Определяне на степента на съпричиняване при катастрофа с превишена скорост и изпреварване

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 211

гр. София,05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ търговско отделение,

в открито заседание на двадесет и седми май, две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове: Петя Хорозова

Иванка Ангелова
при участието на секретаря Силвиана Шишкова, като разгледа докладваното от съдията Ангелова т.д. № 37 по описа за 2026г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Касационно обжалване е допуснато по съвместна касационна жалба на ищците по делото Ф. Я. Я. и А. П. Л. против Решение 53 от 10.06.2025 г. по в. т. д. 84/2025 г. на Апелативен съд - Велико Търново в частта, с която след частична отмяна на Решение № 124 от 14.11. 2024г. по т.д. № 44/2024г. на Окръжен съд – Плевен са отхвърлени предявените от настоящите касататори срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД искове по чл.432 КЗ за раликата над 100 000 лв. до 200 000 лв. за всеки от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, причинено на 11.09.2023 г., при което е починал синът им Ю. А. Л..

В подадената от ищците касационна жалба се оспорва като завишен и несъобразен с конкретното поведение на делинквента определеният процент на съпричиняване от пострадалия.

Ответникът по касация – ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД не представя отговор на касационната жалба и не заявява становище в проведеното открито съдебно заседание.

С Определение № 737 от 13.03.2026г. по настоящото т.д. № 37/26г. на ВКС, ТК, Второ отделение, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК по въпроса за съразмерността при съпричиняване на вредоносния резултат и начина на определяне на степента му.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното:

С постановеното по делото решение първоинстанционният съд е уважил изцяло претенциите на ищците, като им е присъдил по 200 000 лв., представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ПТП, причинено на 11.09.2023г., вследствие на което е загинал техният син Ю. А. Л.. За да достигне до този резултат Окръжен съд – Плевен е приел, че справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение е в размер на 300 000 лв. за всеки от родителите. За основателно е прието възражението за съпричиняване в размер на 30 %, възлизащо на 90 000 лв., като иковете са уважени в претендирания размер от 200 000 лв.

Сезиран с жалба на ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД по спорните във въззивното производство въпроси досежно размера на обезщетенията, който според застрахователя е завишен, и относно приетия принос на пострадалия, за който се поддържа, че е по-голям, Апелативен съд – Велико Търново е приел за установен следния механизъм на ПТП: Същото е настъпило в тъмната част на денонощието около 20.30 ч. на 11.09.2023 г. на път Плевен - Ловеч, в прав участък при насрещно движещите се към [населено място] лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“ със скорост 127,3 км/ч и към [населено място] – управляваният от сина на ищците мотоциклет марка „Сузуки“ със скорост - 142,2 км/ч, при разрешена 80 км. ч. за мотоциклета и 90 км/ч за лекия автомобил; Когато разстоянието между двете насрещно движещи се МПС било 212, 52 м едно от друго, водачът на лекия автомобил „Сузуки Гранд Витара“ започнал изпреварване на попътно движещо се пред него МПС, навлизайки в насрещната пътна лента; Към този момент лекият автомобил бил на разстояние 100,8 м от мястото на удара, а мотоциклетът на 111,72 м, при скорост на движение на мотоциклета от 142,2 км/ч; Към момента, в който разстоянието между двете МПС било 124,22 + 126,27 м, предната лява ъглова част на лекия автомобил пресякла осевата линия, като към този момент, лекият автомобил бил на разстояние 58,65 м от мястото на удара, а мотоциклетът е на 65,57+ 67,62 м от мястото на контакт; По този начин движейки се транслационно един към друг в продължение на 1,66 секунди двете МПС достигнали до първоначалния момент на удара между тях, като челни части от купето на автомобила се деформирали отпред назад за надлъжната ос на МПС; Силата на удара нараснала и разкъсала конструкцията на мотоциклета; Във втората фаза на удара мотоциклетистът бил отхвърлен по посока на движение на лекия автомобил върху настилката до момента на установяване в покой, когато приключило ПТП; Опасната зона за лекия автомобил, при установената реална скорост от 127,3км/ч била 126,4 м, а при максимално разрешената от 90 км/ч - 77 м; Опасната зона за мотоциклета при движение с установената скорост от 142,95км/ч била 177,95 м, а при разрешената от 80 км/ч – 69,43 м; Доколкото ПТП се реализирало в тъмната част на денонощието, експертизата е отчела и, че при включени фарове осветеността напред за МПС е до 65 м при движение на къси светлини и до 110 м. при движение на дълги светлини; Максималната скорост, при която лекият автомобил е имал техническа възможност да спре в зоната на видимост, е определена на 84,34км/ч на къси светлини и на 117.01км/ч на дълги светлини, а за мотоциклета съответно 80 км/ч на къси светлини и 110,17км/ч на дълги светлини.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства решаващият съд е приел, че справедливият размер на обезщетението за търпените от ищците неимуществени вреди възлиза на 200 000 лв. за всеки от тях.

За основателна въззивният съд е намерил жалбата на застрахователя и в частта на приетия процент на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като е определил същия на 50 %. В тази връзка е посочено, че ответникът - ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД при условията на пълно и главно доказване е установил съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия поради допуснато от него съществено нарушение на задължението му по чл.21, ал.1 ЗДвП, тъй като при максимално разрешена скорост на движение извън населени места за управляваното от него МПС от категория А от 80 км/ч, е управлявал същото със скорост от 142,2 км.ч. За доказана е счетена и причинната връзка между поведението на последния и настъпилата смърт, което съгласно чл.51 ал.2 ЗЗД е предпоставка за намаляване на дължимото за настъпилите вреди обезщетение. Преценявайки механизма на ПТП, установен от събраните по делото доказателства, съдът е приел, че причината за същото са несъобразените скорости, с които двамата водачи са управлявали МПС и благодарение на които високи скорости сами са се поставили в невъзможност да възприемат адекватно пътната обстановка и да предотвратят удара между тях, довел до фаталния и за двамата край.

С оглед на това, съдът е намерил, че приносът на пострадалия в причиняване на вредоносния резултат е 50 %, с колкото е редуцирал приетите за справедлива обезвреда обезщетения.

Решението на Апелативен съд – Пловдив е валидно и процесуално допустимо, но е частично неправилно.

По правния въпрос, обусловил допускането на въззивното решение до касация, следва да се посочи, че в практиката на ВКС / решения по: т.д. № 172/2011г. на ІІ т.о.; т.д. № 3871/2013г. на І т.о.; т.д. № 1999/2020г. на І т.о.; т.д. № 1368/22г. на ІІ т.о. и др./ трайно се приема, че при определяне степента на съпричиняването подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие. Паралелът и сравнението на поведението на участниците в движението, с оглед правилата, които всеки е длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и за разпределянето на отговорността за причиняването на деликта. Съразмерността на действията и бездействията на пострадалия с останалите обективни и субективни фактори, причинили пътното произшествие, ще определят и приноса му за настъпването на вредите.

С оглед отговора на правния въпрос основателен е доводът на касаторитe за това, че по възражението за съпричиняване въззивният съд се е произнесъл без съобразяване с практиката на ВКС, доколкото осъществената преценка на приноса на участниците в ПТП е сведена единствето до позоваване на установеното шофиране с несъобразена скорост и от двамата водачи, с което е обоснован равният им принос. Липсва цялостен и задълбочен анализ на надлежно установените по делото причини за настъпване на катастрофата и съпоставяне на поведението на участниците в движението, с оглед правилата, които всеки е длъжен да съблюдава, довело до неправилна преценка за реалния принос и за разпределянето на отговорността за причиняването на деликта. Решаващият съд изобщо не е обсъдил и съобразил безспорно установеното обстоятелство, че фаталният удар е настъпил в лентата на движение на пострадалия моторист при предприета от водача на лекия автомобил маневра изпреварване. Като последица от това въззивният съд, за разлика от първоинстанционния съд, не е обсъдил в неговата цялост приетото и неоспорено от страните в първоинстанционното производство заключение на САТЕ, според което водачът на автомобил „Сузуки Гранд Витара“ е имал техническа възможност да забележи движещите се срещу него фарове/фар, да прекрати предприетата от него маневра изпреварване, да пропусне движещото се срещу него ППС, с което да предотврати ПТП. При отговора на въпроса за причините за настъпване на ПТП от техническа гледна точка вещото лице е заключило, че същите са комплексни, а именно: Двамата водачи (на лекия автомобил и на мотоциклета) сами са се поставили в невъзможността за предотвратяване на ПТП, като от една страна са се движили със скорости, несъотносими с максимално разрешените за съответните МПС и пътни условия, а от друга – водачът на процесния автомобил е реализирал /чрез органите за управление – скоростен лост, педали на газта и кормилен кръг на волана/ изпреварване на попътно движещо се пред него МПС и е навлезнал в насрещната пътна лента към момент, в който срещу него се е движил процесният мотоциклет. Следователно, първопричина за настъпване на фаталния удар е поведението на водача на автомобила, предприел изпреварване чрез навлизане в насрещната лента за движение без да съобрази в съответствие с изискването на чл.25 ЗДвП положението, посоката и скоростта на насрещно движещия се мотоциклет, което ведно с несъобразената скорост от 127,3 км/ч при разрешена за пътния участък 90 км/ч, обуславя по-голям принос за настъпване на ПТП. От друга страна следва да се съобрази обстоятелството, че пострадалият мотоциклетист се е движил със скорост близо два пъти над максималната за пътния участък (142.2 км/ч при ограничение от 80 км/ч ), което поведение категорично е установено, че е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. След отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до фаталния удар, настоящият състав на ВКС намира, че приносът на пострадалия мотоциклетист е в размер на 40%, с който следва да се намалят дължимите обезщетения. С постановеното по настоящото дело определение по чл.288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта на определения размер на обезщетенията от 200 000 лв. за всеки от ищците, които след отчитане на установения принос от 40 % следва да се редуцират до 120 000 лв.

С оглед на изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която исковете на Ф. Я. Я. и А. П. Л. са отхвърлени за разликата над 100 000 до 120 000 лв. на всеки от тях, като се постанови ново, с което се присъди допълнително обезщетение по чл.432, ал.1 КЗ за сумата по 20 000 лв. /или 10 225.84 евро/, ведно със законната лихва за забава, считано от 07.02.2024г. до окончателното им изплащане. В останалата обжалвана част, с която претенциите са отхвърлени до пълно предявените размери от по 200 000 лв., въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора за касационното производство ответникът по касация „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД следва да бъде осъден да заплати на адв. И. М. – САК на основание чл.38 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 1000 евро, а на основание чл. 78, ал.6 ГПК в полза на ВКС д.т. в размер на 416.70 евро.

Мотивиран по гореизложения начин, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение 53 от 10.06.2025 г. по в. т. д. 84/2025 г. на Апелативен съд - Велико Търново в частта, с която след частична отмяна на Решение № 124 от 14.11. 2024г. по т.д. № 44/2024г. на Окръжен съд – Плевен са отхвърлени предявените от касататорите Ф. Я. Я. и А. П. Л. срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД искове по чл.432 КЗ за раликата над 100 000 лв. до 120 000 лв. за всеки от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, причинено на 11.09.2023 г., при което е починал синът им Ю. А. Л., вместо което постанови:

ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с ЕИК[ЕИК], да заплати на Ф. Я. Я. с ЕГН [ЕГН] и А. П. Л. с ЕГН [ЕГН], на основание чл.432, ал.1 КЗ допълнително по 10 225.84 евро /равностойни на по 20 000 лв./ на всеки от тях, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина им Ю. А. Л., причинена от ПТП на 11.09.2023г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 07.02.2024г. до окончателното им изплащане

ПОТВЪРЖДАВА Решение 53 от 10.06.2025 г. по в. т. д. 84/2025 г. на Апелативен съд - Велико Търново в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с ЕИК[ЕИК] да заплати на адв. И. М. – САК на основание чл.38 ЗА адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 1000 евро, а на основание чл. 78, ал.6 ГПК в полза на ВКС д.т. в размер на 416.70 евро.

Решението не подлежи на обжалване.

П РЕДСЕДАТЕЛ : Ч ЛЕНОВЕ :1. 2.