Отказ за отмяна на влязло в сила съдебно решение при призоваване с особен представител

Текстът на акта

Ключови фрази

5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 584

София16.10.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в проведеното на шестнадесети септември две хиляди двадесет и пета година открито съдебно заседание, в състав:

Председател: БОНКА ДЕЧЕВА

Членове: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

при участието на секретаря Даниела Никова разгледа докладваното от съдията Ваня А. гр.д. № 1790/2025 година.
Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК.

Подадена е молба от В. Х. М., чрез адв. А. Р., за отмяна, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК, на влязло в сила решение № 260342 от 14. 12. 2021 г. по гр. д. № 1232/2019 г. на Районен съд – Дупница, с което молителката В. Х. М. е осъдена, на основание чл. 45 ЗЗД, да заплати на Н. И. Я. сумата 6000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законните лихви върху същата, считано от 15. 06. 2014 г. до окончателното й изплащане.

Твърди се, че молителката узнала за постановеното решение през първата половина на месец юли 2022 г., когато при опит да изтегли кредит разбрала, че дължи суми на частен съдебен изпълнител и след извършена на 11. 07. 2022 г., от пълномощника й адв. Р., справка по изпълнителното дело се установило, че същото е образувано срещу нея за принудително събиране на сумата 6000 лв., присъдена с цитираното по-горе съдебно решение.

Твърди се, че след запознаване с гр. д. № 1232/2019 г. на РС – Дупница било установено, че в нарушение на чл. 47, ал. 1 – ал. 6 ГПК и при липса на предвидените в тези разпоредби предпоставки, молителката е била призована от първоинстанционния съд чрез залепване на уведомление и й е бил назначен особен представител, с което е било нарушено правото й да участва по делото лично или чрез определен и упълномощен от нея процесуален представител.

Иска отмяна на влязлото в сила решение.

С писмен отговор, подаден от М. М. Я. и В. М. Я., конституирани като ответници по молбата в качеството им на наследници на ищцата Н. И. Я., починала на 16. 04. 2024 г., чрез адв. К. В., е изразено становище за недопустимост, евентуално – за неоснователност на молбата за отмяна.

Молбата за отмяна е допустима по съображения, изложени в определение № 2722 от 29. 05. 2025 г., постановено по настоящото дело.

При преценка основателността на молбата за отмяна, настоящият състав съобрази следното:

Исковото производство е имало за предмет предявен от Н. И. Я. срещу В. Х. М. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, за присъждане на сумата 10000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреждания, причинени на ищцата от извършено от ответницата престъпление по чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 НК, установено с влязла в сила присъда. С влязлото в сила първоинстанционно решение искът е уважен за сумата 6000 лв. и отхвърлен до пълния предявен размер от 10000 лв.

Препис от исковата молба с приложенията, ведно със съобщение от съда за възможността за подаване на отговор на исковата молба в едномесечния срок по чл. 131 ГПК и последиците от неупражняване на това право, са изпратени до В. Х. М. на посочения в исковата молба адрес – [населено място], [улица], но са върнати с отбелязване от кмета на [населено място], че лицето е търсено многократно на посочения адрес, но не е открито (видно от удостоверяването от 18. 06. 2019 г. върху разписката на л. 26 от делото на РС) и по данни на съседи лицето е в чужбина (видно от удостоверяването от 21. 08. 2019 г.. на разписката на л. 30 от делото на РС). Съдът е направил справка за настоящ и постоянен адрес на ответницата М., от която е установено, че на 22. 10. 2001 г. същата е заявила като постоянен адрес посочения по-горе адрес в [населено място], а от 2. 11. 2012 г. е заявила като настоящ адрес [населено място], [улица], ет. 2. Книжата са изпратени и на адреса в [населено място], но са върнати с отбелязване от призовкар при СРС, че по данни на живущите на същия адрес, В. М. никога не е живяла на адреса (видно от разписката на л. 29 от делото на РС). С оглед възрастта на ищцата, не е изисквана справка за вписани трудови договори с цел призоваването й чрез работодател, а и няма твърдения от молителката, нито данни по делото за наличие на такива. При тези данни е разпоредено от съда да се залепят уведомления по чл. 47 ГПК на постоянния и настоящ адрес. Поради неявяване на ответницата да получи книжата, съдът е приложил чл. 47, ал. 3, 5 и 6 ГПК и е назначил особен представител на същата – адв. Е. С. М.-П., АК – К., посочена в уведомително писмо № 278245/2021 г. на председателя на АК - К..

При тези данни настоящият състав намира молбата за отмяна за неоснователна по следните съображения:

Отмяната по чл. 303 ГПК е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни актове, когато те са неправилни и неправилността се дължи на някое от изчерпателно изброените в цитираната разпоредба основания, които не могат да се прилагат разширително. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК предпоставя допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството или ненадлежно представляване на страната, като и в двата случая страната е лишена от възможност да участва в разглеждането на делото лично или чрез надлежен представител. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК предпоставя извършено нарушение на съдопроизводствените правила, гарантиращи надлежно представителство на страната от особен представител. То ще е налице както в случаите на допуснато процесуално представителство на страна от особен представител, въпреки липсата на законовите предпоставки за това, така и в случаите на недопуснато процесуално представителство на страна от особен представител, въпреки наличието на законовите предпоставки за това. И при основанието по т. 6 се касае за нарушено право на участие на страната в производството – лично, чрез упълномощен от нея процесуален представител или чрез назначен особен представител.

Правилата, установени в разпоредбата на чл. 47, ал. 1 – ал. 6 ГПК, обезпечават правото на участие на ответника в процеса и надлежното му представителство. Съгласно редакцията на нормата на чл. 47, ал. 1 ГПК към 2019 г., когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Посочено е изрично, че това правило не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост , от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

В случая са били налице предпоставките на чл. 47, ал. 1 ГПК за връчване чрез уведомление, тъй като връчителите са събрали данни, че ответницата по иска не живее на вписания в регистрите постоянен и настоящ адрес в [населено място] и в [населено място] и са удостоверили това обстоятелство (призовкарят към РС – Благоевград е удостоверил, че същата никога не е живяла на настоящия адрес, а кметът на [населено място] е удостоверил, че по данни на съседи лицето пребивава в чужбина).

Неоснователен е доводът на молителката, че върнатите разписки не са оформени по предвидения в ГПК ред, тъй като в същите не са посочени имената на лицата, дали сведения на връчителите. Разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК изисква връчителят да удостовери източника на информация, а не имена и възраст на съседи и лица, от които е получена. Няма и изискване за изготвяне на протокол, удостоверяващ залепването на съобщението - достатъчно е този факт да бъде удостоверен от връчителя. Следва да се посочи, че разписките за връчени от съдебни и общински служители съобщения и съдебни книжа представляват официални свидетелстващи документи по смисъла на чл. 179 ГПК. Официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. В този смисъл, удостоверителните изявления на съдебния служител – призовкар при ОС – Благоевград и на кмета на [населено място] в коментираните по-горе разписки доказват факта на извършване на посочените от служителите действия, на посоченото място и на посочените дати, както и констатираните от тях обстоятелства. Разписките имат не само формална, но и материална доказателствена сила, обвързваща съда и задължаваща го да приеме за осъществили се фактите, предмет на удостоверяването, до опровергаването на тази доказателствена сила чрез доказване на обстоятелството, че удостоверителното изявление на длъжностното лице обективно не отговаря на действителното фактическо положение.

Неоснователен е и доводът на пълномощника на молителката, че след възобновяване на исковото производство, което е било спряно до приключване на воденото срещу същата наказателно производство от общ характер, и прилагане на НОХД № 380/2019 г., съдът разглеждащ гражданското дело би следвало да провери и установи, че М. е участвала в заседанията по наказателното дело и да направи опит същата да бъде призована лично, а не чрез особения й представител. Призоваването на М. за насрочените заседания е било извършено редовно, чрез адвоката – особен представител, назначен надлежно, при наличие на предпоставките и спазване изискванията на разпоредбата на чл. 47 ГПК.

Поради изложеното настоящата инстанция намира, че не е било нарушено правото на молителката на участие в делбеното производство. При наличие на предпоставките и при спазване изискванията на чл. 47 ГПК, същата е призовавана чрез залепване на уведомление и й е бил назначен надлежно особен представител, чрез когото е осъществено процесуалното й представителство.

Като неоснователна, молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение.

Молителката В. Х. М. ще следва да бъде осъдена да заплати на ответниците по молбата М. М. Я. и В. М. Я. сумата 600 лв. разноски в производството по чл. 307 ГПК, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на молбата за отмяна.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. Х. М. за отмяна, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК, на влязлото в сила решение № 260342 от 14. 12. 2021 г. по гр. д. № 1232/2019 г. на Районен съд – Дупница.

ОСЪЖДА В. Х. М. да заплати на М. М. Я. и В. М. Я. сумата 600 лв. разноски в производството по отмяна.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: