирал зад паркирания автомобил и от кой момент е бил видим от подсъдимата. Изразено е личното виждане на протестиращия прокурор, че паркираният автомобил се е намирал на неустановено разстояние от границата на лентата за движение на подсъдимата и не е бил препятствие, ограничаващо видимостта в посоката й на движение на прав участък. Оспорено е експертното заключение в тази му част, поради залагането на различен автомобил от действително паркирания там, установим от наличните записи, като се твърди и че не е реално изпълнено указанието на съда да се заснеме мястото на произшествието, тъй като липсвали доказателства да е извършено измерване с дрон. В тази връзка е изразено становището, че с неуваженото искане на обвинението за назначаването на повторно експертно изследване е допуснато съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на тази страна и обуславящо неправилност на правната преценка за липсата на извършено престъпление по чл.343, ал.1, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК. Поради това е направено искане за отмяна на постановената оправдателна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В жалбата на частните обвинители, депозирана чрез общия им повереник и допълнението към нея също се прави позоваване на допуснато съществено процесуално нарушение, свеждащо се до непълно изясняване на обстоятелствата по делото. В тази насока се прави собствен анализ на пътната ситуация и се оспорват изводите относно движението на процесния автомобил, скоростта на пресичане на пешеходеца, мястото на падане на тялото му, като се излагат конкретни критики към възприетото от съда експертно заключение. Последното според жалбоподателите не било съобразено с наличния видеозапис от произшествието и използвания при първоначалното експертно изследване софтуерен продукт. Акцентира се на довод за същественото противоречие между отделните експертни заключения, което налагало назначаването на ново арбитражно изследване, като се отчете и заинтересованост на едно от вещите лица (предвид месторабота на сина му в застрахователната компания, сключила договор с подсъдимата). Отправен е и упрек за недостатъчно изясняване статута на асфалтираното пътно уширение и свързания с него въпрос за момента на възникване на опасността; както и на разрешената за движение максимална скорост в процесния пътен участък и скоростта на движение на пострадалия, чийто крачки не били обсъдени съобразно дължината им. Въз основа на тези доводи е направено искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане за отстраняване на допуснатите нарушения чрез назначаване на ново експертно изследване, изслушване на вещите лица, изготвили първоначалната експертиза и повторен оглед на приобщените видеозаписи.

В касационното съдебно заседание представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа протеста и изложените в него доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при проверката и анализа на доказателствения материал, довело до извод за недоказаност на обвинението. Счита, че експертите не са изчислили на какво разстояние се е намирал пострадалият зад паркирания автомобил, а са боравили само с времеви показател, което сочело, че не са изпълнени дадените указания на ВКС при предходното му произнасяне. Относно твърдяното нарушение на закона се сочи, че не е съобразена съдебната практика за задължението за намаляване на скоростта още от момента на насочване на пешеходеца от тротоара или банкета към платното за движение преди да е стъпил на него, щом с поведението си показва, че ще навлезе на него. В случай, че подсъдимата е избрала скорост на движение, съобразена със състоянието на пътя и конкретните условия за видимост, то би намалила същата от момента на възприемане на пешеходеца, който е бил предвидимо препятствие.

Повереникът на частните обвинители също поддържа депозираната касационна жалба със сочените процесуални пропуски, сведени до неаргументираното възприемане на допълнително изслушаните експертни заключения за конкретната пътна ситуация с приетото изминато разстояние от пешеходеца и скоростта му на движение, влизащи според него в противоречие с установеното при записа. Акцентирано е и на неправилно извършената симулация само до момента на удара, както и на възприетото движение на автомобила с отклонение наляво едва след удара. Твърди се, че подсъдимата не е съобразила скоростта си на движение с конкретната пътна обстановка, а именно наличието на пешеходец, изчакващ преминаване на прав участък от пътя.

Подсъдимата Е. В. И. и защитникът й заявяват становище за правилност на атакуваната присъда и молят протестът и жалбата да бъдат оставени без уважение. Считат, че са били обсъдени всички доказателства по делото и съдът аргументирано е постановил оправдателна присъда. Относно обсъжданите записи се сочи, че същите са били предявени на страните в присъствието на компютърен специалист, но по-същественото е, че са били взети предвид и при експертното изследване, позволяващо извод за наличието на автомобил, затрудняващ видимостта към пострадалия. В защитната пледоария се акцентира и на установеното по делото обстоятелство, че процесният пътен участък попада извън населено място, поради което режимът за скоростта е различен. По отношение на искането за позоваване на първоначалното експертно заключение се сочи, че и съобразно него при скорост от 60км/ч ударът за И. е бил непредотвратим, а използваният метод на симулацията е неприложим в случая, поради липсата на директен челен удар, както и възможната грешка, изяснена от вещите лица У. и И..

В предоставената й последна дума подсъдимата отново заявява невиновността си по повдигнатото обвинение.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт в пределите по чл.347, ал.1 НПК, прие следното:

Касационните протест и жалба на частните обвинители изхождат от процесуално легитимирани страни, депозирани в срок срещу подлежащ на касационна проверка акт и са допустими, а разгледани по същество те са неоснователни.

Настоящото касационно производство е второ по ред, като преди образуването му процесуалното развитие на делото е следното:

С първоинстанционната присъда № 5 от 21.03.2023 г. по нохд № 217/2022 г. Софийският военен съд е признал подсъдимата Е. В. И. за виновна в това, че на 20.05.2020 г., около 07.20 ч. при управление на л.а. „О. К.“ с рег. [рег.номер на МПС] в посока от гр. София към гр. Банкя, е нарушила чл.20, ал.2 от ЗДвП, в резултат на което предизвикала пътно транспортно произшествие и по непредпазливост причинила смъртта на В. Г. А., поради което и на основание чл.343, ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК и чл.54 от НК й наложил наказания две години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложил за срок от четири години на основание чл.66, ал.1 от НК, а на основание чл.343г от НК - лишаване от право на управление на МПС за срок от две години, като подсъдимата е призната за невиновна по първоначалното обвинение за нарушение на чл.21, ал.1 от от ЗДвП.

По въззивна жалба от защитника на подсъдимата и жалба от частните обвинители относно наказанието е постановена оправдателна присъда № 2/05.02.2024 г. по внохд № 29/2023 на Военно-апелативния съд. Същата е протестирана и обжалвана от частните обвинители, в резултат на което е отменена с решение на ВКС № 423/17.07.2024 г. по нд № 432/2024 г., поради процесуално нарушение, свързано с безпротиворечивото изясняване на съществени обстоятелства по делото, което е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

С атакуваната понастоящем присъда подсъдимата И. отново е призната за невиновна и оправдана по обвинението й по чл.343, ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал., пр.3 от НК, като е отменено и осъждането й за разноските по делото и за тези на частните обвинители.

Относно касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК:

На първо място следва да се отговори на доводите на страните за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в липса на мотиви и неизпълнение на дадените с отменителното решение указания на ВКС. Такива оплаквания се съдържат както в депозирания протест, така и в жалбата от частните обвинители и позволяват общото им обсъждане. Несъмнено основанията за връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд се свеждат до констатирания съществен процесуален пропуск да се изяснят безпротиворечиво и в пълнота обстоятелствата, свързани с настъпилото пътно транспортно произшествие и значими за правилния отговор на въпроса относно отговорността на подсъдимата. Конкретно предходният касационен състав е посочил необходимостта при повторното въззивно производство да се изследва с категоричност дали районът на ул. „Банско шосе“ № 128 попада в населено място с оглед преценката за дължимата скорост на управление. Предвид фактическия въпрос за момента на възникване на опасността и неаргументирано приетия такъв – от навлизането на пешеходеца в дясната пътна лента, е указано да се обсъди цялостното поведение на пешеходеца от излизането му от двор на предприятието, намиращо се на мястото, преминаването му през лентата за престрояване (уширение за завиване надясно) и навлизането му на пътното платно, като се прецени и от кой момент той е станал видим за водачката на автомобила и как това се отнася към възможността й да реагира с аварийно спиране. Наред с това е счетено за необходимо и предявяването на веществените доказателства – видеофайлове на страните, независимо от приетото заключение на видео-техническата експертиза.

При новото разглеждане на делото от въззивния съд е проведено съдебно следствие, в рамките на което са изискани отново справки от Столична община и Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) относно статута на процесния пътен участък, като е допусната и техническа експертиза по същия въпрос, изготвена от експерт по пътна безопасност; проведен е допълнителен разпит на експертите от повторната комплексна автотехническа и медицинска експертиза и е назначено допълнително изследване от същите на видимостта за водачката на автомобила. След така положените процесуални усилия за попълване на делото с доказателства и проверка на вече събраните такива, военно -апелативният съд е извършил детайлно обсъждане на същите, което е счел за нужно при констатираната противоречивост помежду им. В мотивите към постановената оправдателна присъда съдът е изяснил, че въз основа на проведеното следствие е установил нови фактически положения, които е възпроизвел, като е извършил и коректен доказателствен анализ с цялостно обсъждане на доказателствените източници заедно и поотделно, което позволява проследяване на доказателствената основа за всеки приет за установен факт. Така на първо място въз основата на изисканите справки от АПИ, Областно пътно управление - София и Столична община, както и експертния им прочит, направен писмено и допълнително изяснен с разпита на вещото лице - одитор по пътна безопасност, е категорично изяснено, че уширението на пътя, намиращо се на ул. „Банско шосе“ № 128 е забавителен шлюз за влизане във фирма „М. Б.“, който се е използвал и за паркинг- нерегламентиран, какъвто има и на отсрещната страна на улицата. Процесният пътен участък, намиращ се по средата на път ІІІ-802 между км 1+345 до км.1+672 към инкриминираната дата е попадал в урбанизирана територия - в група устройствени зони и терени за специфични производства, но не и в населено място, тъй като няма жилищна зона и не е сигнализиран с пътни табели Д11 и Д12 съответно за начало и край на населено място, за разлика от предходния участък от км 0+000 до км № 0+980, сигнализиран като кв. "Република". Изяснено е също, че не са били монтирани и пътни знаци за ограничение скоростта на движение.

На следващо място пред въззивния съд е извършен оглед на веществените доказателства – видеофайлове, което е позволило да се споделят констатациите на експерта, изготвил видеотехническа експертиза, като е допусната и допълнителна задача към същия за преформатиране на видеофайловете и снемането им на хартиен носител. Въз основа на записите са установени само отделни моменти от произшествието, включващи придвижването на пострадалия пешеходец – с равномерен ход от сградата на фирма „М.“ до уширението с асфалтова настилка в близост до границата на дясната пътна лента, но без да я пресича; движението на л.а. „О. К.“; тялото на пешеходеца очевидно след настъпилия, но незаснет удар - във вертикално положение с крака надолу във въздуха на височина над тавана на автомобила; последващото навлизане на автомобила с левите му гуми в насрещната лента и падането на тялото на пострадалия на земята с плъзгането му по асфалтовата настилка. Едновременно с това на прегледаните записи е установено и наличието на паркиран автомобил тип „ВАН“ с висока задна част в зоната на уширението на пътя (забавителния шлюз) преди отклонението на фирма „М.“, гледано спрямо посоката на движение на подсъдимата.

При съобразяване на данните от писмените доказателства по делото, включително преформатираните видеофайлове и указаното посещение и заснемане на мястото на произшествието с дрон (според отразеното на стр. 45 от експертизата), е изготвено допълнително заключение към повторната тройна комплексна автотехническа и медицинска експертиза (КАТМЕ) по въпроса относно видимостта в процесния пътен участък. Въз основа на него и дадените от експертите разяснения в съдебно заседание е установено, че видимостта на водачката на автомобила е била препятствана от спряло в уширението на пътя превозно средство, тъй като пострадалият пешеходец е минал зад високата му задна част и само 15 см. от главата му са били над автомобила, без да може да бъде възприет цялостно. Изяснено е, че към момента на възможното възприемане на опасността от предприетото пресичане на пострадалия автомобилът на подсъдимата се е намирал на 1,9 секунди от мястото на удара, а пострадалият – на 2 м. преди дясната граница на лентата за движение на автомобила. С други думи според експертното становище водачката не е могла да види пешеходеца от момента на пресичане на уширението, тъй като той е станал е видим за нея малко преди да пресече дясната граница на пътната й лента. Реакцията й на възникналата опасност е била на 24 м. от мястото на удара с предприето завъртане на волана наляво, изведено от вещите лица на база заснетото частично последващо навлизане на автомобила в лентата за насрещно движение. При предприето аварийно спиране в този момент, съобразно заключението, независимо от начина на движение – с или без отклоняване на автомобила наляво или дясно, удар би настъпил. При изслушването на експертите в съдебно заседание е изяснено, че допълнителното изследване относно видимостта в процесната хипотеза при наличие на паркиран автомобил на уширението, не е внесло промяна в предходно направените изводи в основната част на тройната експертиза и същите са преповторени не само в писмения им отговор, но и при изслушването им в съдебното заседание чрез дадените разяснения по въпросите на страните. Въз основа на тях съдът е приел, че мястото на удара е на около 23.5 м. преди ориентира (левия ъгъл на оградата на имота на № 128) и на 1,29 м. от дясната граница на дясна пътна лента или на 1,8 м. от разделителната линия на лентите за движение. Този експертен извод е счетен за научно обоснован с инертността, придобитата начална скорост с падане на обекти по платното за движение и тяхното плъзгане. Установената по четири метода на изследване и в динамичен аспект с мястото на удара скорост на управление на автомобила е била 72 км/ч., с опасна зона за нея от 56 м. (при скорост 50 км/ч, опасната зона е 33 м.). Отстоянието на пешеходеца до мястото на удара е посочено от вещите лица в два варианта - от момента на навлизане на пътното платно при включването му от уширението то е било 44.2 м., а от навлизането му в лентата за движение на автомобила -17.7 м. Въз основа на това са направени и възприетите от съда крайни изводи, че при скорост на движение 72 км/ч ударът е бил непредотвратим, независимо от къде се смята опасността – от навлизането на пешеходеца в дясната пътна лента или при навлизането му в дясната лента за престрояване (уширението), тъй като и в двата случая опасната зона от 56 м. е по-голяма. Експертно поддържан е бил и изводът за предотвратимост на удара само при скорост на управление от 50 км/ч при отчитане на опасност, възникнала на 44 м. от мястото на сблъсъка – т.е. на такава отстояние на автомобила към момента на навлизане на пешеходеца в уширителната лента, тъй като мястото на удара се явява извън опасната в този случай зона от 33 м. При приетите за компетентно и изчерпателно дадени отговори на посочените въпроси, които са оценени и като убедително защитени от вещите лица в съдебно заседание, в правомощията на съда е било да счете, че не е възникнала необходимост от назначаването на нова експертиза, с което не е допуснато процесуално нарушение.

Така проследената доказателствена дейност на въззивната инстанция дава основание да се приемат за изпълнени в цялост задължителните указания на предходния касационен състав, поради което отправеният упрек за обратното е напълно неоснователен. Въз основа именно на новоприобщените доказателства са изведени и фактическите изводи първо - за липсата на ограничение на скоростта в процесния пътен участък (т.е. под стойността от 90 км/ч. за извън населено място), установено с пътен знак или по силата на закона; второ - за фактическото изграждане и предназначение на асфалтирано уширение на пътя (забавителен шлюз, предназначен за завиване надясно) и трето - за наличието на паркиран на него автомобил с висока задна част. Всъщност тези обстоятелства не се и оспорват в депозираните жалба и протест, като се възразява главно срещу обсъждането им от съда въз основата на ценените като компетентно дадени експертни изводи.

Необходимостта от експертен отговор на значимите за предмета на делото въпроси е несъмнена, а в правомощията на решаващия съд е преценката относно компетентността и обосноваността на възприетото заключение в основната и допълнителната му част, чието неправилно формиране не се констатира. Изложените в съдебния акт съображения за изясняване на фактите на тази основа са подробни и аналитични, поради което позволяват да се установи, че оспореното експертно изследване не е ползвано произволно и безкритично. То е счетено за научно обосновано и убедително защитено въз основа на обективно установените находки като изпаднали части при произшествието и обсъдените записи от камери за видеонаблюдение, установяващи разположението на управлявания от подсъдимата автомобил в отделни времеви моменти преди и след произшествието, наличието на паркиран автомобил с висока задна част, както и хода на пострадалия пешеходец – първоначално спокоен, а след това –към момента на навлизането му на дясната пътна лента - забързан.

Основните възражения както в протеста, така и в жалбата на частните обвинители, касаещи решението на съда да кредитира изводите на повторната тройната експертиза в основната и допълнителната й част са гранични с оплакване за необоснованост, която не е касационно основание и не подлежи на обсъждане, но с оглед значимостта им за крайните изводи, касационният съдебен състав счете за необходимо отново да акцентира на това, че относно основния механизъм на произшествието не е внесена промяна с проведеното повторно съдебно следствие. Конкретно липсват нови констатации по въпросите за скоростта на управление на автомобила от подсъдимата, за мястото на удара, за предприетото от нея отклонение наляво, за отстоянието й от мястото на удара и възможността или не за предотвратимост на произшествието при установената скорост, както и при скорост от 50 км/ч. По тези въпроси експертните отговори са останали непроменени, като същите само са допълнени с изследване на видимостта при установеното чрез записите наличие на паркирал автомобил с висока задна част в процесното уширение на пътя. За преценката си защо възприема именно тези експертни изводи съдът е изложил подробни съображения (на л.13-16 от мотивите), позволяващи да се проследи как е формирано убеждението му. Следва да се посочи, че идентични на настоящите оплаквания в тази насока, вкл. и за необходимостта да се кредитира изготвеното в досъдебната фаза експертно заключение, са били предмет на предходното касационно производство и същите изрично са счетени за неоснователни. В тази връзка са изложени подробни съображения (на стр.6 - 10 от решението по к.д. № 432/24 г. на ВКС, ІІІ НО), които не налагат нова проверка на настоящия касационен състав. Необходимостта от назначаването на поредно експертно изследване, но с арбитражен характер не само е отречена и не фигурира сред указанията към втория въззивен състав, но и не е възникнала допълнително, тъй като новоизвършеното следствие не е довело до промяна в направените крайни изводи от повторната тройна експертиза относно възможностите за предотвратимост на удара. Точно обратното, последните са затвърдени с установеното обстоятелство, свързано с препятствието за видимостта на водачката. Настоящите критики към дейността на вещите лица - за неизвършен личен оглед на мястото; за несъответствие с отразеното в огледния протокол; за използването на различен автомобил от заснетия такъв, както и за лична заинтересованост на един от тях (на доц. У. с оглед месторабота на сина му в застрахователна компания, свързана с подсъдимата) са изцяло лишени от доказателствена подкрепа и неоснователни.

Относно соченото несъответствие с огледния протокол (за широчината на всяка от пътните ленти, измерена на място и съобразно останалите обекти на пътя, неописани в протокола), както и за хода на пешеходеца (измерен според изминато разстояние за определен времеви интервал, а не в крачки, както настоява повереникът) в съдебно заседание експертите са дали подробни разяснения (отговори на инж. У. на л.110 и л. 205 –гръб, както и на инж. И. – на л.206 от делото), поради което те не биха могли да се считат неизяснени и в подкрепа на оплакването в жалбата за пропуск да се назначи арбитражно по естеството си експертно изследване, поради липсата на идентичност в изводите на назначените по делото автотехнически изследвания и конкретно поради твърдяното противоречие на възприетото заключение с първоначалното такова, изготвено в досъдебната фаза на процеса, за чието възприемане се настоява. Поначало такъв процесуален подход не е задължителен за съда дори и да установи различни експертни отговори, и неизползването му не сочи на съществен пропуск в изпълнение на задължението по чл.13 и чл.14 от НПК да се изясни в пълнота делото, ако последното е изпълнено чрез други процесуално допустими способи. В процесния случай не само, че не може да се приеме за налично съществено несъответствие между сочените заключения с оглед на допълнително изследваните обстоятелства, но и не се държи сметка от страна на жалбоподателите за това каква е тяхната значимост при решаване на делото. Такова именно обстоятелство, установено с категоричност при повторното въззивно производство, е липсата на ограничение на максимално разрешената за пътния участък скорост от 90 км/ч. и изяснената от всички експертни изследвания (включително и назначеното в досъдебното производство) възможност за предотвратяване на удара само при скорост от 50 км/ч. При това положение дължимостта именно на такова поведение на пътя (управление със скорост до 50 км/ч.) с оглед неговите характеристики и обективно годните за възприемане фактори, налагащи управлението със съобразена с тях скорост, е изцяло правен въпрос, без необходимост от специални знания.

По идентични съображения за неоснователно следва да се приеме и оспореното в протеста допълнително заключение за видимостта на водачката, изготвено при установеното чрез видеозаписи наличие на паркиран автомобил, чието съобразяване като препятствие за видимостта е изцяло експертен въпрос и неговото решаване не би могло да е въз основа на технически познания на страните, каквито на практика се твърдят в жалбата и в протеста. Упрекът за несъобразеност на изводите с конкретния модел превозно средство и точното му местоположение на първо място е напълно лишен от основание предвид обективната невъзможност понастоящем да се отразят абсолютно прецизно тези параметри, тъй като те не фигурират и в протокола за извършения оглед на мястото на произшествието. Наличието на паркирали автомобили и то изцяло именно на уширението, използвано и за нерегламентиран паркинг, е безспорно и следва да се отчете при преценката за видимостта на подсъдимата към тази част от пътното платно с оглед момента на възникване на опасността, както е приел и предходният касационен състав, върнал делото за изясняване именно в тази насока. Съобразяването на обсъждания фактор е извършено и в първоначалното експертно заключение, като именно на тази основа е направен изводът, че паркираният вдясно по посоката й на движение автомобил („ясно виждащ се на записа“ – л.22 от заключението – на л.95, т.2 от досъд. пр-во) е препятствал видимостта на подсъдимата и тя е имала възможност да възприеме пешеходеца в момента на навлизането му в лентата за движение на автомобила й. По –същественото обаче е, че в процесния случай изследването на други възможни варианти за видимостта (с оглед твърдението в протеста за некоректно позициониране на паркиралото превозно средство и конкретните му параметри) е безпредметно, тъй като независимо от това дали е било налице препятствие за водачката, при установената скорост на управление от 72 км/ч. е налице категоричен и еднопосочен в отделните изследвания експертен отговор за попадане на пострадалия в опасната зона на автомобила й още когато се е намирал на уширението на пътя. С други думи отново от значение за правилното решаване на делото е преценката дължимо ли е било от нея управление с по-ниска скорост, позволяваща спиране пред внезапно възникналата опасност от навлизане на пешеходец на пътя, а същата е изцяло правна и необусловена от експертно мнение.

Предвид тези съображения съдът счете, че от страна на военно - апелативния съд са били изпълнени изискванията по чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК за разкриване на обективната истина чрез задълбоченото изследване на събраните по делото доказателства и способите за установяването им с даден отговор на направените от страните възражения.

Неоснователни са и оплакванията за неспазване на материалния закон, които са аргументирани предимно с обсъдените твърдения за пропуски при изясняване на значимите за отговорността на подсъдимата обстоятелства. Процесуално издържаното установяване на последните, без данни за неясно формиране на вътрешното убеждение на съда, е обусловило и възможността за коректната преценка за наличието на случайно деяние, изключващо отговорността на подсъдимата за настъпилото произшествие. Правилното приложение на материалния закон не може да се приеме за осуетено с постановеното й оправдаване по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“, вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК.

При установения по делото механизъм на навлизане на пострадалия пешеходец на платното за движение отдясно наляво спрямо посоката на движение на управлявания от подсъдимата Е. И. автомобил– от уширение на пътя и откъм спрял на това място автомобил, препятстващ видимостта към него, правилно съдът е приел, че опасността за движението е възникнала от момента на възможността за обективното възприемане наличието на пешеходеца. От този момент тя е била длъжна да съобрази управлението си с възникналата опасност, тъй като пресичането на пешеходеца е предприето на нерегламентирано за целта място и не е могло да бъде предвидено по-рано. Вярно е, че дори насочването му към платното за движение с манифестираното по един или друг начин намерение за пресичане (чрез забързан ход и насочване към платното за движение) в принципен план изтегля момента на възникване на опасността още при предприетото пресичане на уширението на пътя, но същественото в процесния случай обстоятелство е, че водачката не е могла да възприеме местонахождението и поведението му в този момент, поради препятстваната й видимост от паркирано превозно средство. Експертно изяснената обективна възможност за възприемането на пострадалия едва когато се е намирал на около 2 м. преди навлизането му в пътната лента на движение на автомобила, отстоящ на 2,20 секунди от мястото на удара и следващата от това непредотвратимост на произшествието чрез аварийно спиране, обуславя и правилността на извода за липсата на възможност за подсъдимата да предвиди настъпването на общественоопасните последици и да ги предотврати. Този краен извод е валиден дори и без отчитане на установената по делото зона на видимост, тъй като независимо от нея е несъмнено изяснено попадането на пешеходеца в опасната за спиране зона на автомобила още при навлизането му на уширението на пътя, т.е. дори когато е бил в невидим за водачката участък. Управлението на превозното средство е било със скорост под допустимата за движение извън населено място, а избирането на по-ниска такава не се е налагало от недобри пътни или метеорологични условия и при отсъствието на други обективни фактори, изискващи това. Липсва и каквото и да е друго противоправно поведение на пътя, което да е поставило подсъдимата като водач на превозно средство в невъзможност да предотврати удара. Според експертните изводи тя е реагирала на опасността на 24 м. от мястото на сблъсъка, но настъпването му в опасната зона за спиране е причинено от внезапната поява на пешеходеца на платното за движение. Поради това с основание е счетено, че от страна на подсъдимата като водач на превозно средство липсва нарушение на правилото по чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП. Настъпилото произшествие с пострадалия е в хипотезата на случайно деяние по чл.15 от НК, тъй като тя не само не е могла, но и не е била длъжна да предвиди настъпването на общественоопасните последици, както законосъобразно е счел и въззивният съдебен състав с постановяването на оправдателна присъда по повдигнатото обвинение.

По изложените съображения касационната инстанция не се съгласи със сочените от прокурора и частните обвинители доводи за наличието на процесуални нарушения от категорията на съществените, както и за обусловена от това неправилност в приложението на закона, което налага атакуваната въззивна присъда да бъде оставена в сила.

Така мотивиран и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА присъда на Военно-апелативен съд № 1 от 12.03.2025 г., постановена по внохд № 57/2024 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.