Отказ за отмяна на влязло в сила решение относно реституция на незастроен имот

Текстът на акта

Ключови фрази

1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50151

София, 12.12.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 06 декември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

при участието на секретаря Даниела Никова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр.дело 1496 /2021 година

Производство по чл. 307, ал.2 ГПК.

Постъпила е молба вх.№. вх.№ 1033174 от 02.03.2016 г., подадена от Н. П. Т. , починала в хода на производството /на 30.05.2022 г./, заместена от наследниците си И. П. П. и Н. Х. Х., с която се иска отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.1 ГПК на влязло в сила решение № 42 от 26.03.2013 г. по гр.д.№ 678/2012 г. на ВКС, ІІ гр.о., с което молителката и А. Т. Г., Б. Х. Н., Д. П. Л., Е. Г. Л., Д. И. В., Д. Г. Д., Г. А. А., Е. А. В. , всички от [населено място], [улица], К. А. Р. от [населено място], [улица], И. В. И. от [населено място], ул.”д-р С. С.” № ..., ап...., Л. В. И. от [населено място], обл.София, [улица], З. П. В.-Д., И. Х. К., П. С. М., К. Х. К. от [населено място], [улица], М. Т. Д., Б. М. Д., Д. М. Д. , тримата от [населено място], [улица], ет....., ап.... , О. Т. К., П. В. Г., С. И. П., М. Г. Т., П. П. Р., Ю. П. П., Т. П. Д., С. Д. С., М. М. Н., Ж. Й. А., К. Ф. А.-Б., С. Ф. А.-Я. от [населено място], [улица] са осъдени на основание чл. 108 ЗС да предадат на В. Б. Х., Е. И. К., И. К. Д., Г. К. К. и С. Г. К. , всички от [населено място], [улица] , незастроената част от площта на недвижим имот, съставляващ парцел .... от кв. ..... по плана на [населено място], местност „ГГЦ, зона Г-14”, целия с площ 965 кв.м., находящ се в [населено място] на [улица].

Молителката представя решение от 15.06.1949 г. и допълнително решение № 1086 от 26.08.1950 г. по преписка по ЗОЕГПВС, с която са отчуждени имоти от И. и Н. К.. Твърди, че посоченото доказателство е относимо към спора, тъй като касае отрицателната предпоставка за реституция по чл. 4 ЗВСОНИ – да не са обезщетени лицата, от които са отчуждени имотите. В хода на производството бе изискана и приета като доказателство изпратената от Столична Община, р. „Оборшщи“ преписка по отчуждаване на недвижим имот по ЗОЕГПНС № 147/1948 г. ( стар 7878/48г.)

Ответникът по касация В. Б. Х. оспорва молбата, тъй като представените решения не доказват получаване на обезщетение. По същество излага довод, че преписката е за отчуждаване на останалата част от имота, по ЗОЕГПНС, която не е била национализирана и не е била предмет на спора и, че обезщетението за тази част е било с облигации, което се установява по сметка № 43, приложена по преписката, което не съставлява изплащане на парично обезщетение.

Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа молбата и данните по делото, намира следното:

С определение № 73 от 28.04.2021 г. по настоящото гр. дело съдът е приел молбата за допустима по изложените в него съображения.

За да постанови решението, чиято отмяна се иска, съставът на ВКС, ІІ гр.о. е приел за безспорно следното: От И. К. К. и съпругата му Н. И. К. - наследодатели на ищците В. Б. Х., Е. И. К., И. К. Д., Г. К. К. и С. Г. К. е национализиран застроен имот, находящ се в [населено място], на ъгъла между [улица]. съставляващо понастоящем парцел ..... от кв....., с построена в него сграда - работилница. Имотът е национализиран като печатница „Родина“ по ЗНЧИМП. Национализирано е дворно място от 1100 кв.м. и сграда - работилница. През 1956г. е учредено от държавата право на строеж върху терена на ЖСК „Култура”, която е изградила седеметажна жилищна сграда чрез надстрояване и пристрояване на съществуващата сграда в имота. Ответниците по иска са собственици на отделните апартаменти, изградени от ЖСК. Те притежават нотариални актове за собственост на съответните обекти, заедно с идеални части от правото на собственост върху дворното място. Установено е със СТЕ, че съществуващата в имота сграда на печатница „Родина” отчасти е съборена при строежа на сградата на ЖСК и отчасти е вградена в новата сграда. Останалата свободна незастроена площ от парцела е 285 кв.м. и отговаря на изискването за минимална площ на парцел, но няма изискуемото лице към улица или алея. С влязло в сила решение № 1869 от 11.12.1997г. по гр.д. № 1233/1997г. на ВКС, ІVг.о. е уважен иск на ищците против „Телевизионни и радиосервизи” АД за предаване владението върху сграда с магазини на застроена площ 273 кв.м. в имот пл. № ...., зона .... на [улица] граница отгоре - ЖСК „Култура”, като е прието, че извършените вътрешни преустройства, пристрояването и надстрояването с няколко етажна жилищна сграда не са довели до създаване на нов обект на собственост, а магазините функционират като самостоятелни обекти. С влязло в сила решение № 965 от 05.07.2007г. по гр.д. № 988/2006г. на ВКС е уважен и иск на ищците против етажните собственици в ЕС „Култура” за собственост на две избени помещения в сградата. При първото касационно разглеждане на настоящия спор, с решение №224 от 09.02.2005г. по гр.д. № 2717/2003г., на ІV гр.о. на ВКС е оставено в сила решението на СГС по гр.д. № 1567/2001г. за отхвърляне на исковете за застроената част от дворното място. Така с обвързваща страните сила на пресъдено нещо е прието, че застроената част от терена не подлежи на реституция. Въззивното решение на СГС е отменено по исковете за собственост на незастроената част от площта на парцел ..... от кв. ..... по плана на София, местност „ГГЦ, ....” и делото е върнато за ново разглеждане в тази отменена част. В мотивите ВКС е приел, че на ЖСК е учредено право на строеж съгласно чл. 38 ПДИ /отм./ и Указа за кооперативно и индивидуално жилищно строителство, а не право на собственост, поради което етажните собственици - бивши член-кооператори в ЖСК не се легитимират като собственици на земята. Този извод е възприет и в решението, чиято отмяна се иска на основание чл. 218з ГПК /отм/. Затова е прието, че имота подлежи на реституция, но следва да се изследва възможността от останалата незастроена площ да се образува парцел. При второто въззивно разглеждане на делото, съдът е приел, че от свободната незастроена площ от имота не може да се обособи парцел защото няма излаз към улицата.

Решението на ВКС, чиято отмяна се иска е постановено по касационна жалба против второто въззивно решение по спора с предмет иск по чл. 108 ЗС, основан на реституция по ЗВСОНИ само за незастроената част от национализираното дворно място. Собствеността върху съществуващата преди одържавяването сграда, инкорпорирана в новата сграда, е вече възстановена, а за това, че застроената част от дворното място не подлежи на реституция е налице друго влязло в сила решение между страните.

С решението, чиято отмяна се иска, е прието, че към съществуващата част от национализираната сграда е извършено пристрояване и надстрояване със самостоятелни обекти, които са собственост на трети лица, но това не е пречка за възстановяване на незастроената част от дворното място, заедно със съществувалата сграда. ВКС е приел, че ответниците по настоящия спор /етажни собственици/ са обвързани от решението по гр.д. № 988/2006г. на ВКС, с което е уважен иска за собственост на ищците по отношение на тях или на праводателите им за две избени помещения в сградата и в същото решение са обсъдени предпоставките за реституция на старата сграда. Тъй като отчужденият имот е бил застроен, а след одържавяването е пристроен и надстроен, ВКС е приложил т.А.1 от ТР № 1/1995 г. на ВС, според което дворното място и съществуващата преди одържавяването сграда, която е запазена като самостоятелен обект на собственост се възстановява. Пристроената и надстроена част, включваща жилища, придобити от ответниците посредством ЖСК „Култура”, остава тяхна собственост, заедно с припадащите се на обектите идеални части от правото на строеж върху дворното място.

Наведеното от молителката, подържано и от наследниците й основание за отмяна по чл. 303, ал.1 т.1 ГПК изисква кумулативно наличието на следните предпоставки: доказателствата, които представя молителя да са новооткрити, да установяват нови обстоятелства, страната да не е могла да узнае за тези обстоятелства и да се снабди с доказателства за тях въпреки положената грижа. От значение е обективната невъзможност на страната да узнае новите обстоятелства по време на процеса. Новите обстоятелства следва да са от съществено значение за изхода от спора. Само при наличието на тези предпоставки може да се суспендира формираната сила на пресъдено нещо и да се върне делото за ново разглеждане, за да бъдат съобразени представените нови доказателства, установяващи нови обстоятелства при постановяване на ново решение по спора.

С молбата за отмяна се оспорва една от предпоставките за реституция, предвидена в чл. 4 ЗВСОНИ - собствениците, от които е отчужден имота, да не са обезщетени. чрез изплащане на паричната му равностойност или с друг равностоен недвижим имот, като получаването на облигации не се смята за обезщетяване /съгласно ал.1 от този текст/ нито извършеното прихващане по Указа за прихващане задълженията на бивши собственици на отчуждени от държавата имущества и национализирани предприятия към държавата, банките и държавните предприятия (Изв., бр. 60 от 1955 г.), съгласно ал.2 от същия.

Изисканата преписка е за отчуждаване по ЗОЕГПНС, а не за национализираният имот по ЗНЧМИП, който е предмет на разрешения спор. Предмет на отчуждаване по ЗОЕГПНС по приетата преписка са три имота: 1/4 ид.ч. от три магазина в [населено място], н [улица], къща с вила в К. и 1/8 ид.ч. от вила в Б., [улица]. По преписката са приложени доказателства и за отчуждаване по ЗПИНМ на 370 кв.м. от парцел .... от кв. ..... Още с първата приета по делото СТЕ с в.л. Ц. е изяснено, че след национализацията е останала ненационализирано дворно място с къща с площ 289,50 кв.м. от имота по н.а. № ..... г., което по плана от 1957 г., след придаване по регулация към него на 80,50 кв.м. е образувало имот .... в кв. ...., за който е отреден парцел ...... Той е предмет на отчуждаване по ЗПИНМ и оценен с оценителен протокол от 04.02.1959 г., приложен като доказателство по делото на л.10 от гр.д.№ 618/2005 г. на СГС. Този протокол фигурира и по приетата по ЗОЕГПНС, приета в настоящото производство, поради което не съставлява ново доказателство и не изяснява ново обстоятелство, относимо към разрешения спор. Предмет на оценка е бил парцел..... от кв. ...., но той не е предмет на спора, разрешен с влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска.

С допълнително решение № 1086 от 26.08.1950 г., приложено към молбата и по приетата преписка по ЗОЕГПНС е определен окончателният размер на обезщетението за отчуждените имоти, включително и тези на [улица] размер на 333164 лв. за Н. К. и 2116551 лв. за И. Кр. К., или общо за двамата, е определено парично обезщетение в размер на 2 562805 лв. От сумите, определени като обезщетение за имотите, отчуждени по ЗОЕГПНС, /а не национализирания/ са приспаднати данък „сгради“, общински данък, лихви и еднократен данък. Както вече се посочи, прихващането на обезщетение с дължими данъци не се счита парично обезщетяване, което да изключва реституцията – чл.4, ал.2 ЗВСОНИ. По преписката е приложена и сметка 43 /на л. 72 от преписката/, от която е видно, че за отчуждените по ЗОЕГПНС три имота - 1/4 ид.ч. от три магазина в [населено място], н [улица], къща с вила в К. и 1/8 ид.ч. от вила в Б., [улица] /а не национализираната печатница „Родина“/ е определено да бъдат платени облигации на Н. Ив. К. за 333164 лв. и на И. К. – за 2 116551 лв. Както вече се посочи, съгласно чл. 4, ал.1, изр.второ ЗВСОНИ, получаването на облигации не се смята за обезщетяване. По преписката и по делото няма доказателства за извършено парично плащане на обезщетението или за обезщетяване с друг недвижим имот.

Предвид изложеното, новите доказателства не установяват нови обстоятелства, които да са от значение за изхода на разрешения вече спор и да обосновават друг резултат, поради което не е налице основанието по чл. 303, ал.1 т.1 ГПК. Поради това молбата за отмяна ще се остави без уважение. Като последица от това и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответника по молбата В. Б. Х. следва да се присъди претендирания от него адвокатски хонорар за настоящото производство в доказания с договора за правна помощ размер 500 лв.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№. 1033174 от 02.03.2016 г., подадена от Н. П. Т., починала в хода на производството / на 30.05.2022 г./, заместена от наследниците си И. П. П. и Н. Х. Х. за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.1 ГПК на влязло в сила решение № 42 от 26.03.2013 г. по гр.д.№ 678/2012 г. на Върховен касационен съд, ІІ гр.о.

Осъжда И. П. П., ЕГН-[ЕГН] и Н. Х. Х., ЕГН-[ЕГН] да платят на В. Б. Х. деловодни разноски за настоящото производство в размер на 500 лева.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВ