Определяне на застрахователно обезщетение за близки при смърт на пътя

Текстът на акта

Ключови фрази

7
Р Е Ш Е Н И Е

№ 419

гр. София, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря Анжела Богданова…………………………………..

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 1262 по описа на Върховния касационен съд за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Д. Х. Б., В. А. Б., Х. В. Б., Д. Т. Ц., М. В. Б. и Ю. С. Ъ., чрез адв. Е. Б., и на „Застрахователно Акционерно Дружество Далл Бог: Живот и Здраве“ АД, представлявано от юрк. К. И., срещу въззивно решение № 982/ 03.07.2022 г., постановено по възз. гр. д. № 40/2022 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което след частична отмяна и потвърждаване на решение № 901004/23.08.2021 г. по гр.д. № 265/2019 г. на Благоевградския окръжен съд, ответникът „Застрахователно Акционерно Дружество Далл Бог: Живот и Здраве“ АД е осъден на основание чл. 432 КЗ да заплати на жалбоподателите обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на загиналия при ПТП на 07.06.2018 г. А. В. Б., както следва: на Д. Б. (майка) и В. Б. (баща) по 130 000 лв.; на Д. Ц. (приятелка, съжителстваща с починалия) – 50 000 лв.; на Х. Б. (брат), на М. Б. (баба) и Ю. Ъ. (баба) по 5 000 лв., със законната лихва върху главниците за периода от 28.06.2018 г. до окончателното им изплащане. Отхвърлени са исковете за разликите до присъдените с първоинстанционното решение размери, съответно - до 50 000 лв. за Х. Б. и до по 30 000 лв. за М. Б. и Ю. Ъ.. Решението на окръжния съд е потвърдено в отхвърлителните му части до предявените с исковата молба размери, съответно - до 200 000 лв. за всеки от родителите; до 100 000 лв. за Д. Ц.; до 50 000 лв. за брата на починалия и за двете му баби.

Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано от ответника в частите му, с които исковете за неимуществени вреди са уважени за сумите от по 80 000 лв. за Д. Б. и В. Б., и по 5 000 лв. за Д. Ц., Х. Б., М. Б. и Ю. Ъ..

Решението е постановено при участието на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД - трето лице помагач на страната на „Застрахователно Акционерно Дружество Далл Бог: Живот и Здраве“ АД.

Касаторите Д. Б., В. Б., Х. Б., Д. Ц., М. Б. и Ю. Ъ., чрез адв. Е. Б., обжалват решението в отхвърлителните му части по претенциите за неимуществени вреди.

„Застрахователно Акционерно Дружество Далл Бог: Живот и Здраве“ АД обжалва въззивното решение в частта, с която е уважена претенцията на Д. Б. и В. Б. за разликата над 80 000 лв. до присъдените им по 130 000 лв., както и в частта, с която е уважена претенцията на Д. Ц. за разликата над 5 000 лв. до присъдените й 50 000 лв.

Касаторите поддържат твърдения за неправилност на въззивното решение в обжалваните му части, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

С определение № 4135/18.12.2023 г. касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1 , т. 1 ГПК по въпросите за задължението на въззивния съд, съблюдавайки изискванията на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, в рамките на предмета на въззивната проверка, да обсъди събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и да изложи в решението си ясни, пълни и безпротиворечиви мотиви; и за приложението на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и критериите, които задължително следва да се преценяват при определяне на обезщетение за неимуществени вреди по предявен от увреденото лице пряк иск срещу застрахователя.

По първия въпрос практиката на ВКС (вж. - ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 388/ 17.10.2011 г. по гр. д. № 1975/2010 г., IV г. о., решение № 94/28.03.2014 г. по гр. д. № 2623/2013 г., IV г. о., решение № 55/03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г., I т. о., решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г., II т. о., и др.) е установена, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Съдът следва да изложи мотиви по всички доводи на страните, както и по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на правнорелевантните факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на събраните по надлежния ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. Мотивите трябва да са точни, ясни и логически безпротиворечиви, да отразяват решаваща, а не проверяваща дейност (вж. - т.2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК).

По втория въпрос, според задължителните постановки на ППВС № 4/1968 г., доразвити с трайната практика на ВКС по чл. 290 ГПК (вж. - решение № 151/12.11.2013 г. по т.д. № 486/2012 г., II т.о., решение № 88/ 17.06.2014 г. по т.д. № 2979/2013 г., II т.о., решение № 130/9.07.2013 г. по т.д. № 669/2012 г., II т.о., решение № 215/03.02.2017 г. по т.д. № 2908/2015 г., І т.о., решение № 354/23.01.2019 г. по т.д. № 840/2018 г., II т.о. и др.), справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя преценка на всички обективно съществуващи обстоятелства по конкретното дело, относими към обема на вредите. Като критерии за размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди – морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на пострадалото от деликт лице, са възприети характерът и тежестта на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е получено, интензитетът и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, възрастта на пострадалия, социално – икономическите условия в страната към момента на деликта. Установените лимити на отговорност на застрахователя имат значение само като ориентир за конкретната икономическа конюнктура, но не са самостоятелен критерий за размера на обезщетението. Когато съдът само е изброил релевантните за определяне на обезщетението факти, но не е мотивирал оценъчен извод за приноса им спрямо вида и обхвата на вредите или неправилно е преценил последните, критерият за справедливост по чл. 52 ЗЗД се явява нарушен.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбите и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:

За да постанови решението си въззивният съд е приел, че във връзка със станалото на 07.06.2018 г. ПТП в с. T., [община], в което е загинал А. В. Б., спорът между страните във въззивната инстанция е само относно размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди. По този въпрос е посочил, че с ТР №1/21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНТГК на ВКС е изменено разбирането за кръга лица, които са активно легитимирани (съгласно ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г.) да претендират обезвреда за неимуществени вреди при причинена смърт на техен близък. Обезщетение може да получи и всяко лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, като обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В случая съдът е посочил, че от събраните гласни доказателства по делото се доказва „наличие на отлични братски взаимоотношения между загиналия и брат му Х. и характерни за степента на родство страдания на преживелите внука си баби – М. и Ю.“. Възпроизведените от свидетелите житейски обстоятелства, характеризиращи взаимоотношенията между тези ищци и загиналия, и начина на понасяне на трагичното събитие са в рамките на характерните за съответните родствени връзки отношения на братска любов и привързаност, съответно – страдание за загубен внук. Прието е, че „не са доказани изключителни обстоятелства, обосноваващи много силна емоционална връзка между загиналия и посочените лица“. Предвид това е направен извод, че исковете на Х. Б., М. Б. и Ю. Ъ. над сумите от по 5 000 лв., за които решението не е обжалвано, са неоснователни и следва да се отхвърлят.

Спрямо родителите на загиналия и приятелката му Д. Ц. е прието, че определените от първата инстанция размери на обезщетенията са справедливи. Посочено е, че загиналият е бил пълнолетен, живеел е отделно от родителите си и заедно с ищцата Д.Ц., с която имал намерение да създаде семейство. Въпреки това, връзката с родителите и останалите членове от разширеното семейство била запазена, изпълнена с обич и взаимна помощ. Страданията на родителите при загуба на дете са винаги големи, без значение на възрастта му; а връзката на загиналия с приятелката му, според гласните доказателства, била като между „сродни души“. С тези мотиви съдът е приел, че определените от първоинстанционния съд обезщетения за родителите (по 130 000 лв.) и за приятелката на загиналия (50 000 лв.) са справедливи. Размерите им били съобразени с естеството на отношенията, страданията на ищците и икономическата конюнктура към момента на увреждането. По възражението за съпричиняване на вредите, заявено от ответното дружество с отговора на исковата молба и поддържано във въззивното производство, решението не съдържа мотиви. В постановеното по реда на чл. 250 ГПК допълнително решение, искането на страната за допълване е оставено без уважение, като е посочено, че след като размерите на обезщетенията са определени без приспадане на суми, то се „предполага, че съдът не е възприел направените от ответника правоограничаващи възражения за съпричиняване на вредите“.

При дадения отговор на правните въпроси, по които е допуснато касационното обжалване, въззивното решение е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.

Основателни са оплакванията в двете касационни жалби за необсъждане от въззивния съд на всички доводи и възражения на страните, за неизвършен анализ на събраните по делото доказателства и за липса на надлежно формирана преценка по правнорелевантните за спора факти, касаещи материалноправната легитимация на ищците и обстоятелствата, имащи значение за размера на справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния близък човек. Мотивите към въззивното решение обуславят извод за отсъствие на въззивна дейност със съдържанието, произтичащо от разпоредбите на чл. 269, вр. чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, по отношение на която да е възможно упражняването на касационен контрол за правилността на преценките на решаващия съд относно релевантните за спорното право факти и обстоятелства. Мотивите освен, че в едната си част са общи, декларативни и бланкетни, в другата си част са вътрешно противоречиви и несъобразени с формираната с първоинстанционното решение сила на пресъдено нещо относно установения факт за изключителността на връзката между починалия и неговия брат Х. Б., както и с двете му баби М. Б. и Ю. Ъ.. Съдът е следвало да зачете безспорно установената (с решението на ОС) материалноправна легитимация на тези трима ищци и да изложи конкретни мотиви в какъв размер е справедливо същите да бъдат обезщетени за понесените неимуществени вреди от смъртта на техния брат и внук. Като не е

обсъдил всички пряко относими и конкретно установени по делото факти, имащи значение за формиране на преценката му по чл. 52 ЗЗД, както и доводите и възраженията на страните, в т.ч. и тези за съпричиняване на вредите, съдът е постановил решението си в нарушение на материалния и процесуалния закон и при необоснованост на крайните изводи за размера на дължимото на всеки от ищците обезщетение.

Констатираната липса, непълнота и противоречия в съдържанието на мотивите, препятства възможността за инстанционен контрол по съществото на спора. Това е така, защото надлежното мотивиране на съдебния акт, освен че прави ясна волята на съда по фактите и по правото, обективира и начина на формиране на вътрешното му убеждение, като дава възможност на страните в процеса да разберат фактическите и правни основания за взетото решение и съответно на това да упражнят процесуалните си права. Излагането на ясни, точни, убедителни и без съдържателни противоречия и празноти мотиви, при съблюдаване на основните принципи и съдопроизводствени правила по чл.235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, е условие за процесуална законосъобразност на постановеното от въззивния съд решение. Когато такива мотиви липсват, респ. отсъстват обективирани изводи по съществото на спора, не може да се установи волята на решаващия съд, да се провери формирането на вътрешното му убеждение и обосноваността на крайните изводи.

В случая, както се посочи, съдържанието на изложените мотиви не удовлетворява изискванията на процесуалния закон за обективиране на вътрешното убеждение на съда по фактите, по доказателствата и по правото. Това налага касиране на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При повторното разглеждане на материалноправния спор, в изпълнение на задълженията си по чл. 269, вр. чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, въззивната инстанция следва да формира собствени решаващи мотиви, съгласно разясненията по т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК и при съобразяване на указанията по т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК, ВКС, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, въз основа на което да изложи свои, точни и ясни, фактически и правни изводи по предмета на спора.

Съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК, при повторното разглеждане на делото въззивната инстанция следва да се произнесе и по въпроса за отговорността за разноските, направени за касационното производство.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 982/03.07.2022 г., постановено по възз.гр. д. № 40/2022 г. по описа на Софийския апелативен съд в обжалваната му част.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Решението е постановено при участието на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД - трето лице помагач на страната на „Застрахователно Акционерно Дружество Далл Бог: Живот и Здраве“ АД.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.