Обезщетение при трудова злополука и съпричиняване при груба небрежност

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50224

гр. София 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 19 октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА

ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при секретаря Диана Аначкова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр. дело № 3247 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата Г. С. Р., чрез адв. П. С. срещу решение № 708/13.04.2021 г. по в.гр.дело № 378/2021 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 260973/30.10.2020 г. по гр.дело № 1130/2020 г. на Варненския районен съд в частта, с която „Милтекс КК”ЕООД, [населено място] е осъден да заплати на Г. С. Р. сума за размера над 7500 лв. до присъдените 15 000 лв. обезщетение за претърпени болки и страдания в резултат на средна телесна повреда на 24.10.2019 г. – „Травматична ампутация на друг пръст на ръката”/частична/, IV-ти пръст, вдясно, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.10.2019 г. до окончателното изплащане на основание чл.200 КТ, както и в частта за разноските и вместо това е отхвърлен като неоснователен предявения от Г. С. Р. срещу „Милтекс КК” ЕООД [населено място] иск с правно основание чл.200 КТ за разликата над 7500 лв. до присъдените 15000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от 24.10.2019 г. до окончателното изплащане.

Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. В жалбата са изложени доводи за неправилност на изводите на въззивния съд за съпричиняване от ищцата за настъпване на увреждането, съответно за неправилно определен размер на приноса на ищцата за увреждането, за нарушение разпоредбите на чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди. Искането е да се отмени въззивното решение в обжалваната част и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск с правно основание чл.200 КТ се уважи в пълен размер.

Ответникът по касационната жалба „Милтекс – КК” ЕООД, [населено място], чрез адв. Б. С. в писмен отговор и в съдебно заседание изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата.

С определение № 585/12.07.2022 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в посочената част по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правните въпроси: 1. Изключва ли се грубата небрежност на работника при доказано нарушение на правилата за безопасност на труда, извършено от работодателя? Може ли да има проявена груба небрежност от пострадалия тогава, когато работодателя не е предприел необходимите мерки за осигуряване на безопасни условия на труд? 2. При поставен въпрос за съпричиняване и при определяне на степента на съпричиняване от работника длъжен ли е съдът да вземе предвид и пропуските и нарушенията на правилата за безопасност, които е допуснал или извършил работодателят?

По поставените правни въпроси има установена практика на състави на ВКС по чл.290 ГПК:

С решение № 187/29.10.2020 г. по гр.дело № 4559/2019 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК е съобразена установената съдебна практика, която приема, че грубата небрежност е степен на небрежност, при която увреденият не е положил за себе си грижата, която би положил и най-небрежния човек, зает със съответната дейност, при подобни условия. При трудовата злополука, за да има съпричиняване следва да е установено, че работникът е извършвал работата си при липса на елементарно старание и внимание, в нарушение и пренебрегване на основни технологични правила и изисквания за безопасност (решение № 202/ 12.12.2014 г. по гр.д.№ 1298/ 2014 г., ІІІ г.о., ВКС и цитираните в него). Груба небрежност не може да има, ако работодателят допуска постоянна практика, нарушаваща правилата за безопасна работа и довела до настъпване на трудова злополука. Тогава работниците и служителите действат в интерес на работата и ако пострадат, обезщетението им не подлежи на намаляване (решение № 157/ 24.06.2014 г. по гр.д.№ 6210/ 2013 г., ІІІ г.о.). Превенцията на риска от трудова злополука при работа с машини е отговорност и двете страни по трудовото правоотношение, но ролята на работодателя е водеща. Надлежното обезопасяване на работните места и условията на труд е негово задължение и включва система от мерки, само част от които се свеждат до правила за безопасност, пряко вменени на изложените на риска негови работници и служители (решение № 178/ 02.01.2019 г. по гр.д.№ 4579/ 2017 г., ІІІ г.о.). Съдът не дължи служебно произнасяне при липса на изрично възражение за допусната груба небрежност от работника или служителя, но при заявено искане за намаляване на обезщетението на това основание съдът следва да изложи мотиви относно механизма на увреждането, за да отговори на въпроса за наличието или липсата на груба небрежност (решение № 18/ 8.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 434/2011 г., III г.о.). В обобщение на тази практика, на поставения в производството въпрос е отговорено, че при поставен въпрос за съпричиняване на вредите от пострадал от трудова злополука работник съдът е длъжен да изложи съображения по твърденията за допуснати от работодателя нарушения на правилата за безопасност на труда и ако отговорът е положителен - изключват ли те грубата небрежност на работника.

С решение № 268/25.03.2021 г. по гр.дело № 1030/2020 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК е прието, че грубата небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ е предпоставка за компенсация на вредите при трудова злополука по смисъла на чл. 200, ал. 1 от КТ, но не представлява критерий за определяне на съотношението на тази компенсация, какъвто е единствено обективното съотношение между приносите на работодателя и на пострадалия. Както изрично е посочено в решение № 291/11.07.2012 година, постановено по гр. д. № 951/2011 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. при трудовата злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел-грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност-липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението.

Задължението на работодателя да осигури безопасни и здравословни условия за изпълнение на трудовите задължения от страна на работниците или служителите, не се изчерпва само с осигуряване на такива в началото на изпълнението на задълженията, а включва и задължението му да поддържа съществуването им през цялото време на изпълняването на работата. Последното се реализира и чрез осъществяване задължението на работодателя за контрол за изпълнението на трудовите задължения на работниците или служителите, свързани с осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд, като при установяването на такива да предприеме мерки, включително и дисциплинарни за отстраняването на тези нарушения. Когато работодателят не предприеме такива мерки, при наличието на постоянна практика нарушаваща правилата за безопасна работа, при настъпила вследствие на това трудова злополука не се прилагат правилата на грубата небрежност по чл. 201, ал. 2 от КТ-решение № 977/14.01.2010 година, постановено по гр. д. № 298/2009 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение № 157/24.06.2014 година, постановено по гр. д. № 6210/2013 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. Настоящият съдебен състав възприема тази практика на ВКС.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290,ал.2 ГПК я намира за основателна по следните съображения:

Въззивното решение по в.гр.дело № 378/2021 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решението на Варненския районен съд по гр.дело № 1130/2020 г. в уважената част на предявения иск с правно основание чл.200,ал.1 КТ за сумата 7500 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди не е обжалвано и е влязло в сила.

След преценка на събраните по делото доказателства и доводите на всяка от страните съдът намира за установено следното:

Между страните по делото е безспорно и е установено от трудов договор № 15/04.06.2019 г., че към 24.10.2019 г. ищцата Г. Р. е била в трудово правоотношение с ответника, като е изпълнявала длъжността „пакетировач“- извършва дейността пакетиране на готовата продукция, почиства работните помещения от отпадъчните материали и брака, като ги отнася на предварително определените за това места, води отчета за опакованата продукция; спазва санитарно-хигиенните изисквания при работа с продукти за пряка консумация; помага при извършване на ремонтни работи като подготвя площадката за извършване на ремонтна дейност; изпълнява и други задачи, възложени от ръководството на предприятието; спазва правилника за вътрешния трудов ред и носи фирмено облекло по време на работа/видно от представената длъжностна характеристика за длъжността,с която по делото няма спор, че ищцата е запозната/. Трудовото правоотношение е прекратено по взаимно съгласие на основание чл.325 т.1 от КТ/Заповед № 49/06.08.2020г./

На 24.10.2019 г. Г. Р. била редовна смяна. Около 16:30 ч. подпомагайки в работата колежката си В. К. като сипвала масло в шпека (част от елементите на машината за пълнене и пакетиране), намиращ се до контролния панел на машината, непосредствено пред оператора (опериращият с машината, като в случая това е била В. К.), в опит да почисти въртящата се маса /тава/ ръката на Г. Р. бива увлечена, като пръстът й попада в обсега на „сгъвачния апарат“, при което буталото, което формова опаковъчно фолио през сгъвачния апарат, притиска пръста ѝ в металния ръб на „гнездото“, от което пръстът ѝ е премазан и откъснат.

Няма спор между страните, че станалата злополука е трудова. В приложения по делото Протокол №5101-03-237#7 от 19.12.2019 г. на ТП на НОИ Варна за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на 24.10.2019 г., по повод получени документи от ТП –Варна на декларирана злополука, станала с лицето Г. Р. са посочени изчерпателно допуснатите нарушения на Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване, Закон за здравословни и безопасни условия на труд, за което на лицата допуснали нарушенията – „Милтекс КК“ ЕООД е съставен АУАН.

От приложените по делото писмени доказателства, болнични листа, амбулаторен лист, Експертно решение № 1574/086/12.05.2020 год. На ТЕЛК към УМБАЛ „Св.М.” Варна и заключението на вещото лице по приетата по дело СМЕ се установява, че в резултат на възникналия на 24.10.2019г. инцидент Г. Р. е претърпяла ампутация на четвърти пръст на дясната ръка, средна фаланга. Ампутационният чукан е с гладки ръбове, моравочервен цвят, при докосване силно болезнен. От направената рентгенография е установена остеопороза на костите на пръстите на дясната ръка, най-вече на четвърти пръст. Движенията на десния горен крайник, основната му функция-хващането, са запазени в основния си обем. Оздравителният процес на това травматично увреждане е довело до т.н. болест на Зудек, която се характеризира с болки и изтръпвания в областта на травмата, провеждащи се по дължината на десния горен крайник, болки при докосване до ампутационния чукан, нощно мравучкане, изпотяване на крайника, което налага комплексно медикаментозно и физиотерапевтично лечение, вкл. хирургично доколкото ще се наложи отстраняване на невриноми /туморни образувания в краищата на травмираните нерви/. В този смисъл това е травматично увреждане и свързаните с него усложнения са обусловили постоянно разстройство на здравето неопасно за живота. След отзвучаване на симптоматиката дължаща се на заболяването на Зудек, пострадалата ще има възможност да упражнява пълноценно трудова дейност. Към момента на изготвяне на заключението - м.09.2020г. описаната по-горе симптоматика е изразена в пълния си интензитет. В съдебно заседание пред първоинстанционния съд вещото лице разяснило, че е налице причинно-следствена връзка между трудовата злополука и болестта на Зудек. Изложило е, че условно може да се разграничат три стадия на болестта: в първите два лечението протича сравнително леко, то е комплексно, медикаментозно и физиотерапия и най-често тези методи изчерпват симптоматиката. В трети стадий, където процесите са напреднали, най-често са налице остатъчни явления, които не могат да бъдат компенсирани. Тогава лечението е по-трудно, пак комплексно, но така или иначе не постига комплексен ефект. При правилно лечение симптомите ще отзвучат за година и повече, тъй като при ищцата е налице максимум втори стадий. Продължителността на възстановяването е индивидуална, като при жените протича по-тежко. Най-често лечението е медикаментозно, физиотерапия, в някои случаи се налага оперативно лечение, когато са налице нервни окончания в близост до ампутационния чукан и там се налага да се коригират краищата на нервите. Процесният случай вещото лице определило, като нуждаещ се от оперативна намеса, тъй като ищцата реагира на всяко докосване. Установената остеопороза на ръката, която е следствие на инцидента е един от симптомите на втори стадий и е в причинно следствена-връзка от травмата. Възможно е остеопорозата да има обратно развитие при правилно лечение, приемане на калциеви и други препарати да се възстанови твърдостта и порезността на костта.

От събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите В. К./свекърва на ищцата/, Д. К./свекър на ищцата/ и Р. Р. – съпруг се установява, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди, последица от настъпилата злополука – физически болки, силен стрес, основателен страх за начина й на живот, непрестанни и основателни притеснения за бъдещето, за предстоящото отглеждане на дете в семейството, чувство за малоценност и дискомфорт.

С оглед на така установените факти е правилен изводът на въззивния съд за наличие предпоставките за ангажиране отговорността на работодателя по чл.200,ал.1 КТ. По делото не са налице данни за конкретно възлагане от работодателя на ищцата да подпомогне работата на колежката си В. К., като сипва масло в шпека/част от елементите на машина за пълнене и пакетиране/, намиращ се до контролния панел на машината, съответно да почисти въртящата се маса/тава/ на същата машина в работещо състояние на машината. Въпреки липсата на възлагане от страна на работодателя съдът приема, че ищцата е действала в интерес на работодателя, като при осъществяване на действията е претърпяла вреди, които са в пряка причинна връзка с настъпилата злополука.

Съгласно практиката на ВКС превенцията на риска от трудова злополука при работа с машини е отговорност и на двете страни по трудовото правоотношение, но ролята на работодателя е водеща. Надлежното обезопасяване на работните места и условията на труд е задължение в тежест на работодателя и включва система от мерки, само част от които се свеждат до установяването на конкретни правила за безопасност, прилагани пряко от изложените на риска негови работници и служители, след инструктаж. Видът и броят на останалите мерки, които е трябвало работодателят да предприеме, за да осигури безопасни условия на труд, е в зависимост от действащата подзаконова нормативна уредба, естеството на работата и свързания с нея производствен риск (решение № 159 по гр. д. № 251/2017 г., III г.о., ВКС, решение № 60185/29.10.2021 г. по гр.дело № 3692/2020 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК). При извършеното разследване на злополуката (протокол № 5101-03-237#7 от 19.12.2019 г. на ТП НОИ Варна) е констатирано, че работодателят е допуснал нарушения на чл.186,ал.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Съгласно чл.186,ал.1 от цитираната Наредба движещите се части на работното оборудване, които създават риск за злополуки, се ограждат с предпазни устройства, осуетяващи достъпа до опасните зони, или се снабдяват с устройства, спиращи движението им при достигане на опасната зона от човек или предмети. Текстът вменява задължение на работодателя при използване на процесната машина, при което съществува риск за безопасността и здравето на работещите да постави предпазно устройство, осуетяващо достъпа до опасните зони. В случая е допусната до експлоатация машина, пакетираща масло BENHIL 8304 BUTER в производствен цех в [населено място], ЗПЗ, [улица], № 8 без предпазни устройства и защитни ограждения за осуетяване на достъпа до опасните зони на движещите се части – ремъци, валове, бутала, колела и др., с което се създава риск от злополуки. Според удостовереното в протокола от представената листовка за работно оборудване от работодателя по време на проверката по работни места е установено, че са отстранени фабрично предвидените предпазни устройства и защитни ограждения на машина пакетираща масло BENHIL 8304 BUTER.

Видно от данните в цитирания протокол по време на проверката е представена „инструкция за безопасна работа опаковъчна машина”, като същата е без дата. Инструкцията не обхваща извлечените от опит заключения при използването на работното оборудване и предвидимите ненормални ситуации, а именно дефектиране/изплюване/ изхвърляне на продукция от машината, с което се създава риск от нови инциденти при работа с опаковъчна машина в нарушение на чл.166, ал.3,т.2 и т.4 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, вр.чл.14,ал.2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Работодателят не е изпълнил задължението си да осигури ефективен контрол за извършваната работа без риск и по безопасен начин за живота и здравето на работещите при изпълнение на служебните им задължения, тъй като при използване на работно оборудване – машина пакетираща масло BENHIL 8304 BUTER, при съществуващ риск за безопасността и здравето на работещите работодателят не е осигурил прилагането на писмени инструкции, които да съдържат необходимата информация за условията за използване на работното оборудване, предвидимите ненормални ситуации, изискванията за безопасност при работа, извлечените от опит заключения при използване на работното оборудване, което представлява нарушение на чл.16,ал.1,т.6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, вр.чл.166,ал.2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

Основателни са оплакванията в касационната жалба за неправилно приложение от въззивния съд на разпоредбите на чл.52 ЗЗД. Съгласно трайно установената практика на ВКС справедливостта не е абстрактно понятие. Тя се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение. В настоящият случай от заключението на вещото лице по назначената СМЕ се установява, че ищцата е получила увреждането ампутация на четвърти пръст на дясната ръка, средна фаланга. Към момента на освидетелстването ампутационният чукан е с гладки ръбове, моравочервен цвят, при докосване силно болезнен. От направената рентгенография е установена остеопороза на костите на пръстите на дясната ръка, най-вече на четвърти пръст. Движенията на десния горен крайник, основната му функция-хващането, са запазени в основния си обем. Оздравителният процес на това травматично увреждане е довело до болест на Зудек, която се характеризира с болки и изтръпвания в областта на травмата, провеждащи се по дължината на десния горен крайник, болки при докосване до ампутационния чукан, нощно мравучкане, изпотяване на крайника, което налага комплексно медикаментозно и физиотерапевтично лечение, вкл. хирургично доколкото ще се наложи отстраняване на невриноми /туморни образувания в краищата на травмираните нерви/. В този смисъл това е травматично увреждане и свързаните с него усложнения са обусловили постоянно разстройство на здравето неопасно за живота. След отзвучаване на симптоматиката дължаща се на заболяването на Зудек, пострадалата ще има възможност да упражнява пълноценно трудова дейност. Към момента на изготвяне на заключението - м.09.2020г. описаната по-горе симптоматика е изразена в пълния си интензитет.

Претърпените от ищцата болки и страдания са установени освен от приложените по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите В. К./свекърва на ищцата/, Д. К./свекър на ищцата/ и Р. Р. – съпруг, които съдът преценява при условията на чл.172 ГПК. Настоящият съдебен състав възприема тези показания, тъй като са подробни, ясни, последователни и логични и отразяват преки впечатления на всеки от свидетелите. От посочените доказателства се установява, че ищцата е претърпяла физически болки, силен стрес, основателен страх за начина й на живот, непрестанни и основателни притеснения за бъдещето, за предстоящото отглеждане на дете в семейството, чувство за малоценност и дискомфорт.

Като взема предвид изложените обстоятелства, както и преживените стрес и основателен страх за начина на живот на ищцата и притесненията за бъдещето, за предстоящото отглеждане на дете в семейството, възрастта на ищцата към датата на злополуката – на 29 години и обществено-икономическите условия в страната към момента на инцидента, касационният съд намира, че справедливото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди е в размер от 20 000 лева.

По направеното от работодателя възражение за съпричиняване касационният съд приема следното:

Съгласно цитираната по-горе практика на ВКС грубата небрежност по смисъла на чл.201,ал.2 ГПК е предпоставка за компенсация на вредите при трудова злополука по смисъла на чл.200,ал.1 ГПК но не представлява критерий за определяне на съотношението на тази компенсация, какъвто е единствено обективното съотношение между приносите на работодателя и на пострадалия. Според чл.201,ал.2 КТ отговорността на работодателя може да се намали само когато пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел-грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност-липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението.

Съдът приема, че нарушение на чл.33 от ЗЗБУТ е допуснато от ищцата, която не е положила грижи за здравето и безопасността си в съответствие с инструкциите, дадени от работодателя и квалификацията която има, като взема предвид установеното обстоятелство, че ищцата е направила опит да почисти зацапаното масло по въртящата се тава на машина за пълнене и пакетиране на масло, при работен режим на машината, без да предприеме действия по изключването й или да потърси съдействие. Тези действия водят до извод, че ищцата е извършвала работата си при липса на елементарно старание и внимание, в нарушение на основни технологични правила и изисквания за безопасност.

Настоящият съдебен състав намира, че работодателят не е изпълнил задълженията си по чл.275,ал.1 КТ да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени. Работодателят е допуснал нарушения на чл.186,ал.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, тъй като в случая е допусната до експлоатация машина, пакетираща масло BENHIL 8304 BUTER без предпазни устройства и защитни ограждения за осуетяване на достъпа до опасните зони на движещите се части – ремъци, валове, бутала, колела и др., с което се създава риск от злополуки. Установи се по делото, че работодателят не е изпълнил задължението си да осигури ефективен контрол за извършваната работа без риск и по безопасен начин за живота и здравето на работещите при изпълнение на служебните им задължения, тъй като при използване на работно оборудване – машина пакетираща масло BENHIL 8304 BUTER, при съществуващ риск за безопасността и здравето на работещите не е осигурил прилагането на писмени инструкции, които да съдържат необходимата информация за условията за използване на работното оборудване, предвидимите ненормални ситуации, изискванията за безопасност при работа, извлечените от опит заключения при използване на работното оборудване, което представлява нарушение на чл.16,ал.1,т.6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, вр.чл.166,ал.2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

С оглед на изложеното съдът приема, че трудовата злополука е съпричинена от ищцата, какъвто е и извода на съда в обжалваната част на въззивното решение. В нарушение на закона въззивният съд е приел, че приносът на ищцата за настъпване на злополуката е 50 %. Като преценява допуснатите от работодателя нарушения на чл. чл.186,ал.1 и чл.166,ал.2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, както и на чл.16,ал.1,т.6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд съдът намира, че приноса на работодателя за настъпване на злополуката значително превишава този на ищцата и го определя в размер на 75%, а приносът на ищцата в размер на 25%. С оглед на посоченото ответникът дължи на ищцата сумата 15 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането. При тези изводи въззивното решение в частта, с която след частична отмяна на решението на Варненския районен съд е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.200,ал.1 КТ над сумата 7500 лв. до 15000 лв. следва да се отмени. Вместо това искът по чл.200,ал.1 КТ следва да се уважи над сумата 7500 лв. до 15000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане.

С оглед изхода на спора в тежест на ответника следва да се възложат следните разноски: сумата 300 лв. държавна такса върху уважения размер на предявения иск в полза на ВКС, сумата 130 лв. в полза на Варненския районен съд възнаграждение на вещо лице по допусната СМЕ, в полза на ищцата Г. Р. сумата 300 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за първата и въззивна инстанция. Съдът приема, че разноски на ищцата не следва да се присъждат за производството пред ВКС, поради липса на доказателства за направени такива разноски.

Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

Отменя решение № 798/13.04.2021 г.по в.гр.дело № 378/2021 г. на Варненски окръжен съд както следва: в частта, с която е отменено решение № 260973/30.10.2020 г. по гр.дело № 1130/2020 г. на Варненски районен съд в частта, с която „Милтекс КК” ЕООД ЕИК е осъден да заплати на Г. С. Р., ЕГН над сумата 7500 лв. до присъдените 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, станала на 24.10.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.10.2019 г. до окончателното изплащане, както и в частта за разноските и вместо това е отхвърлен предявения от Г. С. Р. срещу „Милтекс КК” ЕООД [населено място] иск с правно основание чл.200,ал.1 КТ за заплащане на сумата над 7500 лв. до 15000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, станала на 24.10.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 24.10. 2019 г. до окончателното изплащане; в частта, с която е осъдена Г. С. Р. да заплати на „Милтекс КК” ЕООД сумата 705 лв. разноски по делото и вместо отменената част постановява

Осъжда „Милтекс КК” ЕООД, ЕИК със седалище и адрес на управление [населено място], район О., [улица], № ,ет. да заплати на Г. С. Р., ЕГН, [населено място], [община], обл.Варна и сумата 7500 лв./разликата над 7500 лв. до 15000 лв./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, причинени в резултат на трудова злополука, станала на 24.10.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.10.2019 г. до окончателното изплащане, както и да заплати сумата 300 лв. разноски за първоинстанционното и въззивно производство за адвокатско възнаграждение.

Осъжда „Милтекс КК” ЕООД, ЕИК със седалище и адрес на управление [населено място], район О., [улица], № 54,ет.2 да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 300 лв.

Осъжда „Милтекс КК” ЕООД, ЕИК със седалище и адрес на управление [населено място], район О., [улица], № , ет. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата 130 лв. разноски за възнаграждение за вещо лице.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: