Задължение на въззивния съд да разпита свидетел и назначи експертиза

Текстът на акта

Ключови фрази

Отговорност на управителя и контрольора * експертиза * свидетелски показания * задължения на въззивния съд * решение на общо събрание

Р Е Ш Е Н И Е

№ 9
Гр. София, 13.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия, Първо отделение, 5-ти състав, в открито съдебно заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА

ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
разгледа докладваното от съдия Татяна Костадинова т.д. № 2748/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
С Определение № 2430/08.09.2024 г. е допуснато касационно обжалване на Решение № 601/19.08.2022 г. по т.д. № 282/2022 г. на АС – София, 5-ти състав, с което е потвърдено Решение № 82/03.02.2022 г. по т.д. № 1076/2021 г. на СГС, ТО, 16-ти състав, в обжалваната му част за осъждане на касатора Р. Н. А. да заплати на „БИЛДИНГ-КАР“ ООД на основание чл. 145 ТЗ сумата от 27 000 лв., представляваща разлика между пазарната и получената по договор от 22.02.2008 г. цена за продажба на л.а. модел „Мерцедес“, марка Е 270 ЦДИ, рег. [рег.номер на МПС] , ведно със законната лихва от 16.06.2021 г. до погасяването и 2 814,75 лв. разноски.
Касаторът Р. Н. А. навежда касационно основание по чл. 281, т. 2 ГПК за недопустимост на въззивното решение поради липса на валидно решение на общото събрание по чл. 138, ал. 1, т. 8 ТЗ, представляващо процесуална предпоставка за водене на иска по чл. 145 ТЗ. Според касатора представеният с исковата молба протокол за проведено общо събрание обективира липсващо решение, тъй като при взимането му не е формирано необходимото мнозинство – двамата съдружници, единият от които касаторът, са гласували противоположно, но в нарушение на закона гласът на касатора не е зачетен. Като произнасяне извън диспозитивното начало пък касаторът сочи обстоятелството, че присъдената сума e изчислена чрез приспадане на платената по договора цена не от стойността, заявена в исковата молба като пазарна и послужила за определяне цената на иска, а от определената от вещото лице по-висока пазарна стойност на продадената вещ. В касационната жалба се заявява и касационно основание по чл. 281, т. 3, пр. 2 ГПК за неправилност на въззивното решение поради нарушение на разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК, довело до недопускане на поисканите с въззивната жалба доказателствени средства (разпит на свидетел и допълнителна съдебно-оценителна експертиза), а оттук – до неправилно установяване на действителното състояние на продадената вещ и до грешно определяне на пазарната й стойност. В тази връзка касаторът поддържа, че оспорването на пълнотата на приетото от първоинстанционния съд експертно заключение е било извършено още при приемането му, както и че е могло да бъде изготвено ново заключение, което да съобрази показанията на разпитания в първата инстанция свидетел относно конкретните повреди по вещта. Касаторът навежда и оплакване за допуснато нарушение при кредитиране на свидетелските показания на разпитания от първоинстанционния съд свидетел, както и за нарушение на съдопроизводствения ред, изразяващо се в разглеждане на делото по общите правила, а не по правилата за разглеждане на търговските спорове. При изложените съображения касаторът моли за обезсилване на въззивното решение, а евентуално – за неговата отмяна. Претендира разноски.
Ответникът „БИЛДИНГ-КАР“ ООД не взима становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл. 290 ГПК приема следното:
С обжалвания акт въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за частично уважаване на предявения от „БИЛДИНГ-КАР“ ООД срещу Р. Н. А. иск с правно основание чл. 145 ТЗ за сумата от 27 000 лв. – обезщетение за причинената от ответника в качеството му на управител на дружеството-ищец вреда, изразяваща се продажба на имущество на дружеството под пазарната му стойност. Вредата е остойностена като разлика между действителната пазарната цена на актива и получената за него продажна цена.
За да потвърди решението в обжалваната осъдителна част, въззивният съд е приел, че искът е допустим, тъй като е представен протокол за проведено общо събрание на дружеството, обективиращ взимане на решение за предявяване на иска. По същество съдът е съобразил, че на 22.02.2008 г. Р. А. в качеството си на управител на „БИЛДИНГ-КАР“ ООД е сключил договор за продажба на собствения на дружеството л.а. марка „Мерцедес“, модел Е 270 ЦДИ, рег. № ХМ, за цена в размер от 15 000 лв., както и че към момента на сделката пазарната стойност на продадената вещ в нормално експлоатационно състояние според заключението на приетата от първоинстанционния съд оценителна експертиза възлиза на 42 000 лв.
Въззивният съд е счел, че показанията на разпитания в първоинстанционното производство свидетел, сочещи на техническа неизправност на автомобила, не могат да бъдат кредитирани, тъй като установяват техническото състояние на автомобила към момент, предшестващ сключването на договора. Същевременно искането на жалбоподателя за разпит при условията на чл. 266, ал. 3 ГПК на втория посочен в отговора свидетел е отхвърлено от въззивния съд с аргумент, че в първоинстанционното производство не е допуснато процесуално нарушение, доколкото хипотезата на чл. 159, ал. 2, изр. 2 ГПК предполага неустановяване на факта, за който е разпитан свидетелят, а в случая свидетелят е установил факти, но същите не са възприети от първоинстанционния съд в резултат от анализ на другите доказателства и възможната заинтересованост на свидетеля.
Поради липса на допуснато от първоинстанционния съд нарушение е отхвърлено и искането на въззивника за изслушване на ново заключение на съдебно-оценителна експертиза, като в мотивите към въззивното решение съдът се е аргументирал с изявлението на вече разпитаното в първоинстанционното производство вещо лице, че събраните свидетелски показания са с недостатъчна конкретика относно точните увреждания на автомобила и че това води до невъзможност за изготвяне на допълнително заключение при съобразяването им.
Въз основа на изложеното въззивният съд е възприел за правилен крайния извод на първоинстанционния съд, че вредата, причинена от ответника, е в размер на разликата между установената от съдебно-оценителната пазарна стойност на автомобила към датата на продажбата и заприходената в дружеството продажна цена.
Касационното обжалване е допуснато за проверка на допустимостта на въззивното решение предвид оплакването на касатора за липса на валидно решение по чл. 138, ал. 1, т. 8 ТЗ, както и за проверка неговата правилност с оглед съответствието на приетото от въззивния съд с установената съдебна практика (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК) по първи и втори въпрос от изложението, свързани с със задължението на въззивния съд да събере поисканите във въззивната жалба доказателства, които са останали несъбрани поради процесуално нарушение на първоинстанционния съд.
Относно допустимостта на въззивното решение:
В първоинстанционното производство касаторът е въвел възражение за недопустимост на процеса поради нищожност на решението на общото събрание на дружеството-ищец по чл. 138, ал. 1, т. 8 ТЗ. Нищожността е обоснована от касатора с две твърдения - провеждане на събранието не на адреса на управление на дружеството и нарушение на изискването за мнозинство в резултат на неотчитане на гласа на касатора.
Въззивният съд е приел, че горепосочените доводи касаят законосъобразността, а не валидността на решението на общото събрание. Този извод е правилен – видно от протокол от 10.05.2021 г., на същата дата е проведено общо събрание на съдружниците на „БИЛДИНГ-КАР“ ООД, на което са присъствали двамата съдружници, единият – касаторът, като за решението за предявяване на иска е гласувал другият съдружник. От посочените факти може да се заключи, че е налице взето решение. В този смисъл са разясненията, дадени в т. 1 на ТР № 1/2002 г. по тълк.д. № 1/2002 г. на ОСТК на ВКС, според които липсващото решение е това, което формално е обективирано в протокол, но за чието взимане не е провеждано събрание. Следователно не е липсващо решението, взето на действително проведено (а в случая – и с участието на самия касатор) събрание, дори събранието да се е състояло на адрес, различен от вписания адрес на управление. Нарушаването на изискването за мнозинство при взимане на решението (произтичащо според касатора от грешно приспадане на дела му от капитала поради неправилно прилагане по аналогия на чл. 137, ал. 3, изр. 2 ТЗ) също не е от естество да обуслови неговата нищожност, а евентуално – незаконосъобразността му (в какъвто смисъл са мотивите по т. 1 на цитираното тълкувателно решение). Релевирането на последната обаче е допустимо само чрез конститутивен иск, а не инцидентно – в процеса по чл. 145 ТЗ.
Ето защо при липса на проведено производство по конститутивен иск по чл. 74 ТЗ за отмяна на решението на общото събрание на съдружниците от 10.05.2021 г. и при липса на пороци, водещи до нищожността на това решение, искът по чл. 145 ТЗ се явява предявен при наличие на установената от закона процесуална предпоставка, свързана с взимането на решение по чл. 138, ал. 1, т. 8 ТЗ.
По оплакването на касатора относно произнасяне „в повече“ от петитума на предявения иск също не се установява недопустимост на решението, тъй като постановеното от съда е в рамките на заявения в исковата молба размер на вземането. Начинът на остойностяване на вредата (въз основа на заявената от ищеца пазарна стойност или въз основа на пазарната стойност, определена от вещото лице) може да има отношение само към правилността на съдебния акт, но не и към допустимостта му, щом присъденото не надхвърля поисканото от ищеца.
Относно правилността на въззивното решение:
Проверката на правилността на обжалвания акт е допусната по следните два въпроса (последователността на които е определена от съда с оглед конкретиката на спора):
1. Длъжен ли е въззивният съд да допусне разпит на свидетел при наличие на наведени доводи и оплаквания във въззивната жалба, сочещи на неизясняване на делото от фактическа страна и необоснованост на фактическите изводи на първата инстанция, при положение че страната е поискала свидетеля своевременно с отговора, първата инстанция, без да излага мотиви, е отказала допускането му, а впоследствие с решението е приела, че допуснатият свидетел не е установил обстоятелствата, за които е допуснат да свидетелства, и съставлява ли това основание по чл. 266, ал. 3 ГПК?
2. При въведено във въззивната жалба оплакване за допуснато от първата инстанция нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, длъжен ли е въззивният съд да събере доказателствата, които се събират служебно, в частност експертиза?
Според практиката, формирана по първия въпрос по реда на чл. 290 ГПК, преценката по чл. 159, ал. 2, изр. 2 ГПК относно установяването на спорния факт се прави от съда и той е длъжен да допусне до разпит недопуснатите при условията на чл. 159, ал. 2, изр. 1 ГПК свидетели, ако вече разпитаните не са установили обстоятелствата, за които са били посочени, без да е необходимо страната да поднови искането си след проведения разпит (Решение № 60114/08.10.2021 г. по гр.д. № 4077/2020 г. на ВКС, ГК, І г.о.). Когато първоинстанционният съд не е изпълнил това свое задължение, свидетелите трябва да бъдат разпитани от въззивния съд на основание чл. 266, ал. 3 ГПК, щом страната е навела довод за необоснованост на фактическите изводи на първоинстанционния съд и е поискала разпита с въззивната жалба (Решение № 35/04.03.2017 г. по гр.д. № 60126/2016 г. на ВКС, ГК, III г.о., Решение № 32/08.02.2016 г. по гр.д. № 4591/2015 г. на ВКС, ГК, I г.о.; Решение № 165/18.05.2013 г. по гр.д. № 1008/2013 г. на ВКС, ГК, IV г.о., Решение № 16/28.11.2016 г. на ВКС по т.д. № 2524/2014 г. на ВКС, ТК, I т.о. Тази практика се споделя от настоящия състав.
Отговорът на втория въпрос е даден в т. 3 на Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС - ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда, вкл. експертиза. На по-голямо основание, щом делото е останало неизяснено от фактическа страна и има оплакване за това, въззивният съд следва да допусне изслушването на експертиза, своевременно поискана от страната (Решение № 178/19.03.2024 г. по гр.д. № 1910/2023 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о.).
С оглед така дадените отговори на поставените от касатора въпроси въззивното въззивното решение се явява неправилно на основание чл. 281, т. 3, пр. 2 ГПК.
От данните по делото се установява, че в първоинстанционното производство ответникът е оспорил посочената от ищеца пазарна стойност на продадената вещ, позовавайки се на влошеното техническо състояние на автомобила. За доказване на оспорването той е поискал разпит на двама свидетели, като първоинстанционният съд е разпитал един при условията на чл. 159, ал. 2, изр. 1 ГПК. Свидетелят е дал сведения относно състоянието на автомобила, които не са били отчетени от вещото лице, тъй като според експерта от тях не може да се установи степента на повреда на двигателя и спирачната уредба на автомобила. Въпреки това първоинстанционният съд не е допуснал разпит на втория поискан с отговора свидетел, а в мотивите към решението е посочил, че не кредитира показанията и на единствения разпитан свидетел поради житейската им необоснованост.
Предвид отговора на първия въпрос, даден по-горе, недопускането до разпит на поискания, но неразпитан при условията на чл. 159, ал. 2, изр. 1 ГПК свидетел, когато съдът счита, че събраните до момента показания не установяват твърдения от страната факт, съставлява нарушение на чл. 159, ал. 2, изр. 2 ГПК и отстраняването му е следвало да се извърши от въззивния съд при условията на чл. 266, ал. 3 ГПК – чрез допускане на разпит на втория поискан от въззивника свидетел. От своя страна събирането на новите гласни доказателствени средства води до необходимост от изслушване и на поисканата допълнителна експертиза, която да съобрази както вече събраните от първоинстанционния съд свидетелски показания, така и показанията, които ще се съберат при условията на чл. 266, ал. 3 ГПК.
Несъбирането на подлежащи на събиране доказателства е довело до накърняване на въведеното с чл. 10 ГПК изискване към съда да осигури възможност на страните да установят фактите от значение за решаване на делото. Това изискване има обективен характер (спазването му не зависи от последващата преценка на съда дали ще кредитира тези доказателства при постановяване на решението си), а нарушаването му е съществено по смисъла на чл. 281, т. 3, пр. 2 ГПК, тъй като води до непопълване на делото с подлежащ на анализ и оценка доказателствен материал.
Изложеното налага отмяна на атакуваното съдебно решение и връщане на делото на друг състав на същия съд, който да извърши разпит на втория свидетел, поискан от въззивника, и да изслуша заключение на допълнителна съдебно-оценителна експертиза относно това каква би била действителната пазарна стойност на автомобила, ако се кредитират събраните гласни доказателствени средства относно техническото му състояние.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 601/19.08.2022 г. по т.д. № 282/2022 г. на АС – София, 5-ти състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.