Служебно назначаване на експертиза при съдебна делба на сграда

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 42

гр. София, 31.01.2025 год.

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

РАДОСТ БОШНАКОВА

при секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия Р. Бошнакова гр. дело № 3341 по описа на съда за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ц. Н. С. против решение № 156 от 06.04.2023 г. по гр. дело № 664/2022 г. на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение по извършване на съдебната делба чрез способа по чл. 353 ГПК и по предявената по реда на чл. 346 ГПК претенция по сметки.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон при прилагане на избрания способ за прекратяване на съсобствеността между съделителите за спазване на критерия всеки от тях да получи дял в натура съобразно дела си, съществено нарушение на съдопроизводствените правила относно възложените на въззивния съд правомощия, включително и възможността за служебно допускане на експертиза при необходимост от специални знания, и необоснованост. Излага и отсъствие на произнасяне от съдилищата по предявената акцесорна претенция, което не давало търсената по производството защита. Иска отмяна на решението. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба Б. Н. Т. я оспорва по съображения за неоснователност на касационните основания, изложени в нея. Претендира разноски.

Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато с определение № 1685 от 08.04.2024 г. в частта по извършването на съдебната делба чрез способа по чл. 353 ГПК, в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпроса длъжен ли е въззивният съд да допусне експертиза при необходимост от специални знания за установяване на релевантен за спора факт във връзка с въведено във въззивната жалба оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, а при липса на такова - за приложението на императивна материалноправна норма.

Върховен касационен съд, състав на Първо г. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:

Отговорът на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, е даден в Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в т. 1 и 3 от задължителните разрешения в което прието, че при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване, и е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда (експертиза, оглед, освидетелстване), ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма.

Тези разрешения са приложими за всяко производство, включително и за делбеното производство като особено исково производство, установената съсобственост в което се прекратява чрез изрично предвидените в закона способи, сред които е и разпределянето на имоти по чл. 353 ГПК. Разпоредбите, които регламентират тези способи са от императивен правопорядък, поради което за тяхното служебно приложение е необходимо изясняване както на поделяемостта на предмета на делбата, така и на неговите вид, предназначение и състояние, за да се осигури съблюдаване на водещия в делбата принцип всеки от съделителите да получи реален дял – чл. 69, ал. 2 ЗН. За изясняването им въззивният съд е длъжен служебно и без искане на страните (съделители в делбеното производство) да допусне експертиза, в случай че такава експертиза не е допусната и приета от първоинстанционния съд.

При така дадения отговор на поставения въпрос обжалваното с касационната жалба въззивно решение в частта по извършване на съдебната делба е неправилно и като такова следва да бъде отменено.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд по извършването на съдебната делба чрез разпределяне на делбените имоти - дворно урегулирано място, представляващо поземлен имот с идентификатор *** с площ от 284 кв.м по КККР на [населено място], заедно с построената в същото триетажна жилищна сграда с идентификатор *** със застроена площ от 76 кв.м, с поставяне на реални дялове на съделителите по вариант трети от одобрения от главния архитект на общината проект по експертното заключение. Този резултат, след разглеждане на делото по въззивна жалба на Ц. С., е постановен от въззивния съд при несъобразяване на възложените му правомощия да следи служебно за правилното прилагане на императивните норми относно способа за прекратяване на установената съсобственост, обусловено в случая и от изясняването в делбеното производство на характера и естеството на тавана (таванския етаж), представляващ част по арг. от чл. 98 ЗС от допуснатата до делба жилищна сграда, и на възможността при изясняването им за включването на същия в някой от дяловете на съделителите. Въззивният съд е следвало да допусне експертиза и поради изрично съдържащите се във въззивната жалба оплаквания за допуснато от първоинстанционния съд нарушение за неизясняване на характера и естеството на тавана (таванския етаж) от жилищната сграда, посочен и в представеното удостоверение за търпимост по пар. 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, и за възможността му да се включи в дяловете при разпределяне на имотите по чл. 353 ГПК, за установяването на които въпроси е направено и изрично искане от съделителя Ц. С. (сега касатор).

След отмяна на решението и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Пернишки ОС, тъй като се налага извършването на нови процесуални действия за установяване на характера и естеството на тавана чрез неговото описание по височина, пространство и обем и въз основа на описанието на състоянието му да се извърши преценка дали е възможно включването на същия в някой от дяловете на съделителите или следва да се третира за обща част, като се оцени и всеки от дяловете. За последните следва да се определи по реда на чл. 40 ЗС и размерът на общите части от жилищната сграда и дворното урегулирано място, което съгласно чл. 38 ЗС също ще стане обща част на жилищната сграда, при извършването на делбата чрез способа по чл. 353 ГПК. Изложеното налага допускането на допълнителна съдебно-техническа експертиза, която да отговори на задачи за изясняване на посочените въпроси, за които са необходими специални знания по смисъла на чл. 195, ал. 1 ГПК.

По оплакването за липса на произнасяне по акцесорната претенция за законната лихва върху сумата по претенцията по сметки, което е направено от касатора Ц. С. и в подадената от нея в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от 28.01.2022 г., компетентен да се произнесе по арг. от чл. 250 ГПК е сезираният първоинстанционен съд, който не се е произнесъл по цялото й искане. Последното налага, след влизане в сила на решението по извършването на съдебната делба, делото да бъде изпратено на районния съд за произнасяне по обективираното във въззивната жалба искане за допълване на първоинстанционното решение по акцесорната претенция за законната лихва върху сумата по претенцията по сметки по чл. 346 ГПК.

Предвид връщането на делото за ново разглеждане, касационната инстанция не се произнася по исканията на страните за присъждане на разноски, които следва да бъдат съобразени от въззивния съд с оглед крайния изход на спора – чл. 294, ал. 2 във вр. с чл. 78 ГПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 156 от 06.04.2023 г. по гр. дело № 664/2022 г. по описа на Пернишки окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 261222 от 23.12.2021 г. по гр. дело № 3367/2019 г. по описа на Пернишки районен съд в частта по извършването на съдебната делба чрез разпределяне на имоти по чл. 353 ГПК между Ц. Н. С. и Б. Н. Т. и осъждането на съделителите да заплатят държавна такса по производството съобразно стойността на дяловете им.

ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на Пернишки окръжен съд.

ДА СЕ ИЗПРАТИ делото на Пернишки районен съд, след влизане в сила на решението по извършването на съдебната делба, за произнасяне по обективираното във въззивната жалба от 28.01.2022 г. на Ц. Н. С. искане за допълване на първоинстанционното решение по предявената от нея акцесорна претенция за законната лихва върху сумата по претенцията по сметки по чл. 346 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.