Допустимост на звукозапис като веществено доказателство в съда

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 621

гр. София, 24.10.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА
при участието на секретаря Теодора Ставрева и като изслуша докладваното от съдията Вълдобрева гр.д. № 3111/2023г. , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С касационната жалба на К. Н. Ч., подадена чрез пълномощника адв. В.К., се обжалва решение № 50 от 29.03.2023г. по в.гр.дело № 509/2021г. на Великотърновския апелативен съд. Обжалваното решение е постановено по реда на чл.308 ГПК и с него е потвърдено решение № 106 от 11.07.2018г. по гр.дело №18/2018г. на Габровския окръжен съд за отхвърляне на иска по чл.93, ал.2 ЗЗД, предявен от касатора против В. Д. М. за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 32 000 евро, представляваща двойния размер на уговореното между страните капаро по р.І, т.1 от предварителен договор от 01.03.2017г. за продажба на МПС.

В касационната жалба се поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се, че съдът не е обсъдил в пълнота доводите и възраженията на страните, нарушил е процесуалния закон, отказвайки да допусне поисканите от ищеца-въззивник доказателства и е направил необоснован извод за неоснователност на иска.

Ответникът по касационната жалба – В. Д. М. не изразява становище по нея.

С определение № 2331/14.05.2024г. по настоящото дело въззивното решение на АС-В.Търново е допуснато до касационно обжалване по въпроса: Електронен носител-флашка, съдържащ звукозапис на телефонен разговор между страните и техни изявления, представлява ли допустимо доказателствено средство по ГПК.

Отговор на поставения въпрос е даден в цитираното от касатора решение № 136/11.04.2011г. по гр.д. № 602/2010г. на IV ГО на ВКС. В него е посочено, че установяването на спорните обстоятелства в процеса се извършва с помощта на описаните в закона доказателствени средства-писмени и гласни доказателства, обяснения на страните, оглед и освидетелстване, експертизи. Доказателствата следва да бъдат представени по начин, по който или да се възприемат непосредствено от съда и страните, или във вид, в който да могат да бъдат разтълкувани чрез средствата на специалните знания. Вещественото доказателство е предмет, който възпроизвежда факт от значение за делото или от който могат да се направят доказателствени изводи за този факт. Всеки предмет може съобразно връзката, в която се намира със значимия за спора факт, да носи спрямо него ролята на веществено доказателство. Законът не урежда нарочно и отделно веществените доказателства, но по аргумент на чл. 204, ал. 1 ГПК следва да се приеме, че те са необходими и допустими в определени случаи. Независимо от липсата на изрично посочване на електронния носител със звукозапис, като веществено доказателство, след като съдържащите се в него данни могат да бъдат интерпретирани по съответния ред, дори с използването на специални знания, то може да се приеме, че звукозаписът може да бъде използван за целите на доказването в гражданския процес. Настоящият състав на ВКС напълно споделя цитираната съдебна практика.

По основателността на касационната жалба:

Обжалваното в настоящото производство въззивно решение е постановено в производство по чл.308 ГПК, след отмяна по реда на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК на решение № 190/25.01.2021г. по гр. д. № 4079/2019г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, с което е отменено първоначалното въззивно решение № 171/11.07.2019г. по в. гр. д. № 409/ 2018г. на ВТАС и вместо това ответникът В. М. е осъден да плати на ищеца К. Ч. сумата 32 000 евро, представляваща двоен задатък по сключения между тях предварителен договор.

От фактическа страна вторият въззивен състав е приел, че страните са били обвързани от валидно сключен на 01.03.2017г. предварителен договор за покупко-продажба на МПС-кемпер модел „Лайка“ с временен рег. № ..., собственост на „Димбо БГ“ ООД – гр. София (разрешение за временно движение от 16.02.2017г.), с който ответникът се задължил да продаде на ищеца процесното МПС за сумата 36 000 евро. Според уговореното в договора в деня на подписването му купувачът Ч. следвало да плати на продавача М. задатък в размер 16 000 евро в брой, а до 31.03.2017г. – остатъка 20 000 евро, когато е трябвало да бъде предадено и МПС. В т.4 е посочено, че при отказ на продавача или умишлена забава, същият дължи на купувача неустойка в размер на двойния задатък по т. 1. По съществото на спора въззивният съд е приел, че ангажираните в производството писмени и гласни доказателства не установяват предаване на задатък от ищеца по сключения на 01.03.2017г. предварителен договор за продажба на кемпер в размер 16 000 евро и получаването му от ответника, поради което предявеният от него иск по чл. 93, ал. 2 от ЗЗД за връщане на двойния му размер – 32 000 евро, е неоснователен и недоказан, и като такъв е отхвърлен.

С оглед разрешението на правния въпрос по който касационно обжалване е допуснато, ВКС намира, че решението на АС-В.Търново е неправилно. Съдът е допуснал съществено нарушение на съдо-производствените правила като не е събрал поисканото от ищеца пред този съд като инстанция по същество доказателство, приемайки за недопустимо приобщаването на електронния носител (флашка), съдържащ звукозапис на телефонен разговор между страните, като веществено доказателство по делото и изслушването му от съда.

В случая с молба от 05.06.2018г., депозирана в първоинстанционното производство ищецът е навел твърдения, че в телефонен разговор между страните, ответникът е признал, че е получил капаро. В тази връзка, в първото по делото заседание ищецът е поискал флашката със звукозаписа на телефонния разговор, съдържащ изявления на страните относно релевнатни за делото факти, да бъде приобщен като веществено доказателство и звукозаписът да бъде изслушан от съда с участието на страните. Ответникът по иска, чрез процесуалния си представител се е противопоставил на доказателственото искане с доводи за неговата недопустимост. Съдът е оставил искането на ищеца без уважение. В хода цялото първоинстанционно производство ищецът е поддържал искането си. Във въззивната жалба е твърдял допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, поради отказа да се приеме флашката като веществено доказателство и да се изслуша от съда съдържащия се в нея звукозапис. С определение от 16.02.2022г. въззивният съд е оставил без уважение, като недопустимо, направеното във въззивната жалба на ищеца искане за допускане изслушването на звукозаписа. Безпротиворечива е съдебната практика на ВКС, че звукозаписът подлежи на непосредствено възприемане от съда след приемането на звуконосителя по делото като веществено доказателство и чрез специфичния способ за възприемането му-оглед. Физическото възпроизвеждане на доказателствени факти, каквото е по естеството си звукозаписът следва да отговаря на общото изискване - да е достоверно. Огледът се извършва по реда на чл. 204 ГПК с участието на двете страни и това действие може да бъде предприето и служебно от съда. Трайно е наложено и разбирането в съдебната практика на ВКС, че възлагането на задача на специализирана техническа експертиза, която да установи и провери релевантните за спора обстоятелства във връзка със създаването и съдържанието на звукозаписа, когато са необходими специални знания, представлява допустимо процесуално действие на съда в доказателствения процес по аргумент от чл.204 ГПК. Резултатите от възпроизведения звукозапис съдът следва да прецени в съвкупност с останалите доказателства, събрани по делото.

Като не е спазил посочените разпоребди, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарешуние, което налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, доколкото не е налице хипотезата на чл. 295, ал.1 ГПК с оглед това, че предходното решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК е по съществото на спора и същото е отменено по реда на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. При новото разглеждане на делото, с оглед установяването на релевантни факти и обстоятелства, въззивният съд следва да изслуша по реда на чл. 204 ГПК звукозаписа, съдържащ се във флашката. Въззивният съд следва да възложи и задача на специализирана техническа експертиза, която да установи и провери релевантните за спора обстоятелства във връзка със създаването и съдържанието на звукозаписа. Резултатите от възпроизведения звукозапис съдът следва да прецени в съвкупност с останалите доказателства, събрани по делото. Въззивният съд при условията на чл. 294, ал. 2 ГПК, следва да се произнесе и по исканията за присъждане на разноски в касационното производство.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 50 от 29.03.2023г. по в.гр.дело № 509/2021г. на Великотърновския апелативен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Великотърновския апелативен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: