Правен интерес от отменителен иск при изцяло погасен дълг по време на делото

Текстът на акта

Ключови фрази

5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 109

гр. София, 06.11.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

при участието на секретаря Албена Рибарска

изслуша докладваното от съдия СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 4086/2019 година.

Производството по чл. 290 ГПК е образувано по касационна жалба на П. Г. И. и М. А. И., последната починала в хода на касационното производство и конституирани наследниците й - С. П. И. и Г. П. И. срещу решение № 152 от 25.06.2019 г. по гр. дело № 80/2019 г. на Великотърновски апелативен съд.

Ответникът – „ОБЩИНСКА БАНКА“ АД, [населено място] в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК по съществото на спора поддържа становище за правилност на въззивното решение.

Ответникът К. А. К. не е взел становище.

ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба има за предмет цитираното въззивно решение, с което състав на Великотърновски апелативен съд е потвърдил решение № 158 от 04.04.2018 г. по гр. дело № 400/2017 г. на Русенски окръжен съд, с което първоинстанционният съд е уважил предявения от „ОБЩИНСКА БАНКА“ АД, [населено място] срещу П. Г. И., М. А. И. и К. А. К. иск с правно основание чл. 135 ЗЗД. Въззивната инстанция е присъдила разноски в полза на въззиваемия.

С определение № 259 от 08.04.2020 г. по гр. дело № 4086/2019 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по следния правен въпрос: „По иска с правна квалификация чл. 135 ЗЗД, длъжен ли е съдът да съобрази погасяването на дълга, ако плащането е извършено до приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция в хипотеза на удостоверено от съдебен изпълнител прекратяване на производството по индивидуалното принудително изпълнение, образувано за събиране на този дълг, поради пълното му погасяване?“.

По приетия за обуславящ правен въпрос, настоящият състав приема следните съображения:

Искът по чл. 135 ЗЗД /action pauliana/ е средство за защита на кредитора срещу предприети от длъжника увреждащи действия, с които последният намалява имуществото си и/или затруднява удовлетворението от него. Тази характеристика определя целта, с оглед на която се предявява иска – да се постанови решение за обявяване на увреждащата сделка за недействителна по отношение на кредитора, който по този начин може да насочи изпълнението към прехвърленото имущество за удовлетворяване на вземането си, независимо че имуществото е преминало в патримониума на трето спрямо правоотношението между кредитор и длъжник лице /в този смисъл са мотивите на ТР № 5/2013 от 29.12.2014 г. по т. д. № 5/2013 г. на ОСГКТК на ВКС, чиито правни разрешения са възприети и в ТР № 2/2017 от 09.07.2019 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГКТК на ВКС/. В ТР № 2/2017 от 09.07.2019 г. на ОСГКТК на ВКС е разяснено, че правото на кредитора да иска обявяване на увреждащите го актове на длъжника за недействителни спрямо него е обусловено от наличието на действително вземане или за връзката между правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор и посоченото право, съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти. В хипотезата, при която в хода на съдебното производство, след предявяване на иска, са настъпили факти, които са от значение за спорното право (в случая изрично удостоверяване от публичен орган /съдебен изпълнител/, че дългът изцяло е погасен и липса на спор по този въпрос), чл. 235, ал. 3 ГПК задължава съда да вземе предвид същите факти. Настоящият състав намира, че тяхното значение се проявява в правния интерес от предявяване на иска по чл. 135 ЗЗД. Както се отрази по – горе, правният интерес е целта, с оглед на която се предявява иска, а в хипотезата на чл. 135 ЗЗД, целта към която се стреми ищеца е обявяване на увреждащата сделка за недействителна спрямо него, за да се удовлетвори за вземането си от имота чрез насочване на изпълнението към прехвърленото имущество. Това налага изясняване на правния интерес от предявяване на иска, като абсолютна процесуална предпоставка, за наличието на която през целия процес, съдът служебно упражнява контрол. Искът по чл. 135 ЗЗД се предявява, за да се постигне конкретен правен резултат, а именно да се удовлетвори вземането на кредитора чрез принудително изпълнение към имуществото, предмет на увреждащата сделка /чл. 135, ал. 4 ЗЗД/. В разглежданата хипотеза, правото на иск е регламентирано и съществува, като средство за защита на кредитора в случай, че неговия длъжник предприеме увреждащи действия, с които накърнява „общото обезпечение на кредитора“ /чл. 133 ЗЗД/. Реализирането на посочения резултат, когато вземането е погасено чрез плащане и този факт не се оспорва от ищеца, поражда необходимостта от определяне на правния интерес от предявяване на иска чрез посочването му от ищеца, в съответствие с диспозитивното начало /чл. 6, ал. 2 ГПК/.

Предвид изложените правни разрешения по съществото на касационната жалба, ВКС в настоящия си състав приема следното:

За да постанови обжалваното решение, съставът е приел, че ищецът е кредитор на М. И. и П. И. по изпълнителен лист от 07.06.2012 г., издаден от Русенски районен съд на основание чл. 418, ал. 2 ГПК, след проведено производство по чл. 417 ГПК за суми, дължими по договор за банков кредит от 08.10.2007 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 4198/2012 г. , както и че с решение по гр. дело № 588/2013 г. на същия съд е уважен иск на „ОБЩИНСКА БАНКА“ АД, [населено място] по чл. 422 ГПК, с който е признато за установено вземане на „ОБЩИНСКА БАНКА“ АД, [населено място] против М. И., П. И. и Г. И. за същите суми. Прието е още, че ответниците - М. И. и П. И. са продали недвижим имот – апартамент в [населено място], предмет на нотариален акт № 23/31.01.2013 г., том І, рег. № 358, дело № 12/2013 г. на нотариус Л. Ш., на К. А. К.. Изложени са мотиви, че договорът за покупко – продажба е сделка, увреждаща интересите на кредитора, както и че е доказано знанието на ответниците М. И. и П. И. за увреждащия характер на сделката, включително знанието на третото лице, приобретател на имота - К. К. относно този характер на сделката. Съставът е разгледал фактите, настъпили към момента на приключване на устните състезания във въззивното производство – удостоверяване от публичен орган /съдебен изпълнител/, че дългът изцяло е погасен /съобщение от 07.11.2018 г. по изп. дело № 775/2017 г./, но е приел, че при преценка на допустимостта и основателността на иска по чл. 135 ЗЗД трябва да се изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти и може да приеме обратното, само ако вземането бъде отречено със сила на пресъдено нещо. Според въззивната инстанция, ако вземането е погасено чрез плащане, след предявяване и уважаване на П. иск, ищецът няма да може да реализира правата си по чл. 135, ал. 4 ЗЗД и да се удовлетвори от принудителната продажба на имота.

С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав на ВКС намира така мотивираното разбиране за неправилно, а решението за недопустимо. Правото на иск е средство за защита на конкретно материално право чрез разрешаване на граждански спор със сила на пресъдено нещо, а в конкретния случай, съдът е сезиран да разреши правен спор и да постанови решение, с което се предизвиква промяна в правната сфера на ответниците – да обяви увреждащата кредитора /ОБЩИНСКА БАНКА“ АД, [населено място]/ сделка между М. И. и Г. И. от една страна и К. К. от друга страна, с която първите двама продават на последния апартамент в [населено място], предмет на нотариален акт № 23/31.01.2013 г., том І, рег. № 358, дело № 12/2013 г. на нотариус Л. Ш. за недействителна спрямо кредитора. Целта, с оглед на която е предявен този иск, очертаваща правния интерес за сезиране на съда, е удовлетворяване вземането на кредитора чрез насочване на изпълнението към прехвърленото имущество. При възникването на обстоятелство, след предявяване на иска, от значение за спорното право – изрично удостоверяване от публичен орган /съдебен изпълнител/, че дългът е изцяло погасен, което не се оспорва от насрещната страна – ищец по делото /не се оспорва факта на пълното погасяване на дълга/, съдът е задължен да се произнесе по същото /арг. чл. 235, ал. 3 ГПК/. Релевантността на факта е в контекста на правния интерес за предявяване на иска по чл. 135 ЗЗД, който е динамична правна категория - присъствието му е изискуемо през целия процес, поради което и служебния съдебен контрол се упражнява от предявяване на иска до преклудиране на спорното право чрез разрешаването му със сила на пресъдено нещо, формирана след влизане на съдебния акт в сила/. Правният интерес за сезиране на съда по чл. 135 ЗЗД /целта, към която е насочено прогласяването на относителната недействителност на увреждащата сделка/ е удовлетворяване вземането на кредитора чрез насочване на изпълнението към прехвърленото имущество /чл. 135, ал. 4 ЗЗД/. Реализирането на посочения резултат, когато вземането е погасено чрез плащане и този факт не се оспорва от ищеца, поражда необходимостта от определяне на правния интерес от предявяване на иска чрез посочването му от ищеца, който в съответствие с диспозитивното начало /чл. 6, ал. 2 ГПК/ е единствено овластен да направи това.

С оглед изложеното, съставът на ВКС намира, че въззивното решение е постановено по спор, по който не е изяснен правния интерес относно заведеното дело. Правният спор може да бъде разгледан по същество само тогава, когато са налице всички процесуални предпоставки за произнасяне по иска. Преди да се произнесе по спора, съставът е следвало да даде възможност на ищеца да определи правния интерес от иска, като проведе производство по чл. 129, ал. 1 ГПК. Съдът във всяка фаза на процеса е задължен да упражнява служебно контрол относно наличието на процесуални предпоставки, между които е и правния интерес. По този начин се обезпечават процесуалните възможности на страните да се защитят, съответно да въведат свои доводи по насрещните твърдения. Процесуалното задължение на въззивната инстанция за собствена, самостоятелна проверка на редовността на сезирането, не е било изпълнено, поради което постановеното решение е процесуално недопустимо и следва да се обезсили. Предвид естеството на допуснатото процесуално нарушение, делото трябва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд /в този смисъл са разясненията в т. 5 от ТР № 1/2013 г. на ОСГКТК на ВКС/. При този изход на делото на основание чл. 294, ал. 2 ГПК, съдът на който е изпратено делото следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС.

По тези мотиви, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 152 от 25.06.2019 г. по гр. дело № 80/2019 г. на Великотърновски апелативен съд.

ВРЪЩА делото на Великотърновски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: