Осъждане за установяване на онлайн контакт с малолетно лице за порнографски материали

Текстът на акта

Ключови фрази

Извършване на развратни действия чрез изнудване с използване на интернет информация * неоснователност на касационна жалба

7

Р Е Ш Е Н И Е
№ 246
гр. София, 22.04.2024 година

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Петя Шишкова
ЧЛЕНОВЕ: Милена Панева
Надежда Трифонова
при секретар Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора от ВП Николай Любенов, като изслуша докладваното от съдия Шишкова КНД № 159/24г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на гл.ХХІІІ от НПК.
Образувано е по повод на постъпила жалба от защитника на подсъдимия Б. И. И. срещу присъда от 10.04.2023г., постановена по ВНОХД № 1190/21г. по описа на Софийски градски съд. Релевирани са касационните основания по чл.348, ал.1 т.1, т.2 и т.3 от НПК. Като съществени процесуални нарушения се сочат отказът на съда да кредитира показанията на св.Д., несъобразяването с факта, че и други лица са имали достъп до компютъра на подсъдимия, както и със съдържанието на изпратените от телефона му съобщения за паркиране на два различни автомобила. Претендираното неправилно приложение на закона се изразява в постановяването на осъдителна присъда при липса на елемент от субективната страна на деянието, а именно – незнание на възрастта на пострадалата. Жалбоподателят моли за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия, алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наказанието.
В съдебно заседание защитникът на И. поддържа жалбата. Намира, че присъдата почива на предположения относно авторството.
Представителят на прокуратурата счита, че жалбата следва да бъде оставане без уважение, тъй като въззивният съд правилно е анализирал доказателствата и е достигнал до законосъобразният извод, че макар и косвени, те изграждат логическа верига, която изключва възможността извършителят на престъплението да е друг.
Самият подсъдим да бъде оставена в сила първоинстанционната присъда.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като се запозна с атакувания съдебен акт, материалите по делото и становището на страните намери, че присъдата следва да бъде оставена в сила.
Срещу Б. И. е повдигнато обвинение за две престъпления – по чл.155а, ал.2 и чл.159, ал.6 от НК. С присъда от 07.12.2020г., постановена по НОХД № 6543/19г. на Софийски районен съд е бил оправдан изцяло. С атакуваната присъда Софийски градски съд е отменил първоинстанционната присъда в частта за обвинението в престъпление по чл.155а, ал.2 от НК и е признал подсъдимия за виновен в това, че в периода 03-04 септември 2017г. в гр.Б., Варненска област, чрез информационна технология, посредством регистрация с профил V. P. в мобилно приложение за „Фейсбук“ – „Месинджър“, е установил контакт с П. М. - лице, ненавършило четиринадесет годишна възраст, с цел да създаде порнографски материал и го е осъдил на лишаване от свобода за една година и глоба в размер на 5000лв. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за тригодишен изпитателен срок. Първоинстанционната присъда е потвърдена в частта, с която И. е бил оправдан по обвинението, че на 09.11.2017г. в гр.София, в дома си в ж.к. "О *" на преносим компютър държал порнографски материали – 8бр. фотоснимки и 6 бр. видеоклипове, за създаването на които са използвани лица, ненавършили 18 години.
Твърденията в жалбата, че „фактическата обстановка не съответства на събраните по делото доказателства“, че изводите на съда са „в противоречие с гласните и писмени доказателства“, че от кредитираните доказателства „не може да се направи обоснован и категоричен извод и да се докаже по несъмнен и категоричен начин авторството на деянието“, че „при обективното изследване на доказателствената съвкупност се налага заключение за отсъствието на доказателства, обезпечаващи с необходимата безспорност и категоричност, че именно И. е осъществил деянието по начина, описан в обвинителния акт“ и т.н., представляват възражения за необоснованост, която не е сред касационните основания. Защитникът е извел и собствени фактически заключения, въз основа на интерпретация на част от доказателствените материали, и ги е предложил на вниманието на ВКС като отразявщи точно действителността. В тази връзка настоящият съдебен състав намира за необходимо да напомни, че касационният съд, като инстанция по правото, а не по фактите, не разполага с компетентност да ревизира възприетата от въззивния съд фактическа обстановка. В правомощията му е единствено да следи дали тя е законосъобразно установена, при спазване на процесуалните изисквания за събиране, проверка, оценка и анализ на доказателствените материали по делото.
Извън твърденията за необоснованост, в жалбата се съдържат и няколко оплаквания, които могат да се отнесат към отменителното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК.
Първото такова е срещу немотивирания отказ на съда да кредитира показанията на св.Д. Д., от които се установява обстоятелството, че през инкриминирания период в офиса, в който подсъдимият е работил, достъп до лаптопа му са имали 10 – 11 човека. Възражението е неоснователно и не намира опора в контролирания въззивен акт. Съдът е приел за безспорно установено от фактическа страна, че подсъдимият е носел със себе си служебния преносим компютър, когато е отивал и когато се е връщал от работа, че понякога излизал навън по работа и оставял лаптопа в дома си или в офиса, че работното му място било достъпно и за други служители, че в домакинството му всички ползвали компютъра и знаели паролата, включително родителите на съпругата му и 8-годишният му син /стр.7 от мотивите/. Видно е, че показанията на св.Д. са кредитирани, като въз основа на тях и на други гласни доказателствени средства, съдът е достигнал до идентичен извод с този на жалбоподателя, а именно, че и други лица са имали възможност да ползват преносимия компютър.
Следващото оплакване е за игнориране на обстоятелството, че от телефона на подсъдимия са изпращани съобщения за паркиране в платена зона на два различни автомобила, от което според касатора следва извод, че и други лица са го ползвали. ВКС не констатира допуснато съществено процесуално нарушение в тази връзка. Посоченото обстоятелство, от една страна не би допринесло за изясняване на обективната истина, а от друга страна, от него не следва непременно извода, направен от жалбоподателя. Съществуват и други възможни хипотези наред с тази, телефонът да е ползван и от друг, при това са по-логични, предвид строго персоналното предназначение на вещта и фактът, че близките и колегите на И., не знаят да го е преотстъпвал. Възможно друго обяснение на различните регистрационни номера е извършена услуга на познат, или изпратено съобщение за служебния автомобил, който е управлявал според длъжността си.
Фактът, че съпругата, тъстът и тъщата, както и работещите в същите офисни помещения като подсъдимия са имали достъп до компютъра, както и възможността да е услужил с телефона си на някого, според защитника внасят съмнение, че автор на деянието е друг. Въззивният напълно законосъобразно е достигнал до извода, че такава вероятност е изключена. Същественото обстоятелство в случая не е кой е ползвал преносимия компютър или телефона, а кой е комуникирал от тези устройства с П. М. от профила „V. P.“ във Фейсбук. Акаунтът е достъпван от мобилния телефон на И. и от преносимия му компютър, но от два различни IP адреса – по местоживеенето му в ж.к. "О *" и по местоработата му на ул. "С. С.". След като е установил категорично, че колегите на И. не са посещавали дома му след работно време, за да ползват компютъра, нито съпругата, детето, тъстът или тъщата са влизали в интернет от работното му място, и при липса на данни телефонът да е преотстъпван на друг, въззивният съд е достигнал до единствения възможен логичен извод, че само подсъдимият отговаря на условието да е лице с едновременен достъп до мобилния телефон, до офиса на „Е. Б. Д. П. “ООД и до апартамента в ж.к. "О *". Така установеният факт недвусмислено определя Б. И. като извършител. Софийски градски съд не е нарушил чл.303, ал.1 от НПК.
Като неправилно приложение на материалния закон жалбоподателят визира субективната несъставомерност на деянието, тъй като не е установено, че подсъдимият е бил наясно с възрастта на П. М.. Аргументира се с невъзможност при контактуване по „Месинджър“ да се прецени дали е навършила 14 години. Това възражение е неоснователно. Жалбоподателят се позовава избирателно на доказателствения материал по делото и игнорира безспорно установения факт, че пострадалата лично е информирала подсъдимия за възрастта си още в първите редове на кореспонденцията помежду им. В мотивите към въззивната присъда субективната съставомерност на деянието е мотивирана ясно с конкретни факти. Посочено е, че подсъдимият се е поинтересувал на колко години е П. непосредствено след като е установил контакт с нея, а тя му отговорила, че ще направи четиринадесет през декември. Съзнанието на И. за възрастта на пострадалата е обективирано в кореспонденцията им и по-нататък, когато са обсъждали на каква възраст предполагаемата В. е загубила девствеността си. Външните й белези, дори и да не позволяват прецизно определяне на годините й, съответстват на съобщената от нея възраст.
Искането за намаляване на наказанието се съдържа като последна алтернатива в заключителната част на жалбата. Липсва каквото и да било пояснение, защо според касатора то очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл.36 от НК . Следва да се отбележи, че И. е санкциониран с лишаване от свобода за срок, равен на предвидения към датата на деянието специален минимум, при това условно, кумулативното наказание „глоба“ също е в минимален размер, а изпитателният срок е най-краткият възможен. Съобразно спецификите на касационната проверка служебно изменение на въззивния акт е недопустимо, извън случаите на допуснато съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните или нарушение на материалния закон, съществено е увредило правата и интересите на необжалвал подсъдим. Защитникът не е изпълнил задължението си по чл.351, ал.1 от НПК да посочи данните, на които се основава искането за намаляване на наказанието, а това в конкретния случай би следвало да са многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства. При това положение настоящата жалба не е годна да предизвика касационен контрол за явна несправедливост на наказанието и изменение на присъдата по реда на чл.354, ал.2, т.1 от НПК.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА присъда от 10.04.2023г. по ВНОХД № 1190/21г. на Софийски градски съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.