Отмяна на оправдателна присъда на лекар поради процесуални пропуски на въззивния съд

Текстът на акта

Ключови фрази

12

Р Е Ш Е Н И Е

№ 191
гр. София, 28 април 2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на девети декември, две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Шекерджиев

ЧЛЕНОВЕ: Деница Вълкова

Виолета Магдалинчева

при участието на секретаря Елеонора Михайлова и прокурора Божидар Джамбазов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1023 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на частния обвинител срещу решение №266 от 12.08.2024 г. постановено по ВНОХД №285 г. по описа на Апелативен съд - София за 2023 г.

С присъда №260012 от 25.02.2022 г., постановена по НОХД №3209 по описа на Софийски градски съд за 2018 г. подсъдимият А. А. Б. е признат за невиновен в това, че на 07.06.2014 г. в [населено място], [улица], в медицински център „А.“, като лекар на длъжност „лекар акушер- гинеколог“ е причинил смъртта на Д. А. Г., поради немарливо изпълнение на занятие, източник на повишена опасност и това е станало в следствие на масивна белодробна тромбоемболия, причинена от неправилни самонадеяни действия, както следва: в нарушение на добрата медицинска практика и Наредба №28/20.06.2007 г. на МЗ и в разрез с утвърдения медицински стандарт по атестирана репродукция и стандарта за анестезия и интензивно лечение направил венозна упойка и пункция на яйчниците на Г. в отсъствие на анестезиолог- реаниматор, извършил процедурата по трансвагинална пункция на яйчниците при наличие на контраиндикации за това- яйчников хиперстимулационен синдром, правещ много по- голям риска от развитие на белодоробна тромбоемболия и след направена манипулация оставил пострадалата без активно медицинско наблюдение и при наличието на опасност за настъпваща сериозна нежелана реакция или сериозен инцидент не е предприел спешно необходимите мерки за първична реанимация и хоспитализация, като на основание чл.304 НПК е бил оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл.123, ал.1 НК.

С въззивното решение атакуваната първоинстанционна пирсъда е изцяло потвърдена.

В касационната жалба се правят оплаквания, свързани с всички касационни основания.

Поддържа се, че въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, като неправилно е преценил, че не може да приложи разпоредбата на чл.123 НК като не е отчел, че в хода на производството е установено кой е извършителя, коя е пострадалата и какви действия е извършил подсъдимия, както и това, че е налице пряка причинно- следствена връзка между осъществената манипулация и последвалата смърт на Д. Г..

Касационният жалбоподател сочи като съществено нарушение на процесуални правила това, че въззивният съд не е упражнил правомощията си като въззивна инстанция, а се е ограничил единствено с това да коментира действията на прокурора. Моли да бъде отчетено и това, че съдът е пропуснал да констатира допуснатото от първостепенния съд съществено процесуално нарушение, изразило се в липса на мотиви към първоинстанционната присъда.

В касационната жалба се правят оплаквания и за явна несправедливост на въззивното решение, като основание за това се сочи оправдаването на подсъдимия Б..

На тези основания се предлага атакувания въззивен съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В касационното съдебно заседание повереникът на частните обвинители възпроизвежда оплакванията, отразени в касационната жалба и допълнително посочва като съществено нарушение на процесуални правила това, че въззивният съд не е обсъдил назначената от него и приета деветорна комплексна съдебно- медицинска експертиза. Твърди, че неправилно съдът е ценил показанията на подсъдимия Б. (депозирани преди да му бъде повдигнато обвинение), както и е кредитирил заключения на приети съдебно- медицински експертизи, които са изготвени от специалисти, с които подсъдимия е контактувал по повод на инкриминираното деяние.

Като самостоятелни нарушения на процесуални правила са посочени липсата на мотиви във въззивния съдебен акт, неправилния извод на съда, че внесения обвинителен акт е изначало негоден и липсата на отговор от страна на съдебния състав на конкретни оплаквания, отразени във въззивната жалба.

Процесуалният представител на частните обвинители поддържа и оплакване за погрешен анализ на доказателствените източници, като моли да бъде отчетено, че съдът по неясни причини е преценил, че на пострадалата не е била поставена упойка от медикамента „Кетамин“, като е приел, че това е невъзможно, тъй като медицинския център не е бил закупувал такъв препарат и не е кредитирал заключението на приетата съдебна химико- токсилогична експертиза, която по безспорен начин установява, че в организма на Г. е открит този медикамент.

В заключение очертава допуснатите нарушения от страна на подсъдимия Б. (за които твърди, че са установени по несъмнен начин в хода на производството), изразили се в неизвършването на задължителните изследвания и прегледи преди конкретната манипулация, използването на препарати за пълна упойка в отсъствие на анестизиолог и оставянето на пострадалата без активно медицинско наблюдение на жизнените й показатели след извършване на пункцията.

На тези основания предлага касационната жалба да бъде уважена, атакуваното въззивно решение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Представителят на държавното обвинение предлага касационната жалба да бъде преценена като основателна. Твърди, че неправилно въззивният съд е приел, че обвинението страда от недостатъци, като поддържа, че бланкетната норма на чл.123 НК е запълнена със съдържание по изискуемия в НПК ред.

Оспорва и фактическите изводи на съда, като е категоричен, че приетата в рамките на производството деветорна комплексна съдебно- медицинска експертиза установява допуснатите от подсъдимия нарушения на Наредба №28 (посочени коректно в обвинителния акт) и съществуващата причинно- следствена връзка между тях и смъртта на пострадалата Г..

Преценява обвинението като доказано и моли жалбата да бъде уважена.

Защитникът на подсъдимия оспорва касационната жалба, като поддържа, че оплакванията в нея са единствено за необоснованост на атакувания въззивен съдебен акт, като не са свързани с нито едно от предвидените в закона касационни основания. Моли да бъде отчетено, че липсва обвинение за това, че използваната анестезия е причина за настъпилата смърт, като подобна връзка не е отразена в съдържанието на обвинителния акт. Поддържа, че правилно въззивният съд е анализирал съдържанието на обвинителния акт и е преценил, че отразените в него фактически положения не могат да бъдат променяни, тъй като това би представлявало процесуално нарушение.

Оспорва касационната жалба и в частта й, че въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, като твърди, че изключително подробно съдебният състав е обяснил защо не може да приеме, че е налице виновно извършване на престъплението, съобразно повдигнатото обвинение. Поддържа, че абсолютните съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348, т.2 НПК са липсата на мотиви и нарушената тайна на съвещанието- все такива, които не са допуснати и затова няма как да активират служебното начало в касационното производство.

Защитникът не взима отношение към оплакванията, свързани с касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК, като поддържа, че това е безпредметно, тъй като на подсъдимия не е наложено наказание.

На тези основания предлага касационната жалба да бъде преценена като неоснователна, а атакуваното въззивно решение да бъде изцяло потвърдено.

Подсъдимият Б. моли въззивното решение да бъде потвърдено.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:

Касационната жалба е основателна.

По оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуални правила:

Преди да разгледа оплакванията, свързани с това касационно основание съдът намира за необходимо да отбележи, че в хода на касационното производство при осъществяване на касационния контрол на атакуваното въззивно решение на първо място следва да бъдат обсъдени оплакванията, свързани с касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, тъй като ако бъдат констатирани твъряните съществени нарушения на процесуални правила е безпредметно да бъдат обсъждани въпросите, относими към основанията по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 НПК. Когато оплакванията, относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, са за погрешен доказателствен анализ, довел до неправилни фактически изводи и постановяване на съдебен акт въз основа на превратно тълкувани доказателствени източници касационната инстанция осъществява контрол единствено по правото, но не по фактите, възпирети от въззивния съд. В рамките на касационното производство съдът няма правомощие да установява нови факти или да интерпретира по различен начин доказателствени източници. Подобна дейност би била свързана с проверка за необоснованост на атакувания въззивен съдебен акт, а такова касационно основание не е предвидено от законодателя. В производството касационният съд има възможност единствено да прецени дали относимите доказателствени източници са ценени вярно и дали възприетите въз основа на тях факти и обстоятелства са правилно изведени. Ето защо и проверката за основателност на оплакванията за неправилен доказателствен анализ следва да бъде ограничена единствено до това дали такъв пълен анализ е извършен от решаващия въззивен съд и дали възприетите от съда факти, съответстват на действителното съдържание на събраните доказателствени източници.

Настоящото производство е с предмет обвинение по чл.123, ал.1 НК, като прокуратурата е формулирала същото, като е очертала три самостоятелни нарушения, за които поддържа, че са осъществени от подсъдимия Б..

Те са за това, че в нарушение на добрата медицинска практика и т.7.1.6 Наредба №28/2007 г. е направил венозна упойка и пункция на яйчниците на пострадалата в отсъствие на анестезиолог- реаниматор, за това, че в разрез с т.7.2.3 Наредба №28/2007 г. е предприел посочената по- горе процедура, като не е отчел установената на 05.06.2014 г. хиперстимулация, която е довела до завишен риск от развитие на белодробна тромбоемболия и за това, че в нарушение на добрата медицинска практика и т.7.1.11 Наредба №28/2007 г. е оставил пострадалата без активно медицинско наблюдение, като при настъпилата сериозна нежелана реакция не е имало възможност да се предприемат спешно необходимите мерки за първична реанимация- допуснато нарушение, за което се твърди, че е в пряка причинно- следствена връзка с настъпилата смърт на пострадалата.

В хода на воденото до момента наказателно производство са приети множество съдебно- медицински експертизи с основна задача установяване на действителната причина (или причини) за смъртта на пострадалата.

В заключението на съдебно- медицинска експертиза на труп 437/2014 г. (изготвена от експертите Х., А., Г., Н. и М.) като причина за смъртта е посочена респираторен дистрес синдром, развил се в резултат на интерстициална пневмония. В тази експертиза вещите лица са отразили, че за това е допринесло и прилагането на лекарствата „Дормикум“ и „Пропофол“. В същото заключение има информация и за прекарани в миналото миокардит и ендокардит от пострадалата Г..

В заключението на приетата комплексна съдебно- медицинска експертиза по писмени данни 322/2014 г. (изготвена от експертите Г., В., Д., И., И.- Ш., С. и Т.) като причина за смъртта е посочена масивна белодробна тромбоемболия, за която вещите лица са приели, че се е развила в резултат на извършената пункция при достигнато ниво на естрадиол 3700 в резултат на хиперстимуране на яйчниците на Г.. В заключението са отразили, че това е довело до завишаване на риска от тромбообразуване и именно образуването на тромб е довело до смъртта на пострадалата пациентка. Експертите са категорични, че използваните препарати, приложени преди извършването на манипулацията, не са свързани с настъпването на съставомерния резултат, както и че случилото се не може да бъде преценено като нещастен случай, а се дължи на допуснати грешки от подсъдимия Б..

В приетата допълнителна комплексна съдебно- медицинска експертиза по писмени данни 322/2014 г. (изготвена от същите експерти) те са потвърдили отразените по- горе заключения и са конкретизирали, че допуснатите от подсъдимия нарушения са се изразили в това, че е извършил инкриминираната манипулация в нарушение на Наредба №28/2007 г., в отсъствие на анестезиолог, като неправилно е преценил, че следва да пристъпи към пункцията, като не е съобразил установената посредством изследване хиперстимулация и конкретно е подценил високия риск от тромбообразуване, както и е оставил пострадалата след пункцията без задължително последващо наблюдение.

По делото е приета и допълнителна комплексна съдебно- медицинска експертиза по писмени данни 96/2016 г. (изготвена от посочените по- горе експерти и д-р М.), като в нея се сочат идентични причини за смъртта на пострадалата с тези от предходните две заключения, като се конкретизира, че действията на подсъдимия след извършването на пункцията представляват нарушение на Наредба №28/2007 г., той като Б. е напуснал пациент под обща упойка , като е отнел всякаква възможност за реанимация и съхраняване на живота му. Отново е отхвърлена възможността използваните препарати за упойка да са допринесли за смъртта на Г. и се е потвърждено становището на експертите, че случилото се не представлява нещастен случай.

Сходно е заключението и на приетата повторна комплексна съдебно- медицинска експертиза по писмени данни 3209/2018 г. (изготвена от Г., В., Д., И., И.- Ш., А. и Т.) по отношение на установената причина за смъртта на пострадалата и причините за настъпването й. Експертите са приели, че тя е настъпила в резултат на извършената пункция, която подсъдимият не е следвало да осъществява, предвид проведеното по отношение на Г. до момента хормонално лечение, довело до хиперстимулация на яйчниците. В заключението са отразили виждането си, че в конкретният случай Б. е следвало да назначил допълнителен контрол на достигнатите хормонални нива и хемостазеологичния статус и е следвало да вземе решение за отлагане на пункцията. С осъществяването й той е предпоставил възможността да се образува тромб, който и е бил причина за развилата се тромбоемболия.

Един от изводите на експертите, изготвили обсъждането заключение е за това, че в конкретната ситуация (след развитието на масивната тромбоемболия) не е имало конкретни медицински мерки, които могат да бъдат взети и които да доведат до предотвратяване на смъртта на пострадалата.

Посоченото заключение е подписано с особено мнение от един от експертите (А.- по специалност патоанатом), който изразява категоричното си становище, че смъртта на пострадалата не е причинена от белодробна масивна тромбоемболия, а е в резултат на двустранна пневмония, развила се на фона на хроничен ендомиокардит. Вещото лице поддържа, че правилно подсъдимият е пристъпил към извършване на манипулацията и случилото се не е причинено от действията му. Твърди, че е налице нещастен случай.

В хода на въззивното производство е изготвена и приета комплексна съдебно- медицинска експертиза по писмени данни 285/2023 г. (изготвена от експертите Д., Банков, Б., М., М., Г., Ф., М. и Н.). В заключението си вещите лица са категорични, че процесната пункция е осъществена от подсъдимия в отсъствие на анестезиолог, като с това той е допуснал нарушение на чл.7.1.6 Наредба №28/2007 г. Като самостоятелно нарушение се посочва това, че преди извършването на медицинската манипулация не са извършени задължителните предварителни и последващи медицински изследвания, в това число не е направено пълно проследяване на хиперстимулацията на яйчниците. Експертите изключват възможността смъртта на пострадалата да е нещастен случай, като поддържат, че е налице пряка причинно- следствена връзка между осъществената от подсъдимия пункция и използваните анестетици (пропофол и дормикум (мидазолам)), които според тях са довели до потискане на дишането на ниво дихателен център и компрометиране на дихателните пътища, в резултат на което се е развила остра дихателна и сърдечносъдова недостатъчност, които са непосредствена причина за смъртта на Г..

В заключението е изключена възможността смъртта да е настъпила в резултат на налични заболявания ендокардит и миокардит, както и възможността тя да е причинена от тромб, довел до трембоемболия. Наред с това е посочено, че оставянето на пострадалата без наблюдение след извършване на процедурата е довело до късно разпознаване на възникналите кардио- респираторни усложнения на анастезията и това е в пряка връзка с настъпването на смъртта.

С внесения обвинителен акт срещу подсъдимия е повдигнато обвинение по чл.123, ал.1 НК, като той е обвинен, че поради немарливо изпълнение на занятие, източник на повишена опасност и след като е нарушил правилата на добрата медицинска практика и чл.7.1.6, чл.7, във вр. с чл.7.1.3 и чл. 7.1.11, Наредба №28/20.06.2007 г. на МЗ и в разрез с утвърдения медицински стандарт по атестирана репродукция и стандарта за анестезия и интензивно лечение по непредпазливост е причинил смъртта на пострадалата Д. Г..

В обстоятелствената част на внесения обвинителен акт са описани действията на подсъдимия Б. на инкриминираната дата преди извършване на пункцията, начина по който тя е била осъществена и действията му от момента на приключване на медицинската манипулация до настъпване на смъртта на пострадалата.

В обвинителния акт (на стр.10) и в съответствие със заключението една от изготвените в хода на досъдебното производство съдебно- медицинска експертиза като причина за смъртта е посочена масивна белодробна емболия, развила се в резултат на извършената манипулация, която според обвинението е следвало да бъде отложена предвид наличния при пострадалата в резултат на предварително хормонално лечение хиперстимулационен синдром. В обвинителния акт е отразено, че това обстоятелство е могло да бъде установено ако подсъдимият е бил осъществил задължителния допълнителен контрол на хормоналните нива, което той не е сторил.

Отново в обстоятелствената част на обвинителния акт е отразено, че причина за смъртта на пострадалата не са използваните от подсъдимия препарати фентанил и пропифол, като по този начин държавното обвинение не е възприело изводите на една от приетите в хода на досъдебното производство съдебно- медицинска експертиза.

В диспозитива на внесения обвинителен акт обвинението е формулирано в отделни видимо разграничени абзаци на диспозитива, в които прокуратурата е обвинила подсъдимия Б. в нарушаването на три групи правила (регламентирани в Наредба №28/2007 г. МЗ и установени в добрата медицинска практика) и конкретно в това, че е използвал венозна упойка (без да е конкретизирал приложените препарати) в нарушение на стандарта за атестирана репродукция и стандарта за анастезия и интензивно лечение, че е извършил процедурата по трансвагинална пункция при наличие на контраиндикациите опасни в т.3.4, т.3.10 и т.3.10.6 на наредбата и, че е нарушил т.7.1.11 на наредбата, като е оставил пострадалата след манипулацията без активно медицинско наблюдение включващо отчитане на оплаквания и наблюдение на общото състояние на пациента, като по този начин при наличие на данни за настъпваща сериозна нежелана реакция или сериозен инцидент не е предприел спешно необходимите мерки за първична реанимация и хоспитализация на пострадалата.

В диспозитива на обвинителния акт е отразено, че посочените нарушения са пряка причинно- следствена връзка с настъпилия общественоопасен резултат- смъртта на пострадалата Г..

В хода на воденото наказателно производство са събрани множество доказателства и доказателствени средства, като след анализа им въззивният съд е следвало да посочи кои факти приема за установени и въз основа на кои доказателствени източници. На базата на възприетите факти е следвало да бъде даден и отговор на основните за това производство въпроси- кой е поставил препаратите (наречени упойка в диспозитива на обвинителния акт), дали това действие е осъществено в присъствие на анестезиолог, какви са били използваните препарати и в каква дозировка, дали те са били насочени към постигане на седативен ефект или са довели до пълно упояване на пострадалата, имал ли е подсъдимият право (предвид неговата професионална квалификация) да анестизира с конкретните препарати Г., като се отчете техния вид и резултата от приложението им.

Централно място в производството има и въпроса за това каква е причината за смъртта на пострадалата пациентка, като видно от приетите множество съдебно- медицински експертизи, изготвени от широк спектър медицински експерти се очертават три възможни отговора- респираторен дистрес синдром, масивна белодробна тромбоемболия или нещастен случай, несвързан с действията на подсъдимия и настъпил в резултат на предходно неизвестно заболяване ендимиокардит.

Наред с това и в зависимост от доказателствения анализ решаващият съд е следвало да посочи кое е довело до настъпване на смъртта на Г., като при преглед на събраните доказателствени източници отново могат да бъдат очертани три възможни причини- извършената анастезия и използваните за нея препарати, осъществената пункция, след като не е изследвана задълбочено наличната хиперстимулация на яйчниците, което е довело до образуване на тромб и след това до масивна белодробна тромбоемболия и на последно място- смъртта на Г. не се дължи на действията на подсъдимия (преди по време и след извършване на пункцията), а е резултат на претърпени в миналото неизвестни сърдечни заболявания миокардит и ендокардит, което следва да бъде преценено като нещастен случай.

На следващо място въззивният съд е трябвало да отговори на въпроса какъв период от време е изминал от края на медицинската манипулация до началото на влошаването на състоянието на Г., местена ли е пострадалата след пункцията, кога подсъдимият е пристигнал в помещението, където тя се е намирала, кога и какви реанимационни действия са предприети и от кого, и не на последно място да бъде даден отговор на въпроса ако пострадалата е била под изискуемото наблюдение на специалист анестезиолог и своевременно са били предприети действия по реанимирането й дали е било възможно смъртта й да бъде предотвратена и с каква вероятност.

Тези централни за настоящото производство въпроси е следвало да бъдат изяснени, тъй като от отговорите им би било възможно установяването на съставомерните факти по конкретното производство и съотнасянето им към повдигнатото срещу подсъдимия Б. обвинение, така както същото е формулирано. Въззивният съд не само е дължал отговор на тези въпроси, но и той е следвало да бъде обоснован с прецизен доказателствен анализ, в рамките на който е трябвало да обсъди всички доказателствени източници, да посочи кои кредитира и в каква степен и наред с това кои не възприема и защо. Това без съмнение въззивният съд не е направил.

След установяването на съставомерните факти те е трябвало да бъдат съотнесени към конкретното обвинение (по начина, по който същото е формулирано), като съдът посочи дали тези факти кореспондират с него. Тази преценка следва да бъде направена въз основа на изводите за това дали подсъдимият е допуснал инкриминираните нарушения и ако те са извършени дали действията му са били в пряка причинно- следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат- смъртта на пострадалата Г..

Настоящото касационно производство има за предмет проверка на постановения въззивен съдебен акт. При преглед на съдържанието му може да бъде направен извод, че той условно може да бъде разделен на три ясно разграничими части. Първата от тях представлява пространен преразказ на тезите на страните в наказателното производство, втората е изложение на фактите, които въззивният съд е приел за установени (отразени са част от съставомерните факти) и третата са разсъждения на въззивният съд, относими към качеството на внесения обвинителен акт (какви факти са включени в него и до каква степен те са логични и се подкрепят от събраните доказателства) и процесуалното поведение на представителите на държавното обвинение.

В съдържанието на въззивното решение липсва отговор на поставените по- горе въпроси, като не може да бъде установено какво решаващият съд е приел по отношение на нормативната възможност подсъдимият, а не специалист анестезиолог, да приложи препаратите, чрез които е осъществена анестезията. Каква е била тази анестезия и дали тя е представлява пълна упойка (както е отразен в диспозитива на обвинителния акт) или е имала единствено седативен ефект. В решението липсва отговор на въпроса за това какви конкретно медикаменти са използвани, в каква доза и пропорция и дали същите са избрани от подсъдимия или от анастезиолога Г.. Липсва и отговор на въпросите каква е причината за настъпване на смъртта на пострадалата и дали същата е настъпила в резултат на извършени от подсъдимия Б. нарушения на императивни норми и/или медицински стандарти за добра медицинска практика. Няма и отговор на въпроса дали при своевременно установяване на влошаването на жизнените показатели на Г. и извършване на своевременни реанимационни действия смъртта й би настъпила неизбежно или напротив е могла да бъде предотвратена. Липсва и информация какво съда е възприел като осъществени действия от подсъдимия след влошаване на състоянието на пострадалата и кога е сторил това.

Вместо да отговори на посочените по- горе централни въпроси въззивният съд е отправил упрек към съдържанието на обвинителния акт, обсъдил е процесуалното поведение на представителя на държавното обвинение пред въззивната инстанция и е формулирал извод, че при изначална негодност на обвинителния акт не може да бъде обезпечена успешно обвинителната теза (стр. 39 от решението), което е било причина и да направи извод за несъстоятелност на обвинението, защото според съда същото оставя един единствен изход - оправдаването на подсъдимия Б. (пак там). В решението е отразил, че приетата от обвинението причина за смъртта на пострадалата е оборена (без да посочи коя е действителната според него), което е довело до извода, че не съществува друга възможност освен да бъде възприета тезата на първостепения съд, че макар подсъдимият да е извърши нарушения не е установена причината за смъртта на пострадалата и доказателствената тежест не позволява осъждане на подсъдимия.

Касационната инстанция категорично не може да се съгласи с тезите на въззивния съд. На първо място съдът неправилно е оценил съдържанието на внесения обвинителен акт и конкретно начина, по който е очертано обвинението. В разпоредбата на чл.246 НПК законодателят е регламентирал съдържанието и реквизитите на обвинителния акт, като е посочил, че същият следва да се състои от три основни части- очертани съответно в чл.246, ал.2, ал.3 и ал.4 НПК.

В обстоятелствената му част прокурорът следва да отрази съставомерните факти по делото и тези установяващи съпричастността на обвиняемия в извършването на конкретното престъпление. Тези факти трябва да бъдат изведени от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, като следва да бъдат в достатъчна степен конкретни по отношение на съставомерните белези на съответното престъпление.

Съобразно чл.246, ал.2 НПК заключителна част на обвинителния акт (неговия диспозитив) следва да съдържа информация за самоличността на обвиняемия, правната квалификация на обвинението, възможността за приложение на чл.53 НК, дали са налице основания за трансфер в друга държава, както и информация за датата и мястото на изготвяне на обвинителния акт и такава относима към името и длъжността на прокурора, който го е изготвил.

Тези две основни части на обвинителния акт обективират обвинителната теза, очертават границите на наказателното производство и съдържат виждането на прокуратурата по отношение на съставомерните факти (в обстоятелствената част) и приложимото право по конкретното производство (в диспозитива). Преценката на държавното обвинение по тези въпроси не подлежи на контрол от страна на съда и доколкото очертава границите на процеса предопределя неговото последващо развитие. Съдът не е компетентен да указва на държавното обвинение нито какви факти трябва да бъдат инкриминирани, нито как те следва да бъдат квалифицирани (какво обвинение да бъде повдигано и поддържано). В преценката за тези обстоятелства прокурорът е непълно независим, защото той е единствената основна страна в наказателния процес, която осъществява функция по обвинението.

Съдът, който осъществява функция по ръководство и решаване има възможност да констатира недостатъци на обвинителния акт, които могат да бъдат преценени като съществени процесуални нарушения, но това е възможно единствено в два случая- когато обвинителния акт е непълен или когато той е вътрешно противоречив.

Обвинителният акт е непълен когато съдържанието му не отговаря на изискванията на чл.246 НПК- липсва информация за обвиняемия, за съставомерни факти, няма повдигнато обвинение или липсват задължителни реквизити. В този случай съдът следва да установи, че рамките на производството не са коректно очертани или са допуснати нарушения, водещи до засягане на правото на защита на привлечения към наказателна отговорност, или са допуснати формални нарушения, свързани със задължителни реквизити на акта и да го върне по предвидения процесуален ред за отстраняване на констатираните недостатъци.

Обвинителният акт е вътрешно противоречив когато в него има съществени противоречия или по отношение на съставомерните факти (същите са отразени по различен начин в обстоятелствената му част и диспозитива) или когато такова противоречие е допуснато по отношение на правната квалификация на инкриминираното деяние. В тези случаи отново следва да бъде констатирана неяснота по отношение на рамките на производството и трябва да бъде указано на прокуратурата да отстрани констатираните противоречия.

В случаите когато решаващият съд констатира противоречие между фактите, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт и обвиненията като правна квалификация, посочени в неговия диспозитив за съда не съществува възможност да върне внесения обвинителен акт, тъй като при съставянето му не са допуснати нарушения на чл.246 НПК. Съдът не е компетентен да ревизира становището на прокурора по отношение на естеството на конкретното обвинение (като съвкупност на факти и право) защото той е основен носител на функцията по обвинение и единствен може да прецени кога, срещу кого, за какво да повдигне и поддържа обвинение. Ако се приеме, че съдът може да се намеси в прокурорската преценка по тези въпроси (например да констатира, че инкриминираните факти не съответстват на избраната правна квалификация), то тогава при връщане на обвинителния акт той следва да укаже вярната правна квалификация, което представлява недопустима и незаконосъобразна помощ в полза на една от страните в наказателното производство.

Ето защо касационният съд не може да сподели разсъжденията на въззивната инстанция, че прокуратурата е съставила обвинителен акт, в който отразените факти не оставят друга възможност извън оправдаването на подсъдимия. Вярно е, че в обстоятелствената му част по недвусмислен начин като причина за смъртта на пострадалата е отразена масивна белодробна тромбоемболия, развила се в резултат на извършената пункция при съществуващо хиперстимулиране на яйчниците, но в тази част от обвинителния акт са посочени и всички факти относими към другата възможна причина за смъртта на Г. и конкретно осъществената от подсъдимия анастеза с конкретни медицински препарати. В случая за съда е съществувала процесуалната възможност да съотнесе отразените в обстоятелствената част факти към очертаните в диспозитива инкриминирани нарушения, като по този начин приеме една от възможните причини за настъпване на смъртта на пострадалата Г..

Предвид изложеното касационният съд прецени, че изводите на въззивната инстанция за недостатъци на внесения обвинителен акт, който обуславят невъзможност за произнасяне по същество не могат да бъдат възприети. В случая въззивният съд е следвало да обсъди доказателствените източници, да направи пълен и подробен доказателствен анализ и въз основа на него да посочи какви факти приема и дали същите дават основание за носене на наказателна отговорност от страна на подсъдимия. На тези въпроси въззивният съд не е отговорил, като по този начин е допуснал съществено нарушение на процесуални правила.

Въззивното производство се е развило след подаден протест от страна на държавното обвинение и въззивни жалби от конституираните частни обвинители Р. Г. и А. Г.. В тях (заедно с подадените допълнения) са направени многобройни конкретни оплаквания- за предубеденост на първостепенния съдебен състав, за неправилно кредитиране на част от приетите експертизи, като не е отчетена пристрастност на част от експертите, които са ги изготвили (давали консултации на подсъдимия във връзка с настоящото производство), за това, че погрешно са установени съществени за изхода на производството факти- какъв е бил вида на поставената упойка, дали същата е била пълна или не, дали пострадалата е местена, дали е била в съзнание след завършване на манипулацията. Във въззивните жалби са отразени и оплаквания за това, че неправилно първостепенния съд е приел, че преди извършване на пункцията са били извършени изследвания на пострадалата Г., които са били необходими с оглед възможността да бъде осъществена интервенцията, както и за това, че подсъдимият Б. е предприел реанимационни действия, като според жалбоподателите такива не са били осъществени своевременно и в пълен обем.

Въззивният съд е бил длъжен да отговори на посочените по- горе оплаквания, тъй като същите са насочени към проверка на законосъобразността на атакуваната първоинстанционна присъда и не на последно място на нейната фактическа обоснованост (проверка, за която въззивния съд, съобразно процесуалния закон е последна инстанция). В атакуваното въззивно решение липсва отговор на всички оплаквания, включени в сезиращите протест и въззивни жалби, което представлява съществено нарушение на процесуални правила (в този смисъл Р 454 по НД№1099/2005 г. 1 НО, Р №428 по НД№ 457/2008 г. 2 НО и др.) Доколкото въззивната проверка на атакувания първоинстанционен акт е единствения контролен механизъм, който предвижда цялостен контрол на съдебния акт неизпълнението на основните правомощия на въззивният съд е винаги съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 НПК. Това е така, защото това нарушение на практика обезсмисля изцяло контролно- отменителната въззивна инстанция и лишава страните от процесуални възможности, присъщи за тази инстанция, които не могат да бъдат реализирани по друг процесуален ред. Посочените нарушения са самостоятелно достатъчно основание за отмяна на атакуваното въззивно решение.

Предвид изхода на настоящото производство и необходимостта касационният съд да упражни правомощието си по чл.354, ал.1, т.5 НПК е безпредметно да бъдат обсъждани останалите оплаквания, относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК.

Ето защо и атакувания въззивен съдебен акт следва да бъде отменен, а делото трябва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, като му бъдат дадени указания да осъществи цялостна въззивна проверка на постановената първоинстанционна присъда не само по реда на служебното начало, но и да отговори на всички оплаквания, които са включени във възивния протест и въззивните жалби.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №266 от 12.08.2024 г. постановено по ВНОХД №285 г. по описа на Апелативен съд - София за 2023 г.

ВРЪЩА ДЕЛОТО да ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.