Недопустимост на отмяна на нотариален акт за продажба по чл. 537, ал. 2 ГПК

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 236

гр. София, 14.04.2026 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение , в открито съдебно заседание на седемнадесети март през две хиляди и двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Емилия Донкова

при участието на секретаря Даниела Танева

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 355 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Допуснато е касационно обжалване на решение № 914 от 05.08.2024г. постановено по гр.д. № 6/2024г. на Софийски апелативен съд само в частта , с която на основание чл. 537, ал.2 ГПК е отменен нотариален акт за продажба на недвижим имот № 78, том IV, peг. № 5453, дело № 601 от 05.05.2022 г. на нотариус И. Н., рег. № 040 на Нотариалната камара.

Не е допуснато касационно обжалване на решението в останалата обжалвана от С. Я. Б. и А. Й. Л. част, с която е уважен предявения срещу тях от ищците Я. Й. Я. и Р. Я. П. установителен иск за собственост на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], район „В.“, Д., с площ от 2 771кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива.

В касационната жалба на ответниците по иска А. Й. Л. и С. Я. Б., чрез пълномощника им адв. П. М., се поддържа неправилност на въззивното решение.

Ответниците по касационната жалба Я. Й. Я. и Р. Я. П., чрез пълномощниците си адв. И. и адв. М. оспорват жалбата.

Касационното обжалване е допуснато с определение от 11.11.2025г. поради очевидна неправилност на решението в частта, с която е постановена последицата по чл. 537, ал.2 ГПК - отмяна на нотариалния акт за продажба, сключен между двете ответници.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата, установи следното:

Производството е по положителен установителен иск за собственост. С недопускането на касационно обжалване решението за уважаване на този иск е влязло в сила.

Уважавайки установителния иск за собственост на Я. Й. Я. и Р. Я. П. срещу С. Б. и А. Л., съдът е приел, че следва да отмени на основание чл. 537, ал.2 ГПК нотариалния акт, удостоверяващ договора за продажба, с който първата ответница продава на втората процесния имот, тъй като този нотариален акт засяга правата на ищците.

Този извод на въззивния съд е очевидно неправилен. Касае се до неправилност, която е видима само при запознаване със съдържанието на обжалвания акт. На отмяна по чл. 537, ал.2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. Изрично в този смисъл е Тълкувателно решение № 3/2012г. на ОСГК на ВКС.

Поради това въззивното решение в допуснатата до обжалване част, с която е отменен нотариален акт за сделка - договор за покупко-продажба между ответниците, следва да бъде отменено като неправилно поради нарушение на закона.

Подадена е от ответниците по касационната жалба Я. Й. Я. и Р. Я. П. молба по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото определение № 5144 от 11.11.2025г. в частта за разноските с присъждане на направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3000лв. Считат, че допускането на касационно обжалване относно отмяната на нотариалния акт не обуславя тяхна отговорност за разноски, тъй като те не за заявявали искане за отмяна на нотариалния акт, а съдът е постановил последицата по чл. 537, ал.2 ГПК, без да е бил сезиран с нарочно искане.

Ответниците по тази молба - касаторите А. Й. Л. и С. Я. Б. намират молбата за неоснователна, доколкото частично е допуснато касационно обжалване. Позовават се и на прекомерност на разноските именно поради частичното допускане на касационно обжалване.

По молбата по чл. 248 ГПК настоящият състав приема следното:

Молбата е подадена в срок и е допустима.

С отговора на касационната жалба Я. Й. Я. и Р. Я. П. са представили доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3000лв. Тези разноски не са присъдени с определението от 11.11.2025г., с което не е допуснато касационно обжалване на решението по уважения в тяхна полза установителен иск.

Предвид изхода на спора ответниците по жалбата имат право на разноски. Видно от исковата молба, че в нея не е правено искане за отмяна на нотариалния акт за продажба на основание чл.537, ал.2 ГПК. Съдът е приложил служебно тази последица от уважаване на иск при спор за материално право, свързан с издаден охранителен акт. Поради това направените от ищците - ответници по касационната жалба разноски за адвокатско възнаграждение не следва да бъдат намалявани с оглед частичното допускане на касационно обжалване.

Разноските не се явяват прекомерни предвид конкретната фактическа и правна сложност на спора и извършената адвокатска работа. Спорът се отличава със средна за вещни дела фактическа и правна сложност: предмет на обсъждане са писмени доказателства за собствеността, датиращи от 1938г. до наши дни, приета е техническа експертиза, събирани са гласни доказателства по поддържаното от ответниците възражение за придобивна давност. Изготвеният отговор на касационната жалба е подробно и обстойно мотивиран. Поради това заплатеното възнаграждение съответства на положения адвокатски труд и на ответниците по касационната жалба следва да се присъди пълният размер на направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение - 3000лв., които се равняват на 1533,88 евро.

Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 914 от 05.08.2024 по гр.д. № 6/2024г. на Софийски апелативен съд в частта , с която на основание чл. 537, ал.2 ГПК е отменен нотариален акт за продажба на недвижим имот № 78, том IV, peг. № 5453, дело № 601 от 05.05.2022 г. на нотариус И. Н., рег. № 040 на Нотариалната камара, сключен между С. Я. Б. и А. Й. Л..

В останалата част решението е влязло в сила.

ДОПЪЛВА на основание чл. 248 ГПК определение № 5144 от 11.11.2025г., постановено по настоящето дело, в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА А. Й. Л. и С. Я. Б. да заплатят на Я. Й. Я. и Р. Я. П. сумата 1533,88 /хиляда петстотин тридесет и три цяло и осемдесет и осем стотни/ евро разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: