Осъждане за неверни данни при кандидатстване за земеделски субсидии

Текстът на акта

Ключови фрази

7

Р Е Ш Е Н И Е

№ 244

гр. София, 28.05.2025 година

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет и пета година в състав:

Предедател:БисерТроянов

Членове: Петя Шишкова

Пламен Дацов

при секретар Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора от ВП Ивайло Симов, като разгледа докладваното от съдията Шишкова КНД № 281/25 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от защитника на подсъдимия И. Е. Х. срещу решение № 404 от 25.11.24г., постановено по ВНОХД № 673/2024г. на Софийски апелативен съд, с което присъда № 8 от 12.02.2024г. по НОХД № 484/23г. на Окръжен съд - Благоевград, е изменена, като след приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК срокът на наказанието „лишаване от свобода“, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от три години, е намален от две години на десет месеца, и глобата е редуцирана от пет хиляди на две хиляди лева. Присъдата е потвърдена в останалата й част.

В жалбата са релевирани касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Касаторът претендира липса на мотиви относно субективната страна на престъпното деяние. Заявява, че не са обсъдени възраженията му за наличие на обстоятелства, сочещи на липса на умисъл, по-специално това, че подсъдимият е подписал заявлението след като очертаните от него площи са преминали автоматичната проверка. Програмата не е отчела грешка, заради фактори извън него – софтуерен проблем или неправилно боравене с приложението, както и това, че в предходния период никой освен него не е обработвал и поддържал инкриминираните парцели. Моли делото да бъде върнато за ново разглеждане за събиране на доказателства, опровергаващи обвинението.

В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му не се явяват. Защитникът е депозирал писмено изявление, че поддържа жалбата.

Представителят на прокуратурата намира жалбата за неоснователна.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:
Подсъдимият Х. е признат за виновен в това, че на 17.06.2019г. в с. С., в Общинска служба „Земеделие“, в качеството си на управител на ,,Б. Б.“ ЕООД, в подадено заявление за подпомагане за 2019г. № 01/270519/10621 представил неверни сведения, като декларирал, че представляваното от него дружество ползва на правно основание всички заявени площи - общо 23 парцела, с площ 226,95 хектара, въпреки липсата на валидно правно основание за 15 парцела, с обща площ 194.18 хектара, за да получи „Б. Б.“ ЕООД средства от фондове принадлежащи на Европейския съюз и предоставени на българската държава, както и средства, принадлежащи на българската държава, с които се съфинансират проекти, в общ размер на 93 318,34 лева – престъпление по чл.248а, ал.3 вр. ал.2 от НК.
Обективната съставомерност на деянието не се оспорва от подсъдимия и защитника му. Инстанциите по фактите са изяснили, че на 17.06.2019г., в последния ден от кампанията за годината, около 18ч., след приключване на работното време, подсъдимият се е явил в Общинската служба по земеделие в С. и с помощта на главния експерт К. С. е подал заявление за подпомагане за 226,95ха. земеделски площи, в което е декларирал, че управляваното от него дружество ползва парцелите на правно основание. Субсидиите, за които „Б. Б.“ ЕООД кандидатствала са от средства от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и от бюджета на Република България. Представените от Х. сведения не отговарят на истината, тъй като за 15 от общо заявените 23 парцела правно основание не е съществувало.
Касаторът привежда доводи в подкрепа на тезата на подсъдимия, че е допуснал неволна грешка, а също така твърди, че въззивният съд я е отхвърлил без мотиви, и че не е положил дължимите процесуални усилия да събере доказателства за наличието на умисъл.
Настоящият съдебен състав не констатира липса на мотиви, съставляваща основание за отмяна на атакувания акт. В постановеното от апелативния съд решение са изложени съображения за наличието на пряк умисъл, макар и лаконични. Що се отнася до възражението за необсъдени доказателствени материали, такива действително са налице, но са в подкрепа на обвинителната, а не на защитната теза.
Първият аргумент, с който версията за неволно допусната техническа грешка е отхвърлена, е опитът на подсъдимия в процедурите за субсидиране на земеделските стопани. Практиката му със службите на МЗХГ и ДФЗ действително е значителна. Данните по делото сочат, че 2019г. е четвъртата поредна година, през която участва в кампаниите за подпомагане, при това не само като представляващ „Б. Б.“ ЕООД, но и „Х. ****“ ЕООД, „Е.“ ЕООД, „Л. **“ ЕООД и „А. Б. Ф.“ ЕООД. Фактът, че подсъдимият е подавал заявления през няколко поредни години означава, че възможността да се получат разлики в номерата и границите на парцелите, на която се позовава защитникът, му е известна.
Съгласно чл.41, ал.3 от ЗПЗП земеделските земи, включени в заявлението за подпомагане трябва към 31 май на съответната календарна година да са на разположение на земеделските стопани, което се удостоверява с правно основание за ползване, регистрирано в общинските служби по земеделие по местонахождение на имотите в специализиран софтуерен продукт, поддържан от МЗХГ до изтичане на сроковете за подаване на заявлението за подпомагане и извършване на промени в него. Видно е, че законовата регламентация предвижда на предходен етап активно поведение от страна на земеделските стопани и снабдяването им с документи за обосноваване на искането за регистрация, което предполага, че при явяването им след това пред Общинската служба по земеделие за подаване на заявление за подпомагане, разполагат с пълната информация относно правно основание за ползване на парцелите.
На следващо място, въззивният съд се е позовал на голямата площ на очертаните от подсъдимия имоти. Този аргумент е напълно основателен и сам по себе си е достатъчен, за да опровергае версията за допусната техническа грешка. Съществен е не само абсолютният размер на заявените парцели без правно основание за ползване, но и съотношението им с допустимите за подпомагане площи, което в случая е 85,7% към 14,3%. Очевидно е, че не става въпрос за незначително излизане извън границите на наетите от Х. парцели, което да е възможно да се обясни с това, че се е заблудил при очертаването им.
В жалбата са изложени възражения за евентуално наличие на софтуерен проблем в Интегрираната система за администриране и контрол /И./ и за зависимост на визуализацията на регистрираните имоти от действията на служителя от ДФЗ /в случая – св.С./, като се прави оплакване, че не са обсъдени показанията на свидетелите А. и Г., според които при автоматичната проверка е следвало да се види дали е налице правно основание. Пропускът да бъдат обсъдени цитираните показания не е съществен, тъй като в същия смисъл е и законовата разпоредба. Според чл.41, ал.6 от ЗПЗП “при подаване на заявление за подпомагане чрез Интегрираната система за администриране и контрол Разплащателната агенция извършва проверка на данните от заявлението, които се съпоставят с данните по ал. 5. Когато земеделският стопанин е включил в заявлението си земеделски земи в размер, надвишаващ регистрираното правно основание за ползване, системата генерира предупреждение за грешка. Предупреждението за грешка се предоставя за подпис и/или печат на земеделския стопанин.“ Резултатът от автоматичната проверка на заявените от Х. парцели е приложен по делото като неразделна част от заявлението, и от него е видно, че системата не е генерирала предупреждение за грешка. Налице нарушение на закона, като по делото не е изяснено дали се дължи на неотстранен технически проблем или на неправилно боравене с програмата. То обаче не рефлектира върху съставомерността на деянието. Автоматичната проверка би помогнала да бъде отстранена неволно допусната грешка, а в случая подсъдимият е действал умишлено.
Необсъдените в решението въпроси във връзка за визуализацията на регистрираните с правно основание парцели върху картата, не дават основание за съмнение, че съдът е пропуснал да установи факти, които са в полза на подсъдимия. Техническите възможности на И. в това отношение са изчерпателно изяснени с помощта на техническата експертиза и на многобройните свидетели, служители на ДФЗ и МЗХГ. Картата, върху която заявителят очертава парцелите за подпомагане е многослойна, разполага със слой, върху който контурите на имотите, за които лицето има правно основание са в различен цвят. За да се визуализират на картата преди заявителят да започне да очертава парцели, е необходимо служителят да активира слоя с регистрираните имоти с правно основание. Наред с това, нормативно е установено, че МЗХГ извлича, степенува, обобщава и предава на Разплащателната агенция еднократно или на етапи данни за регистрираните правни основания за ползване на земеделски земи. При горното, възможно е границите на регистрираните парцели да са се визуализирали пред подсъдимия, а той да не се е съобразил с тях и да е очертал значително по-обширни площи. Възможно е също така, св.С. да не е активирал визуализацията на екрана на географските данни за допустимите за подпомагане площи, а подсъдимият сам да е преценил кои парцели да очертае, като в този случай пак е разполагал с данните за правно основание, но в табличен вид. И в двете хипотези действията на Х. носят белезите на умисъл. Третата възможност данните за регистрираните парцели да не са били все още импортирани в И., когато подсъдимият е подал заявлението, е проверена от контролните органи и изключена.
Въззивният съд е извел наличието на пряк умисъл и от обстоятелството, че инкриминираните парцели не само не са регистрирани, но и нямат никаква връзка с управляваното от Х. дружество. Възражението на защитника срещу този довод, че от липсата на двойно деклариране се установява, че подсъдимият ги обработва и поддържа, е неоснователно. Фактът, че при проверката на заявените площи не е констатирано двойното деклариране, означава, че не са заявени пред ДФЗ за подпомагане от друг земеделски стопанин, а не че никой не ги обработва и стопанисва. Наред с това липсата на двойно деклариране е логична, предвид момента на депозиране на заявлението. То е подадено в последния ден на срока и след приключване на работното време, което гарантира, че автоматичната проверка ще позволи корекция в случай, че парцелът вече е очертан от друг стопанин, а последващото му очертаване е изключено.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав прецени, че изводът за субективна съставомерност на деянието е правилен и законосъобразен и следва да бъде споделен.

Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,

Р Е Ш И :

Оставя в сила решение № 404 от 25.11.24г. по ВНОХД № 673/2024г. на Софийски апелативен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.