Отмяна на нотариален акт само в рамките на уважения иск за собственост

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 711

гр. София, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, първи състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гр.дело № 3004 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С Определение № 1523 от 29.03.2024 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на въззивно Решение № 143 от 11.04.2023 г., постановено по в.гр.д.№ 124/2023 г. по описа на Окръжен съд - Плевен в частта, с която (в резултат от потвърждаването на Решение № 1881 от 22.12.2022 г. по гр.д.№ 3534/2022 г. по описа на РС – Плевен) на основание чл. 537, ал. 2 ГПК Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 93 от 18.11.2021 г., том IV, рег.№ 8358, д.№ 559/2021 г. на нотариус С. П. (рег.№ * на НК), вписан в АВп с Акт № 63, том 40, дело № 8593/2021 г. с вх.№ 13764. от 18.11.2021 г., е отменен за разликата над притежаваната от М. А. П. 1/5 идеална част от барака в дъното на двора, заснета в КККР като сграда с идентификатор ****, т.е. за 4/5 идеални части от барака в дъното на двора, заснета в КККР като сграда с идентификатор ****.

Обжалването е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК – поради съмнение за недопустимост на произнасянето в посочената част.

Касационната жалба е подадена от И. В. Х. чрез пълномощника му адвокат Н. Н. от АК – П., който я поддържа в проведеното пред ВКС открито съдебно заседание. Претендира разноски.

Ответницата по касация М. А. П. е депозирала писмено становище чрез адвокат К. Д. от АК – П.. Претендира разноски.

Съставът на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на данните по делото и в правомощията си по чл. 290 и чл. 293 ГПК, намира следното:

Въззивно Решение № 143 от 11.04.2023 г., постановено по в.гр.д.№ 124/2023 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, не е допуснато до касационно обжалване и съответно е влязло в сила на 29.03.2024 г. при условията на чл. 296, т. 3 ГПК в частите, с които (в резултат от потвърждаването на Решение № 1881 от 22.12.2022 г., допълнено с Решение № 71 от 18.01.2023 г. – и двете, постановени по гр.д.№ 3534/2022 г. по описа на РС – Плевен) е признато за установено на основание чл. 108 ЗС по отношение на И. В. Х., че М. А. П. е собственик на 1/5 ид.част от сграда с идентификатор **** , съгласно кадастралната карта одобрена със Заповед № РД-18-71 от 06.06.2008 г. на ИД на АГКК с предназначение - постройка на допълващо застрояване, със застроена площ от 43 кв.м., брой етажи 1, построена върху съсобствена земя, съставляваща поземлен имот с идентификатор *** с площ от 326 кв.м., съгласно КК, одобрена със Заповед № РД-18-71 от 06.06.2008 г. на ИД на АГКК и (с решението за допълване) И. В. Х. е осъден да предаде на М. А. П. владението на спорната 1/5 идеална част от барака в дъното на двора с идентификатор ****, съгласно кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-71 от 06.06.2008 г. на ИД на АГКК, както и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 93 от 18.11.2021 г., том IV, рег.№ 8358, д.№ 559/2021 г. на нотариус С. П. (рег.№ * на НК), вписан в АВп с Акт № 63, том 40, дело № 8593/2021 г. с вх.№ 13764. от 18.11.2021 г., е отменен за притежаваната от М. А. П. 1/5 идеална част от барака в дъното на двора, заснета в КККР като сграда с идентификатор ****.

В мотивите си окръжният съд е приел, че за разликата над посочената 1/5 ид.част, т.е. – за останалите 4/5 ид.части постройката с идентификатор **** принадлежи на трето за спора лице - Х. Ж. П.. Произнасяне в диспозитива на акта досежно собствеността върху тези 4/5 ид.части няма, като съдържанието на исковата молба категорично свидетелства за липсата на искане за установяване и ревандикиране на тези 4/5 ид.части.

Независимо от това, с диспозитива на въззивното решение е постановено, че първоинстанционният акт се потвърждава изцяло, т.е. и в частта, с която Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 93 от 18.11.2021 г., том IV, рег.№ 8358, д.№ 559/2021 г. на нотариус С. П. (рег.№ * на НК), вписан в АВп с Акт № 63, том 40, дело № 8593/2021 г. с вх.№ 13764. от 18.11.2021 г., е отменен за разликата над притежаваната от М. А. П. 1/5 идеална част от барака в дъното на двора, т.е. за 4/5 идеални части от барака в дъното на двора, заснета в КККР като сграда с идентификатор ***. Произнасянето на въззивния съд по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК в тази му част е процесуално недопустимо поради следното:

Както е разяснено с ТР № 3 от 29.11.2012 г. по тълк.д.№ 3/2012 г. на ВКС, ОСГК (в развитие на приетото с ТР № 178 от 30.06.1986 г. по гр.д.№ 150/85 г. на ВС, ОСГК), с констативния нотариален акт се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, последица от което е наличието на доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на правото на собственост в полза на лицето, посочено в акта. Лице, което претендира правото на собственост, признато с констативния нотариален акт, може по исков път да установи несъществуването на удостовереното с този нотариален акт право. Защитата на претендиращия правото на собственост е по исков път, като с постановяването на съдебно решение, което със сила на присъдено нещо признава правата на ищеца по отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр, издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК. Предмет на предявения иск е засегнатото право на собственост на ищеца, а не нотариалния акт. Отменяването на последния е изрично разпоредена законна последица от уважаването на предявения иск за защита на засегнатото с издаването му материално право.

Следователно – отменяването на констативния нотариален акт на основание чл. 537, ал. 2 ГПК (чл. 431 ал. 2, пр. 3 от отменения ГПК) е последица, приложима при наличие на несъвместимост между правото, претендирано с уважения иск за собственост, и правото, удостоверено с издадения в полза на ответника охранителен акт.

Отчитайки тези принципни положения, настоящият състав на ВКС намира, че е налице несъответствие между предмета на делото при разгледан иск с правно основание чл. 108 ЗС досежно 1/5 ид.част от постройката с идентификатор **** и постановено на основание чл. 537, ал. 2 ГПК отменяване на нотариалния акт в частта, констатираща права за идеални части, надхвърлящи притежавания от ищцата дял. Тъй като отменяването на констативния нотариален акт не съставлява произнасяне по самостоятелен иск, а е само законна последица от уважаването на предявен иск за собственост, отсъствието на съответствие между предмета на делото (от една страна) и удостовереното материално право (от друга страна) обективира процесуална пречка за произнасяне по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК.

Изложеното обосновава извод, че в частта, в която е постановил отменяване на констативния Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 93 от 18.11.2021 г., том IV, рег.№ 8358, д.№ 559/2021 г. на нотариус С. П. (рег.№ * на НК), вписан в АВп с Акт № 63, том 40, дело № 8593/2021 г. с вх.№ 13764. от 18.11.2021 г., за идеалните части, които не са предмет на делото, въззивният съд е излязъл извън предмета на спора, поради което в тази част въззивното решение е процесуално недопустимо. То, както и потвърденото с него в съответната част първоинстанционно решение, следва да бъдат обезсилени, а производството по заявеното от ищцата искане – прекратено в тази му част.

Доколкото не съществува самостоятелен иск по чл. 537, ал. 2 ГПК, отговорността за разноските по делото се разпределя в зависимост от изхода по иска за собственост, без значение какъв ще е резултатът на делото по последицата по чл. 537, ал. 2 ГПК (така: Решение № 69 от 16.07.2020 г. по гр.д.№ 3841/2019 г. на ВКС, І г.о.). По тази причина не е налице основание за присъждане на разноски в полза на касатора, срещу когото е налице влязло в сила решение с уважен ревандикационен иск за процесната по делото 1/5 ид.част от постройката. Не е налице основание за присъждане на разноски и в полза на ответницата по касация, тъй като производството по предявения от нея иск е приключило с постановяването на определението по реда на чл. 288 ГПК, а тя не е направила разноски за защитата й във фазата по чл. 288 ГПК. Наред с това, от постановяването на определението по чл. 288 ГПК на 29.03.2024 г. е изтекъл повече от месец преди на адвокат Д. да е заплатено адвокатското възнаграждение, чието присъждане се претендира с писменото становище вх.№ 15710 от 18.09.2024 г.

Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 4 вр. чл. 270, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивно Решение № 143 от 11.04.2023 г., постановено по в.гр.д.№ 124/2023 г. по описа на Окръжен съд - Плевен в частта, с която е потвърдено Решение № 1881 от 22.12.2022 г. по гр.д.№ 3534/2022 г. по описа на РС – Плевен в частта, с която на основание чл. 537, ал. 2 ГПК Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 93 от 18.11.2021 г., том IV, рег.№ 8358, д.№ 559/2021 г. на нотариус С. П. (рег.№ * на НК), вписан в АВп с Акт № 63, том 40, дело № 8593/2021 г. с вх.№ 13764. от 18.11.2021 г., е отменен за разликата над притежаваната от М. А. П. 1/5 идеална част от барака в дъното на двора, заснета в КККР като сграда с идентификатор ****, т.е. за 4/5 идеални части от барака в дъното на двора, заснета в КККР като сграда с идентификатор ****.

ПРЕКРАТЯВА производството по заявеното с исковата молба от М. А. П. искане за отменяване на Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 93 от 18.11.2021 г., том IV, рег.№ 8358, д.№ 559/2021 г. на нотариус С. П. (рег.№ * на НК), вписан в АВп с Акт № 63, том 40, дело № 8593/2021 г. с вх.№ 13764. от 18.11.2021 г. за разликата над притежаваната от М. А. П. 1/5 идеална част от барака в дъното на двора, заснета в КККР като сграда с идентификатор ****, т.е. за 4/5 идеални части от барака в дъното на двора, заснета в КККР като сграда с идентификатор ****.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: