Липса на дискриминация при условията на сън за осъдени на доживотен затвор

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 599

гр. София, 21.10.2025г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и пета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС Р. ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА
при участието на секретаря Теодора Ставрева и като изслуша докладваното от съдията Вълдобрева гр.дело № 1448/2025г. , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

По касационната жалба на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ София, подадена чрез гл.юрк.П.П., с определение № 3332/25.06.2025г. до касационно обжалване е допуснато въззивно решение № 8 от 13.01.2025г. по в.гр.дело № 679/2024г. на Плевенския окръжен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение № 1063/30.07.2024г. по гр.дело № 6302/2023г. на РС-Плевен, е признато за установено, на основание чл. 71, ал. 1, т.1 от ЗЗДискр, че за периода от 08.03.2021г. до 28.07.2022г., ГД „Изпълнение на наказанията“ е третирала дискриминационно Г. В. В. докато е изтърпявал наказанието си „доживотен затвор без замяна“ в Зоната с повишена сигурност в Затвора-Плевен, като е извършила нарушение на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр, във вр. с чл.197, ал.2 и чл.84, ал.2, т.2 от ЗИНЗС, изразяващо се в неравно третиране на ищеца по признак „лично положение“ в сравнение с останалите лишени от свобода в Затвора-Плевен по отношение възможността да има непрекъснато време за сън не по-малко от 8 часа на денонощие в часовия диапазон от 20,30 часа до 05,30 часа и на основание чл.71, ал.1, т.3 от ЗЗДискр Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ е осъдена да плати на В. сумата 10 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди, явяващи се резултат от дискриминационното третиране, ведно със законната лихва от датата на увреждането–28.07.2022г. до окончателното плащане на сумата. Въззивното решение е влязло в сила, в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 71, ал.1, т.2 ЗЗДискр.

В частите обжалвани от ГД „Изпълнение на наказанията“ София въззивното решението е допуснато до касационен контрол по въпроса: При преценката относно наличието или не на дискриминация по признака „лично положение“ на осъден на „доживотен затвор без замяна“, настанен в Зоната с повишена сигурност в един затвор, следва ли съдът да прави сравнение с всички останали лишени от свобода в същия затвор, като лица, които са поставени в „сравними сходни обстоятелства“.

По въпроса има установена практика на Върховния касационен съд (решение № 244/14.08.2012г. по гр. д. № 777/2011г., решение № 3/ 22.07. 2013г. по гр. д. № 534/2012г., решение № 85/13.09.2016 г. по гр. д. № 4328/2015г. и решение № 101/02.08.2021 г. по гр. д. № 1871/2020 г. всички на ІV ГО), която изцяло се споделя от този състав. Прието е, че за да е налице дискриминация, трябва да бъде установено не само по-неблагоприятно третиране, но и то да се дължи на някой от защитените признаци по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Осъдените и задържаните под стража, настанени в даден затвор, се намират при „сравними сходни обстоятелства“ в смисъла по чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр само с лица, изтърпяващи същото наказание и/или задържани под стража в същия затвор. Само сравнението на личното положение на лицата, настанени в един и същи затвор, изтърпяващи едно и също наказание, е от значение за преценката дали от администрацията на затвора е осъществена пряка или непряка дискриминация.

Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, като взе предвид доводите на страните и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:

Установено е, че в периода от 28.12.2018г. до 28.07.2022г. Г. В. е изтърпявал наказание „доживотен затвор без замяна“ в Зоната с повишена сигурност (ЗПС) в Затвора-Плевен, което му е било наложено с влязла в сила присъда. Представена по делото е Инструкция от 11.03.2021г. относно особеностите на пост №15 ЗПС - 307 килия (спални помещения с настанени лишени от свобода, осъдени на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна) и произтичащите от тях особени задължения на постовия надзирател на пост №15, изготвена от Б.Г.-ВПД Началник сектор НОД, утвърдена от Началника на затвора в Плевен ст.комисар С.С.. Според Инструкцията, преградните решетъчни врати на коридорите след извършване на вечерната проверка се заключват през нощта до сутринното събуждане в 05,30 часа; от 05,30 ч. до 20,30 ч. преградните решетъчни врати към коридорите със спални помещения са отключени (т.6.7). В т.6.8. е посочено, че влизането на постовия надзирател от пост №15 през нощта за проверка по коридорите се осъществява през 30 минути, само в присъствието на постовия на пост №8 (III етаж), който има ключ за отключване на вратата, като постовият с ключ остава на вратата без да влиза. След приключване на обхода вратата се заключва. Отварянето през нощта и влизането в спално помещение в ЗПС се извършва след уведомяване и разрешение от дежурен главен надзирател или дежурен командир на отделение, в негово присъствие и присъствието на не по-малко от двама надзиратели при засилени мерки за сигурност (т.6.9). От ангажираните в производството гласни доказателства и заключението на СТЕ, изслушано във въззивното производство, се установява, че в Зоната с повишена сигурност в Затвора-Плевен има 17 броя спални помещения: 11 броя вляво и 6 броя вдясно от постовата стая; всички гледат към разпределителен коридор през метална решетка; спалните помещения/килиите имат три плътни преградни стени, а четвъртата им стена е метална решетка с врата към разпределителния коридор. За да влезе от главния разпределителен коридор в ЗПС, постовият от външния пост, който държи ключовете, отключва и отваря плътна дървена врата. За да се влезе в разпределителния коридор на ЗПС, се отключва втора врата, която е метална решетъчна. Постовият от ЗПС влиза в разпределителния коридор на ЗПС през вход, изпълнен с алуминиева остъклена дограма. Има още две метални решетъчни врати, разположени от двете страни на постовата стая: едната към 11-те броя килии, а другата към 6-те броя килии, които се заключват със специални секретни брави и ключове, които не се превъртат в отвора. Вещото лице, изготвило приетата във въззивното производство СТЕ е установило, че в килиите извън ЗПС всички стени са тухлени, а вратите са дървени плътни. Експертът е извършил експеримент, в резултат на който е установил, че шумът от отваряне и затваряне, както и от отключване и заключване на вратите е „слаб, не по-силен от този, който се чува при същите действия в жилищни сгради и при условие, че няма умисъл за създаване на шум“. Въззивният съд не е кредитирал този извод, като го е приел за неточен и условен. Счел е за относим другия извод на експерта-че шумът, който се създава от обитателите на ЗПС, се разпространява свободно, поради липсата на плътни врати на отделните спални помещения. Допълнил е, че шумът, който се създава от обитателите на ЗПС (останалите лишени от свобода лица и изпълняващите задълженията си според Инструкцията постови надзиратели), се разпространява свободно през деня и през нощта, поради липсата на четири плътни стени и плътни врати на отделните спални помещения. Този шум според съда категорично е нарушавал спокойния непрекъснат сън поне 8 часа в денонощието на всички лишени от свобода в ЗСП, вкл. и на ищеца. Установеното по делото обстоятелство, че в килиите извън ЗПС всички стени са тухлени, а вратите са дървени плътни, според въззивния съд води до извод, че на останалите лишени от свобода в Затвора-Плевен са създадени по-благоприятни условия за почивка и сън. Предвид това въззивният състав е приел за доказано, че през процесния период, при пребиваването на ищеца в ЗПС не са му били създадени условия за непрекъснат сън поне 8 часа на денонощие, както изисква чл.197, ал.2 във вр. с чл.84, ал.2, т.2 от ЗИНЗС и каквито са създадени на останалите лишени от свобода извън ЗПС, т.е. ищецът е дискриминиран и искът му по чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр е уважен. Съдът е намерил за частично основателен и искът по чл.71, ал.1, т.3 от ЗЗДиск, като е взел предвид установеното от разпитания в производството свидетел влошено здравословно състояние на ищеца и след като е съобразил, че в период от 1 година, 4 месеца и 20 дни В. е търпял принудително безсъние и психоемоционален стрес, е осъдил ответника да му плати сумата 10 000 лева като обезщетение за неимуществени вреди.

С оглед отговора на поставения въпрос този състав на ВКС намира, че въззивният съд неправилно, в нарушение на материалния закон, е приел, че ищецът Г. В. е третиран по-неблагоприятно по признака „лично положение“, сравнявайки положението му на изтърпяващ наказанието „доживотен затвор без право на замяна“ в ЗПС в затвора в Плевен в периода от 08.03.2021г. до 28.07.2022г. по отношение възможността да има 8 часов непрекъснат спокоен сън, с положението на лицата, изтърпяващи в същия период в същия затвор, но извън Зоната с повишена сигурност, наказанието „лишаване от свобода“ за определен срок. Доколкото липсва необходимост от повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество от касационната инстанция.

Анализът на ангажираните писмени и гласни доказателства води до извод, че в случая не е налице твърдяното от ищеца нарушение на забраните по чл. 4 ЗЗДискр. Законът за защита от дискриминация забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на признаците по чл. 4, ал. 1. Според чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице въз основа на тези признаци, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Наличието на „сравними сходни обстоятелства“ следва да се преценява спрямо конкретното лично положение на ищеца, т. е. лицата, с които той се сравнява, следва да бъдат в идентично положение. В подобно идентично или сходно положение с ищеца не са лицата, които изтърпяват наказанието „лишаване от свобода“ за определен срок в същия затвор, извън ЗПС. Ищецът не може да бъде сравняван с изтърпяващите срочното наказание „лишаване от свобода“ в затвора в Плевен, тъй като той изтърпява друг вид наказание - една от формите на „доживотен затвор“, което наказание съгласно чл. 197, ал. 1 ЗИНЗС и чл.213 ППЗИНЗС се изпълнява в отделни затвори или в обособени зони към други затвори, в които по принцип осъдените следва да стоят в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана, т. е. законодателят е предвидил различни условия, при които се изтърпява това наказание в сравнение с условията, при които се изтърпява наказанието лишаване от свобода за определен срок. Следователно, в подобни „сравними сходни обстоятелства“ ищецът се намира единствено с лицата, изтърпяващи същото наказание (доживотен затвор без замяна и доживотен затвор) в същия затвор и само сравнението с тях е от значение за преценката дали е налице спрямо него пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. По делото е безспорно, че такава разлика в третирането спрямо тези лица по отношение на 8 часовия непрекъснат сън през нощта не е налице. В случая не се твърди и не се установява по-неблагоприятно трениране на ищеца спрямо останалите лица, които са изтърпявали преди, или към процесния период същото наказание в затвора в Плевен – напротив, разпитаните в първоинстанционното производство свидетели установяват, че когато са пребивавали в този затвор в ЗПС (св.Р. преди ищеца, а св.С. заедно с него), също са били лишавани от спокоен сън от периодичното отключване и заключване на вратата, представляваща метална решетка, при обход от постовия, съгласно Инструкцията от 11.03.2021г., утвърдена от началника на затвора в Плевен. Идентичността в условията на третиране на тези лица изключва както пряката, така и непряката дискриминация спрямо ищеца по смисъла на ЗЗДискр. След като по делото не се установи ищецът да е поставен в по-неблагоприятно положение в сравнение с останалите осъдени лица, изтърпяващи наказание доживотен затвор без право на замяна в Затвора в гр.Плевен за процесния период по отношение възможността да има спокоен нощен сън в часовия диапазон 20,30 ч. – 05,30 ч., не може да се приеме, че спрямо Г. В. е налице дискриминация по признак лично положение. Предвид това искът по чл. 71, ал.1, т.1 ЗЗДискр е неоснователен и следва да се отхвърли, а поради неговата неоснователност, подлежи на отхвърляне и обусловеният иск по чл. 71, ал.1, т.3 ЗЗДискр за осъждане на ответника да плати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в резултат на дискриминационно третиране.

По изложените съображения обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което исковете по чл. 71, ал.1, т.1 и т.3 ЗЗДискр бъдат отхвърлени.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 8 от 13.01.2025г. по в.гр.дело № 679/2024г. на Плевенския окръжен съд в обжалваната от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София част и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 71, ал.1, т.1 и т.3 ЗЗДискр, предявени от Г. В. В., починал на 11.01.2025г. и заместен в процеса от правоприемниците си: А. С. В. с ЕГН [ЕГН]-съпруга и синовете: П. Г. В. с ЕГН [ЕГН], В. Г. В. с ЕГН [ЕГН] и А. Г. В. с ЕГН [ЕГН], срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София: да се признае за установено, че в периода от 08.03.2021г. до 28.07.2022г., ГД „Изпълнение на наказанията“ е третирала дискриминационно Г. В. В. докато е изтърпявал наказанието си „доживотен затвор без замяна“ в Зоната с повишена сигурност в Затвора-Плевен, изразяващо се в неравно третиране на ищеца по признак „лично положение“ в сравнение с останалите лишени от свобода в Затвора-Плевен по отношение възможността да има непрекъснато време за сън не по-малко от 8 часа на денонощие в часовия диапазон от 20,30 часа до 05,30 часа и за осъждане на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София да плати на Г. В. В. сумата 10 000 лева-обезщетение за неимуществени вреди, явяващи се резултат от дискриминационното третиране, ведно със законната лихва от датата на увреждането–28.07.2022г. до окончателното плащане.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: