Незаконно уволнение поради злоупотреба с право при промяна на изискванията за образование

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 753

гр.София, 18.12.2024 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

при секретаря Диана Аначкова, като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян гр.дело №935 по описа за 2023 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника Национална гвардейска част срещу въззивно решение № 3100 от 07.11.2022 год., постановено по в. гр. дело № 6911/2022 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Д с-в, с което е потвърдено решение от 07.04.2022 год., постановено по гр. дело №61727/2021 год. по описа на Софийския районен съд, ГО, 70 с-в, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата С. Б. Т., извършено със заповед № ЛС-80 от 01.09.2021 год. на командира на Национална гвардейска част; на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Главен експерт“ в Представителния ансамбъл на въоръжените сили и на основание чл. 344, ал. 1 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ ответникът Национална гвардейска част е осъден да заплати на ищцата С. Б. Т. сумата от 10 724.94 лв., представляваща обезщетение за оставането й без работа поради уволнението през периода от 01.09.2021 год. до 01.03.2022 год., ведно със законната лихва от 28.10.2021 г. до окончателното й изплащане.

С определение № 830 от 27.02.2024 год., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: Подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя да промени изискуемото се за заемане на длъжността образование при преценка за законосъобразност на извършеното на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ уволнение или това е въпрос за целесъобразност, който подлежи на съдебен контрол само при твърдения за злоупотреба с право от страна на работодателя и във втория случай длъжен ли е работникът или служителят да изложи конкретни факти и обстоятелства във връзка с твърдението си за злоупотреба с право и кой носи доказателствената тежест за установяването им?

В касационната жалба на ответника се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд неправилно бил определил работодателя като логистична структура, игнорирал установените изисквания за заемане на процесната длъжност в структура от нелогистичен характер и се позовал на ноторен факт, а не на нормативен регламент. Право на работодателя било да променя изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, когато същите не били определени в нормативен акт, като тези действия били такива по целесъобразност и не подлежали на съдебен контрол, стига по този начин да не се нарушавала императивна норма, да не се злоупотребява с право или да не се установява дискриминационен подход. Правилно въззивният съд бил приел, че е налице валидна промяна в изискванията за образование за заемане на длъжността „Главен експерт“ в Представителния ансамбъл на въоръжените сили, че тази промяна се основава на преценката на работодателя с оглед конкретните нужди за осъществяване на дейността му, доколкото изискванията за образование не били установени с нормативен акт, както и че въведените нови изисквания не променят вида и характера на работата – ръководство на представителния ансамбъл и на практика не представляват нова длъжност. Неправилен бил обаче изводът на въззивния съд, че специалността „Логистика на сигурността и отбраната“ попада в професионалната област стопански науки, професионално направление – администрация и управление. Според представената по делото длъжностна характеристика за процесната длъжност, изискванията за заемането й били за професионална област – социални, стопански и правни науки, професионално направление – администрация и управление. Завършилите специалността „Логистика на сигурността и отбраната“ можели успешно да се реализират като мениджъри, експерти и служители в държавни или частни логистични организации, а Представителният ансамбъл на въоръжените сили самостоятелно или съвместно с останалите представителни подразделения осъществявал военно-патриотична и културно-възпитателната концертна дейност за нуждите на Министерство на отбраната и на Българската армия. Ищцата не отговаряла на въведеното ново изискване, а отделно от това не била успяла да докаже злоупотреба с право от страна на работодателя.

Ответната страна С. Б. Т. в отговора на касационната жалба излага съображения за неоснователност на жалбата. Претендира присъждането на направените разноски по делото.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което са уважени предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, с правно основание чл. 344, ал 1, т. 2 КТ и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, въззивният съд е приел за безспорно по делото, че страните са били в трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 3-923 от 20.03.2009 год., допълнителни споразумения към същия № СИ-16-61 от 02.01.2019 год. и № СИ-16-252 от 20.01.2021 год., като ищцата заемала длъжността „Главен експерт“ в Представителния ансамбъл на въоръжените сили. Със заповед на командира на Националната гвардейска част №ЛС-80 от 01.09.2021 год. трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, считано от 01.09.2021 год. Счел е за неоснователни доводите на ищцата, че заповедта за уволнение не е мотивирана, тъй като не е посочено на кое от двете основания по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ се извършва уволнението. В тази връзка е изложил съображения, че заповедта е мотивирана чрез посочване на правното основание за това, а именно чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и чрез самия текст на разпоредбата, като непосочването кое от двете основания, предвидени в разпоредбата, прилага работодателят, не е основание за незаконност на уволнението – то би било незаконно ако не са се осъществили фактите, включени в хипотезата на приложеното от работодателя основание за прекратяване на трудовото правоотношение.

Въззивният съд е приел въз основа на длъжностната характеристика за длъжността „Главен експерт“ в Представителен ансамбъл на въоръжените сили, утвърдена на 27.03.2019 год., че изискванията за заемане на длъжността са включвали, както следва: минимална образователна степен – бакалавър; професионална област – „Изкуства“; професионално направление – „Музикално и танцово изкуство“; минимален професионален опит – 2 години в областта на функциите на длъжността; допълнителна квалификация/обучение – да умее да работи и ползва компютърни информационни системи, приложения и програми; ниво на достъп до класифицирана информация – не се изисква определено.

С нова длъжностна характеристика, утвърдена от командира на Национална гвардейска част на 10.08.2021 год., били изменени изискванията за образование за заеманата от ищцата длъжност „Главен експерт“ в Представителния ансамбъл на въоръжените сили, като те включвали, както следва: минимална образователна степен – бакалавър; професионална област – „Социални, стопански и правни науки“; професионално направление – „Администрация и управление“; професионален опит – не се изисква; допълнителна квалификация/ обучение – да умее да работи на ниво „Потребител“ със системен и приложен софтуер, използван в Националната гвардейска част; ниво на достъп до класифицирана информация – за служебно ползване.

Въззивният съд извел от правна страна, че е налице валидна промяна в изискванията за образование за заемане на длъжността „Главен експерт“ в Представителния ансамбъл на въоръжените сили, че промяната на изискванията за заемане на дадена длъжност, в случаите, когато те не са установени с нормативен акт, е право на работодателя и се основава на неговата преценка с оглед на конкретните нужди за осъществяване на дейността му. Ищцата е с образователна степен „магистър“ по специалност „Логистика на сигурността и отбраната“, която специалност попада в професионалната област – стопански науки, професионално направление – администрация и управление, тъй като логистиката е икономическа дейност и най-общо под логистика се разбира управлението на всички видове материални и нематериални /информационни, финансови, енергийни и др./ потоци, съществуващи в икономическите системи. Поради това и е приел, че не е налице хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ – липса на необходимите за длъжността образование и квалификация, доколкото е установено, че ищцата отговаря на променените изисквания за длъжността „Главен експерт“ в Представителния ансамбъл на въоръжените сили.

Отделно от това за основателен е счетен доводът на ищцата за наличието на злоупотреба с право, обоснован с твърденията, че промяната в изискванията за заемане на длъжността не е била продиктувана от интереса и нуждите на работата, нито от интереса на Представителния ансамбъл на въоръжените сили, че не е настъпила необходимост от промяна на изискванията за длъжността и новите изисквания не отговарят на истинските изисквания и характеристики на работата. Въззивният съд е посочил, че за да бъде установено наличието или не на злоупотреба с право от страна на работодателя следва да бъдат установени конкретни факти и обстоятелства, от които може да се направи извод за това. Същите следва да бъдат включени в предмета на делото от страната, имаща интерес от установяването им. Това е страната, която носи доказателствената тежест за оборването на презумпцията по чл. 8, ал. 2 КТ. При спор за законността на уволнението тази страна е работникът или служителят, който трябва да обоснове твърденията си за злоупотреба с право от страна на работодателя, посочвайки конкретни факти и обстоятелства, от които могат да бъдат направени изводи в тази насока.

Като е отчел, че в случая от длъжностните характеристики за длъжността „Главен експерт“ на Представителния ансамбъл на въоръжените сили се установява, че основната цел на длъжността е реализиране на културната политика на Министерството на обраната, а основните й трудови функции са свързани с ръководството на личния състав на ансамбъла, организацията на репетиционната, творческа и концертната му дейност, т.е. касае се за дейност, която е изцяло в областта на културата и изкуствата, а въведеното с новата длъжностна характеристика изискване за професионалната област – социални, стопански и правни науки; професионално направление – администрация и управление, няма никаква връзка с областта на културата и изкуствата, т.е. не е във връзка с основните трудови функции на длъжността, въззивният съд е приел, че е налице злоупотреба с право, тъй като въведените изисквания не са свързани с характера на работата на ищцата.

По правните въпроси, по който е било допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното:

Отговор на тези въпроси е даден в трайно установената практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК – решение № 321 от 31.10.2011 год. на ВКС по гр. дело № 13/2011 год., III г. о., ГК, решение № 66 от 19.03.2013 год. на ВКС по гр. дело № 870/2012 год., ІІІ г. о., ГК, решение № 192 от 14.06.2013 год. на ВКС по гр. дело № 680/2012 год., IV г. о., ГК, решение № 71 от 24.07.2013 год. на ВКС по гр. дело № 284/2012 год., IV г. о., ГК, решение № 345 от 6.03.2014 год. на ВКС по гр. дело № 3868/2013 год., IV г. о., ГК, решение № 55 от 16.04.2015 год. на ВКС по гр. дело № 3086/2014 год., IV г. о., ГК, решение № 216 от 23.06.2015 год. на ВКС по гр. дело № 6331/2014 год., IV г. о., ГК, решение № 58 от 30.07.2015 год. на ВКС по гр. дело № 2600/2014 год., IV г. о., ГК, решение № 118 от 11.05.2016 год. на ВКС по гр. дело № 5696/2015 год., ІІІ г. о., ГК, решение № 60276 от 6.01.2022 год. на ВКС по гр. дело № 4103/2020 год., IV г. о., ГК, решение № 97 от 18.08.2022 год. на ВКС по гр. дело № 2820/2021 год., ІV г. о., ГК /цитирано от касатора/, решение № 65 от 30.06.2023 год. на ВКС по гр. дело № 3701/2022 год., IV г. о., ГК и др. В нея се приема, че работодателят има право да променя с щатното разписание и с длъжностните характеристики изискванията за образование и/или квалификация за определена длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт. Когато изискванията за образование и/или професионална квалификация са предвидени в закон или друг нормативен акт, работодателят е длъжен да съобрази тези изисквания в длъжностната характеристика. С оглед спецификата на работата и нуждите на предприятието той може да въведе и по-високи изисквания за образование и/или квалификация за заемане на определена длъжност, след възникване на трудовото правоотношение, чрез промени в длъжностната характеристика, стига те да не противоречат на нормативно установените. Преценката на работодателя в тези случаи е въпрос на целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол в рамките на контрола за законосъобразност на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, освен ако ищецът е навел твърдения за факти, които могат да обусловят извод за недобросъвестно поведение от страна на работодателя, който чрез нововъведените изисквания да цели единствено уволнението му, или такъв извод за недобросъвестност очевидно да следва от самото ново изискване за образование и/или професионална квалификация, въведено от работодателя.

По силата на установената в разпоредбата на чл. 8, ал. 2 КТ презумпция, добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното. Затова при спор относно законността на уволнението работодателят е освободен от задължението да доказва, че добросъвестно е упражнявал правото си да прекрати трудовото правоотношение на работника или служителя. Презумпцията за добросъвестност е оборима, поради което доказателствената тежест за установяване на злоупотребата с право от страна на работодателя се носи от работника или служителя. Наличието или не на злоупотреба с право от страна на работодателя е обусловено от установяването на конкретни факти и обстоятелства, от които може да се направи извод за това. Същите следва да бъдат въведени в предмета на спора по надлежния ред. При спор за законността на уволнението ищецът – работник или служител трябва да обоснове твърденията си за злоупотреба с право от страна на работодателя с посочването на конкретни факти и обстоятелства в исковата молба.

По същество на касационната жалба:

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че въззивното решение е валидно и допустимо. С оглед възприетото разрешение на поставените въпроси, обусловили касационно обжалване, въззивното решение е правилно като краен резултат, поради което и съгласно чл. 293, ал. 1, предл. 1 ГПК следва да бъде оставено в сила.

Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, установено в чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, предпоставя запазване на съществуващата трудова функция, към изпълнението на която по определени обективни причини работодателят поставя нови изисквания за образование и/или професионална квалификация.

С исковата молба ищцата е навела, при условията на евентуалност, три довода за незаконосъобразност на уволнението й, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, а именно: 1/ процесната заповед за уволнение е недостатъчно мотивирана, тъй като в нея не е посочено на кое от основанията на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ се прекратява трудовото правоотношение; 2/ ищцата отговаря на новото изискване за необходимо образование за заемане на длъжността „Главен експерт“ в Представителния ансамбъл на въоръжените сили и 3/ ако работодателят е въвел ново образователно изискване, то е при злоупотреба с право, недобросъвестно – единствено с цел да бъде уволнена ищцата.

Правилно, като е направил сравнение между длъжностната характеристика на заеманата от ищцата длъжност „Главен експерт“, утвърдена от командира на Националната гвардейска част на 27.03.2019 год. /връчена на ищцата на 27.03.2019 год./, и новата длъжностна характеристика, утвърдена от командира на Национална гвардейска част на 10.08.2021 год., въззивният съд е приел, че докато трудовото правоотношение между страните е съществувало е въведена промяна в образователните изисквания за заемане на процесната длъжност – от компетентност на работодателя /доколкото те не са определени с нормативен акт/, а именно заемащият длъжността да притежава минимална образователна степен – бакалавър, професионална област – „Социални, стопански и правни науки“, професионално направление – „Администрация и управление“.

Правилно въззивният съд е счел, че процесната заповед за уволнение е мотивирана, тъй като доколкото на 11.08.2021 год. на ищцата са били връчени извадки от заповед № 359 от 11.08.2021 год. на командира на Националната гвардейска част и новата длъжностна характеристика и по този начин тя е била запозната с въведените от работодателя нови изисквания за образование за заеманата от нея длъжност, то тя е могла да разбере кои са фактите в обективната действителност, поради които трудовото й правоотношение е прекратено и съответно съдът може да извърши проверка дали те са се осъществили, като ги подведе под съответната правна норма и въз основа на това да заключи дали уволнението е законосъобразно /Решение № 295 от 29.03.2017 год. на ВКС по гр. дело № 1178/2016 год., IV г. о., ГК, Решение № 109 от 10.07.2018 год. на ВКС по гр. дело № 4189/2017 год., ІІІ г. о., ГК/.

Основателно е оплакването в касационната жалба за необоснованост на решаващия извод на въззивния съд, че ищцата, която според издадената от Военна академия „Георги Стойков Раковски“ диплома притежава образователна степен „магистър“ по специалност „Логистика на сигурността и отбраната“, отговаря на новото образователно изискване /който извод е достатъчно основание за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ/.

С Постановление № 125 на МС от 24.06.2002 год., прието на основание чл. 9, ал. 3, т. 4 от Закона за висшето образование, е утвърден Класификатор на областите на висше образование и професионалните направления“, като професионално направление „Администрация и управление“ спада към област на висше образование „Социални, стопански и правни науки“ – т. 3 от класификатора.

Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2, т. 3, б. „а“ от Закона за висшето образование, Министърът на образованието и науката организира чрез Националния център за информация и документация поддържането на информационна система, която съдържа регистър на висшите училища, в който се вписват данни относно техните основни звена, филиали, откритите от тях професионални направления и специалности, както и информация за оценките от процедурите за акредитация. Този регистър е публично достъпен / https://nacid.bg/bg/register_rvu/ , като информацията в него сочи, че разкритата във Военна академия „Георги Стойков Раковски“ специалност „Логистика на сигурността и отбраната“ е от професионално направление „Национална сигурност“, спадащо към област на висше образование „Сигурност и отбрана“ /т. 9 от класификатора/.

Следователно изискването за притежаване на образователна степен по специалност от професионално направление „Администрация и управление“ в професионална област „Социални, стопански и правни науки“ не се удовлетворява с придобитата от ищцата специалност „Логистика на сигурността и отбраната“.

Съдържащите се в исковата молба на С. Б. Т. доводи за злоупотреба с права от работодателя при уволнението й, обосновани с твърденията, че новите изисквания не отговарят на истинските изисквания и характеристики на работата и че промяната в изискванията за заемане на длъжността не е била продиктувана от интереса и нуждите на работата, нито от интереса на работодателя, а е целяла прекратяване на трудовия договор с ищцата, са достатъчни, за да възникне задължение за съда да се произнесе за наличието или не на злоупотреба с права от страна на ответника, при носена от ищцата тежест за оборване на презумпцията по чл. 8, ал. 2 КТ. Този подход е следвал и въззивният съд, като даденото от него разрешение съответства на практиката на ВКС по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 6 вр. с чл. 8, ал 1 и 2 КТ.

Злоупотреба с право е налице, когато въведените от работодателя изисквания не са свързани по никакъв начин с характера на работата /решение № 235 от 04.10.2017 год. на ВКС по гр. дело № 4531/2016 год., ІV г. о., ГК, решение № 66 от 19.03.2013 год. на ВКС по гр. дело № 870/2012 год., ІІІ г. о., ГК/ или когато се установи, че чрез предоставените му от закона средства работодателят е целял прекратяване на трудовия договор с конкретен работник или служител; че въведените нови изисквания не са с оглед интереса и нуждите на работата, а единствено с цел да се прекрати трудовия договор с определен работник или служител или да се заобикалят изискванията за подбор по чл. 329, ал. 1 КТ или предварителната закрила по чл. 333 КТ /решение № 734 от 11.01.2011 год. на ВКС по гр. дело № 449/2010 год., III г. о., ГК, решение № 71 от 24.07.2013 год. на ВКС по гр. дело № 284/2012 год., IV г. о., ГК, решение № 192 от 4.11.2016 год. на ВКС по гр. дело № 674/2016 год., III г. о., ГК, решение № 58 от 30.07.2015 год. на ВКС по гр. дело № 2600/2014 год., ІV г.о, ГК/. Преценката за наличието й е конкретна, като едни и същи обстоятелства в различни казуси могат да установяват или не злоупотреба с права; важно е дали е оборена добросъвестността на работодателя – по пътя на пълното и главно доказване. За да обоснове нарушение по чл. 8, ал. 1 КТ, съдът преценява не доколко работодателят има обективен интерес от пряма в изискванията за заемане на определена длъжност, а фактите и обстоятелствата, които обосновават твърдението на ищеца за злоупотреба с право.

В разглеждания случай от съпоставката между предходната длъжностна характеристика за процесната длъжност „Главен експерт“, връчена на ищцата на 23.04.2019 год. и новата такава, връчена й на 11.08.2021 год., е видно, че те са идентични по съдържание /основна цел на длъжността, преки задължения, отговорности, свързани с организацията на работата, управление на персонала и ресурсите, изисквания за заемане на длъжността, необходими компетентности/, с изключение на промененото изискване за образование – от специалност от професионално направление „Музикално и танцово изкуство“ в професионална област „Изкуства“ /по старата длъжностна характеристика/ в специалност от професионално направление „Администрация и управление“ в професионална област „Социални, стопански и правни науки“ /по новата длъжностна характеристика/, при запазено изискване за степен на образованието – бакалавър и отпадналото изискване за професионален опит /променени са и изискванията за „допълнителна квалификация/обучение/ и ниво на достъп до класифицирана информация/.

При тези доказателства и като съобразява вида и характера на изпълняваната от ищцата работа, заеманата от нея длъжност „Главен експерт“ в Представителен ансамбъл на Въоръжените сили“, чиято основна цел е участие, подготовка и реализиране на културната политика на Министерството на отбраната, чрез професионално и лоялно ръководство на личния състав на Представителния ансамбъл на Въоръжените сили в дейности, свързани с подготовката и провеждането на мероприятия на Националната гвардейска част, а преките задължения и отговорности са свързани с организиране и контрол на репетиционната, творческа и концертна дейност на ансамбъла, инициатива за обновяване на репертоара на ансамбъла“, организиране на подготовката на концертни спектакли и включването в концертните програми на външни изпълнители, контрол за спазването на установения ред и дисциплина по време на репетиции, концерти, публични изяви, турнета и ежедневна работна дейност от личния състав на ансамбъла, както и за опазването на предоставените за ползване на ансамбъла сграден фонд, оборудване, сценични костюми и имущества, ръководство на художествения съвет и организиране на неговата дейност, настоящият съдебен състав приема, че правилно въззивният съд е приел, че новите изисквания за образование не са свързани по никакъв начин с характера на работата на ищцата, чиято основна задача е поемане на творчески и организационни отговорности. Правната възможност по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е използвана преднамерено и целенасочено по отношение на ищцата.

В заключение, трудовият договор на С. Б. Т. е прекратен от работодателя поради изменени в нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ изисквания за заемане на длъжността „Главен експерт“ в Представителния ансамбъл на въоръжените сили. Уволнението е незаконно на това основание, надлежно въведено от ищцата с исковата молба, поради което и искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен, както и обусловените претенции по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ.

По отношение на разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК касаторът /ответникът/ следва да бъде осъден да заплати на адв. Л. М. М. възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в касационното производство по чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 3 ЗА в размер на 1 800 лв., при съобразяване на решение на СЕС от 25.01.2024 год. по дело С-438/22 год., с което е прието, че посочените в Наредба № 1 от 09.07.2004 год. минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат само като ориентир, но не са обвързващи за съда в хипотезите на чл. 78, ал. 5 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗА и при отчитане на фактическата и правна сложност на делото, която не е висока и действително извършената от адвоката работа – същият е изготвил отговор на касационната жалба и се е явил в единственото проведено в касационното производство съдебно заседание.

Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3100 от 07.11.2022 год., постановено по в. гр. дело № 6911/2022 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Д с-в.

ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА ГВАРДЕЙСКА ЧАСТ, с адрес: [населено място], [улица], да заплати на адв. Л. М. М., с адрес: [населено място], ул. „20-ти април“ № 13, сумата от 1 800 лв., представляваща възнаграждение за безплатно процесуално представителство в касационното производство по чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 3 ЗА.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: