Забрана за събиране на суми по сметка на ЧСИ при обезпечителен запор

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 257

София, 24.04.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми февруари, две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при секретаря Анжела Богданова изслуша докладваното от съдия Първанов гр.д. № 5051/2023 г.

Производството е по чл. 73 от Закона за частните съдебни изпълнители.

Образувано е по жалби на Министерство на правосъдието, [населено място], чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Ю. Б., и на частен съдебен изпълнител Г. Ц. Н., с рег. № 923, район на действие Софийски градски съд, срещу решение от 07.07.2023 г. по дисц. дело № 15/2022 г. на Дисциплинарната комисия към Камарата на частните съдебни изпълнители, с което на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ на частен съдебен изпълнител Г. Ц. Н. е наложено дисциплинарно наказание глоба в размер на 2000 лв. за извършени нарушения в изпълнителното производство по изпълнително дело № 20219230400245.

Ответникът Камара на частните съдебни изпълнители, [населено място], чрез юрисконсулт А. Д. оспорва жалбите в писмено становище. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбите са подадени в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ, срещу решение на дисциплинарния състав по чл. 72, ал. 3 от същия закон, от легитимирани да обжалват решението лица, поради което са процесуално допустими. За да се произнесе по основателността им, Върховният касационен съд взе предвид следното:

Дисциплинарната комисия при Камарата на ЧСИ е приела, че съдебният изпълнител е превишил правата си като е издал разпореждане до банката да преведе по негова сметка запорирани суми без наличието на изпълнителен титул за събиране на паричното вземане, и е отказал да го отмени след изрична молба на длъжника по делото. Установено е, че изпълнително дело № 2021923040024 на ЧСИ Г. Н. е образувано въз основа на обезпечителна заповед, издадена от Софийския градски съд, с която се допуска обезпечение на бъдещ иск на „Аркон Партнърс“ ООД срещу В. Р. Д. в размер на 4 000 000 долара чрез налагане на запор на банковите сметки на длъжницата в „Юробанк България“ АД до посочения размер с левова равностойност 6 703 200 лв. Посочено е, че запорът върху вземания на длъжника спрямо третото задължено лице, включително по сметка в банка, се счита за наложен в деня, в който му е връчено запорното съобщение. Характерно за налагането на обезпечителни мерки /включително и обезпечителен запор/ е, че поради липса на изпълнителен титул, не се извършва осребряване на имуществото на бъдещия длъжник, а последният само се лишава от възможността да се разпорежда с него. Като аргумент в тази насока е посочена липсата на нареждане за превод на сумата по сметка на съдебния изпълнител в образеца на запорно съобщение за налагане на обезпечителен запор, съдържащ се в Наредба № 7/22.02.2022 г. за утвърждаване на образците на книжа, свързани с връчването по ГПК. Дисциплинарната комисия е приела, че в начина на формулиране на задълженията на третото задължено лице в разпоредбата на чл. 508, ал. 1 ГПК се съдържа забрана за съдебния изпълнител да получава запорираната сума по специалната си сметка при налагане на обезпечителен запор. Именно защото обезпечителната заповед се издава за гарантиране правата на молителя, до приключване на спора с влязло в сила съдебно решение, е прието, че запорираната сума следва да остане по сметка на длъжника, а не по сметка на съдебния изпълнител. Прието е, че банката в качеството си на трето задължено лице е предоставила необходимата информация като отговор на наложения запор, отчитайки спецификата му, но въпреки това ЧСИ е предприел действия, вследствие на които по неговата сметка са преведени запорираните суми и е отказал да ги върне по изричната молба на длъжника.

Установено е, че по приложеното към дисциплинарната преписка копие от изпълнителното дело липсва разпореждане или друг писмен акт за образуването на делото. Прието е, че това е нарушение на чл. 434, ал. 1 ГПК. Посочено е и че постъпващите книжа по делото не са прилагани и подреждани последователно по реда на постъпването или съставянето им съгласно изискването на Наредба № 4, като е констатирана и липсата на част от тях в предоставеното копие от изпълнителното дело.

Според разпоредбата на чл. 73, ал. 1 ЗЧСИ решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд поради неговата нищожност или недопустимост, поради нарушения на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното дисциплинарно наказание.

Жалбата на Министерство на правосъдието съдържа твърдения за липса на произнасяне на дисциплинарния състав по част от нарушенията, описани в искането на министъра за образуване на дисциплинарно производство, касаещи нарушение на чл. 11 ЕКЧСИ и недобросъвестност на ЧСИ в действията му по изпълнителното дело, както и нарушение на нормата на чл. 16, ал. 4, предл. първо от Наредба № 4 от 06.02.2006 г. за служебния архив на ЧСИ, установяваща реда за водене на постъпващите по изпълнителното дело книжа.

В депозираната от ЧСИ Г. Н. жалба се поддържа, че не е налице нарушение при изпълнението на обезпечителната мярка „запор“, поради приложението на нормата на чл. 508 ГПК и при налагането на запор въз основа на обезпечителна заповед. Твърди се още, че в мотивите на решението не са обсъдени всички доказателства, доводи и възражения на страните.

Настоящият състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, намира жалбите за неоснователни поради следните съображения:

Обезпечаването на иска има за цел да защити и съхрани застрашеното материално гражданско право, което е предмет на делото или ще бъде негов предмет, чрез налагане на обезпечителни мерки, и по този начин да гарантира изпълнението на решението по съществото на спора. Обезпечителните мерки, които се налагат по реда на обезпечителното производство, целят да се запази непроменено фактическото и правно положение, докато е висящ исковият процес относно спорното право. Затова обезпечителното производство е винаги функционално свързано с исковия процес, а доколкото подготвя успешния изход на принудителното удовлетворяване на правото - и с изпълнителния процес. Обезпечаването на изпълнението на парични притезания като стадий на изпълнителния процес не е част от обезпечителния процес.

Както в теорията, така и в съдебната практиката се провежда разграничение между запора като обезпечителна мярка, налагана в обезпечителното производство, уредено в част IV на ГПК, и запора като изпълнително действие, чрез което принудителното изпълнение в рамките на изпълнителното производство, уредена в част V на ГПК, се насочва върху отделен имуществен обект на длъжника. Разграничението почива на принципната разлика между двете самостоятелни производства, преследващи различни цели, които се отразяват и на същността на процесуалните средства, чрез които могат да се постигнат. Именно функцията на обезпечителното производство да предостави привременна защита обуславя и по-малката интензивност на обезпечителните мерки, включително и запор, които само обезпечават и подготвят възможността същинските действия по принудително изпълнение, но без да навлизат така дълбоко в правната сфера на ответника преди да има влязло в сила решение по конкретния спор. Когато запорът върху вземанията по банковите сметки на определено физическо лице – ответник е наложен като обезпечителна мярка по допуснато обезпечение по предявен или бъдещ иск, неговата цел е да осигури, докато спорът е висящ, че неоснователно отричаното право ще бъде осъществено, т. е. сумата ще бъде платена и задължението погасено след постановяване на осъдително решение и образуване на изпълнително производство. Тази цел се постига от момента на налагането на запора съобразно правилото на чл. 401, ал. 1 вр. чл. 451, ал. 1 ГПК, поради което същото се явява достатъчна гаранция за правата на молителя, за който е налице обезпечителна нужда. Всяко по-нататъшно действие, изразяващо се в по-дълбоко засягане на правната сфера на ответника, включително и чрез задължаването на основание чл. 508, ал. 3 ГПК на трето лице да внесе запорираната сума по банкова сметка на съдебния изпълнител, се явява прекомерно спрямо обезпечителната нужда и преминава границата на обезпечителното производство към осъществяване на целите на изпълнителния процес преди да има законово основание за това.

Дисциплинарната комисия е съобразила характера на запора като обезпечителна мярка, а не изпълнително действие, поради което е правилно заключението ѝ за осъществено от съдебния изпълнител нарушение при налагането на обезпечителната мярка „запор“ в процесното изпълнително дело. Решението ѝ е мотивирано, като са обсъдени нарушенията, взети предвид при определяне на размера на имущественото наказание.

По жалбата на ЧСИ Г. Ц. Н.:

С оглед изложеното са неоснователни и доводите в жалбата на ЧСИ Г. Ц. Н. за приложението на чл. 508 ГПК в рамките на изпълнителното производство, образувано въз основа на обезпечителна заповед. Правилото касае „изпълнителния“ запор като средство за осъществяване на принудителното изпълнение върху отделен имуществен обект на длъжника, а не запора като средство за обезпечаване на възможността за изпълнение на осъдително съдебното решение, постановено в производството по един бъдещ иск между страните.

Разпоредбата на чл. 434, ал. 1 ГПК съдържа ясно и точно правило за поведение на съдебния изпълнител - по образуването на изпълнителното дело се произнася с разпореждане. Нормата не поставя това изискване във връзка с възможността на съдебен контрол на акта, поради което са неоснователни твърденията на съдебния изпълнител в този смисъл. Доколкото от приложеното копие от изпълнителното дело не се установява наличен писмен акт, удостоверяващ образуването на изпълнителното дело, то е правилен изводът за наличието на нарушение.

Неоснователни са и твърденията на съдебния изпълнител по отношение на нарушенията, установени при воденето на служебния архив. Нормата на чл. 22, ал. 1 ЗЧСИ, намираща се в раздел „Права и задължения на частник съдебен изпълнител“, установява, че именно частният съдебен изпълнител, а не негов служител, води самостоятелен служебен архив. Разпоредбата на чл. 16, ал. 4 от Наредба № 4 за служебния архив на частните съдебни изпълнители предвижда и конкретните задължения за съдебния изпълнител за прикрепване по изпълнителното дело на всички книжа, които постъпват или се съставят по делото и за номериране на тези книжа. Доколкото в конкретния случай се установява липсата на страници от предоставеното копие от изпълнителното дело, същото представлява нарушение на задължения на съдебния изпълнител на установените правила за подреждане и съхранение на делата.

Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и оплакванията за наличието на нарушения на процесуалните правила. Мотивите на обжалваното решение са ясни, логически непротиворечиви и отразяват преценката на дисциплинарната комисия по наведените от страните твърдения и възражения. Следва да се посочи също, че необосноваността не се съставлява самостоятелно основание за обжалване на решението на дисциплинарната комисия пред ВКС съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 1 ЗЧСИ.

По жалбата на Министерство на правосъдието:

По отношение на твърденията, съдържащи се в жалбата на Министерство на правосъдието, че дисциплинарната комисия не е взела предвид всички, описани в искането за образуване на дисциплинарно производство и установени от министерството, нарушения при определяне на дисциплинарното наказание „глоба“, настоящият състав намира, че същите са неоснователни. От мотивите на решението е видно, че дисциплинарната комисия е приела, че липсата на нарочен писмен акт за образуване на изпълнителното производство, както и ненадлежното водене на преписката по делото, включително и липсата на част от книжата по него, съставляват нарушения, които са взети предвид при определянето на размера на наказанието. Съдебният изпълнител е превишил законоустановените си правомощия чрез издаване на разпореждане до банката да преведе по сметката му запорираните суми.

По изложените съображения жалбите на Министерство на правосъдието на ЧСИ Г. Н. са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.

Съобразно изхода на спора и направеното от страната искане, следва да се присъдят деловодни разноски на Камара на частните съдебни изпълнители, [населено място], в размер на 100 лв.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 07.07.2023 г. по дисц. дело № 15/2022 г. на Дисциплинарната комисия към Камарата на частните съдебни изпълнители.

ОСЪЖДА Министерство на правосъдието, [населено място], и ЧСИ Г. Ц. Н., рег. № 923, район на действие Софийски градски съд, да заплатят 100 лв. деловодни разноски на Камара на частните съдебни изпълнители, [населено място].

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.