Осъждане за опит за грабеж и обезщетение за неимуществени вреди

Текстът на акта

Ключови фрази

Грабеж * служебното начало при проверка на присъдата * граждански иск в наказателното производство

Р Е Ш Е Н И Е

№ 57

гр. София, 12 април 2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи март, две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Спас Иванчев

ЧЛЕНОВЕ: Христина Михова

Красимир Шекерджиев

при участието на секретаря Мира Недева и прокурора Тома Комов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1067 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимия П. Х. Х. срещу присъда №260106, постановена по ВНОХД №1104/2019 г. по описа на Софийски градски съд, с която е отменена в наказателноправната й част присъда от 12.07.2018 г., постановена по НОХД №10155/2015 г. по описа на Софийски районен съд и подсъдимият е признат за виновен в това, че на 04.04.2015 г. в [населено място], в двора на 141 ОУ направил опит да отнеме чужди движими вещи- 137 лева от владението на М. В. И. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване и деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини- престъпление по чл.198, ал.1, във вр. с чл.18, ал.1 НК и на основание чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, като изпълнението му е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от пет години.

Постановената първоинстанционна присъда е потвърдена в гражданскоправната й част, с която подсъдимият Х. е осъден да заплати на М. И. сумата от 4 000 лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 04.04.2015 г. до окончателното изпълнение на задължението.

С въззивната присъда подсъдимият Х. е осъден да заплати и разноски по водене на делото в размер на общо 1 630 лева.

В касационната жалба се сочат всички касационни основания.

Поддържа се, че неправилно съдът е анализирал събраните в хода на производството доказателства и незаконосъобразно е постановил осъдителна присъда единствено въз основа на показанията на свидетеля И.. Моли се да бъде отчетено това, че те не кореспондират с показанията на свидетеля Д. (очевидец на инцидента) и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие. Твърди се, че съдът е следвало да приеме, че действително е имало инцидент между Х. и И., но той не е бил свързан с намерение на подсъдимия да отнеме инкриминираната парична сума.

В жалбата се поддържа, че погрешния анализ на доказателствените източници е бил причина за неправилно установяване на релевантните факти, което е довело до нарушение на материалния закон.

Твърди се, че неправилно е уважен и приетия за съвместно разглеждане граждански иск, като решаващите съдилища не са съобразили, че предмет на производството е престъпление по чл.198, ал.1 НК и няма как да бъдат обезщетени причинени неимуществени вреди.

С жалбата, при условията на алтернативност, се предлага да бъде постановена оправдателна присъда или постановената въззивна осъдителна такава да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, или присъдата да бъде изменена като размера на наложеното наказание бъде намален. Моли се присъдата да бъде коригирана и в гражданскоправната й част, като приетия за съвместно разглеждане граждански иск бъде отхвърлен.

По делото е постъпило становище по касационната жалба от повереника на частния обвинител и граждански ищец И., в което се поддържа, че атакуваната въззивна присъда е правилна и законосъобразна и се моли касационната жалба да бъде оставена без уважение.

В касационно съдебно заседание защитникът на подсъдимия Х. поддържа касационната жалба и възпроизвежда отново отразените в нея оплаквания. Моли за отмяна на въззивната присъда.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец И. твърди, че осъдителната присъда не почива единствено на показанията на пострадалия, а и на други доказателствени източници и следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Представителят на държавното обвинение предлага касационната жалба да бъде оставена без уважение. Поддържа, че въззивният съд е приложил правилно закона, като осъществяването на престъплението се установява от множество доказателствени източници- показанията на свидетелите И. и Д., протокола за разпознаване и заключенията на приетите по делото съдебно- психиатрични и съдебно- медицински експертизи, които установяват по несъмнен начин авторството на подсъдимия. Твърди, че в хода на производството не са допуснати процесуални нарушения, правилно е приложен материалния закон и наложеното наказание не е явно несправедливо, тъй като то е в рамките на специалния минимум. На тези основания предлага атакуваната присъда да бъде оставена в сила.

Подсъдимият Х. моли за справедлива присъда, като поддържа, че не е извършвал грабеж и отговорността му следва да бъде ангажирана единствено за лека телесна повреда.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:

Касационната жалба е неоснователна.

По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила:

Касационната инстанция прецени, че въззивният съд е направил подробен и верен анализ на доказателствените източници. Правилно са анализирани гласните доказателствени средства, като вярно съдът е приел, че е установено по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият Х. е осъществил състава на престъплението по чл.198, ал.1, във вр. с чл.18, ал.1 НК.

Настоящият съдебен състав изцяло се солидаризира с изводите на въззивния съд, че от показанията на свидетелите И. и Д. (дадени в хода на съдебното производство и тези, дадени в хода на досъдебното производство) се установява случилото се между подсъдимия и пострадалия. Правилно съдът е установил, че подсъдимият е знаел, че И. има в себе си пари, че след като се е качил в дома си целенасочено е взел нож, с който да си послужи за отнемането им, както и че веднага след повторната им среща той го е заплашил и е изразил намерение да отнеме всичките му пари. Не може да бъде възприета тезата на защита, че отразеното по- горе е установено единствено въз основа на показанията на И., тъй като показанията му се потвърждават и от тези на Д. (който е бил в приятелски отношения с Х.), а и от обясненията на самия подсъдим, който твърди, че е взел от дома си нож, извадил го е, насочил го е към пострадалия и му е казал, че ще вземе всичките му пари.

Ето защо и настоящият съдебен състав преценява, че правилно въззивният съд е приел, че не само показанията на пострадалия, а на практика всички гласни доказателствени средства установяват това, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, в извършването на което е обвинен.

На това основание съдът прие, че въззивният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата и оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила при тази дейност са неоснователни.

По оплакването за неправилно приложение на материалния закон:

Настоящият съдебен състав приема, че правилно въззивният съд е преценил, че инкриминираното деяние следва да бъде квалифицирано като престъпление по чл.198, ал.1, във вр. с чл.18, ал.1 НК. Вярно е установено, че подсъдимият Х. е осъществил активни действия, в това число удари с нож срещу И., като същите са били насочени към постигане на конкретна цел- отнемане на инкриминираните парични средства. Правилно е установено това, че престъплението е останало недовършено, тъй като пострадалият е оказал съпротива и нападението е било преустановено преди да бъдат отнети парите след като неустановено лице се е приближило към мястото на инцидента.

В касационната жалба се поддържа, че материалния закон е приложен погрешно, като се поддържа теза за неправилен анализ на доказателствените източници и погрешно установяване на релевантните факти. По- горе бе посочено защо съдът приема, че не са допуснати процесуални нарушения при обсъждане на доказателствата и доказателствените средства, което е и основание да се прецени, че фактите са установени вярно. Дадената квалификация на инкриминираното деяние е коректна, което е и основание да се приеме, че материалния закон е приложен правилно и не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК.

По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание:

В жалбата няма конкретни оплаквания, свързани с това касационно основание, като единствено е посочено общо недоволство от размера на наложеното наказание. В касационното производство няма служебно начало (извън случаите на чл.354, ал.5 НПК), като за съда има задължение единствено да отговори на направени конкретни оплаквания, отразени в касационната жалба. При липсата на такива единственото, което следва да бъде посочено е това, че наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 НПК защото е съобразено и с обществената опасност на извършеното престъпление и с тази на личността на подсъдимия. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че нападението е извършено с хладно оръжие, а наложеното наказание е в минималния, предвиден в разпоредбата на чл.198, ал.1 НК размер.

По гражданския иск:

Касационният съд прие, че правилно предходните състави са преценили, че са налице основанията за уважаване на приетия за съвместно разглеждане граждански иск с предмет претърпени в резултат на престъплението неимуществени вреди. Няма спор, че престъплението по чл.198, ал.1 НК е сложно съставно, като осъществяването му винаги е свързано с употреба на сила или заплашване по отношение на пострадалия. В случая тя се е изразила и в нанасяне на три удара с нож в различни части на тялото на И., което е и основание да се приеме, че той е претърпял неимуществени вреди именно във връзка с извършеното от подсъдимия престъпления. Налице е пряка причинно- следствена връзка между инкриминираното деяние и претърпените вреди, както и определеното обезщетение в размер на 4 000 лева е съобразено с тези вреди, наложилата се медицинска намеса и времето за възстановяване на пострадалия.

Ето защо съдът прие, че размера на обезщетението е определен при спазване на изискванията на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съответен е на претърпените увреждания и не следва да бъде намален.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА присъда №260106, постановена по ВНОХД №1104/2019 г. по описа на Софийски градски съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.